Гласуване №4

1. Контекст от стенограмата

Книги, повече от хиляда книги, копия на една голяма част от тях разбрахме, че притежава нашият финансов министър – бихме могли да го поканим да представи своята колекция, за да видим колко много книги са издадени преди създаването на българската държава на този език, на тази литературна норма.
След Освобождението не се поставя въпросът за литературната норма. Първият министър на Народното просвещение д-р Георги Атанасович не поставя въпроса за определяне на литературна норма, защото смята, че тя вече е установена, че тя е трайна, че тя е създадена. По-нататък единствено има дебати върху правописа – министър Иванчов през 1900 г., реформата на Стамболийски през 1922-1923 г., реформата на Отечествения фронт по-късно по времето на комунизма, обаче никой от тях не променя литературната норма. Това е литературната норма – избраният говор, свищовският говор става литературната норма на българския книжовен език. Той се обогатява, разбира се, с думи от другите наречия и така се е формирал нашият език.
Сега, когато искаме да създадем закон за българския език, единственото, което може да се направи, е да се повтори това, което са създали бащите на Благодаря – нашите Отци-основатели, да се повтори това, което е направено. Не можем да променим в момента литературна норма, освен, ако няма един много по-голям национален дебат, например да приемем западното наречие за литературна норма – има такива идеи и прочие, но това не може да стане така.
Това, което може да постигне един такъв закон, е единствено повторение, а то дори в момента не е нужно, тъй като смятам, че както досега – 160 години, ние говорим на този език, използваме тази литературна норма, така можем да продължим и занапред, без да имаме специален закон за това. Но ако желаем да продължим този дебат, това би било желателно да разгледаме как се развива нашият език и прочие. С такъв инцидентен ход, който се поставя в парламента, единствено можем да инициираме такъв дебат. Но в момента да намерим решение, което да промени всичко, което досега е създадено от Отците-основатели, не смятам, че е уместно, нито е начин, по който да се решават такива неща. Това е част от нашата идентичност – нашият език, част от формирането на нашата нация. Затова смятам, че това трябва да бъде едно от достиженията на възрожденците, което ние да запазим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Има ли други изказвания? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за българския език, № 154-01-78, внесен от народния представител Любен Корнезов на 18 юли 2011 г.
Гласували 112 народни представители: за 15, против 19, въздържали се 78.
Законопроектът не е приет.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за българския език, № 154-01-89, внесен от народните представители Огнян Стоичков Янакиев и Станислав Тодоров Станилов на 4 август 2011 г.
Гласували 120 народни представители: за 19, против 23, въздържали се 78.
Законопроектът не е приет.
Отрицателен вот – господин Казак, заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Гласувах „против” и двата закона, не защото не разбирам и не споделям всеобщата грижа за опазването и за развитието на българския книжовен език, не защото не считам, че българският език и култура трябва да бъдат подпомагани и закриляни от държавата и трябва да бъде насърчавано тяхното усвояване от младото поколение, не защото считам, че българският език и култура не са подложени на непрекъснати атаки от навлизането на чуждици най-вече и използването им понякога прете