Гласуване №10

1. Контекст от стенограмата

идеята фелдшерите в България отново да излязат в публичното пространство и да се измъкнат от сянката на специалистите по здравни грижи, в която бяха вкарани, последните десет години. Фелдшерите доказаха правото си на съществуване и че те са онова звено, което липсва между сестрите и лекарите. Надявам се, че това ще бъде подплатено и с последващи промени в образователната сфера, така че този вид специалисти да получат не само реализация на пазара на здравните грижи, но да могат и да се обучават, и да бъдат достатъчно подготвени, и да оправдаят доверието, което им гласува министър Борисова.
Със смесени чувства приемам предложението, в което се иска държавните лечебни заведения да се освободят от частните такива на тяхната територия. Мисля, че това трябва да бъде прецизирано, защото, ако наистина е предоставена една услуга от частни лечебни заведения на населението, която не може да бъде предоставена от държавни лечебни заведения, то тази възможност не трябва да бъде отнемана.
Друг е въпросът дали точно в закон ние трябва да регламентираме чисто търговски взаимоотношения. Известно е, че министърът на здравеопазването е принципал на всички държавни лечебни заведения. Аз мисля, че тази материя можеше да бъде уредена и по друг начин, но няма лошо да бъде и в закон.
По отношение на Преходните и заключителните разпоредби за разкриване на нови лечебни заведения, там съм силно раздвоен и силно притеснен. Имах възможност да изразя становището си и в Здравната комисия.
Аз считам, че министърът на здравеопазването ще спази даденото обещание, че между първо и второ четене вносителят ще оттегли тези спорни текстове, които според мен са прокорупционни, с нищо не налагат такъв тежък рестриктивен режим при разкриване на нови лечебни заведения, при положение че ние гласувахме доста подробни изисквания за разкриване на лечебни заведения, тоест изисквания, на които трябва да отговарят лечебните заведения в Закона за лечебните заведения. Там има достатъчно рестриктивни механизми, така че да не се появяват масово нови лечебни заведения.
Още повече, че ако ние приемем това, което ни се предлага в Преходните и заключителни разпоредби, означава да кажем „да” – в момента в България имаме най-добрите болници, най-добре оборудвани, отговарящи на всички стандарти и в битово, и в медицинско отношение, тоест ние нямаме нужда от нови инвестиции. Смятам, че не е така. Секторът на здравеопазването тепърва предстои да се развива и няма нищо лошо, ако в него влязат частни инвестиции, бъдат добре управлявани и насочени там, където обществото има нужда от тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Реплики? Няма.
Други народни представители, които желаят да участват в дебата? Няма желаещи.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето.
Гласували 94 народни представители: за 81, против 1, въздържали се 12.
Предложението е прието.
Уважаеми дами и господа народни представители, в 11,00 ч. във фоайето на Народното събрание ще бъде открита изложба на Българската академия на науките. Каня народните представители.
Тридесет минути почивка.
Продължаваме в 11,30 ч.
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Парламентарните групи на КБ и ДПС отсъстват от залата. Моля да влязат.
Моля народните представители да влязат в залата – предстои четене на Обобщения годишен доклад за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2009 г.
Продължаваме със следващата точка от нашия дневен ред:
ОБОБЩЕН ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ПРИЛАГАНЕТО НА ЗАКОНА И ЗА ДЕЙНОСТТА НА СЪДИЛИЩАТА ПРЕЗ 2009 Г.
Заповядайте за процедура, госпожо Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Правя процедурно предложение на основание чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за удължаване