Гласуване №5

1. Контекст от стенограмата

След Освобождението не се поставя въпросът за литературната норма. Първият министър на Народното просвещение д-р Георги Атанасович не поставя въпроса за определяне на литературна норма, защото смята, че тя вече е установена, че тя е трайна, че тя е създадена. По-нататък единствено има дебати върху правописа – министър Иванчов през 1900 г., реформата на Стамболийски през 1922-1923 г., реформата на Отечествения фронт по-късно по времето на комунизма, обаче никой от тях не променя литературната норма. Това е литературната норма – избраният говор, свищовският говор става литературната норма на българския книжовен език. Той се обогатява, разбира се, с думи от другите наречия и така се е формирал нашият език.
Сега, когато искаме да създадем закон за българския език, единственото, което може да се направи, е да се повтори това, което са създали бащите на Благодаря – нашите Отци-основатели, да се повтори това, което е направено. Не можем да променим в момента литературна норма, освен, ако няма един много по-голям национален дебат, например да приемем западното наречие за литературна норма – има такива идеи и прочие, но това не може да стане така.
Това, което може да постигне един такъв закон, е единствено повторение, а то дори в момента не е нужно, тъй като смятам, че както досега – 160 години, ние говорим на този език, използваме тази литературна норма, така можем да продължим и занапред, без да имаме специален закон за това. Но ако желаем да продължим този дебат, това би било желателно да разгледаме как се развива нашият език и прочие. С такъв инцидентен ход, който се поставя в парламента, единствено можем да инициираме такъв дебат. Но в момента да намерим решение, което да промени всичко, което досега е създадено от Отците-основатели, не смятам, че е уместно, нито е начин, по който да се решават такива неща. Това е част от нашата идентичност – нашият език, част от формирането на нашата нация. Затова смятам, че това трябва да бъде едно от достиженията на възрожденците, което ние да запазим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Има ли други изказвания? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за българския език, № 154-01-78, внесен от народния представител Любен Корнезов на 18 юли 2011 г.
Гласували 112 народни представители: за 15, против 19, въздържали се 78.
Законопроектът не е приет.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за българския език, № 154-01-89, внесен от народните представители Огнян Стоичков Янакиев и Станислав Тодоров Станилов на 4 август 2011 г.
Гласували 120 народни представители: за 19, против 23, въздържали се 78.
Законопроектът не е приет.
Отрицателен вот – господин Казак, заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Гласувах „против” и двата закона, не защото не разбирам и не споделям всеобщата грижа за опазването и за развитието на българския книжовен език, не защото не считам, че българският език и култура трябва да бъдат подпомагани и закриляни от държавата и трябва да бъде насърчавано тяхното усвояване от младото поколение, не защото считам, че българският език и култура не са подложени на непрекъснати атаки от навлизането на чуждици най-вече и използването им понякога претенциозно и не съвсем на място, когато съществуват достатъчно красноречиви думи от родния български език.
Гласувам „против”, защото, първо, и двата законопроекта предвиждаха преповтаряне на вече съществуващи текстове в нашето законодателство. Те преповтаряха Конституцията и две дуз