Гласуване №56
Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2013г. - второ четене - параграф 4
1. Контекст от стенограмата
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики? Няма.
Други желаещи за изказване? Няма.
Процедура.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители, правя процедурно предложение – предложението за отпадането на т. 15 от § 6 да стане по силата на чл. 56 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, а именно т. 3 – ставане от място при поименно извикване по азбучен ред и отговаряне със „за”, „против” и „въздържал се”. (Реплика от народния представител Цветомир Михов.)
Цвятко, не подвиквай от залата, защото двете години в армията не са ти били достатъчни, за да разбереш тревогата на това предложение, което се прави. Става въпрос не просто за сделка, а за срамна сделка. На мен ми беше чудно с каква неохота беше направено изказването от господин Тошев. Може би, за да си купи индулгенции заради това, че Комисията по външна политика и отбрана единствена не гласува бюджета на първо четене. При това, господин Тошев, казаното тук от Вас следва утре да го заявите пред членовете на Легия „Раковски”.
Госпожо председател, надявам се да подложите на гласуване предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Подлагам на гласуване току-що направеното предложение от господин Мерджанов – гласуването на т. 15 да стане със ставане от място, а именно по чл. 56, ал. 2, т. 3.
Гласували 109 народни представители: за 23, против 74, въздържали се 12.
Предложението не е прието.
Прегласуване – господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Месец и нещо в цялата страна по най-тържествен начин се отбелязват 100 години от Балканската война. Всички се убеждаваме в героизма на българския народ – от странство са идвали, за да се включат в редовете на българската армия за обединението на България. Спомняме си с умиление за самоотвержените българи, които са дали живота си за България.
Сега стигаме до едно положение, където вече приведената българска армия, която е горе-долу колкото една военна жандармерия, с всички ограничения, които при това управление най-сериозно се получават на практика – стигаме до един срамен факт, това, което се предлага – да се увеличи възрастта и така нататък, било голяма привилегия и защо трябвало тази привилегия да я има само при военните? Мисля, че ние дължим много повече на всички, които