Гласуване №8
ЗИД на Закона за вероизповеданията - първо четене-вносител - Т.Кърджалиев и Ч.Казак
1. Контекст от стенограмата
Така че всяко едно вероизповедание е могло да поправи пропуските в устава си, а не да изчаква години наред безкрайни съдебни процеси. След като нещо не е решено, самите вие сте имали възможност да го промените и да го решите – нещо изключително важно! Освен това, като юрист, смятам, че предлаганата промяна е некоректна и от правно-техническо равнище поради обстоятелството, че чл. 19 от Закона за вероизповеданията урежда статуса на местните поделения на вероизповеданията, тъй като вие залагате от тях да излязат предложенията и да се формира съставът на общото събрание.
Уважаеми колеги, не може да се свиква общо събрание от религиозна общност или от половината от тези местни поделения, които не са правосубектни. Принципът за съществуване на местни поделения по чл. 19 е, че не са юридически лица. Ако вероизповеданието реши неговото местно поделение да е юридическо лице, то следва да се регистрира в съответния окръжен съд.
На практика ще се получи, съгласно този проект, който вие предлагате за промяна в Закона за вероизповеданията, че за свикване на общо събрание на вероизповеданието участват неправосубектни поделения, а регистрираните по чл. 20 от действащия закон в съответните окръжни съдилища не участват във формирането на органи. Това е правен нонсенс - нещо, което е недопустимо, уважаеми колеги! Затова от Комисията по правни въпроси сме дали такова. становище
В заключение още веднъж ще маркирам, че предлаганата промяна е неприемлива, тъй като не може външен орган, включително и Софийският градски съд, както сте разписали, да участва в инициирането на управленски въпрос на което и да е вероизповедание поради обстоятелството, че има пропуснати неуредени въпроси от автономното вътрешно право на религиозните общности или съдебно решение, забележете, което не удовлетворява едната или другата страна. Не е коректно едната страна да прави предложение за промяна в закона, тъй като това предложение по някакъв начин ще обслужи едната страна в този спор.
От Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ не желаем да влизаме в спора между двете страни, не е редно! Ще се съобразим със становището на ...
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Няма две страни, това е проектозакон!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Моля за тишина и ред в залата!
ИСКРА ФИДОСОВА: ... Комисията по правните въпроси, на групата юристи от Парламентарната група на ГЕРБ с тези мотиви, които казах, и няма да подкрепим представения законопроект на първо четене. Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря!
Реплики? Няма.
Няма други изказвания. Закривам дебатите.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията ,№ 054-01-71, внесен от народните представители Тунчер Кърджалиев и Четин Казак на 3 септември 2010 г.
Гласували 131 народни представители: за 34, против 28, въздържали се 69.
Предложението не се приема.
По повод приетия дневен ред днес и по-точно по т. 3 вицепремиерът и министър на вътрешните работи на Република България господин Цветанов поиска на основание чл. 55 възможността за изказване в Народното събрание.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ (ДПС, от място): Искам процедура за прегласуване. Отдавна вдигам ръка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Добре, заповядайте за прегласуване.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ (ДПС): От една минута вдигам ръка, колеги. Просто един поглед трябва наляво.
Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, аз ви моля да прегласуваме това решение, защото в момента една религия в България – втората по големина, не съществува. Няма легитимни институционални органи, няма главен мюфтия, няма легитимни областни мюфтии, няма легитимна администрация нито на областно, нито на централно ниво. Моля ви да прегласуваме не само поради тази причина, че 1 млн. 200 хил. мюсюлмани няма да са щастливи от решението, а поради друга причина – няма други възможности за решаване на този проблем. Има две, но това може би зависи от политическата воля. Използвам и присъствието на господин вицепремиера тук – освен тази алтернатива, ако не се приеме, има само две възможности.