Гласуване №3
ЗИД на Изборния кодекс - второ четене-параграф 6 - предложение от Ч.Казак
1. Контекст от стенограмата
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Заседанието продължава с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ИЗБОРНИЯ КОДЕКС – продължение.
Продължаваме с разискванията по § 6, докладван във вчерашния пленарен ден.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по § 6? Няма.
Дискусията е закрита.
Преминаваме към гласуване.
По § 6 има направено предложение от народните представители Христо Бисеров, Митхат Метин и Четин Казак, което комисията не подкрепя.
Има направено предложение в залата от господин Казак – в чл. 15, ал. 3, изречение второ накрая да се добави текстът: „като поне един от тях е представител на опозиционна партия”.
Ще поставя поотделно на гласуване двете предложения и накрая – предложението на комисията, която не подкрепя текста на вносителя и предлага § 6 да бъде отхвърлен.
Първо ще гласуваме предложението на господин Казак, което всъщност е към предложението на народните представители Бисеров, Метин и Казак, направено по доклада, като освен думите „председателят и секретарят” се заменят с „председателя, заместник-председателя и секретаря” накрая да се добави текстът „като поне един от тях е представител на опозиционна партия”.
Гласуваме предложението на господин Казак, направено в пленарната зала.
Гласували 130 народни представители: за 44, против 75, въздържали се 11.
Предложението не е прието.
Прегласуване – господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз недоумявам защо не приемате едно такова, съвсем уместно предложение, което цели да гарантира в съответствие и с препоръките на ОССЕ, която изрично изисква в ръководствата на изборните комисии да има представители на опозицията. Именно, за да отговорим на тази препоръка, предлагаме поне единият от ръководството на избирателните комисии да бъде излъчен от опозиционна партия, защото, за съжаление, в Четиридесет и първото Народно събрание опозиционността стана доста относително понятие. Някои партии в определени моменти се изявяваха като опозиционни, в други – подкрепяха правителството, действаха в унисон, други партии бяха създадени впоследствие, трети претърпяха сериозни метаморфози и в крайна сметка трябва да е ясно, да е гарантирано, че тези, които бъдат излъчени в ръководс