Гласуване №39

1. Контекст от стенограмата

ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ РАДЕВ: По § 2 има предложение от народния представител Христо Бисеров – § 2 се отменя.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Светослав Тончев и Ивайло Тошев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. Създава се чл. 303а:
„Срок при парични задължения
Чл. 303а. (1) Страните по търговска сделка могат да договорят срок за изпълнение на парично задължение не повече от 60 дни. По изключение може да бъде договорен и по-дълъг срок, когато това се налага от естеството на стоката или услугата или по друга важна причина, ако това не представлява явна злоупотреба с интереса на кредитора и не накърнява добрите нрави.
(2) Когато длъжникът е публичен възложител, страните могат да договорят срок за изпълнение на парично задължение не повече от 30 дни. По изключение може да бъде договорен и по-дълъг срок, но не повече от 60 дни, когато това се налага от естеството на стоката или услугата или по друга важна причина, ако това не представлява явна злоупотреба с интереса на кредитора и не накърнява добрите нрави.
(3) Ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане. Когато денят на получаване на фактурата или поканата за плащане не може да се установи или когато фактурата или поканата са получени преди получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката или услугата, независимо че фактурата или поканата за плащане са отпреди това.
(4) Когато договорът или закон предвижда преглеждане или приемане на стоката или услугата, срокът по ал. 3 започва да тече от приемането или от приключването на преглеждането, ако фактурата или поканата за плащане са получени преди това. Срокът за преглеждане или приемане е 14 дни от получаване на стоката или услугата. По изключение може да бъде договорен по-дълъг срок за преглеждане или приемане, когато това се налага от естеството на стоката или услугата или по друга важна причина.
(5) Разпоредбите на ал. 1-4 не се прилагат за:
1. менителничните задължения;
2. задълженията в открито производство по несъстоятелност;
3. обезщетенията за вреди, включително и застрахователни обезщетения.
(6) Правилата по този член се прилагат и за сделки, страна по които са занаятчии и лица, извършващи услуги с личен труд или упражняващи свободна професия.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Първо гласуваме предложението на Христо Бисеров, неподкрепено от комисията.
Гласували 85 народни представители: за 4, против 74, въздържали се 7.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме редакцията на § 2 по доклада.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ РАДЕВ: По § 3 има предложение от народния представител Христо Бисеров – § 3 се отменя.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Светослав Тончев и Ивайло Тошев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. Създава се чл. 309а:
„Неизпълнение на парично задължение
Чл. 309а. (1) Когато кредиторът е изпълнил задълженията си, а длъжникът е в забава за плащане, ако не е уговорено друго, кредиторът има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, както и на обезщетение за разноски за събиране на вземането в размер на не по-малко от 80 лева, без да е необходима покана. Кредиторът може да търси обез