Гласуване №10
ЗИД на Наказателно-процесуалния кодекс, приет от НС на 25 март 2010г. и върнат за ново обсъждане с Указ № 87 на Президента на Републиката по чл.101 от Конституцията на Република България
1. Контекст от стенограмата
Няма място за такъв подход тук. Няма място за противопоставяне на правата и свободите на гражданите на каквото и да е. Още повече, когато в резултат на приетите текстове ние не постигаме никаква сигурност.
Текстовете, които са оспорени от президента самите вие в аргументацията на вашите изказвания казвате, че няма да сработят. Казвате, че няма опасност някой съдия да постанови присъда само въз основа на СРС и на показанията на таен свидетел. Защо ги приемаме тогава?
Умолявам Ви да се вслушате в част от аргументите и в част от предложенията, които бяха изказани от опозицията, без да гледате на тях като на изказани от хора от опозицията.
Има много разум в това предложение да бъде направен опит тези текстове да бъдат модифицирани и това може да стане. Много простичко може да стане, защото например в чл. 94, в шестата алинея това, което е прието, директно противоречи на Конституцията. И разбира се, че при сезиране на Конституционния съд, то ще бъде отхвърлено.
Решението е лесно като се премахне последната част от изречението: за да не може назначеният резервен защитник да извършва процесуални действия без съгласието на обвиняемия. В противен случай редакцията такава, каквато е в момента, допуска такава възможност.
По отношение на оспорения текст, свързан с доказателствата и възможността обвинението и присъдата да бъдат основавани само на СРС и на показанията на свидетел, какъв е смисълът? Какъв е смисълът, ако твърдим, че има опасност – като някаква излишна дисциплинираща мярка ли? Защо го правим?
Отново повтарям, това е доста безсмислено, действително нарушава човешките права, а ние като десни хора сме се клели, че това е една от изконните човешки ценности и е в основата на демокрацията. Нека да не бъдем упорити и да не правим неща, от които утре ще се срамуваме, защото е достатъчно да бъде мъничко открехната възможността за злоупотреба, мъничко открехната възможността за промъкване на несправедливостта, което утре ще тежи на всички нас. А вина имаме всички. Включително и ние, които сме против тези текстове. Включително и аз самият, защото си давам сметка, че не положихме достатъчните усилия да убедим останалите в правотата на тезата си.
Разчитам, че все още има място за намирането на компромис, все още има място за вслушването в правилните аргументи и в здравия разум. Не се подвеждайте от това, че аргументацията е на президента или идва под формата на вето. Дори и от него може да дойде понякога нещо хубаво. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Има ли желаещи? Няма.
Дебатите са закрити.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на повторно гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно - процесуалния кодекс.
Гласували 183 народни представители: за 131, против 50, въздържали се 2.
Предложението е прието. (Ръкопляскания от ГЕРБ, Синята коалиция и „Атака”. Шум и реплики от КБ и ДПС.)
Заповядайте, господин Радославов.
Господин Миков, дадох думата на господин Радославов.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: А, преди това. Той какво иска?
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Проверка, защото в момента в залата няма толкова хора.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: С електронната система?! Излагаш се, бе, Мишо.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Не, нищо. Правите проверка, щом ги има...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Процедурно предложение на господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
В момента в залата има по-малко от отчетените гласове. (Смях и възгласи: „Е-е-е!” вдясно.) Моля Ви да проверим.
Имам право на тази процедура и всякакви ревове от залата не я променят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Естествено. Процедурата е коректна, колеги. Моля за ти