Гласуване №3

1. Контекст от стенограмата

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви.
Господин Татарски, заповядайте.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, предлагам на основание чл. 73, ал. 1 да удължим срока за внасяне на предложения между първо и второ гласуване по Закона за пътищата със седем дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното предложение.
Гласували 105 народни представители: за 98, против 2, въздържали се 5.
Предложението е прието.
За изказване – народният представител Лъчезар Тошев.
Заповядайте, господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители, това е един много интересен дебат, който заслужа дори по-голямо внимание отколкото днес му отделяме или ще му отделим в това заседание, тъй като обсъждаме въпроса за българския език, за създаването на неговата литературна норма.
Литературната норма на българския език предшества създаването на българската държава. Създаването на литературната норма не е било акт на българската държава, но е било акт на някои български възрожденци, по-специално на двама от тях, които са братя – Антон и Димитър Цанков, по-късно той си сменя името и е известен като Драган Цанков с известна активност по-нататък. Те през 1852 г. решават от всички наречия, които говорят българите, а те са били многобройни, ако видим Атласът на диалектите, изд