Гласуване №21
Закон за предучилищното и училищното образование - второ четене - Раздел 4 - наименование- предложение от В.Методиев
1. Контекст от стенограмата
ема госпожо председател, господин министър, колеги! Господин Чукарски, не мога да кажа, че имам точно такава информация, както Вие задавате въпроса за идеологизация, но по пътя на логиката си мисля, че след като вкарахме в учебник по история, примерно днешният министър-председател и двама след него, където в просветените държави няма такава практика – доколкото знам, трябва да минат тридесет години, за да се говори за история, няма да се учудя да се направят определени крачки и в тази насока. Имам реално тези опасения, защото българското общество се люшка тук 23 години. Тъкмо заживяваме с чувството, че сме постигнали някакви демократични, ако мога да кажа, постижения в областта на държавното управление, на разделението на властите, ако щете, и в човешките взаимоотношения и току със смяната на едно управление с друго се връщаме години назад. Защото е безспорно, няма какво да се лъжем, че в момента каквото каже министър-председателят, това изпълнява и Парламентарната група на ГЕРБ. За съжаление, това е истината. Сега, прав – крив, понякога човек е прав, понякога вероятно не е прав и то се вижда. Така че аз имам опасения. Това, първо.
Второ, на колегата Николов. Действително е така, в Глава пета се вижда, че не става въпрос за предучилищна подготовка, а за образователен процес. Мен точно това ме притеснява, че не може на четири години, дори с всички доводи, че има известни категории от българското население, на които децата нямали възможност в тези четири години да достигнат това ниво като другите деца и затова отпадали от училище. Причините са толкова комплексни, че не вярвам, че само това е причината.
Аз смятам, че трябва да се промени тук и заглавието, да си остане „Предучилищна подготовка” и въпреки това защитавам тезата, че даже и само за детска градина да е, трябва да се даде право на родителите да преценят или да се направят критерии. Ако дадени родители отговарят и могат да отговорят на определени критерии, че сами могат да подготвят детето, без да ходи примерно в детска градина, от този екзистенц-минимум, който се приема от законодателя, че трябва да знае, гарантират го писмено, хората си имат възможности, защо да им се отнеме това право? Помислете и върху това! Ще се сложат някои критерии и които родители могат да отговорят на тях, да преценят дали да го пращат задължително или не. Тоест да го пращат в зависимост от възможностите, които имат. Това е нормалното разсъждение, това е демократичния подход, според мен, а не автоматично, задължително всеки един родител да е длъжен, а накрая и да го глобяват. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Други желаещи за изказване? Няма.
Моля народните представители да влязат в залата – предстои гласуване.
Първо, гласуваме предложението на народния представител Веселин Методиев, което комисията не подкрепя.
Гласували 76 народни представители: за 10, против 27, въздържали се 39.
Предложението не е прието.
Гласуваме наименованието на Раздел ІV в текста по доклада.
Гласували 84 народни представители: за 71, против 8, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: По чл. 7 има направено предложение от народния представител Ирена Соколова, което е подкрепено от комисията.
Предложение от народния представител Огнян Стоичков, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 7:
„Чл. 7. (1) Всеки има право на образование и може да повишава образованието и квалификацията си чрез учене през целия живот.
(2) Приобщаващото образование е неизменна част от правото на образование”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване чл. 7 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН