Гласуване №8

1. Контекст от стенограмата

Нека напомня нещо, което много малко хора в тази зала си спомнят. Исторически данъкът върху добавената стойност остана в миналото незабелязано. Той беше замислен през 1992-1993 г. като 18-процентен. След това беше увеличен тихомълком, по терлички, без тогава почти никой да усети, незабелязано за българските потребители и граждани с 2% и стана 20%. Защо след като тогава кризата отмина (тогава това беше аргумент, защото сме били в криза), той не беше свален на 18%?!
Сега изброяваме най-невралгичните, най-тежките за понасяне от българските потребители цени. Това са цените на учебниците и книгите, цените на хляба, цените на горивата, цените на лекарствата. Това е непрекъснат дебат в българското общество. Всеки ден се говори от телевизионния екран, пишат го и вестниците, говорят го българските граждани.
С този законопроект, който представяме, се надяваме най-после този дебат да започне. Ако ставката не бъде нулева, то поне тя да бъде диференцирана. Знаем, че в българската данъчна система съществува само една по-ниска ставка във връзка с туризма. Защо обаче да не бъдат въведени диференцирани ставки по отношение на тези стоки, а и на други?! С един дебат можем да ги установим, както е в повечето нормални европейски страни. Защо ставката от 20% да бъде свещена крава за всички икономически и финансови министри до този момент, както и за всички правителства, и тя да не може да бъде пипана?! Затова са данъчните закони. Данъците са лостове. Те трябва да бъдат гъвкави и използвани там, където е необходимо, по начин, който е актуален, по начин, който да върши работа на обществото. В момента е актуално свалянето на цените, което може да стане с този лост – с намаляването на данъчните ставки по данъка върху добавената стойност.
Затова ние последователно оттук нататък ще стъпваме на това становище – пълна ревизия на този данък, на този данъчен инструмент, като той бъде преосмислен в неговата същност за необходимостта, за евентуалната смяна на данъка върху добавената стойност с предишния отменен данък върху оборота, който – пак повтарям – беше много по-добър и който тогава не тежеше върху потребителите, върху гражданите.
Другата насока, по която трябва да се мисли и работи, е преосмислянето на размера на данъчните ставки в рамките на данъка върху добавената стойност, ако обществото и мнозинството не приемат неговата замяна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Моля народните представители да заповядат в залата, предстои гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 254-01-50, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 4 април 2012 г.
Гласували 91 народни представители: за 14, против 23, въздържали се 54.
Законопроектът е отхвърлен.
Продължаваме с:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ВЪЗЛАГАНЕ НА СМЕТНАТА ПАЛАТА НА ОДИТ НА „ЦЕНТЪР ЗА ГРАДСКА МОБИЛНОСТ” ЕООД – ГР. СОФИЯ.
Вносители – Михаил Миков и група народни представители на 5 април 2012 г.
С доклада на Комисията по бюджет и финанси ще ни запознае госпожа Донева.
Няма доклад от Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Госпожо Донева, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВАНЯ ДОНЕВА:
„ДОКЛАД
по Проект за решение за възлагане на Сметната палата на одит на „Център за градска мобилност” ЕООД – гр. София, № 254-02-53, внесен от Михаил Миков и група народни представители на 5 април 2012 г.
На заседание, проведено на 28 юни 2012 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Проекта за решение за възлагане на Сметната палата на одит на „Център за градска мобилност” ЕООД – гр. София, № 254-02-53, внесен от Михаил Райков Миков и група народни представители на 5 април 2012 г.
На заседанието присъства председателят на Сметната палата Валери Димитров.
Проектът за решение беше представен от народния представител Александър Радославов, който изтъкна, че дейностите по организацията на обществения транспорт и поддържането на местата за паркиране, които