Гласуване №2

1. Контекст от стенограмата

Защо казват: до 5 години? Ами със законите, които Вие приехте, след 5-годишна възраст има задължително посещаване на предучилищна институция, а пък с други закони, които приехте, щом детето посещава такива институции, родителите нямат право на тези помощи. Затова е „до 5 години”. Ако се приеме законът за предучилищно и средно образование, тези години вероятно ще станат 4.
Защо се казва: „не е предвидено в бюджета”? Защото е съвсем нормално един такъв законопроект да влезе в сила от следващата бюджетна година. Това е най-нормалният срок на влизането на такъв законопроект, който изисква преразпределение на бюджетни ресурси от един параграф в друг, от една посока в друга. Тук няма никаква колизия, никакъв конфликт.
Напълно не издържа тезата, че се въвеждал нов обхват на осигуряване на риск с нов размер. Майчинството за родителите-осиновители настъпва от деня на предаване на детето им. Това, което се предлага, е то да продължи същата една година, която продължава и за другите.
Трети казват: нямало нужда за това дете, след като е отгледано от институциите, да се полагат толкова грижи, защото то вече било даже и с пораснали зъби. Това за мен е пълно профанизиране на отношението към децата. Децата не са животни от стадо. Децата имат нужда да живеят в семейна среда и който не се е постарал да се запознае с Европейската харта за защита правата на детето, с Конвенцията на ООН за защита правата на детето, нека да го направи, защото ние уж като политици се тупаме в гърдите, че много приветстваме всички тези документи, а не се стараем да ги познаваме. Там, в преамбюла на Конвенцията, е казано, че нищо не може да замени семейната среда при отглеждането на детето. Затова иде реч в този законопроект.
В заключение на изказването си искам да кажа, че се страхувам, че отношението на мнозинството демонстрира безразличие и бездушие, но това безразличие и бездушие ще породи у хората, у децата, които очакват да бъдат осиновени, неприятна реакция. То ще породи злоба, в много случаи то ще породи и омраза.
Надявам се повечето от вас да не искат да са причина за това. Надявам се всички приказки, които са приказвани в тази зала, че искаме да деинституционализираме отглеждането на децата и закриването на тези домове, да не са лицемерие. Но това, което чувам тук от няколкото изказали се, е пълно лицемерие. За съжаление, то граничи и с мизантропията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Уважаеми колеги, има ли реплики? Няма.
Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Закривам дебата и пристъпваме към гласуване.
Гласуваме първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда с вносител народният представител Захари Георгиев.
Гласували 102 народни представители: за 39, против 4, въздържали се 59.
Предложението не е прието.
Приключихме с тази точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към следващата точка:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА УДЪЛЖАВАНЕ СРОКА НА ДЕЙСТВИЕ НА ВРЕМЕННАТА АНКЕТНА КОМИСИЯ, СЪЗДАДЕНА С РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА 1 ФЕВРУАРИ 2012 г.
От името на вносителите – господин Ципов, имате думата.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Временната анкетна комисия за проучване на факти и обстоятелства относно случаи, изнесени през последните дни и седмици в общественото и медийното пространство на полицейско насилие, както и на опита за оказване на влияние и политически натиск върху правоохранителни и правораздавателни органи беше създадена с Решение на Народното събрание на 1 февруари 2012 г.
Комисията започна своята работа и изпрати писма с искания за предоставяне на информация по случаите, които са пре