Гласуване №9

1. Контекст от стенограмата

Винаги българските граждани са критикували държавата като цяло за това, че законите не се спазват. За да се спазват законите, гарант това да се случи, на първо място, има институцията, чиято работа ние днес разглеждаме в настоящия дебат.
Точно съдебната система е тази, която в демократичните страни трябва да гарантира чувството за справедливост на гражданите, да получи своето удовлетворение в рамките на един съдебен процес. Тъй като не сме се събрали да гледаме общо философски работи, а сме се събрали да гледаме конкретно свършени неща, искам да Ви кажа, че тази година, излизайки тук пред вас и говорейки по докладите, които след малко ще трябва да гласуваме, аз съм изключително удовлетворен от това, че най-после в съдебната система се разбра, че може да има един Висш съдебен съвет, който да си върши работата и да прояви характер. Може да има един инспекторат, който да следи за това как си вършат работата съответните нива в съдебната система.
Бяха казани доста неща относно отговорността, която политиците, и ние тук народните представители носим за състоянието на съдебната система и за органа, който я управлява. Истината е, че тази отговорност е много голяма. Истината е, че тази отговорност, следвайки днешния дебат, се убедих, че не е осъзната. Тази отговорност не е осъзната, защото хора, които бяха пионери на политическото вмешателство в съдебната система, днес излизат и говорят, като онази прословута фраза: „Слушам и не вярвам на очите си” или нещо от този сорт.
Призовавам народните представители, които мислят да вземат участие в този дебат, тези, които ще го коментират след това по медиите, винаги да изхождаме от принципа дали ние и политическите сили, които сме представлявали, са оказвали политически натиск върху тази съдебна система, или не. Защото един преждеговоривш тук, беше точно в ситуацията: да замерва някой с кал и после да му се смее, че е мръсен. Аз искам това да не се допуска в нашата зала.
Смятам, че съдебната система през тази година от своята работа показа, че има воля нещата да се променят и българските граждани да получат наистина удовлетворяване на чувството им за справедливост, в рамките на работата на тази съдебна власт. Смятам и декларирам от трибуната на Народното събрание, че този доклад ще бъде подкрепен от мен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Закривам дискусията.
Госпожо Мингова, желаете ли да кажете нещо? Благодаря.
Уважаеми колеги, първо ще подложа на гласуване предложението на народния представител Георги Пирински. В т. 1 на решението след думата „приема” да се добави „за сведение”, тоест целият израз да стане: „Приема за сведение Обобщения годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет през 2010 г.”
Гласували 108 народни представители: за 21, против 67, въздържали се 20.
Предложението не е прието.
За прегласуване – господин Пирински, заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Колеги, съзнавам, че при прегласуване човек трудно променя първото си гласуване, но бих се обърнал към вас да прецените отново. Не бива да създаваме впечатление, че нещата са, общо взето, добре, защото това като общо впечатление се създава и от доклада, и от представянето му. Извършено е еди-какво си и така нататък. Когато гласуваме, че приемаме за сведение, ние се самосезираме, че проблемите пред съдебната власт са проблеми, по които ние не се абстрахираме, а ги приемаме като въпроси, по които ние и по-нататък трябва да работим.
Предлагам прегласуване, господин председател, отново с предложението колегите да подкрепят тази редакция, като по-точната, по-работещата и по-отговорната за нас. Като кажем „приемаме”, ние снемаме от себе си онази част от отговорността си за състоянието в правозащитната система, която е