Гласуване №6

1. Контекст от стенограмата

Вносителите на законопроекта не коментират тук политически съображения, които най-вероятно са в основата на непопълването на Висшия съдебен съвет в парламента, нито очевидната обструкция, която съдебната система прави напоследък на висшия си административен орган чрез бламирането на избора на членове от съдебната квота, каквито и да се причините за последното.
Като законодатели обаче считаме, че има сериозни празнини в закона, поради които той не осигурява гаранциите за прилагането на конституционната норма, а именно цитираната ситуация намира може би правно основание в § 5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби от Закона за съдебната власт, който текст обаче страда от поне два порока. Първо, той постановява, че новият Висш съдебен съвет се смята за конституиран, което трябва да се разбира пълноправен, при 17 члена, а това видоизменя конституционната норма. Второ, не е еднозначно ясно дали той е преходна разпоредба, тоест се отнася само до първия Висш съдебен съвет след датата на приемане на Закона за съдебната власт, или е заключителна разпоредба, тоест следва да се прилага към всеки нов състав на Висшия съдебен съвет.
Успоредно с това в Закона за съдебната власт няма норма, която да регламентира срокове за попълване на състава на Висшия съдебен съвет, ако някой от членовете му загуби това си качество.
За преодоляване на тези недостатъци на закона вносителите предлагат – извежда се в изричен текст, че състав на Висшия съдебен съвет, който по брой не е в съответствие с основния закон, не може да взема решения до попълване на състава му. За да не се блокира работата на Висшия съдебен съвет при отпадане на членове, се дава разумен, но конкретен срок, в който Висшият съдебен съвет да функционира до попълването на състава му. За да не може опцията, предлагана от последната разпоредба, да доведе до прекалено редуциране на действащия състав, се определя долна граница, под която тя да е неприложима.
При тези изменения и допълнения Висшият съдебен съвет ще бъде конституционно съобразен, няма да има съмнения в легитимността му и ще бъде ясно коя институция носи отговорността, ако съветът не е в конституционния си състав.
Въпросът, уважаеми колеги, е принципен и не би следвало занапред да се допуска пряко нарушение на сега действащата Конституция. Защото Конституцията е основен закон и останалите закони са длъжни да се съобразяват с принципите, заложени в нея. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Изказвания?
Моля народните представители да влязат в залата, предстои гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 154-01-72, внесен от Яне Янев и група народни представители на 8 юли 2011 г.
Гласували 77 народни представители: за 1, против 72, въздържали се 4.
Законопроектът не е приет на първо гласуване.
Продължаваме със следващата точка от нашата програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЕМЕЙНИТЕ ПОМОЩИ ЗА ДЕЦА.
Вносител е народният представител Меглена Плугчиева, 21 юни 2011 г.
Водеща е Комисията по труда и социалната политика.
Докладът на комисията ще ни бъде представен от народния представители господин Драгомир Стойнев.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
по Законопроект за допълнение на Закона за семейни помощи за деца, № 154-01-64, внесен от Меглена Иванова Плугчиева-Александрова на 21.06.2011 г.
Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 6 юли 2011 г., разгледа и обсъди Законопроект за допълнение на Закона за семейни помощи за деца, № 154-01-64, внесен от Меглена Иванова Плугчиева-Александрова на 21.06.2011 г.
На заседанието присъстваха: от Министерс