Гласуване №22
Закон за предучилищното и училищното образование - второ четене - Раздел 4 - наименование
1. Контекст от стенограмата
изация, но по пътя на логиката си мисля, че след като вкарахме в учебник по история, примерно днешният министър-председател и двама след него, където в просветените държави няма такава практика – доколкото знам, трябва да минат тридесет години, за да се говори за история, няма да се учудя да се направят определени крачки и в тази насока. Имам реално тези опасения, защото българското общество се люшка тук 23 години. Тъкмо заживяваме с чувството, че сме постигнали някакви демократични, ако мога да кажа, постижения в областта на държавното управление, на разделението на властите, ако щете, и в човешките взаимоотношения и току със смяната на едно управление с друго се връщаме години назад. Защото е безспорно, няма какво да се лъжем, че в момента каквото каже министър-председателят, това изпълнява и Парламентарната група на ГЕРБ. За съжаление, това е истината. Сега, прав – крив, понякога човек е прав, понякога вероятно не е прав и то се вижда. Така че аз имам опасения. Това, първо.
Второ, на колегата Николов. Действително е така, в Глава пета се вижда, че не става въпрос за предучилищна подготовка, а за образователен процес. Мен точно това ме притеснява, че не може на четири години, дори с всички доводи, че има известни категории от българското население, на които децата нямали възможност в тези четири години да достигнат това ниво като другите деца и затова отпадали от училище. Причините са толкова комплексни, че не вярвам, че само това е причината.
Аз смятам, че трябва да се промени тук и заглавието, да си остане „Предучилищна подготовка” и въпреки това защитавам тезата, че даже и само за детска градина да е, трябва да се даде право на родителите да преценят или да се направят критерии. Ако дадени родители отговарят и могат да отговорят на определени критерии, че сами могат да подготвят детето, без да ходи примерно в детска градина, от този екзистенц-минимум, който се приема от законодателя, че трябва да знае, гарантират го писмено, хората си имат възможности, защо да им се отнеме това право? Помислете и върху това! Ще се сложат някои критерии и които родители могат да отговорят на тях, да преценят дали да го пращат задължително или не. Тоест да го пращат в зависимост от възможностите, които имат. Това е нормалното разсъждение, това е демократичния подход, според мен, а не автоматично, задължително всеки един родител да е длъжен, а накрая и да го глобяват. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Други желаещи за изказване? Няма.
Моля народните представители да влязат в залата – предстои гласуване.
Първо, гласуваме предложението на народния представител Веселин Методиев, което комисията не подкрепя.
Гласували 76 народни представители: за 10, против 27, въздържали се 39.
Предложението не е прието.
Гласуваме наименованието на Раздел ІV в текста по доклада.
Гласували 84 народни представители: за 71, против 8, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: По чл. 7 има направено предложение от народния представител Ирена Соколова, което е подкрепено от комисията.
Предложение от народния представител Огнян Стоичков, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 7:
„Чл. 7. (1) Всеки има право на образование и може да повишава образованието и квалификацията си чрез учене през целия живот.
(2) Приобщаващото образование е неизменна част от правото на образование”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване чл. 7 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: По чл. 8 е постъпило предложение от народния представител Веселин Методиев, което е оттеглено.
Предложение от народните представители Алиосман