Гласуване №18

1. Контекст от стенограмата

исковете. Тези защити бранят основни ценности на оборота, каквато е правната сигурност и предвидимостта. Не всички, а само определени плащания и сделки на длъжник, извършени след началната дата, са атакуеми. Сегашната правна уредба обаче не прави никакви разграничения. Оказва се, че всяка платена от длъжника стотинка подлежи на връщане, независимо че срещу нея е предоставена насрещна стока или услуга, без която неговото предприятия не би оцеляло.
Какво е основанието да се връщат плащанията за ток, вода, офис консумативи, адвокатски услуги или одиторски заверки. Нали ако тези плащания не бяха извършени, предприятието би спряло да работи и кредиторите му биха били увредени в много по-голяма степен?
Още нещо. Основна жертва на досегашната правна уредба, както няколко пъти споменахме, са банките. Поради обявяването на учредените в тяхна полза обезпечения за недействителни, вземанията се оказват несъбираеми, което влошава драстично кредитните портфейли на банките и ги принуждава да прехвърлят тези неблагоприятни последици върху изправните кредитополучатели чрез увеличаване на лихвите по кредитите. Това се отразява на икономическата среда, разбира се.
С предлаганите от нас промени в чл. 646 се отстраняват основните слабости на досегашната правна уредба, като се предвиждат разумни и календарно дефинирани подозрителни периоди, съобразени със световната и европейската практика, които да отчитат нуждите на правната сигурност и предвидимостта в търговския оборот.
Освен това продължителността на подозрителните периоди се диференцира в зависимост от това дали плащането е ненормално – преди падежа, или на падежа и в зависимост от това кой е получателят на плащането – дали е свързано с длъжника лице, недобросъвестен или добросъвестен кредитор.
Също така се уреждат и определени защити в полза на ответниците, които да защитят нормалните обезпечения и плащания в оборота, които не увреждат масата на несъстоятелността, не подобряват или подобряват положението на определен кредитор във вреда на останалите кредитори на длъжника.
Колеги, надявам се, че така обяснени, предложените от нас промени в текстовете могат да обосноват и Вашата подкрепа за нашия законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли реплики по отношение изказването на госпожа Христова? Не виждам.
Колеги, има ли други желаещи за изказвания? Няма.
Пристъпваме към гласуване на трите законопроекта, подкрепени от Правната комисия без „въздържали се” и без „против”.
Моля колегите да влязат в пленарната зала, за да упражнят задължението и правото си да гласуват. Моля колегите от кулоарите да заповядат.
Поставям на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 254-01-15, внесен от народните представители Янаки Стоилов, Любен Корнезов и Евгений Желев на 16 февруари 2012 г.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Сега ще гласуваме на първо четене втория – Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 254-01-91, внесен от народните представители Емил Радев, Красимир Ципов и Фани Христова, също подкрепен от Комисията.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Сега ще гласуваме третия Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 202-01-53, внесен от Министерския съвет на 12 септември 2012 г., също подкрепен от Правната комисия.
Гласували 81 народни представители: за 75, против 1, въздържали се 5.
Предложението е прието.
С това са приети и трите законопроекта на първо четене.
Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Първият доклад е на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Господин Сичанов ще прочете доклада на Комисията.
Зап