Гласуване №50

1. Контекст от стенограмата

(3) Всяко задължено лице, изразило желание да съхранява запаси извън територията на страната, предоставя в агенцията писмено искане не по-късно от 20 календарни дни преди началото на периода, за който се иска одобрение, включващо:
1. име, адрес по седалище, както и адрес, телефон, факс, електронен адрес и лице за кореспонденция на съхранителя, икономическия оператор и/или централната структура за управление на запасите на другата държава – членка на Европейския съюз, които ще осъществяват съхраняването на запасите;
2. вид и количество на запасите;
3. местоположението на склада, където ще се съхраняват запасите;
4. периода, за който ще се съхраняват запасите;
5. писмено съгласие от съответната държава членка и/или създадената от нея централна структура за управление на запасите, на чиято територия ще бъдат съхранявани съответните запаси; изявлението за съгласие включва данни за вида и количеството на запасите и срока на съхраняване, както и ангажимент за подаване на ежемесечна информация за съхраняваните на нейна територия запаси на задълженото лице за периода на съхраняване.
(4) В случаите по ал. 1, т. 2 и 3 задълженията се смятат за изпълнени, при положение че задълженото лице е:
1. получило разрешение от агенцията да съхранява запасите съобразно предоставеното искане по ал. 1
2. представило в агенцията оригинал или заверено копие на договор или на друг документ, удостоверяващ съхраняването извън територията на страната за целия период, за който е дадено разрешение от агенцията; документът трябва да съдържа:
а) мястото, вида, количеството и качеството на запасите;
б) датата на влагане;
в) срока на съхраняване;
г) застраховка на запасите;
д) вид транспорт за придвижване до страната – в случай на извънредни ситуации, както и срок за извършването му;
е) органа в другата държава - членка на Европейския съюз, изпълняващ контролни функции върху наличността и качеството на запаси.
(5) Икономически оператори и други централни структури за управление на запасите на държави – членки на Европейския съюз, могат от свое име и за своя сметка да делегират на съхранителите на територията на страната съхраняването на количества запаси, определени за създаване от съответната държава членка.
(6) Правото на делегиране не поражда задължение за другото лице да приеме делегираните дейности без негово съгласие.
(7) Съхраняването на запаси, делегирано по ал. 1 и 5, не може да бъдат пределегирано.
(8) Всякакви промени в условията за съхраняване, включително удължаване на срока му, се разглеждат като ново делегиране.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания по чл. 18? Няма.
Гласуваме чл. 18 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 68 народни представители: за 68, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 19:
„Чл. 19. (1) В случай че агенцията не разполага с достатъчно собствени съдови вместимости, Министерският съвет с решение може да делегира създаването и съхраняването на определените й запаси за извънредни ситуации на централна структура за управление на запасите на друга държава – членка на Европейския съюз. Делегирането се допуска, в случай че условията за съхраняване на територията на другата държава са по-изгодни от условията, предлагани от съхранители на територията на страната, притежаващи складове, регистрирани по чл. 38.
(2) Решението по ал. 1 се приема по предложение на председателя на агенцията съгласувано с министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Предложението се изготвя след предварително проучване на финансовата целесъобразност, качеств