Гласуване №26

1. Контекст от стенограмата

, уважаеми господин Давидов! Дори и примерите за Румъния и Турция да Ви се струват близки, подобният модел, който аз Ви развих, е изключително добре работещ във Франция, в Холандия, в Испания.
Единственото място, където държавата не се е ангажирала като краен застраховател, вероятно поради конфедеративния принцип на организацията на властта, е Швейцария.
Само че аз искам да Ви задам, образно казано, въпрос, а ако искате, след това можете да направите изказване. Фондът, който е построен в България до 1970 г., е 62% от целия фонд – жилищен и сграден фонд в България. Шестдесет и два процента е до 1970 г. Вие много добре знаете, че основните мерки и промени в нормите за сеизмично строителство са въвеждани след тази дата. Първо, след Вранча имаше един тип, след това имаше след Стражица – 1987 г., а сега има нови. Но след това!
Няма как да оставим на волята и на добрата гражданска отговорност на хората, когато те няма да могат, ако държавата не ги организира, както посочих в държавите като Франция, Холандия и Испания и така нататък. Държавата не плаща, тя създава условието на солидарен принцип, по подобие – не съвсем същото, а както правим солидарния принцип за здравното ни осигуряване, за общественото осигуряване. Тоест за онзи риск, който ще настъпи, държавата, която всъщност е еманацията на нас, гражданите, тя не е нещо различно – държавата, това сме ние, гражданите – създава условията, при които те да могат да реагират.
Аз Ви казах при един, не дай си Боже, удар, каква е стойността за щетите от едно дори локално, но катастрофично по своя размер земетресение, и, забележете, то не е предвидено като модел в София, което означава, че София би била по-тежък случай, и се оценява поне на 500 млн. евро пряко. Нали си представяте, и завършвам с това, ако днес, не дай си Боже, да чукна на дърво, се случи, какви са инструментите в ръцете на българското правителство да реши този казус?! Никакви за момента!
Дайте да бъдем разумни, трябва да се започне. Имаше идея в края на предния мандат – през 2008 г. се обсъждаше, но не успя. Но това означава, че трябва да го заложим. Вероятно то ще претърпи няколко модификации, ще преминем през няколко етапа, но трябва да се започне.
Не можем да делим частната собственост на гражданите от публичната собственост, която е на същите граждани. И, забележете, таксите, които ще трябва да платим за това застраховане, което ще приемем, пак ще ги вземем от същите граждани. И какво ще им кажем? – „Ние си решихме проблема с обществените сгради, решете си вие вашия”. Но ние го решаваме от едни и същи хора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли други желаещи за изказвания? Не виждам.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, № 202-01-52, внесен от Министерския съвет на 4 септември 2012 г.
Гласували 74 народни представители: за 67, против 1, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Продължаваме с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ.
Първият доклад е на Комисията по правни въпроси.
Господин Тодор Димитров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ще Ви запозная с
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси
На свое заседание, проведено на 11 октомври 2012 г., Комисията по правни въпроси разгледа Законопроект за допълнение на Закона за държавната собственост, № 202-01-56, внесен от Министерския съвет на 18 септември 2012 г.
Направените предложения в законопроекта са продиктувани от последните природни бедствия – наводненията през февруари 2012 г. и сеизмичния трус от 22 май 2012 г. с епицентър в близост до гр. Перник.
В сега действащата уредба в Закона за държавната собственост е предвидено задължително застраховане на застроените имоти – публична държавна собственост, но в гол