Гласуване №24

1. Контекст от стенограмата

веността се подсилват и от факта, че в закона изрично не е определено максималното отстояние от сградите на съответните институции, на което да се разпростират тези зони. Президентът смята, че именно в закона, а не чрез друг нормативен акт следва да се посочат конкретни пространствени параметри, които да определят минимални по размер обозначени зони, в които да не се допускат публични мероприятия. С въвеждането на пространствени ограничения в закона ще се постигне яснота на законовата регламентация, като ще се избегне възможността тези параметри да бъдат произволно определяни.
Президентът оспорва и § 2 от Закона за изменение на Закона за събранията, митингите и манифестациите, с който се изменя чл. 8, ал. 1 от действащия закон, като срокът на уведомление за свикване на събрание или митинг на открито се увеличава от 48 на 72 часа. Удължаването на срока се възприема също като вид ограничение във времето, като няма ясни аргументи за това, при условие че в периода на действие на този закон от 1990 г. този срок е бил спазван, без да се създават проблеми нито за органите на местното самоуправление, нито за упражняване на правото на свободно и мирно събиране.
По време на дискусията бяха изразени мнения за необходимостта от дефиниране на понятието „обозначителна зона” и какви пространствени параметри да обхваща тя. По отношение на уведомителния режим бе изразено становище, че идеята е била да се уеднаквят сроковете за уведомяване на компетентните органи както за събранията и митингите, така и за манифестациите. По действащия закон режимът е различен – за събрания и митинги се уведомява кметът на общината 48 часа предварително, а за манифестациите срокът е 5 дни предварително. Другият мотив във връзка с уеднаквяването на режима е свързан с обжалването пред Административния съд на евентуална забрана, тъй като съдът се произнася в 3-дневен срок, за да може да се потвърди или отмени решението на съответната администрация за непровеждането на мероприятието или промяната на мястото за провеждането му.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, в резултат на което с 12 гласа „за” и без гласове „против” и „въздържал се” Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да уважи мотивите на Президента на Република България и да проведе ново обсъждане на оспорените разпоредби от Закона за изменение на Закона за събранията, митингите и манифестациите.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Анастасов.
Имате думата за изказвания, дами и господа народни представители.
Има ли желаещи? Няма.
Подлагам на ново гласуване Закона за изменение на Закона за събранията, митингите и манифестациите.
Гласува се законът, а не ветото, което е процедура. Подлагаме на гласуване закона.
Моля, гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за 12, против 14, въздържали се 68.
Предложението не е прието, тоест законът отива на второ гласуване по реда на ал. 6 от чл. 77 от нашия правилник, който препраща към разпоредбите на чл. 74.
Преминаваме към следващата точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ.
Вносител – Министерският съвет.
Очаквам в залата председателя на Комисията по здравеопазването.
Тъй като не го виждам, моля Комисията по правни въпроси да ни представи своя доклад по този законопроект.
Думата има народният представител Тодор Димитров.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, ще ви представя доклада за първо гласуване на Комисията по правни въпроси:
„На свое редовно заседание, проведено на 11 февруари 2010 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 002-01-5, внесен на 11 януари 2010 г. от Ми