Гласуване №65

1. Контекст от стенограмата

След минаването на проверката за този сертификат в следващите пет години, ако фирмата, което експлоатира превозните средства, желае, може да осъществява някакъв контрол за безопасност, ако не желае, може да не го изпълнява, защото това не й беше вменено със закон. Ако има пари, ще извършва проверките, ако няма пари, няма да извършва проверки. Ако гони печалба, няма да извършва проверки, ако цели да подсигури безопасността на пътниците, ще извършва проверки. С този закон ние прекратяваме именно тази порочна практика. Казваме, че оттук нататък 100% от подвижния състав на Българските държавни железници ежедневно ще бъде проверяван. Считаме, че по този начин ще спаднат рязко инцидентите в Български държавни железници.
От друга страна, в този законопроект се третира и въпросът за инфраструктурните такси. Европейска директива казва следното: „Таксите се определят от размера на разходите при всеки директно вследствие на извършването на влаковата услуга, тоест таксите следва да покриват преките разходи на управителя за поддържане в експлоатационна годност на мрежата като параметри и скорости”.
Какво се случваше досега? Досега предишните управници бяха включили в инфраструктурните такси незнайно защо и разни други разходи, неприсъщи за дейността, каквито са заплати, социални и така нататък. По тази причина Европейският съюз наложи санкции на България и недвусмислено каза, че това нещо следва да бъде регулирано. С настоящия законопроект този въпрос също намира своето решение. Намира решение една несправедливост: да бъдат натоварени ползвателите на инфраструктурата със суми, които те не дължат. Няма го господин Мутафчиев да отговори защо са били включени, но може би така е било по-добре за предишните управляващи – да събират пари, откъдето могат, и да не искат да намерят решение на въпроса.
Намалявайки тези инфраструктурни такси, ще намалее като цяло и стойността на предлаганата в железниците услуга. Считаме, че Български държавни железници ще станат по-конкурентоспособни и ще могат да привлекат повече пътници и товари, които да генерират техните приходи, и железниците ще излязат от кризата, в която се намират в момента и в която бяха вкарани от предишните управления.
Няма да се спирам на точките за екипност и за жилищата. Те бяха широко дискутирани.
Уважаеми колеги, този законопроект е изключително важен и затова моля да бъде подкрепен от вас в момента в залата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли реплики към изказването на господин Станислав Иванов? Не виждам.
Колеги, има ли други изказвания? Не виждам.
В такъв случай закривам дебата и преминаваме към гласуване.
Гласуваме, колеги.
Гласували 87 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 15.
Предложението е прието, а с това е приет на първо четене Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 102-01-22, внесен от Министерския съвет на 30 март 2011 г.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ.
Вносители на единия законопроект са Емилия Масларова, Петър Курумбашев и Драгомир Стойнев, от 30 март 2011 г., вносител на втория законопроект е Министерският съвет, от 1 април 2011 г.
Кой ще докладва, колеги?
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедура за допускане в пленарната зала във връзка с чл. 39, ал. 2 от нашия правилник от Министерството на вътрешните работи: господин Веселин Вучков – заместник-министър, госпожа Райна Димова – директор на дирекция „Правно-нормативна дейност”, госпожа Ева Венева – юр