Гласуване №44

1. Контекст от стенограмата

ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: По § 2 е постъпило предложение от Даниела Петрова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Постъпило е предложение от народните представители Стефан Данаилов и Антон Кутев за § 2, относно чл. 7:
„2. културни стоки – художествени произведения, създадени от български автори, извън обхвата на Регламент 116/09 и Директива 93/7, с изключение на тези, определени с наредба на министъра на културата;
3. културни стоки, произведени от чужди автори, извън обхвата на Регламент 116/09 и Директива 93/7, внесени от друга страна членка на Европейския съюз или от трета страна;
4. произведения на живи български чуждестранни автори;
5. сериграфии и други машинни печатни техники;
6. български домашни и пътнически икони, домашни триптиси, създадени след 1800 г.;
7. български свещенически кръстове – енколпиони, произведени след 1700 г.;
8. вещи, обект на бонистиката;
9. вещи, обект на филателията;
10. вещи, обект на фалеристиката, с изключение на българската такава;
11. пощенски картички и пликове;
12. хладни оръжия, произведени след 1600 г.;
13. огнестрелни оръжия, произведени след 1800 г.;
14. етнографски предмети, украшения и произведения на занаятчийската промишленост, носии и части от носии – изработени след 1800 г.”
Предложението е оттеглено по буква”а”.
Комисията подкрепя по принцип предложението по буква „б”, т. 1 и т. 4.
Комисията не подкрепя предложението по буква „б”, т. 2, 3 и т. 5-14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
Заповядайте, госпожо Караминова.
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Взимам думата по повод предложението на народните представители проф. Стефан Данаилов и Антон Кутев, че не са културни ценности обекти и вещи – след 1700 г., хладни оръжия – след 1600 г., огнестрелни оръжия, етнографски предмети и украшения и произведения на занаятчийската промишленост, носии и части от тях, изработени след 1800 г.
Всички знаем, че развитието на музейното дело и формирането на музейните колекции е обусловено от историческото развитие на държавата. През Възраждането и едва в началото и средата