Гласуване №19

1. Контекст от стенограмата

вслушате в гласа на хората, които са се занимавали с изборен закон и с Избирателния кодекс. В момента някои се опитват да докажат, че като отидат в друга държава, много ги харесват. За Турция съм убеден, че Ваша народна представителка е много харесвана, но днес говорим за Избирателен закон, днес говорим за онези правила, които трябва да направим така, че българите, тези, които искат да се наричат българи, на които издаваме българско гражданство, да могат да гласуват спокойно и свободно, без да се притесняват. Представяте ли си тези българи, които са ежедневно в Македония – над тях тегне всеки ден мисълта, че македонците ги наричат македонци. Вие защо им отнемате правото да се наричат българи и да имат свободата да гласуват за българските граждани и за българските власти?! Защо отнемате възможността на украинските и банатските българи да се чувстват българи?! Защо отнемате възможността дори и на Каракалпашката република, за която преди малко с господин Юнал Лютфи говорихме, хората там да могат да гласуват за онези, които искат да управляват в България? Представяте ли си, че тези, които са напуснали границите на България и са отишли чак до Америка, имат много по-голямо чувство и уважение към България, отколкото Вие в момента, които съставяте и правите този законопроект, като им отнемате възможността и правото да гласуват?! Вие можете ли да се поставите на мястото на онези, които са изгонени от България поради каквато и да е причина? Дали е икономическо прочистване или икономическа принуда – те са напуснали България и искат по някакъв начин да допринесат с нещо за България.
Преди малко казахте, че по наше време имало икономически отлив от България. Да, имаше, но тогава хората излизаха извън България, отиваха в Европа и всяка година около 2 млрд. евро се връщаха в България като инвестиции. А Вие сега и с това не можете да се похвалите!
Затова, колеги, госпожо Цачева, моето предложение е или да отложим разглеждането на този текст, комисията да преразгледа наново и да се даде възможност на всеки български гражданин да упражнява свободно правото си да гласува, или молбата ми е поне да отложим този текст с днешното гласуване, защото ще приемем нещо, което няма да е работещо.
Преди малко говорих с ръководството на БСП, но и от тях не можах да получа удовлетворителен отговор защо не искат да подкрепят уседналостта...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Аталай, времето изтече. Няколко пъти Ви подавам звукови сигнали. Разбрах предложението Ви, ще го подложа на гласуване.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви. Подложете моето предложение на гласуване. Убеден съм, че ГЕРБ ще го приеме на драго сърце. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Постъпи процедурно предложение за отлагане на гласуването по § 2 до представяне на нов доклад на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 82 народни представители: за 23, против 49, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
За изказване има думата господин Юнал Лютфи.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз искам да взема отношение по този изключително важен проблем и като депутат от българския парламент, и като член на Делегацията на Парламента към ПАСЕ.
Първо искам да Ви кажа, че текстът за отседналост не е общоевропейска практика, госпожо Фидосова. Ако си спомняте, уважаеми колеги, след проведените местни избори по този кодекс, имаше доклад на наблюдателите от ОССЕ.
Преди това искам да Ви припомня, че този кодекс беше изпратен и на Венецианската комисия. Представителят, секретарят на Венецианската комисия проведе среща с всички парламентарни групи. Трябва да Ви заявя, че европейската практика в почти всички европейски страни е: принципът за отседналост не може да бъде причина да се лиши български гражданин от правото си да гласува.
Госпожо Караянчева, искам да се обърна към Вас. Вие казвате следното: „Който иска да гласува за президент и народен представител, да дойде да гласува в България”. Как така? Как така?
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ, от място): Не съм казала това.
ЮНАЛ ЛЮТФИ: Слушайте ме внимателно. До 2009 г. имаше европейска практика,