Гласуване №23

1. Контекст от стенограмата

ДИЕВ (СК): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, времето напредна. Часът е 16,00 и аз мога да кажа две неща. Първото е да заявя, че подкрепям законопроекта и да си седна. Но ще кажа още нещо в рамките на около две минути. Няма да отнемам от времето на народните представители, които са в залата.
Първо искам да кажа, че това е законопроект, който най-после фактически дава свобода на българските университети в израстването на академичния им състав. Фактически създава възможност за реална конкуренция сред хората, които се занимават с научни изследвания във всички научни организации и институции на България. В някакъв смисъл това е Ден на свободата на българската наука.
На второ място, един от основните упреци към законопроекта – иначе го хвалят всички, дори тези, които няма да го подкрепят – е свързан с това, че има държавни изисквания и стандарти за средно образование, защо ги няма сега тук, при науката? Отговорът е следният: когато България започна разговори с Европейския съюз през лятото на 1999 г., за да получи покана, това, което беше казано в тези срещи и разговори, беше следното: „Вие, за да станете част от нас, трябва да имате закон, с който да направите изисквания за средно образование, а всеки един от нас решава как да направи нещата си във висшето образование и науката си”. Няма такава стандартизация, не се познава в Европейския съюз. Има няколко процеса, които вървят с оглед на синхронизиране на съучастие, на съдействие, но няма такива, на латински казано, курикулни, които да задължават през държавните съответните институти или университети. Така че такъв тип изисквания да се искат по принцип е непостижима задача. Въпрос на самите университетски общности е да бранят своето име.
Още две съвсем кратки неща. Едното е по същество. Независими органи няма. Нека да разберем поне тези, които формираме мнозинството и подкрепяме това правителство. Независими институции в страната няма. Те се формират през пряк избор, през назначаване, през определяне от парламента, в резултат са на воля на гражданите, проявена на парламентарни избори. Това е смисълът на демокрацията. Няма за какво да се покриваме с наметала и да си скриваме очите с независими органи. Има политици, които поемат със своята воля отговорността на предизвикателството на времето. Такъв човек пред очите ми става политик и това е министърът на образованието господин Игнатов, за което го приветствам. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли желаещи за реплики? Няма.
Има ли други желаещи за изказвания? Не виждам.
Господин министър, желаете ли да допълните нещо? Не.
В такъв случай, колеги, можем да пристъпим към гласуване на първо четене на Законопроекта за развитието на академичния състав на Република България.
Моля гласувайте, колеги!
Гласували 102 народни представители: за 85, против 10, въздържали се 7.
Законопроектът е приет на първо четене.
Има заявки за обяснение на отрицателен вот.
За обяснение на отрицателен вот има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господин министър, господа народни представители! Аз не сметнах за необходимо да участвам в дискусията, тъй като не се очакваше дискусия по този въпрос и сигурно не е парадоксален факта, че правилата за научното развитие се определят от мнозинство, в което има най-малко хора - в сравнение с всички предишни години - имащи общо с науката.
Все пак трябва да заявя, ако някой има колебания, от какво е продиктувано моето отрицателно становище. Аз съм член на един от специализираните научни съвети, но не това ме безпокои в момента.
Това, което отличава политиката в областта на висшето образование и науката, поне към днешна дата, е, че тя е подложена на финансови ограничения и се предлага либерализиране на получаването на научн