Гласуване №10
ЗИ на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност - второ четене-параграф 1
1. Контекст от стенограмата
ловията на криза, като премахне и като ограничи административното регулиране и административните и бюрократични пречки, един от съществените компоненти, който вървеше именно към постигането на тази цел, беше вмененото задължение на администрацията, на административните структури тогава, когато една административна структура, към която се е обърнало даденото физическо или юридическо лице, не може да издаде съответния документ, но друга административна структура може да го направи, вместо съответният частно-правен субект да обикаля различните административни структури, за да събира целия наръч документи, този закон предвиждаше първата административна структура да поиска служебно от другата да го издаде. И за целта тази алинея, която сега се предлага да се отмени, изискваше от Министерството на правосъдието да издаде наредба, която детайлно да регламентира това задължение на администрацията.
За съжаление поради факта че Министерството на правосъдието не е издало тази наредба, а то не е я издало, тъй като министърът на правосъдието няма компетентност да издава наредби, с които да регламентира поведението на целия спектър от държавни и административни структури. Сега се предлага най-лесното решение – задължението на Министерството на правосъдието в тази сфера да отпадне. Тоест с това самият текст, самото право и самото задължение на администрацията да изпълни това законово изискване за служебно предоставяне на документи между отделните административни структури с цел улесняване на частно-правните субекти се обезсмисля и се изпразва от всякакво съдържание.
Аз мисля, че вместо Министерският съвет да предлага тази разпоредба, с която се освобождава Министерството на правосъдието от едно несвойствено за него задължение, Министерският съвет трябваше да предложи промяна на тази разпоредба и вместо като задължение на министъра на правосъдието за издаване на такава наредба, трябваше Министерският съвет да поеме това задължение за издаването на подобна наредба, за да може наистина да се изпълни целта на закона и това основно правно положение, което е предвидено, което е в духа и в унисон с цялостния замисъл на този закон, да бъде реализирано.
Аз съжалявам, че това не беше осъзнато. Надявам се в най скоро време това виждане да бъде коригирано и да има ново изменение в закона, с което Министерският съвет да поеме задължението да издаде такава наредба, с която да регламентира веднъж завинаги тези взаимоотношения между отделните административни структури и частно-правните субекти да получат наистина едно по-добро административно обслужване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Реплики към господин Казак? Няма.
Желания за изказвания? Няма.
В такъв случай ще подложа на гласуване редакцията на комисията, която беше прочетена.
Моля, народните представители да гласуват.
Гласували 133 народни представители: за 110, против 11, въздържали се 12.
Предложението е прието.
Преминаваме към следващата точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ЛИЧНИ ДОКУМЕНТИ № 054-01-15, ВНЕСЕН ОТ КРАСИМИР ЦИПОВ, ПЛАМЕН НУНЕВ И ГАЛИНА МИЛЕВА НА 5 МАРТ 2010 Г.
С Доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще ни запознае народния представител Галина Милева.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА: Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя процедурно предложение във връзка с чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в пленарната зала да бъдат допуснати следните лица: госпожа Мария Костадинова – директор на Дирекция „Български документи за самоличност” в МВР, и госпожа Пламена Недялкова – главен юрисконсулт в същата дирекция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля народните представители да гласуват.
Гласували 129 народни представители: за 118, против 2, въздържали се 9.