Гласуване №46
ЗИД на Закона за данък върху добавената стойност - второ четене- нови параграфи 53,пар.54 и пар.55
1. Контекст от стенограмата
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме § 52.
Гласували 106 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията предлага да се създадат § 53, § 54 и § 55, а именно:
„§ 53. Двумесечният срок по чл. 92 се прилага за данък за възстановяване, отнасящ се за данъчни периоди след 1 януари 2010 г.
§ 54. Данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната, но е регистрирано на основание чл. 133, може да подаде заявление за дерегистрация по избор по чл. 108, независимо от облагаемия си оборот за последните 12 последователни месеца преди текущия, когато през същия период лицето е извършвало само доставки, за които след 31 декември 2009 г. данъкът е изискуем от получателя по доставката по чл. 82.
§ 55. Регистрираните към датата на влизане в сила на този закон лица, са длъжни да посочат електронен адрес за кореспонденция по чл. 101, ал. 5 в тримесечен срок от влизането му в сила.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме новите параграфи 53, 54 и 55.
Гласували 107 народни представители: за 97, против 1, въздържали се 9.
Предложението е прието.
По § 51 е постъпило предложение от народните представители Мартин Димитров и Мариана Даракчиева, а именно:
В § 51 думите „В 6-месечен срок” се заменят с „В срок от един месец”, а думите „до една година” се заменят с „до шест месеца”..
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 51, който става § 56:
„§ 56. (1) В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон министърът на финансите привежда наредбата по чл. 118, ал. 4 в съответствие с него.
(2) Министърът на финансите определя срок, в който лицата, задължени да използват фискални устройства, следва да приведат дейността си по осъществяване на дистанционната връзка в съответствие с изискванията на наредбата по ал. 1. Министърът може да определи различен срок за определени групи лица, който не може да бъде по-кратък от шест месеца и по-дълъг от две години о