2. Стенограма и изказвания
Фокус по говорител: dokladchik-aneliya-mingova
· намерени изказвания: 1
#1 · speech
звъни
Имаме необходимия кворум, откривам заседанието. Уважаеми колеги, пред вас е проектът за програма за работата на Народното събрание за 19-21 септември 2007 г. Позволете да ви го представя: 1. Проект за решение за освобождаване и избор на парламентарен секретар. 2. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Република България и Европейската комисия за усвояване на помощта по Преходния финансов инструмент. 3. Законопроект за ратифициране на Заемно споразумение (Допълнителен заем по Проект „Социални инвестиции и насърчаване на заетостта”) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. 4. Законопроект за ратифициране на Третия протокол към Общото споразумение за привилегиите и имунитетите на Съвета на Европа. 5. Законопроект за ратифициране на Протокола между правителството на Република България и правителството на Република Полша за прегледа на двустранните договори между двете страни. 6. Законопроект за ратифициране на Договора за екстрадиция между Република България и Кралство Мароко. 7. Законопроект за ратифициране на Договора за правна помощ по наказателни дела между Република България и Кралство Мароко. 8. Законопроект за ратифициране на Споразумението за правна взаимопомощ между Европейския съюз и Съединените американски щати и на Споразумението за екстрадиция между Европейския съюз и Съединените американски щати. 9. Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Република Беларус за правна помощ по граждански дела. 10. Законопроект за ратифициране на Допълнителен протокол между правителството на Република България и правителството на Китайската народна република към Договора между правителството на Народна република България и правителството на Китайската народна република относно взаимно насърчаване и защита на инвестициите. 11. Първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за общинския дълг. 12. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната финансова инспекция. 13. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането. 14. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки. 15. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите. 16. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия. 17. Второ четене на Законопроекта за изменение на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2007 г. 18. Проект за решение за приемане на Годишния доклад на Държавната комисия по сигурността на информацията относно цялостната дейност по състоянието на защитата на класифицираната информация в Република България за 2006 г. 19. Законопроект за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка и Национална компания „Български държавни железници” (България – железопътен проект на Трансевропейската мрежа – проект Б), на Споразумението между Република България, Европейската инвестиционна банка и Национална компания „Железопътна и инфраструктура” за потвърждаване и за изменение на Финансовия договор между Република България, Европейската инвестиционна банка и Национална компания „Български държавни железници” (България – железопътен проект на Трансевропейската мрежа) и на Споразумението между Република България, Европейската инвестиционна банка и Национална компания „Железопътна инфраструктура” за потвърждаване и за изменение на Финансовия договор между Република България, Европейската инвестиционна банка и Национална компания „Български държавни железници” (България – железопътен проект на Трансевропейската мрежа – проект Б). 20. Проект за решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на Изменение № 2 на Финансов договор FI № 1.7769 между България и Европейската инвестиционна банка (Проект „България – защита на речните и морските брегове от ерозията и абразията на водата и свързаните с тях свлачищни процеси”) от 13 ноември 1998 г., Изменение № 1 от 5 март 2007 г. 21. Проект за решение за създаване на Временна комисия по искането на главния прокурор за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Борислав Янчев Ноев – народен представител в 40-то Народно събрание. 22. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за здравето. Вносители: Ива Станкова и група народни представители, 16.03.2003 г.; Иван Костов и група народни представители, 22.03.2007 г. 23. Парламентарен контрол. С това приключва проектът за програма. Преминаваме към неговото гласуване. Моля, гласувайте този проект. Гласували 158 народни представители: за 155, против няма, въздържали се 3. Програмата е приета. Продължаваме с предложенията по ал. 3 на чл. 40 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Има предложение на народния представител Яне Янев за точка в дневния ред във връзка с дейността в земите и горите, възстановени като собственост на бившите царе. Заповядайте, господин Янев.
#2 · speech
ОДС
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това решение аз съм го внесъл още през м. юни миналата година. Повече от една година нито Комисията по земеделието и горите, нито Комисията по правни въпроси не намериха време да разгледат това решение, което междупрочем е подкрепено от цялата опозиция. След като се показа и доказа, че на най-високо ниво в държавата могат да се правят какви ли не безобразия и най-вече по отношение на сечта в Рилските гори, която е доказана, за която аз писах повече от 25 стр. доклад и приложих към комисията за т.нар. Царски имоти, по-късно прокуратурата направи собствено разследване, което продължава и към момента - неслучайно беше обявено разминаване и по отношение на неправомерното владеене на повече от 5000 дка гори, и въпреки всичко за законодателния орган сякаш този проблем не съществува. Затова, господин председател, искам и на Вас да напомня, че тогава, когато комисиите не си вършат работата или умишлено не желаят съответен документ да бъде разгледан, от Ваша страна трябва да има своеобразни действия в посока да не се позволява вносители от опозицията изобщо да не бъдат допускани да внасят каквито и да било законодателни промени. Затова бих искал – тази точка е много ясна, да бъде предложена в дневния ред тази седмица. Благодаря Ви.
#3 · speech
Ще я подложа на гласуване. Моля, гласувайте направеното предложение. Гласували 162 народни представители: за 44, против 53, въздържали се 65. Предложението не се приема. Господин Янев, желаете ли прегласуване? Заповядайте.
#4 · speech
ОДС
Уважаеми господин председател, желая прегласуване и смятам, че много от колегите ще се замислят, когато отново трябва да натиснат бутона, защото ситуацията е доста променена и смятам, че дори солидни юристи като господин Ралчев не са на същото мнение, на каквото бяха по време на т.нар. Комисия за царските имоти. Тогава в последното заседание на комисията все пак имаше решение и становище да се предложи законопроект, който да уреди статута на т.нар. царски имоти и гори. В крайна сметка минаха повече от 4-5 месеца и няма никакво действие по този въпрос. Още повече, имам предвид, че предстои да бъдат извадени досиетата на Сакскобургготски и на всички като него и че комисията за т.нар. царски имоти също се е ръководила от човек, свързан със службите за сигурност. Считам, че има пряка връзка между Сакскобургготски и човека, който беше поставен там, за да не бъде решен този въпрос или по-точно, да бъде решен в негова полза. Още веднъж предлагам и настоявам посочената от мен точка да влезе в дневния ред. (Реплики на н.п. Борислав Ралчев.)
#5 · speech
Ще я подложа на гласуване. Господин Ралчев, процедурата не ми позволява да удовлетворя желанието Ви за кратка реплика, но има възможност за лично обяснение в края на пленарното заседание, ако желаете.
#6 · speech
НДСВ, от място
Юридическите становища не се менят за един ден.
#7 · speech
Разбирам желанието Ви да дадете своята гледна точка. Би могло да стане в края на пленарното заседание. Моля, гласувайте отново направеното предложение. Гласували 161 народни представители: за 43, против 87, въздържали се 31. Предложението не се приема. Има предложение на народния представител Минчо Христов за проект за решение за проверка на имущество. Заповядайте, господин Христов.
#8 · speech
независим
Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, повече от две години със Стела Банкова чакаме в комисията да мине Законопроектът за отнемане на незаконно придобитите имоти на господин Кобургготски. Надявам се нашето предложение също да бъде разгледано от съответната комисия. Настоящото предложение, което правя в момента, е относно проверка на имуществото на лицата, получили кредити от търговските банки и ДСК, отпуснати след 1 януари 1987 г. и чиито кредити са необслужени. Колеги, става дума за т.нар. кредитни милионери. Решението гласи: „1. В едномесечен срок от датата на приемането на решението БНБ да изготви пълен поименен списък на тези т.нар. кредитни милионери. 2. Данъчните служби в едномесечен срок да извършат цялостна проверка на имуществото на гореспоменатите лица и техните семейства, както и начините на придобиването му. 3. При недоказан произход на имуществото същото се конфискува в полза на държавата по ред, определен от Министерския съвет.” Това е накратко предложението, което поставям на вашето внимание. Искрено се надявам, за да има справедливост в България, да обърнем внимание към хората, които ограбиха банковата система. Мисля, че това е и справедливо, и морално. Надявам се да подкрепите това предложение.
#9 · speech
Моля, гласувайте направеното предложение. Гласували 134 народни представители: за 38, против 45, въздържали се 51. Предложението не се приема. Господин Христов, желаете прегласуване. Заповядайте.
#10 · speech
независим
Уважаеми колеги, не мога да повярвам, че 38 народни представители подкрепят подобно предложение. Пак ще ви повторя предложението. То е елементарно: да се провери имуществото на тези кредитни милионери, които не са върнали своите кредити. Да се проверят техните палати и да им се конфискуват – това е накратко предложението. Обръщам се към лявата част от залата, които говореха за тези неща преди изборите. Надявам се сега и да ги направят. Колеги, нека не се превръщаме в лоби на кредитните милионери. Българският парламент има друга задача: да защитава интересите на българските граждани.
#11 · speech
Моля, гласувайте отново направеното предложение. Гласували 141 народни представители: за 39, против 40, въздържали се 62. Предложението не се приема. Има предложение на народния представител Стела Банкова – проект за решение за изтегляне от Ирак.
#12 · speech
независим
Уважаеми колеги, ще си позволя да отбележа, че това беше едно от най-позорните гласувания в българския парламент – за пореден път легитимирахме нашата функция да защитаваме интересите на хазартния бизнес, престъпния хазартен бизнес и на кредитните милионери. Изумително! Предлагам на вашето внимание проект за Решение за възлагане на българското правителство да започне процедурите по незабавно изтегляне на българския военен контингент от Ирак. С всеки изминат ден става ясно, че тази война е престъпна и че държавите, които участват в т.нар. коалиция, всъщност защитават петролните, военните и икономическите интереси на Щатите. Предлагам на вашето внимание мнението на Алън Грийнспън – бивш президент на Управлението за федерален резерв на САЩ, един от най-близките финансови съветници на Джордж Буш. Този американец казва следното: „Борбата за петрол е истинската причина за нахлуването на САЩ в Ирак”. Господа от управляващата коалиция, споделяте ли тази позиция, или вие продължавате да мислите, че мястото на България е в тази позорна война, която междупрочем до този момент ни струва над 1 милиард лева?! Още едно становище – Държавният департамент в САЩ обяви, че тероризмът в световен мащаб е нараснал повече от два пъти след началото на войната в Ирак. Това е за тези колеги от управляващата коалиция, които казват, че мисията на България в Ирак е да се бори срещу тероризма. Срещу какво се борите, след като този тероризъм е нараснал повече от два пъти след окупацията на Щатите? Искам да обърна внимание за пореден път, че Англия вече започна да се изтегля от Ирак. Америка обяви намерения да се изтегля. Господа от БСП и НДСВ, най-вече от БСП, които говорехте, че щом седнете в банките на управляващата партия ще изтеглите България от войната в Ирак, спомнете си това ваше признание! Нима ние ще останем в Ирак и след като Щатите се изтеглят?!
#13 · speech
Времето, госпожо Банкова!
#14 · speech
И последна позиция: според доклад на в. “Обзървър” над 1 млн. и 200 хил. са жертвите в Ирак от началото на войната.
#15 · speech
Предс. Георги Пирински
Благодаря Ви.
#16 · speech
България е съучастник и част от убийците на тези 1 млн. иракчани. Моля това предложение да влезе за дебат в пленарната зала. Благодаря ви.
#17 · speech
Благодаря. Моля, гласувайте направеното предложение. Гласували 124 народни представители: за 16, против 43, въздържали се 65. Предложението не се приема. Следващото предложение е на народния представител Павел Шопов в качеството му на заместник-председател на парламентарна група за включване в дневния ред на проекти за решения за избиране на заместник-председател на Четиридесетото Народно събрание. Две решения се предлагат за гласуване – от 19 декември 2006 г. и от 13 февруари 2007 г. Тъй като са по един и същи въпрос, очевидно биха се разглеждали едновременно. Заповядайте, господин Шопов.
#18 · speech
КА
Благодаря Ви, господин председателю. Колеги, прощавайте, че поставям един стар, банален въпрос, сигурно ви е омръзнал, но ние ще го повтаряме до края на Четиридесетото Народно събрание, край, който дано да настъпи по-скоро, защото това Народно събрание показа вече своята пълна несъстоятелност и трябва да отмине в историята като дало, каквото дало на българския народ, разбира се, взело много повече от това, което е дало. Става дума за заместник-председателското място на “Атака”, което ни се полага по правилник. Това е факт обективен, неумолим и в него няма каквото и да е съмнение. Единадесет месеца минаха, откакто въпросът стои пред Четиридесетото Народно събрание, скоро ще стане една година, но не се решава. Преди парламентарната ваканция в 2-3 медии се пуснаха няколко явно поръчкови материала, с които беше направен опит нескопосано да бъде осмивана нашата претенция. Ние знаем откъде произтичат тези материали и кой ги е инспирирал, но това вече е друг въпрос. Но ние ще поставяме този въпрос и ще продължим оттук нататък да напомняме за него, защото за нас това е политически въпрос, не е въпрос за номинала на председателското място или че някой от “Атака” щял да стане заместник-председател на Народното събрание. То пък Четиридесетото Народно събрание вече е едно събрание, няма смисъл да говорим. Това е един от начините да създаваме, макар и в малка степен, ексцес и напрежение за докарването на това Народно събрание до неговия естествен край и отиването към предсрочни избори. Ние от “Атака” ще продължим да ви напомняме и най-вече заради това, че отговорността пада върху председателя на Четиридесетото Народно събрание господин Георги Пирински, …
#19 · speech
Напомням Ви за времето, господин Шопов. То изтече.
#20 · speech
… който е основната причина да не се решава един въпрос, който е въпрос на легитимност на Четиридесетото Народно събрание…
#21 · speech
Волята е на пленарната зала и тя ще се изрази чрез гласуване.
#22 · speech
Благодаря ви, колеги. Аз знам какъв ще бъде вашият отговор.
#23 · speech
И аз Ви благодаря, господин Шопов.
#24 · speech
Но той е част от нашата стратегия. Благодаря ви.
#25 · speech
Уважаеми колеги, моля, гласувайте проект за решение, част от цялостна стратегия. Гласували 129 народни представители: за 20, против 59, въздържали се 50. Предложението не се приема. Има предложение за прегласуване. Заповядайте, господин Шопов.
#26 · speech
КА
Благодаря Ви, господин председателю. Пак поставям въпроса. Вижда се волята на мнозинството, но така е, тя не може да бъде друга. Тя е такава, каквато е волята на мнозинството, каквото мнозинство всъщност ще има все по-малко, то ще намалява своето влияние и оттук нататък е ясно. Този наш въпрос ние ще поставяме и по друг начин и с други средства, разбира се, но когато му дойде времето. И тогава всичко ще падне върху този, който е основният инициатор за тази несправедливост и това действие против правилника, който самите ние сме създали. Моля да прегласувате това решение, макар че резултатът отново ще бъде ясен. Оттук нататък по същия начин до след 3-4 месеца, когато този правилник може би при едно следващо мнозинство да остане същият, но ще се върне с обратна сила по отношение на тези, които са го създали.
#27 · speech
Благодаря. Моля, гласувайте. Гласували 129 народни представители: за 20, против 66, въздържали се 43. Предложението не се приема. Има предложение на народния представител Борислав Ноев – проект за Решение за мораториум върху приватизацията и концесиите.
#28 · speech
КА
Благодаря, господин председател. Дами и господа народни представители, това предложение сме го дали още преди година и половина – през м. март 2006 г., за налагане на мораториум върху приватизацията и концесията. Неведнъж сме заявявали, че приватизирането и отдаването на концесия са извор на корупция. Ще посоча само няколко примера. БТК, която за по-малко от година се продаде с печалба 1 милиард. Непрекъснато плачем, че нямаме пари за повишение на пенсиите и учителските заплати и голямата инфлация. И енергоснабдяване и енергоразпределение – в много области, след като фирмите продадоха част от приватизираните почивни бази и сграден фонд, компенсираха всичките си капиталовложения и излязоха на печалба. Освен това се вдигнаха неоснователно цените, а качеството на услугите падна. Филмовото киностудио “Бояна” се продаде на цената на реквизита, който се намираше в него, а сградният фонд и земите въобще останаха като чиста печалба. Особена опасност има отдаването на концесия над природните ресурси на страната ни – гори, минерални извори, солници, рудници и язовири. Безогледната им експлоатация и ниското ниво на поддръжка води до природни бедствия с човешки жертви, на които вече сме свидетели. Това са наводнения, земни трусове, свлачища, неконтролирана ерозия с пагубни за природата последици. Моля ви да подкрепите нашето предложение.
#29 · speech
Моля, гласувайте направеното предложение. Гласували 111 народни представители: за 15, против 29, въздържали се 67. Предложението не се приема. Последното предложение по реда на ал. 3 е от народния представител Павел Шопов за включване в седмичната програма на Законопроект по въпросите на жилищноспестовните влогове. Заповядайте, господин Шопов.
#30 · speech
КА
Уважаеми колеги, тук няма политика, тук няма партийни пристрастия, интереси и някаква теснопартийна насоченост. Тук става въпрос за един чисто домашен български въпрос - проблемът за жилищноспестовните влогове на българските граждани. На всички ви е известен този проблем. По този въпрос мина една година, откакто е годен един законопроект да влезе в пленарната зала, да бъде обсъден и въпросът да бъде решен, защото се касае за неколкостотин хиляди български граждани, които непрекъснато питат какво става със Закона за жилищноспестовните влогове. Всички вие имате впечатление от приемните, че този въпрос се поставя на всеки един от нас. Ясно е, че този въпрос може да бъде решен преди да започне новата финансова бюджетна година. Затова въпросът трябва да бъде решен по същество, съобразно закона, за да може да бъдат планирани в Закона за държавния бюджет за следващата година необходимите средства. И точно сега е моментът, за да бъде направено това, за да може в предстоящия за разглеждане в Народното събрание Законопроект за държавния бюджет за 2008 г. да бъдат отпуснати съответните средства във връзка с това. Ясно е на всички, че има един законопроект, който е компилация между три внесени законопроекта – един на БСП, един на “Атака” и един от НДСВ. Така че се получи един съвсем приличен законопроект, който се възприема и от гражданите. Ние предлагаме този законопроект да бъде внесен и в пленарната зала, да бъде приет дори така, както е предложен. Това няма да предизвика особени дебати, защото в Правната комисия се получи пълен консенсус по това, което е прието. За да може да бъдат предвидени средства за следващата година в Закона за държавния бюджет и този проблем на стотици хиляди български граждани да бъде решен. Благодаря.
#31 · speech
Благодаря. В нотацията, която е пред мен, е маркиран законопроект, внесен на 8 ноември 2005 г. Това ли е законопроектът, който отразява различните предложения, който имате предвид?
#32 · speech
КА, от място
Да, защото след това ще се направи.
#33 · speech
Уважаеми колеги, в справката пише, че 3-месечният срок по този закон по правилник е изтекъл. Както виждате, той е гори-долу двугодишен. Безспорно съображенията, които бяха изказани по отношение на неполитическия и съществен характер на проблема, заслужават внимание. Моля, гласувайте това предложение. Гласували 106 народни представители: за 35, против 22, въздържали се 49. Предложението не се приема. Заповядайте, господин Шопов.
#34 · speech
КА
Благодаря, господин председател. Необясним е малкият брой на гласувалите за внасянето на този законопроект, тъй като аз не мога да повярвам, че няма воля и ум мнозинството да се приеме един законопроект, който би решил проблема на стотици хиляди български граждани. Ако това гласуване с този резултат е негативно, заради това, че ние от “Атака” сме го внесли, толкова по-лошо. За да бъде решен този проблем ние имаме волята и ако БСП или НДСВ, които също са внесли подобни законопроекти, искат решаването на този законопроект, нека те да внесат предложение за внасяне в дневния ред на законопроектите и придвижване разглеждането на законопроекта. Ако БСП и НДСВ не направят това по отношение на техните законопроекти, то това ще бъде липса на политическа воля за решаване на проблема и това ясно трябва да бъде казано на стотиците хиляди български граждани, които чакат от нас решение на проблема. Така че аз апелирам към мнозинството, след като вие гласувате с първосигналната си реакция против един законопроект, който е съвсем конструктивен и в който всички вие сте взели участие и сте го включили като компилация, заедно с вашите законопроекти в един готов за внасяне в пленарната зала законопроект, то в такъв случай направете необходимото да внесете вашите законопроекти, за да бъде решен проблемът.
#35 · speech
Моля, гласувайте отново направеното предложение. Гласували 126 народни представители: за 44, против 28, въздържали се 54. Предложението не се приема. Преди да преминем към нашата програма – две съобщения. Постъпили законопроекти и проекторешения от 12 до 18 септември т.г.: Законопроект за изменение и допълнение на Закона на данъците върху доходите на физическите лица. Вносители – Мартин Димитров, Нено Димов и Ясен Попвасилев. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2007 г. Вносители – Мартин Димитров, Нено Димов и Ясен Попвасилев. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по труда и социалната политика. Проект за решение за освобождаване и избор на парламентарен секретар. Вносител – Анелия Мингова. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по правни въпроси и Комисията по европейските въпроси. Законопроект за военните паметници. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по отбраната. Разпределен е и на Комисията по културата. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Вносители – Маргарита Панева, Мая Манолова и Татяна Калканова. Водеща е Комисията по труда и социалната политика. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за класифицираната информация. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Законопроект за Национална агенция “Сигурност”. Вносители – Михаил Миков и група народни представители. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Разпределен е и на Комисията по отбраната и на Комисията по правните въпроси. Това са внесените проекти. Съобщение от народните представители Нено Димов и Мартин Димитров с писмо до председателя на парламента от 13 септември: “На основание чл. 72 от правилника оттегляме внесения Закона за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване с вх. № 754-01-123 от 12 септември т.г.” Заповядайте, господин Кирчев, от името на парламентарна група.
#36 · speech
ОДС
Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Миналата седмица от управляващото мнозинство бяха нанесени поправки в Закона за автомобилните превози, позволяващи нощните превози на пътници. Преди известно време след дълъг натиск от страна на ОДС беше приет Закон за туризма с поправката да се забрани превоз на пътници нощно време. Някак си наистина управляващото мнозинство води и този парламент до спадане на всякакъв авторитет с такива противоречиви решения, защитавайки корпоративни интереси. Някак си много бързо забравихте трагедията, която се случи с децата в р. Лим и много бързо забравихме как народни представители, включая и от управляващото мнозинство, ходиха, поднасяха съболезнования. Бяха неописуеми мъки и съжаления от страна на политици от управляващото мнозинство. Самият президент със съпругата си присъства на погребението на тези деца. И изведнъж под корпоративен начин се взе това решение. В момента вносителите на този Закон за туризма със съответните поправки – госпожа Надежда Михайлова и господин Ваньо Шарков, водят разговори с господин президента на Република България за връщане в парламента на този Закон за автомобилните превози. И е наложително съвестта на народните представители този път да надделее над корпоративните интереси и наистина тези поправки да се отменят. Благодаря.
#37 · speech
Благодаря Ви. От името на парламентарна група има думата господин Иван Костов.
#38 · speech
ДСБ
Уважаеми господин председател, колеги народни представители, вземам думата от името на Парламентарната група на Демократи за силна България, за да обърна внимание на това, че от всички опозиционни парламентарни групи беше подписано питане към министър-председателя, в което той трябваше да отговори на въпроса за това коя е причината за напрежението и за учителските стачки. Искахме парламентът да даде своя принос за решаването на един важен въпрос, защото същият този парламент прие Национална програма за училищно образование. Днес виждаме в медиите, че сериозни и авторитетни учени искат да има стратегия за решаване на въпросите на образованието. Ако има стачка месеци или година, след като е приета Националната програма, това означава, че или Националната програма не е тази, която е необходима на страната, или че тя не се изпълнява така, както е приета. Министър-председателят е вносител на тази програма в Народното събрание. Тя всъщност е стратегията за развитието на средното образование в страната. Ако сме приели дефектна програма, ние или по-точно мнозинство е в основата на причините за стачните действия, които се задават на хоризонта. Най-добре щеше да бъде да се проведе едно открито дискутиране с министър-председателя. От страна на всички парламентарни опозиционни групи имаше готовност за това. Вие, господин председател, си позволихте да пренасочите този въпрос към заместник министър-председателя и отговарящия за образованието – уважаемия господин Даниел Вълчев. Но той не може да реализира такава програма по очевидни причини. Тази програма е ангажимент и задължение на целия Министерски съвет. Включително учителските заплати, които са обект на толкова дискусии, които са в момента основният момент на спор. Кой ще реши учителските заплати, ако има решение? Нима ще ги реши Даниел Вълчев? Ще ги реши целият кабинет, ще ги реши с помощта на Министерство на финансите и т.н. Отказът да се дебатира този въпрос е бягство на управляващите от собствената си отговорност. Това е отказ да се зачетат демократичните начини, по които може да бъде информирано обществото за това какви са позициите на управляващите и какви са позициите на опозицията по отношение на един болен въпрос. Изпуска се възможност за един полезен обществен дебат към момента, в който цялото обществено мнение е заинтересовано да чуе всички ни. Защо се прави това? Обръщам ви внимание, че това ще се обърне срещу управляващото мнозинство и срещу тристранната коалиция, защото за първи път в тези 18 години има подкрепа на учителските стачни действия от страна на родителите и дори от страна на учениците. За първи път хората са съгласни да подкрепят искания на учителите, включително искания за заплати. Така че отказът да бъде дискутиран този въпрос тук, да бъде дискутиран, да се изложат аргументите на управляващите и опозицията е лоша политика и аз много съжалявам, че управляващото мнозинство реши да избяга от дебата, вместо да влезе с цялата си аргументация и сериозност в него. Очевидно и аргументите, и сериозността отсъстват. Благодаря ви.
#39 · speech
Благодаря Ви, господин Костов. Все пак едно уточнение. Пренасочването на питането към вицепремиера не е бягство от дискусия. Дискусията спокойно може да се състои с негово участие. Вашето предпочитание е да е министър-председателят. Според правилника в такива случаи въпросът или питането се отправя към съответния отговорен член на Министерския съвет. Така че не сте точен, че става дума за бягство от дискусията. Има ли други изявления от парламентарна група? Господин Илиевски, заповядайте.
#40 · speech
КБ
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Вече няколко дни в публичното пространство се третира един проблем – проблем дошъл от нищото и създал доста негативна енергия в нашата държава. Става дума за прословутите промени в Закона за автомобилните превози и за така наречените отменени нощни пътувания, нощни екскурзии с деца. Аз искам да призова народните представители да се запознаят детайлно с текстовете в Закона за туризма, които не са отменени и в които текстове ясно е казано, че се забранява всякакво пътуване на деца и ученици в тъмната част на денонощието. Тези наредби не са отменени. Що се отнася до поправката, която е внесена – по какъв начин и ред, това е друга тема. В Закона за автомобилните превози тази поправка на практика за нас е неработеща, но тя предстои да бъде прецизирана. И тя предстои да бъде прецизирана, от една страна, от компетентните органи с подзаконовата нормативна уредба и, от друга страна, е отворена правна възможност тя да бъде изобщо спряна. Моята отговорност в цялата тази ситуация да се чувствам съпричастен към целия този процес е това, че бях докладчик като от трибуната на този текст и доклада, който беше внесен от Комисията по транспорта и съобщенията. (Реплики в залата.)
#41 · speech
Има възражение, господин Илиевски, че Вие говорите от името на парламентарна група.
#42 · speech
Иван Иванов
ДСБ, от място
Това е лично обяснение.
#43 · speech
Не е лично обяснение. Искам да заявя, че Парламентарната група на Коалиция за България категорично стои зад това да няма нощни превози на територията на Република България и в чужбина с деца. И тя ще прояви своята активната парламентарна позиция в бъдещия законодателен процес по тази тема. Моля, не спекулирайте с тази тема. Никому не е от полза. Благодаря ви.
#44 · speech
Благодаря. Има ли други желаещи да вземат думата от името на парламентарна група? Заповядайте за процедурен въпрос, господин Иванов.
#45 · speech
Иван Иванов
ДСБ
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Остро протестирам, че след като думата беше дадена на господин Илиевски от името на парламентарна група, той реално направи едно нескопосано обяснение на начина, по който той лично е водил докладването на закона от трибуната на Народното събрание! Това, което каза господин Илиевски, по никакъв начин не прозвуча като изявление от името на парламентарна група!
#46 · speech
КБ, от място
Как не прозвуча?
#47 · speech
Иван Иванов
По този повод, господин председателю, остро протестирам, че се използва една форма, която е разписана в правилника, за лични обяснения! Вместо господин Илиевски по този начин да обяснява своята лична позиция можеше да каже дали има конфликт на интереси, че притежава 32% от фирмата „Екоекспорт”, в чиято дейност са записани и туристически услуги и пътувания – това, което беше публикувано в пресата в понеделник и това, което съществува в информационната система „ДАКСИ”!
#48 · speech
Благодаря Ви, господин Иванов.
#49 · speech
Иван Иванов
Нека господин Илиевски да каже защо Парламентарната група на БСП фактически с гласуването против поправката за ограничаване на тези нощни трансфери реално ги разреши!
#50 · speech
По процедурата, господин Иванов. Ограничете се до процедурата.
#51 · speech
Иван Иванов
Това е скандал и нашият апел е президентът да върне този текст, което ще бъде именно възстановяването на една категорична забрана, която Вие, господин Илиевски, отменихте! (Реплики от КБ.)
#52 · speech
Благодаря Ви, господин Иванов. Дотук, уважаеми колеги, допуснах изказването на господин Иванов като възражение срещу начина на водене, което очевидно се споделя от неговите колеги. Той направи своето възражение. Господин Илиевски направи изявление от парламентарната група, в което действително допусна и лични елементи. Аз му обърнах внимание за това, не знам дали колегите успяха да проследят тази забележка. Има ли желаещи от името на парламентарна група? Вие не сте член на ръководството на парламентарната група, господин Мирчев. Не мога да Ви дам думата. Не виждам други желаещи. Преминаваме към точка първа от програмата: ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ И ИЗБОР НА ПАРЛАМЕНТАРЕН СЕКРЕТАР. (Шум и реплики от опозицията.) Не разбирам репликите от място.
#53 · speech
ОДС, от място
Правилникът разрешава това, господин председател!
#54 · speech
Да, разрешава, разбира се. Не възразявам, разрешава го.
#55 · speech
независим, от място
Дайте му думата!
#56 · speech
Господин Мирчев, заповядайте – имате думата от името на парламентарната група.
#57 · speech
Йордан Мирчев
НДСВ
Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! На 16 май 2007 г. това Народно събрание, всички парламентарни групи без изключение подкрепиха Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за туризма, внесен от госпожа Надежда Михайлова и господин Шарков. Записахме следния текст, ще го прочета, за да видите има или няма разлика: „Случайните превози се извършват само с автобуси, за които има издадено удостоверение за категоризация по системата на международната класификация”.
#58 · speech
Господин Мирчев, моля да говорите от името на парламентарна група! Позицията на парламентарната група.
#59 · speech
Йордан Мирчев
Искам да заявя, че становището на Парламентарната група на НДСВ беше изразено в петък, когато се гласуваха текстове от закона. Ние считаме, че няма никакво основание само след два месеца Народното събрание да променя текстове, които са излезли в „Държавен вестник” на 16 май 2007 г. Настояваме да се запазят действащите текстове, защото те гарантират сигурността и безопасността не само на децата и учениците, а на всички пътници! В момента в България могат да се извършват превози на деца и ученици и нощно време! Затова ние ще настояваме за коренна промяна и да се върнем към действащите текстове отпреди два месеца. Аз знам защо някои, които гласуваха този закон през м. май, сега се обърнаха на другата страна и отмениха тези текстове - за да решат някои свои лични въпроси. Не става въпрос за лобизъм, става въпрос за преки интереси! Благодаря.
#60 · speech
КБ, от място
Нали това е вашият доклад на комисията? Наясно ли сте какво сте внесли?
#61 · speech
Благодаря Ви. Не виждам други желаещи народни представители да вземат думата от името на парламентарна група. Преминаваме към точка първа от приетата програма – Проект за решение за освобождаване и избор на парламентарен секретар, вносител – Анелия Мингова. Госпожо Мингова, имате думата да представите проекта за решение.
#62 · speech
Благодаря, господин председател. Колеги! Едно проекторешение от Парламентарната група на НДСВ съгласно чл. 6 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание: „РЕШЕНИЕ за освобождаване и избор на парламентарен секретар Народното събрание реши: Освобождава Петя Илиева Гегова като секретар на Народното събрание и избира Татяна Стоянова Калканова за секретар на Народното събрание.” Моля да гласувате за тази промяна.
#63 · speech
Благодаря Ви, госпожо Мингова. Колеги, имате думата по този проект за решение. Не виждам желаещи. Моля, гласувайте проекта за освобождаване и избор на парламентарен секретар, внесен от народния представител Анелия Мингова. Гласували 101 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 2. Решението е прието. Преминаваме към точка втора от дневния ред: ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕМОРАНДУМА ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ЗА УСВОЯВАНЕ НА ПОМОЩТА ПО ПРЕХОДНИЯ ФИНАНСОВ ИНСТРУМЕНТ, вносител – Министерският съвет. Има становища от две комисии. Господин Овчаров, имате думата.
#64 · speech
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Чисто формално предлагам в залата да бъдат допуснати господин Димитър Ивановски – заместник-министър на финансите, и госпожа Жени Динкова – началник на отдел в Министерството на финансите.
#65 · speech
Моля, гласувайте процедурното предложение за допускане в залата. Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма. Моля представителите на Министерството на финансите да заемат своите места в пленарната зала. Господин Овчаров, като председател моля да представите становището на Комисията по бюджет и финанси.
#66 · speech
“На извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 12.09.2007 г. беше разгледан Законопроектът за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Република България и Европейската комисия за усвояване на помощта по Преходния финансов инструмент. Законопроектът беше представен от господин Любомир Дацов – заместник-министър на финансите. Меморандумът за разбирателство е подписан на 21 юни 2007 г. от Макъл Лий – генерален директор на Главна дирекция “Разширяване” на Европейската комисия, Любомир Дацов – заместник-министър на финансите в качеството му на Национален координатор на помощта и Димитър Ивановски – заместник-министър на финансите в качеството му на Национален ръководител при условие на последваща ратификация. Преходният финансов инструмент има за цел продължаване на помощта за новите държави членки в усилията им да развиват и укрепват своя административен и съдебен капацитет за прилагането и привеждането в действие на законодателството на Общността и за засилване обмена на най-добри практики между страните членки като продължение на подобна помощ, финансирана от предприсъединителните инструменти. За Република България Преходният финансов инструмент е създаден с чл. 31 от Договора за присъединяване на Република България и Румъния към Европейския съюз и предвижда подкрепа за институционално изграждане в секторите правосъдие и вътрешни работи, земеделие, финанси, вътрешен пазар, заетост, социална закрила и др. Проектите, одобрени за финансиране, ще се изпълняват в съответствие с разпоредбите на националното законодателство, като срокът за договаряне е до 2009 г., а срокът за изпълнение – до 2010 г. Финансовият ресурс, определен за България, е на приблизителна стойност 31 млн. 488 хил. евро, която окончателно ще бъде определена с решение, което Комисията ще вземе на свое заседание на 4-5 октомври 2007 г. След обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 10 гласа “за”, без “против” и “въздържали се “. Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме Законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Република България и Европейската комисия за усвояване на помощта по Преходния финансов инструмент № 702-02-34, внесен от Министерския съвет на 02.08.2007 г.”
#67 · speech
Благодаря Ви. Госпожо Ангелиева, заповядайте, за да представите становището на Комисията по европейските въпроси.
#68 · speech
“СТАНОВИЩЕ относно проект на Закон за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Република България и Европейската комисия за усвояване на помощта по Преходния финансов инструмент № 702-02-34, внесен от Министерския съвет на 2 август 2007 г. На заседанието, проведено на 13 септември 2007 г., Комисията по европейските въпроси разгледа Законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Република България и Европейската комисия за усвояване на помощта по Преходния финансов инструмент. Законопроектът беше представен пред комисията от госпожа Боряна Пенчева – директор на Дирекция “Управление на средствата от Европейския съюз” в Министерството на финансите. Съгласно чл. 31 от Договора за присъединяване на Република България и Румъния към Европейския съюз през първата година от присъединяването Съюзът предоставя на двете страни временна финансова помощ, наричана “Преходен финансов инструмент”. Средствата се отпускат през настоящата финансова година, но в съответствие с правилата на Европейския съюз, срокът за контрактуване е до 2009 г., а срокът за изпълнение на финансирането от Европейския съюз проекти – до 2010 г. Съгласно договора помощта трябва да се използва за развитие и укрепване на административния и съдебен капацитет, за прилагането и привеждането в действие на правото на Европейския съюз, за засилване на обмена на добри практики с другите държави членки. Парите могат да се използват за проекти за институционално изграждане и свързани с тях инвестиции от по-малък мащаб. Преходният финансов инструмент е допълнителна мярка за подпомагане на страната ни извън мерките, финансирани чрез структурните фондове на Европейския съюз и Фонда за развитие на селските райони. Усвояването на средствата става в съответствие с Регламент № 3906/89 на Съвета относно икономическата помощ за определени страни от Централна и Източна Европа. Съгласно чл. 31, т. 3 от Договора за присъединяване, бюджетните ангажименти на Европейския съюз във връзка с Преходния финансов инструмент са общо за България и за Румъния в размер на 82 млн. евро по цени за 2004 г. Финансовият ресурс, определен специално за България, е на индикативна стойност 31 млн. 488 хил. евро и окончателно ще бъде определен от Европейската комисия в началото на м. октомври т.г. Подписаният на 21 юни 2007 г. Меморандум за разбирателство между Република България и Европейската комисия за усвояване на помощта по Преходния финансов инструмент е необходимо условие за усвояване от нашата страна на предвидените средства. Меморандумът съдържа редица важни договорености, които целят да повишат ефикасността на отпусканата от Европейския съюз помощ и да гарантират нейното законосъобразно и целесъобразно използване. С оглед на гореизложеното и след състоялата се дискусия, Комисията по европейските въпроси предлага с 11 гласа “за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Проект на Закон за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Република България и Европейската комисия за усвояване на помощта по Преходния финансов инструмент № 702-02-34, внесен от Министерския съвет на 2 август 2007 г.”
#69 · speech
Благодаря Ви. Нека да чуем и становището на Комисията по земеделието и горите. Господин Илиевски, заповядайте, имате думата.
#70 · speech
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! “ДОКЛАД за първо гласуване на Комисията по земеделието и горите относно Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Република България и Европейската комисия за усвояване на помощта по Преходния финансов инструмент № 702-02-34, внесен от Министерския съвет на 02.08.2007 г. Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 13 септември 2007 г., на което обсъди Законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Република България и Европейската комисия за усвояване на помощта по Преходния финансов инструмент, внесен от Министерския съвет. В работата на комисията взеха участие заместник-министърът на земеделието и горите господин Димитър Пейчев. Преходният финансов инструмент има за цел продължаване на помощта за новите държави членки в усилията им да развиват и укрепват своя административен и съдебен капацитет за прилагане на законодателството на Общността и като продължение на подобна помощ, финансирана от предприсъединителните инструменти. Съгласно Договора за присъединяване на България и Румъния към Европейския съюз се предвижда подкрепа за институционално изграждане на няколко сектора, в това число и на сектора “Земеделие”. Финансовият ресурс, определен за България, е на индикативна стойност 31 млн. 488 хил. евро. След станалите разисквания и на основание чл. 65, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по земеделието и горите прие следното становище: Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Република България и Европейската комисия за усвояване на помощта по Преходния финансов инструмент № 702-02-34, внесен от Министерския съвет на 02.08.2007 г. Това становище е гласувано с 18 гласа”, “против” и “въздържали се “ – няма.”
#71 · speech
Благодаря Ви. Становището на Комисията по околната среда и водите ще го представи господин Георги Божинов.
#72 · speech
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! “СТАНОВИЩЕ относно Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между република България и Европейската комисия за усвояване на помощта по Преходния финансов инструмент № 702-02-34, внесен от Министерския съвет на 02.08.2007 г.” Законопроектът е разпределен на комисията с допълнително разпореждане на председателя на Народното събрание и затова заседанието на комисията се проведе на 14 септември 2007 г. Това беше извънредно заседание. На заседанието присъстваха съответните представители на министерството, които са заинтересовани. Вносителят запозна членовете на комисията с необходимостта от разглеждането и приемането на Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Република България и Европейската комисия. Уважаеми господин председател, няма да излагам цялото становище, тъй като то до голяма степен съвпада с онова, което вече беше казано от председателя на Комисията по бюджет и финанси и колегите, които говориха преди мен. Затова ще ми позволите да ви запозная със становището на комисията. “След проведените разисквания Комисията по околната среда и водите прие следното становище: Комисията приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание да бъде подкрепен на първо гласуване Законопроектът за ратифициране на Меморандум за разбирателство между Република България и Европейската комисия за усвояване на помощта по Преходния финансов инструмент, № 702-02-34, внесен от Министерския съвет на 02.08.2007 г. Становището беше прието единодушно.”
#73 · speech
Има становище на Комисията по правни въпроси. Давам думата на господин Янаки Стоилов да представи становището на комисията.
#74 · speech
“На свое заседание, проведено на 13 септември 2007 г. Комисията по правни въпроси разгледа обсъждания меморандум, внесен от Министерския съвет на 2 август 2007 г. На заседанието присъства заместник-министърът на финансите господин Любомир Дацов, който от името на вносителя изложи мотивите към законопроекта. Той посочи, че Преходният финансов инструмент има за цел продължаване на помощта за новите държави членки за развиване и укрепване на техния административен и съдебен капацитет за прилагане и привеждане в действие на законодателството на Общността и за засилване обмена на най-добри практики между страните членки като продължение на подобна помощ, финансирана от предприсъединителните инструменти. Финансирането се осъществява на проектен принцип и е насочено към укрепване и институционално изграждане в секторите правосъдие и вътрешни работи, земеделие, финанси, вътрешен пазар, заетост, социална закрила и др. Проектите, одобрени за финансиране, ще се изпълняват в съответствие с разпоредбите на българското законодателство, като срокът за изпълнение е до 2010 г. В последвалата дискусия участие взеха народните представители Четин Казак, Янаки Стоилов и Елиана Масева. Те поставиха въпроси, свързани с реализацията на проекти в областта на правосъдието и вътрешния ред и с готовността на изпълнителната власт да администрира и усвоява предвидените с Преходния финансов инструмент средства. Отбелязва се необходимостта от ефективен контрол от страна на Народното събрание и неговите постоянни комисии за целесъобразно изразходване на тези средства. Господин Дацов отговори, че в областта на правосъдието и вътрешния ред са одобрени 13 проекта, насочени предимно за обучение на служители от структурите на съдебната власт, местата за лишаване от свобода, както и за усъвършенстване на процесуалното законодателство. След проведеното гласуване Комисията по правни въпроси единодушно реши да предложи на народните представители да приемат Законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Република България и Европейската комисия за усвояване на помощта по Преходния финансов инструмент, внесен от Министерския съвет.” Благодаря.
#75 · speech
Благодаря, господин Стоилов. Следва да чуем и становището на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Господин Свинаров отсъства. Има ли член от ръководството на комисията? Господин Юсеин, заповядайте да представите становището на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
#76 · speech
Благодаря, господин председател. “Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа внесения проект за нов Закон за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Република България и Европейската комисия за усвояване на помощта по Преходния финансов инструмент на свое заседание, проведено на 13 септември 2007 г. В заседанието участваха господин Любомир Дацов – заместник-министър на финансите, и представител на Министерството на вътрешните работи. Законопроектът за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Република България и Европейската комисия за усвояване на помощта по Преходния финансов инструмент бе представен от господин Дацов. Посочено бе, че Преходният финансов инструмент има за цел продължаване на помощта за новите държави членки за развитие и укрепване на техния административен и съдебен капацитет за прилагане на законодателството на Общността. За нашата страна Преходният финансов инструмент е създаден с чл. 31 от Договора за присъединяване на Република България и Румъния към Европейския съюз и сред областите, за които се предвижда подкрепа, е и областта на правосъдието и вътрешните работи. Подчертано бе, че срокът за контрактуване на проектите е до 2009 г., а срокът за изпълнение – до 2010 г., като общият размер на финансовия ресурс, определен за България, е на индикативна стойност 31 млн. 488 хил. евро. Окончателният размер на помощта се очаква да бъде определен с решение на Европейската комисия на 4-5 октомври 2007 г. Към настоящия момент има подготвени 39 проектни фиша, като в частта вътрешни работи се очаква стартирането на 9 проекта, чийто бенефициент е Министерството на вътрешните работи. Предвижда се да бъдат реализирани проекти за подобряване на външните “сини” граници на Европейския съюз, повишаване капацитета на Дирекция “Миграция”, изграждане на националните интерфейси към Визовата информационна система на Европейския съюз и мрежата за консултиране на визии VISION, развитие на системата на човешките ресурси за противодействието на корупцията и др. В резултат на проведената дискусия и като приема за основателни мотивите на вносителя, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Република България и Европейската комисия за усвояване на помощта по Преходния финансов инструмент, № 702-02-34, внесен от Министерския съвет на 02.08.2007 г. Становището на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред е прието на 13 септември 2007 г. с консенсус.”
#77 · speech
Благодаря Ви, господин Юсеин. Давам думата на председателя на Комисията по въпросите на държавната администрация господин Веселин Методиев да представи становището на комисията.
#78 · speech
Докладчик Веселин Методиев
Благодаря, господин председател. “ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Република България и Европейската комисия за усвояване на помощта на Преходния финансов инструмент Народните представители от Комисията по въпросите на държавната администрация се запознаха с внесения законопроект, който има за цел да регламентира предоставянето на финансова помощ за укрепването на административния и съдебен капацитет на Република България за по-нататъшното развитие на важни сектори като земеделието и горите, околната среда и водите, вътрешните работи, както и предоставянето на безвъзмездна помощ за неправителствените организации. Законопроектът определя звената и институциите, които ще получават, администрират и отпускат финансовите средства, техните отговорности, начините за кандидатстване, системата за отчетност, финансов контрол и одит, предвидените мерки срещу нередности и измами, както и наблюдението и оценката за изпълнението на програмите по Преходния финансов инструмент. След като се запозна със законопроекта, Комисията по въпросите на държавната администрация предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране за Меморандума за разбирателство между Република България и Европейската комисия за усвояване на помощта на Преходния финансов инструмент, внесен от Министерския съвет на 2 август 2007 г. Становището на комисията е прието с 9 гласа “за”, без “против” и “въздържали се”.” Благодаря.
#79 · speech
Благодаря Ви. Представителите на вносителя желаят ли да вземат думата? Не. Откривам дискусията на първо четене по Законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Република България и Европейската комисия за усвояване на помощта на Преходния финансов инструмент № 702-02-34, внесен от Министерския съвет. Имате думата за изказвания, колеги. Не виждам желаещи. Не виждам също и необходимия кворум в залата съгласно последните поправки в правилника, затова гласуването ще се отложи за четвъртък или петък. Преминаваме към: ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ЗАЕМНО СПОРАЗУМЕНИЕ (ДОПЪЛНИТЕЛЕН ЗАЕМ ПО ПРОЕКТ “СОЦИАЛНИ ИНВЕСТИЦИИ И НАСЪРЧАВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА”) МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ. Представени са становища на Комисията по бюджет и финанси, на Комисията по труда и социалната политика и на Комисията по външна политика. Господин Овчаров, заповядайте да представите становището на Комисията по бюджет и финанси.
#80 · speech
Уважаеми господин председател, предлагам в залата да бъдат допуснати господин Димитър Димитров – заместник-министър на труда и социалната политика, и господин Ерик Рангелов – изпълнителен директор на Социално-инвестиционния фонд.
#81 · speech
Има ли някой против това процедурно предложение? Не виждам. Моля поканените лица да заемат своите места в пленарната зала. Заповядайте, господин Овчаров.
#82 · speech
“На извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 12 септември 2007 г. съвместно с Комисията по труда и социалната политика, беше разгледан Законопроектът за ратифициране на Заемно споразумение (допълнителен заем по проект “Социални инвестиции и насърчаване на заетостта”) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. На заседанието присъстваха господин Димитър Димитров – заместник-министър на труда и социалната политика, господин Ерик Рангелов – изпълнителен директор на Социално-инвестиционния фонд, господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите, и госпожа Светлана Панова – началник отдел в Дирекция “Външни финанси” от Министерството на финансите. Законопроектът беше представен от господин Димитров и от господин Ананиев. Размерът на заема е 50,8 млн. евро и срокът за усвояване на средствата по него изтича на 31 декември 2007 г. До края на първото полугодие на 2007 г. е усвоена основната част от заемните средства. При направения през 2006 г. преглед на изпълнението на проекта от българска страна от страна на Международната банка за възстановяване и развитие е отчетен значителен социален ефект от усвояване на средствата по заема. Проектите се реализират основно в особено бедни общини, които поради недостиг на собствени средства изпитват сериозни трудности при решаване проблемите на социалната инфраструктура. Също така с реализирането на проекта се решават и редица проблеми, свързани с нарастването на заетостта и намаляването на безработицата. На 7 февруари 2007 г. Народното събрание даде съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи с Международната банка за възстановяване и развитие Заемно споразумение при условие на последваща ратификация. След проведените на 12 юни 2007 г. преговори с Международната банка за възстановяване и развитие министърът на финансите и министърът на труда и социалната политика от българска страна подписаха Заемното споразумение (допълнителен заем по проект “Социални инвестиции и насърчаване на заетостта”) в размер на 15 млн. евро и със срок на действие от 1 януари до 31 декември 2008 г. След обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 7 гласа “за”, без “против” и 4 гласа “въздържали се”. Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме Законопроекта за ратифициране на Заемно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие № 702-02-37, внесен от Министерския съвет на 7 август 2007 г.”
#83 · speech
Благодаря Ви. Господин Адемов, моля да представите становището на Комисията по труда и социалната политика.
#84 · speech
Благодаря Ви, господин председател. “ДОКЛАД за първо четене на Законопроекта за ратифициране на Заемно споразумение (допълнителен заем по проект “Социални инвестиции и насърчаване на заетостта”) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие № 702-02-37, внесен от Министерския съвет на 7 август 2007 г. Êîìèñèÿòà ïî òðóäà è ñîöèàëíàòà ïîëèòèêà íà çàñåäàíèå, ïðîâåäåíî íà 12 ñåïòåìâðè 2007 ã., ðàçãëåäà è îáñúäè Çàêîíîïðîåêò çà ðàòèôèöèðàíå íà Çàåìíî ñïîðàçóìåíèå ìåæäó Ðåïóáëèêà Áúëãàðèÿ è Ìåæäóíàðîäíàòà áàíêà çà âúçñòàíîâÿâàíå è ðàçâèòèå, âíåñåí îò Ìèíèñòåðñêèÿ ñúâåò. В заседанието взеха участие господин Димитър Димитров и господин Горан Банков – заместник-министри на труда и социалната политика, господин Ерик Рангелов – изпълнителен директор на Социално-инвестиционния фонд, господин Кирил Ананиев и господин Любомир Дацов – заместник-министри на финансите, и други. Законопроектът беше представен от господин Димитър Димитров – заместник-министър на труда и социалната политика, и господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите. През 2003 г. Народното събрание ратифицира със закон Заемното споразумение (проект “Социални инвестиции и насърчаване на заетостта”) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Размерът на заема е 50 млн. и 800 хил. евро и срокът за усвояване на средствата по него изтича на 31 декември 2007 г. С парите от споразумението са подпомагани проекти на общини, на общности, на социални партньори, на неправителствени организации в посока на няколко компонента, свързани със социални домове, училища, сгради от сферата на просветата, инфраструктура, ВиК-комуникации, благоустрояване на населените места. При направения през 2006 г. преглед на изпълнението на проекта от българска страна и от страна на Международната банка за възстановяване и развитие е отчетен значителен социален ефект от усвояването на средствата по заема. Ефектът от действащото споразумение може да се измери и с вече създадения административен капацитет и добро управление на този проект, и с това, че неговите финансови възможности са насочени към общини, значително изостанали в сферата на заетостта на доходите. Нещо повече, в този проект се включват и безработни лица и се осигуряват допълнителни възможности за тяхната квалификация и професионално обучение. Съветът за икономическа политика, а впоследствие и Министерският съвет с Решение № 54 от 26 януари 2007 г. са решили проектът “Социални инвестиции и насърчаване на заетостта” да продължи своето действие, като средствата за него в размер на 15 млн. евро се осигурят чрез държавен заем от Международната банка за възстановяване и развитие. Тези средства ще продължат да бъдат насочвани към бедните общини за реализиране на инфраструктурни проекти от социалната област и за реализиране на проекти на фондации и сдружения. Тези проекти срещат одобрението на общинските ръководства и на неправителствените организации и спомагат за осъществяване на процеса на децентрализация на държавното управление. Вносителите припомниха, че само преди няколко месеца изложените причини са били достатъчно основателни, за да поискат подкрепа от Народното събрание за възлагане на мандат за водене на преговори с Международната банка за възстановяване и развитие за допълнително анексиране на този проект с 15 млн. евро за 2008 г. На 7 февруари 2007 г. Народното събрание е дало своето съгласие за водене на преговори за сключване на анекс към Заемното споразумение. След проведените на 12 юли 2007 г. преговори с Международната банка за възстановяване и развитие министърът на финансите и министърът на труда и социалната политика от българска страна са подписали Заемно споразумение в размер на 15 млн. евро със срок на действие от 1 януари до 31 декември 2008 г. По време на дискусията народните представители изразиха положителни становища по отношение усилията на българското правителство да се работи за осигуряване на инвестиции, с които да се помага на общините, изоставащи в сферата на социалното обслужване и социалната инфраструктура. С такива проекти могат да се постигнат приемливи и положителни резултати, да се разнообразят видът, броят и количеството на услугите, които се предлагат на гражданите в съответните населени места. Това също е възможност за по-активно включване на неправителствените организации в извършването на социалните услуги и децентрализацията на соцалните услуги – много важна част от социалната политика. В хода на дискусията беше подчертано, че досегашното заемно споразумение има три компонента. Първият, по който има най-голям интерес и е най-популярен, това е социалната инфраструктура, към която общините имат най-голям интерес. Вторият е свързан с общностите. Третият е свързан с изискванията за нива на безработицата и други социални елементи. Тези компоненти покриват териториално цялата страна и във връзка с тях общности или неправителствени организации кандидатстват с проекти. Друго, което трябва да се преоцени, след като правителството е подписало допълнителния заем и парламентът ще го ратифицира, са подходите за оценка на обектите. Това се налага, тъй като е коренно променена ситуацията по отношение на заетост и безработица и е променен размерът на сумите, които ще се отпускат. Стана ясно, че Управителният съвет на Социално-инвестиционния фонд вече е изготвил нова карта на бедността, тъй като по досегашната карта на бедността, по която се е работило, параметрите също са променени. Оценката на обектите ще се прави по 5 компонента, единият от които е ръста на безработица. Ниското ниво на безработица в национален размер не отменя голямата териториална диференциация в нивата на безработица. Като цяло обаче, както и досега, Социално-инвестиционният фонд ще насочва средствата и от допълнителния заем към бедните общини и за реализиране на инфраструктурни обекти от социалната сфера. След приключване на обсъждането при проведено гласуване с резултати „за”- 9 гласа, „против” – 1 глас, „въздържали се”- 2 гласа, Комисията по социалната политика прие следното становище: Предлага на Народното събрание да подкрепи Законопроекта за ратифициране на Заемно споразумение (допълнителен заем по проект „Социални инвестиции и насърчаване на заетостта”) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, внесен от Министерския съвет.”
#85 · speech
Следва становището на Комисията по външна политика. Госпожо Гегова, заповядайте, за да представите доклада на Комисията по външна политика.
#86 · speech
Господин председател, позволете ми да представя: „ДОКЛАД на Комисията по външна политика относно Законопроект № 702-02-37 за ратифициране на Заемно споразумение (допълнителен заем по проект „Социални инвестиции и насърчаване на заетостта”) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, внесен от Министерския съвет на 7 август 2007 г. На 12 септември 2007 г. Комисията по външна политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Заемно споразумение (допълнителен заем по проект „Социални инвестиции и насърчаване на заетостта”) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие и прие следното становище: Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Заемното споразумение (допълнителен заем по проект „Социални инвестиции и насърчаване на заетостта”) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано на 12 юни 2007 г. Становището беше прието единодушно.” Благодаря.
#87 · speech
Чухме становищата на водещата и съпътстващите комисии по Законопроекта за ратифициране на Заемното споразумение. Откривам дискусията на първо четене. Имате думата за изказвания. От името на вносителя има думата заместник-министър Димитров.
#88 · speech
Заместник-Министър Димитър Димитров
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! На 7 февруари т.г. Народното събрание даде съгласие да се проведат преговори и да се сключи Заемно споразумение (допълнителен заем по проект „Социални инвестиции и насърчаване на заетостта”) и на 12 юни преговорите с Международната банка за възстановяване и развитие се финализираха с подписване на това заемно споразумение. Това е допълнение към действащото Заемно споразумение от 2003 г., което беше на стойност 50 млн. 800 хил. евро по проект „Социални инвестиции и насърчаване на заетостта”. Времетраенето на това Заемно споразумение изтича в края на 2007 г. и фактически с продължаване на това Заемно споразумение с нов заем от 15 млн. евро той трябва да се усвои до края на 2008 г. Както разбрахте, през 2006 г. беше направен един преглед на това Заемно споразумение, който отчете добрия ефект от усвояването на средствата. Отделно Съветът за икономическа политика разгледа ефективността от усвояването на средствата и подкрепи продължаването на споразумението с 15 млн. евро, както казах, което трябва да бъде усвоено в рамките на 2008 г. Изцяло новият размер на средствата ще бъде насочен отново към социалната инфраструктура, предимно към реконструкция и възстановяване на училища, детски градини, ясли, социални домове, като може би в рамките на това допълнително споразумение ще бъде намален в известен дял размерът на инвестициите в инженерната инфраструктура. Основната цел, както казах, е да бъдат дадени едни допълнителни възможности преди всичко на малките общини, бедните общини за насочване на средства и възстановяване и реконструкция на елементи от социалната инфраструктура в тези общини. Въпреки макроикономическата стабилност, въпреки значителното намаление на ръста на безработицата, увеличаването на заетостта, все още диференциацията между отделните общини е изключително голяма и целта на това допълнително споразумение е именно насочване на един допълнителен ресурс точно към най-малките, най-бедните общини, които имат и проектна готовност. От друга страна, това ще помогне чрез изпълнението на тези проекти, както е по изискванията на Споразумението със Световната банка, в него да бъдат включвани незаети и безработни, които ще получат допълнителна квалификация и допълнително ще бъдат адаптирани към изискванията на пазара на труда. От трета гледна точка с това споразумение в рамките на 15 млн. евро до края на 2008 г. се дава възможност за един плавен преходен период на малките общини към преминаване и усвояване на средства от структурните фондове на Европейския съюз. Намеренията са след ратифициране евентуално на това Заемно споразумение днес тук от вас в Народното събрание много бързо да бъде приключена кампанията за набиране на проекти до края на м. октомври и още от началото на 2008 г. да започне усвояването на тези средства в малки, бедни общини, насочени предимно към социални обекти. Приканвам ви да подкрепите предложения законопроект.
#89 · speech
Благодаря Ви, господин заместник-министър. Има ли други желаещи за изказвания? Няма. Закривам дискусията на първо четене на Законопроекта за ратифициране на Заемно споразумение (допълнителен заем по проект „Социални инвестиции и насърчаване на заетостта”) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Преминаваме към следващата точка от нашата програма за работа през тази седмица: ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ТРЕТИЯ ПРОТОКОЛ КЪМ ОБЩОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ПРИВИЛЕГИИТЕ И ИМУНИТЕТИТЕ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА. Вносител е Министерският съвет. Господин Овчаров, заповядайте да представите доклада на Комисията по бюджет и финанси.
#90 · speech
Уважаеми господин председател, предлагам в пленарната зала да бъде допуснат господин Тодор Чуров – заместник-министър на външните работи.
#91 · speech
Колеги, има ли някой против тази процедура – по време на дискусията да присъства заместник-министърът на външните работи Тодор Чуров? Не виждам. Моля заместник-министърът на външните работи да заеме своето място в пленарната зала. Заповядайте, господин Овчаров.
#92 · speech
Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! „На извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 12 септември 2007 г., беше разгледан Законопроектът за ратифициране на Третия протокол към Общото споразумение за привилегиите и имунитетите на Съвета на Европа. На заседанието присъстваха господин Любомир Дацов – заместник-министър на финансите, и експерти от Министерството на финансите и Министерството на външните работи. Законопроектът беше представен от господин Дацов. Съгласно чл. 3, т. „d” от Устава на Банката за развитие на Съвета на Европа (БРСЕ) всяка държава с акта на присъединяването си следва да заяви намерението си да се присъедини при първа възможност към Третия протокол към Общото споразумение за привилегиите и имунитетите на Съвета на Европа. Българската страна ще изпълни горепосочения ангажимент като същевременно ще упражни правото на резерва по отношение на прилагането на чл. 7 от Протокола. Резервата е свързана с освобождаването от преки данъци, удържани върху доходи с източник Република България, включително върху доходи от лихви по кредити, предоставяни на местни лица. Това са доходи, които не следва да бъдат освободени от данъчно облагане и по отношение на които да се предоставя по-благоприятен режим. Банката за развитие на Съвета на Европа финансира български проекти за преструктуриране на здравния сектор, за интегриране на ромските малцинства в страната, за предоставянето на по-добри условия на живот. Тя е отпуснала средства на търговски банки, предназначени за финансиране на проекти, свързани със създаването на работни места в малките и средните предприятия в Република България. Към настоящия момент отпуснатите на Република България заеми възлизат на 90,4 млн. евро и 14 млн. щ. долара. След обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 10 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”. Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за ратифициране на Третия протокол към Общото споразумение за привилегиите и имунитетите на Съвета на Европа № 702-02-42, внесен от Министерския съвет на 3 септември 2007 г.” Благодаря за вниманието.
#93 · speech
Благодаря Ви, господин Овчаров. Госпожо Гегова, заповядайте да представите доклада на Комисията по външна политика.
#94 · speech
“ДОКЛАД на Комисията по външна политика относно Законопроект № 702-02-42 за ратифициране на Третия протокол към Общото споразумение за привилегиите и имунитетите на Съвета на Европа, внесен от Министерския съвет на 3 септември 2007 г. На 12 септември 2007 г. Комисията по външна политика разгледа законопроекта за ратифициране на Третия протокол към Общото споразумение за привилегиите и имунитетите на Съвета на Европа и прие следното становище: Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 2 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Третия протокол към Общото споразумение за привилегиите и имунитетите на Съвета на Европа, съставен на 6 март 1959 г. в Страсбург, с резервата по чл. 7. Становището беше прието единодушно.”
#95 · speech
Господин Чуров, сега ли ще вземете думата или след дискусията, ако има?
#96 · speech
Заместник-Министър Тодор Чуров
По-нататък.
#97 · speech
Добре. Откривам дискусията на първо четене по Законопроекта за ратифициране на Третия протокол към Общото споразумение за привилегиите и имунитетите на Съвета на Европа, внесен от Министерския съвет. Чухте становищата на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по външна политика. Трябва да ви кажа, че България е активен член на Съвета на Европа от 8 май 1992 г. Няма желаещи за изказване. Закривам дискусията на първо четене по Законопроекта за ратифициране на Третия протокол към Общото споразумение за привилегиите и имунитетите на Съвета на Европа № 702-02-42, внесен от Министерския съвет. Преминаваме към точка пета от Програмата за работата на Народното събрание за периода 19-21 септември: ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ПРОТОКОЛА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА ПОЛША ЗА ПРЕГЛЕДА НА ДВУСТРАННИТЕ ДОГОВОРИ МЕЖДУ ДВЕТЕ СТРАНИ. Вносител е Министерският съвет. Госпожо Гегова, заповядайте, за да представите доклада на Комисията по външна политика.
#98 · speech
Благодаря, господин председател. “ДОКЛАД на Комисията по външна политика относно Законопроект № 702-02-41 за ратифициране на Протокола между правителството на Република България и правителството на Република Полша за прегледа на двустранните договори между двете страни, внесен от Министерския съвет на 3 септември 2007 . На 12 септември 2007 г. Комисията по външна политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Протокола между правителството на Република България и правителството на Република Полша за прегледа на двустранните договори между двете страни. Инвентаризацията на двустранната договорно-правна база е необходима, за да бъдат прекратени някои от международните договори, загубили своята актуалност към този момент, както и с оглед на външнополитическите ангажименти на двете страни по отношение на членството им в Европейския съюз. Въз основа на проведените преговори между българската и полската страна, резултатите на инвентаризацията са оформени в Протокол между правителството на Република България и правителството на Република Полша за прегледа на двустранните договори, класифицирани в две групи – приложения към протокола. Приложение 1 съдържа списък на двустранните договори, които остават в сила към датата на влизане в сила на протокола. Приложение 2 съдържа списък на двустранните договори, които прекратяват действието си към датата на влизане в сила на протокола. Комисията по външна политика приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 3 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Протокола между правителството на Република България и правителството на Република Полша за прегледа на двустранните договори между двете страни, подписан на 31 май 2007 г. в София. Становището беше прието единодушно.”
#99 · speech
Уважаеми колеги, откривам дискусията на първо четене по Законопроекта за ратифициране на Протокола между правителството на Република България и правителството на Република Полша за прегледа на двустранните договори между двете страни, с вносител Министерският съвет. Имате думата за изказвания. Уважаеми колеги, от т. 2 до т. 5, ще продължат и по-нататък, това са много важни споразумения. Има ли желаещи за изказвания? Няма. Закривам дискусията на първо четене. Гласуването на законопроектите ще стане утре. Преминаваме към точка шеста от дневния ред: ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА ЗА ЕКСТРАДИЦИЯ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И КРАЛСТВО МАРОКО. Вносител е Министерският съвет. Има думата госпожа Мая Манолова да представи доклада на Комисията по правни въпроси.
#100 · speech
“ДОКЛАД на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за ратифициране на Договора за екстрадиция между Република България и Кралство Мароко № 702-02-31, внесен от Министерския съвет на 9 юли 2007 г. На редовно заседание на Комисията по правни въпроси, проведено на 13 септември 2007 г., беше разгледан Законопроект за ратифициране на Договора за екстрадиция между Република България и Кралство Мароко № 702-02-31, внесен от Министерския съвет на 9 юли 2007 г. На заседанието присъства от Министерството на правосъдието Димитър Бонгалов – заместник-министър. Договорът за екстрадиция между Република България и Кралство Мароко улеснява преследването на територията на договарящите държави на извършили престъпление лица, които са се отклонили от наказателно преследване или от изпълнение на наказанието, което им е наложено с влязла в сила присъда. Договорът урежда взаимното задължение за екстрадиране, деянията - основания за екстрадиране, условията за отказ, пределите на наказателното преследване спрямо екстрадираното лице, документите, които се прилагат към молбата за екстрадиция, предварителното задържане под стража с цел екстрадиция, вземането на решение за екстрадиция и реда за осъществяване на допуснатата екстрадиция, временното екстрадиране или отлагането на екстрадицията, когато лицето изтърпява наказание на територията на замолената страна, предаване на вещи, свързани с престъплението, за което е поискана екстрадицията, транзита, връзките между централните органи на страните, разноските и реда за влизане в сила на договора. След проведеното гласуване Комисията по правни въпроси единодушно подкрепи Законопроект за ратифициране на Договора за екстрадиция между Република България и Кралство Мароко № 702-02-31, внесен от Министерския съвет на 9 юли 2007 г. и предлага на народните представители да го приемат.”
#101 · speech
Благодаря, госпожо Манолова. Госпожо Гегова, заповядайте да представите становището на Комисията по външна политика.
#102 · speech
“СТАНОВИЩЕ на Комисията по външна политика относно Законопроект № 702-02-31 за ратифициране на Договора за екстрадиция между Република България и Кралство Мароко, внесен от Министерския съвет на 9 юли 2007 г. На 11 юли 2007 г. Комисията по външна политика разгледа Законопроект за ратифициране на Договора за екстрадиция между Република България и Кралство Мароко и прие следното становище: Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора за екстрадиция между Република България и Кралство Мароко, подписан на 15 март 2005 г. в гр. Рабат, Кралство Мароко. Становището беше прието единодушно.”
#103 · speech
Няма други становища. Преминаваме към дискусия на първо четене на Законопроекта за ратифициране на Договора за екстрадиция между Република България и Кралство Мароко. Откривам дискусията на първо четене. Уважаеми колеги, имате думата. Има ли желаещи да вземат отношение по този въпрос? Не виждам желаещи. Закривам дискусията на първо четене. Преминаваме към точка седма от програмата: ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА ЗА ПРАВНА ПОМОЩ ПО НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И КРАЛСТВО МАРОКО. Има становище на Комисията по правни въпроси и на Комисията по външна политика. Госпожо Манолова, заповядайте.
#104 · speech
Уважаеми колеги, преди да пристъпим към разглеждането на тази точка от дневния ред, предлагам да вземем решение за допускане в залата на заместник-министъра на правосъдието – господин Бонгалов.
#105 · speech
Има ли някой против, понеже днес няма да гласуваме, господин Бонгалов – заместник-министър на правосъдието, да присъства на обсъждането на този законопроект? Не виждам народни представители, които са против. Моля, квесторът да покани заместник-министъра да заеме своето място. Заповядайте, имате думата да представите становището.
#106 · speech
“ДОКЛАД на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за ратифициране на Договора за правна помощ по наказателни дела между Република България и Кралство Мароко № 702-02-35, внесен от Министерския съвет на 6 август 2007 г. На редовно заседание на Комисията по правни въпроси, проведено на 13 септември 2007 г., беше разгледан Законопроект за ратифициране на Договора за правна помощ по наказателни дела между Република България и Кралство Мароко № 702-02-35, внесен от Министерския съвет на 6 август 2007 г. На заседанието присъства от Министерството на правосъдието – Димитър Бонгалов, заместник-министър. Договорът за правна помощ по наказателни дела между Република България и Кралство Мароко урежда осъществяването на правна помощ по наказателни дела по отношение на следните въпроси: задължението и предпоставките за оказване на правна помощ, формите на правна помощ, възможността за отказ от правна помощ, приложимото право при изпълнението на искането за оказване на правна помощ. В договора се регламентират специфичните форми на правна помощ: връчване и предаване на книжа, документи и предмети, явяването на лица на територията на молещата или замолената страна, имунитет, размяна на присъди и извлечения от бюлетини за съдимост и предоставяне на правна информация. От договора са изключени екстрадициите, трансферите на осъдени лица, изпълнението на присъди на едната страна в другата и трансферите на наказателни производства, които са предмет на отделно договаряне. Включването на договора като елемент от националната нормативна система ще допринесе за осигуряването на ефективна правна помощ в наказателноправната област между Република България и Кралство Мароко. След проведеното гласуване Комисията по правни въпроси единодушно подкрепи Законопроект за ратифициране на Договора за правна помощ по наказателни дела между Република България и Кралство Мароко № 702-02-35, внесен от Министерския съвет на 6 август 2007 г., и предлага на народните представители да го приемат.”
#107 · speech
Преминаваме към представяне на становището на Комисията по външна политика. Госпожо Гегова, заповядайте, имате думата.
#108 · speech
Благодаря, господин председател. “ДОКЛАД на Комисията по външна политика относно Законопроект № 702-02-35 за ратифициране на Договора за правна помощ по наказателни дела между Република България и Кралство Мароко, внесен от Министерския съвет на 6 август 2007 г. На 12 септември 2007 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Договора за правна помощ по наказателни дела между Република България и Кралство Мароко и прие следното становище: Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора за правна помощ по наказателни дела между Република България и Кралство Мароко, подписан на 15 март 2005 г. в гр. Рабат. Становището беше прието единодушно.”
#109 · speech
Отново преминаваме към дискусия на първо четене на законопроекта. Имате думата за изказвания. Няма желаещи. Закривам дискусията на първо четене по Законопроект за ратифициране на Договора за правна помощ по наказателни дела между Република България и Кралство Мароко № 702-02-35, внесен от Министерския съвет. Часът е 11,00, възстановяваме нашата работа в 11,30 ч. Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.) (След почивката.)
#110 · speech
звъни
Уважаеми народни представители, да продължим нашата работа. Точка осма от седмичната ни програма е: ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ПРАВНА ВЗАИМОПОМОЩ МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И СЪЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ И НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ЕКСТРАДИЦИЯ МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И СЪЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ. Има доклад на Комисията по правни въпроси. Думата има господин Стоилов – председател на Комисията по правни въпроси.
#111 · speech
Господин председател, госпожи и господа народни представители! Представям ви доклада на Комисията по правни въпроси. “ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за правна взаимопомощ между Европейския съюз и Съединените американски щати и на Споразумението за екстрадиция между Европейския съюз и Съединените американски щати, внесен от Министерския съвет на 27.08.2007 г. На заседание, проведено на 13 септември 2007 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроекта за ратифициране на Споразумението за правна взаимопомощ между Европейския съюз и Съединените американски щати и на Споразумението за екстрадиция между Европейския съюз и Съединените американски щати, внесен от Министерския съвет. На заседанието присъства господин Димитър Бонгалов – заместник-министър на правосъдието, който представи законопроекта. Споразумението за правна взаимопомощ между Европейския съюз и Съединените американски щати и на Споразумението за екстрадиция между Европейския съюз и Съединените американски щати са подписани във Вашингтон на 25 юни 2003 г. От страна на Европейския съюз основанието за подписването им е чл. 24 и чл. 38 от Договора за Европейския съюз. Член 24, ал. 5 от договора позволява всяка държава членка да направи декларация, че споразуменията стават обвързващи за нея след приключване на вътрешноправната й процедура за влизането им в сила. На 1 февруари 2007 г. Република България и Румъния, като новоприсъединили се държави членки, са поканени да направят изявление дали желаят да се възползват от възможността да направят такава декларация. Република България вече депозира своята. Споразумението за правна взаимопомощ между Европейския съюз и Съединените американски щати съдържа задължение и урежда начините за осъществяването на правната помощ по наказателни дела чрез разкриването на банковата информация за целите на проследяването на средства, придобити от престъпна дейност и от изпиране на пари – чл. 4, създаването на съвместни екипи за разследване на трансгранични престъпления – чл. 5, и разпита чрез видеоконференция – чл. 6. В споразумението се предвижда и задължение за подпомагане и на административни органи на другата държава при установяване на факти, които могат да са основание за осъществяване на наказателно преследване пред съдебен орган – чл. 8. Специална уредба имат и защитата на личните данни, които се предават при изпълнение на молби за правна помощ – чл. 9, както и запазването на поверителността на предаваната информация – чл. 10. Споразумението за екстрадиция между Европейския съюз и Съединените американски щати урежда правилата за предаването на лица за съдене между държава – членка на Европейския съюз, и Съединените американски щати. В чл. 4 от него са изброени видовете престъпления, които могат да са основание за екстрадиция и правилата за отказ от нея. Споразумението предвижда и специални норми относно временното задържане под стража на лицето с цел последващата му екстрадиция – чл. 6 и чл. 7, начините за разрешаване на конкурентни молби за екстрадиция – чл. 10, опростена процедура за екстрадиция – чл. 11, и условията за транзитно преминаване на предаваното лице през територията на договарящите се държави – чл. 12. И двете споразумения съдържат изрична възможност всяка държава – членка на Европейския съюз, да сключи със Съединените американски щати двустранен договор за правна помощ по наказателни дела и екстрадиция, в който да се детайлизират взаимоотношенията между тях. В обсега на двустранните договори се включва уточнението на конкретните централни и съдебни органи по изпълнението на молбите, начините за изпълнение, разноските по него и др. В хода на обсъждането на Законопроекта за ратификация народният представител Янаки Стоилов постави въпроса има ли готовност за привеждане в съответствие на действащия Договор за правна помощ между Република България и Съединените американски щати с установените в споразуменията правила относно взаимодействието на държавите – членки на Европейския съюз, и Съединените американски щати по наказателни дела и във връзка с екстрадицията. В отговор на поставения въпрос заместник-министър Бонгалов уведоми народните представители, че предстои подписването на нов Договор за правна помощ и екстрадиция между Република България и Съединените американски щати, който ще е съобразен изцяло със споразуменията. След проведеното гласуване, Комисията по правни въпроси единодушно подкрепи Законопроекта за ратификация на Споразумението за правна взаимопомощ между Европейския съюз и Съединените американски щати и на Споразумението за екстрадиция между Европейския съюз и Съединените американски щати, внесен от Министерския съвет, и предлага на народните представители да го приемат.” Благодаря.
#112 · speech
Благодаря Ви, господин Стоилов. Комисията по външна политика също има доклад. Госпожо Гегова, заповядайте да го представите.
#113 · speech
Благодаря, господин председател. “ДОКЛАД относно Законопроект № 702-02-39 за ратифициране на Споразумението за правна взаимопомощ между Европейския съюз и Съединените американски щати и на Споразумението за екстрадиция между Европейския съюз и Съединените американски щати, внесен от Министерския съвет на 27 август 2007 г. На 12 септември 2007 г. Комисията по външна политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението за правна взаимопомощ между Европейския съюз и Съединените американски щати и на Споразумението за екстрадиция между Европейския съюз и Съединените американски щати и прие следното становище: Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 6, 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за правна взаимопомощ между Европейския съюз и Съединените американски щати и на Споразумението за екстрадиция между Европейския съюз и Съединените американски щати, подписани на 25 юни 2003 г. във Вашингтон. Становището беше прието единодушно.”
#114 · speech
Благодаря Ви, госпожо Гегова. Комисията по европейски въпроси не е представила свой доклад. Тя не е водеща комисия, така че от гледна точка на нашия правилник няма пречка да преминем към разисквания по този законопроект на първо четене. Уважаеми народни представители, които сте в залата, имате думата. Няма желаещи народни представители да вземат отношение по законопроекта. Обявявам, че гласуването на този законопроект ще бъде утре, четвъртък, преди обяд. Следващата точка от седмичната ни програма е: ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА БЕЛАРУС ЗА ПРАВНА ПОМОЩ ПО ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА. Водеща комисия е Комисията по правни въпроси. Заповядайте, господин Стоилов.
#115 · speech
Господин председател, господа народни представители! Представям ви: “ДОКЛАД на Комисията по правни въпроси относно Законопроекта за ратифициране на Договора между Република България и Република Беларус за правна помощ по граждански дела, внесен от Министерския съвет на 6 август 2007 г. На свое заседание, проведено на 13 септември 2007 г., Комисията по правни въпроси разгледа Законопроекта за ратифициране на договора между Република България и Република Беларус за правна помощ по граждански дела, внесен от Министерския съвет. На заседанието присъства заместник-министърът на правосъдието господин Димитър Бонгалов, който от името на вносителя изложи мотивите към законопроекта. Той посочи, че договорът регламентира общите положения на правна защита на личните и имуществени права на гражданите, както и правната защита за юридическите лица. Очертава се обхватът на правната помощ по граждански дела, редът за изпълнение на молбата за правна помощ и отказът за оказването й, правилата за връчване на документи по граждански дела, събирането на доказателства и признаване на документи. Уредени са детайлно признаването и изпълнението на съдебни решения. Договорът ще замени Договора за правна помощ между Народна република България и Съюза на съветските социалистически републики от 1975 г. След проведеното гласуване Комисията по правни въпроси единодушно реши да предложи на народните представители да приемат Законопроекта за ратифициране на Договора между Република България и Република Беларус за правна помощ по граждански дела, внесен от Министерския съвет.” Благодаря.
#116 · speech
Благодаря Ви, господин Стоилов. Заповядайте, госпожо Гегова, да докладвате становището на Комисията по външна политика.
#117 · speech
Благодаря Ви, господин председател. “ДОКЛАД на Комисията по външна политика относно Законопроект № 702-02-36 за ратифициране на Договора между Република България и Република Беларус за правна помощ по граждански дела, внесен от Министерския съвет на 6 август 2007 г. На 12 септември 2007 г. Комисията по външна политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Договора между Република България и Република Беларус за правна помощ по граждански дела и прие следното становище: Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание на чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора между Република България и Република Беларус за правна помощ по граждански дела, подписан на 21 февруари 2007 г. в Минск. Становището беше прието единодушно.”
#118 · speech
Откривам дискусията по този законопроект. Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по Законопроекта за ратификация? Няма. Гласуването и по този законопроект ще бъде утре преди обяд. Преминаваме към точка десета от седмичната ни програма: ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛЕН ПРОТОКОЛ МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА КИТАЙСКАТА НАРОДНА РЕПУБЛИКА КЪМ ДОГОВОРА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА КИТАЙСКАТА НАРОДНА РЕПУБЛИКА ОТНОСНО ВЗАИМНО НАСЪРЧАВАНЕ И ЗАЩИТА НА ИНВЕСТИЦИИТЕ. Водеща комисия е Комисията по икономическата политика.
#119 · speech
Уважаеми колеги, имам предложение за допуск в залата на Ана Янева – заместник-министър на икономиката и енергетиката.
#120 · speech
Уважаеми народни представители, има ли някой против допускането на заместник-министъра? Има ли един народен представител, който е против, ще трябва да отклоним това предложение поради разбираеми причини. Но всички народни представители, които са в залата, единодушно подкрепят това и заместник-министърът вече е в залата.
#121 · speech
“ДОКЛАД по Законопроект за ратифициране на Допълнителен протокол между правителството на Република България и правителството на Китайската народна република към Договора между правителството на Народна република България и правителството на Китайската народна република България относно взаимно насърчаване и защита на инвестициите № 702-02-40, внесен от Министерския съвет на 3 септември 2007 г. На заседание, проведено на 13 септември 2007 г., Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Допълнителен протокол между правителството на Република България и правителството на Китайската народна република към Договора между правителството на Народна република България и правителството на Китайската народна република относно взаимно насърчаване и защита на инвестициите. Законопроектът беше представен от Лъчезар Борисов – заместник-министър на икономиката. Допълнителният протокол между правителството на Република България и правителството на Китайската народна република към Договора между правителството на Народна република България и правителството на Китайската народна република относно взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 26 юни 2007 г. в Пекин по време на ХІІІ сесия на българо-китайската междуправителствена комисия за икономическо, търговско и научно-техническо сътрудничество. Преговорите бяха инициирани в изпълнение на Решение № 710 на Министерския съвет от 2005 г., с което бе одобрена позицията на българската страна за провеждане на преговори за изменение и допълнение, прекратяване или денонсиране на договори за насърчаване и взаимна защита на инвестициите, в изпълнение на задължението в процеса на присъединяване към Европейския съюз за привеждане на сключените от Република България международни договори в съответствие със законодателството на Европейския съюз. Допълнителният протокол съдържа две разпоредби. С едната се изменя чл. 3 от договора, като измененията се отнасят до режима на национално третиране и режима на най-облагодетелствана нация на инвестициите, като разпоредбите, касаещи тези режими, няма да се прилагат за предимства, предоставени на някоя от договарящите се страни съгласно задълженията и като член на митнически икономически или валутен съюз, общ пазар или зона за свободна търговия. Запазва се правото на всяка договаряща се страна да прави или поддържа изключения от националното третиране, което ще се прилага само за инвестиции, направени след влизане в сила на това изключение. Другата от разпоредбите на Допълнителния протокол допълва чл. 5, ал. 1 от договора, като с това допълнение се гарантира преводът на суми, свързани с инвестициите, без накърняване на никое приложимо международно задължение. Тези изменения и допълнения имат за цел да гарантират прилагането на мерките, които Европейската комисия е приела или може да приеме в бъдеще по отношение на инвестиционната дейност на инвеститори на територията на Европейския съюз. Във връзка с предвидения в договора ред за решаване на спорове между договарящите се страни и на инвестиционни спорове, както и това, че договорът е ратифициран със закон от Народното събрание на 7 юни 1994 г., Допълнителният протокол подлежи на ратификация. След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: “за” 9 народни представители, без “против” и “въздържали се”. Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и ал. 3 от Конституцията на Република България, Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Допълнителен протокол между правителството на Република България и правителството на Китайската народна република към Договора между правителството на Народна република България и правителството на Китайската народна република относно взаимно насърчаване и защита на инвестициите, внесен от Министерския съвет.”
#122 · speech
Благодаря Ви, господин Кънев. Госпожо Гегова, моля да докладвате становището на Комисията по външна политика.
#123 · speech
Благодаря, господин председател. “ДОКЛАД на Комисията по външна политика относно Законопроект за ратифициране на Допълнителен протокол между правителството на Република България и правителството на Китайската народна република към Договора между правителството на Народна република България и правителството на Китайската народна република относно взаимно насърчаване и защита на инвестициите № 702-02-40, внесен от Министерския съвет на 3 септември 2007 г. Íà 12 ñåïòåìâðè 2007 ã. Êîìèñèÿòà ïî âúíøíà ïîëèòèêà ðàçãëåäà Çàêîíîïðîåêò çà ðàòèôèöèðàíå íà Äîïúëíèòåëåí ïðîòîêîë ìåæäó ïðàâèòåëñòâîòî íà Ðåïóáëèêà Áúëãàðèÿ è ïðàâèòåëñòâîòî íà Êèòàéñêàòà íàðîäíà ðåïóáëèêà êúì Äîãîâîðà ìåæäó ïðàâèòåëñòâîòî íà Íàðîäíà ðåïóáëèêà Áúëãàðèÿ è ïðàâèòåëñòâîòî íà Êèòàéñêàòà íàðîäíà ðåïóáëèêà îòíîñíî âçàèìíî íàñúð÷àâàíå è çàùèòà íà èíâåñòèöèèòå è ïðèå ñëåäíîòî ñòàíîâèùå: Ïðèåìà çà îñíîâàòåëíè ìîòèâèòå íà ïðàâèòåëñòâîòî è ïðåäëàãà íà Íàðîäíîòî ñúáðàíèå íà îñíîâàíèå ÷ë. 85, àë. 1, ò. 5 è àë. 3 îò Êîíñòèòóöèÿòà íà Ðåïóáëèêà Áúëãàðèÿ äà ðàòèôèöèðà ñúñ çàêîí Äîïúëíèòåëíèÿ ïðîòîêîë ìåæäó ïðàâèòåëñòâîòî íà Ðåïóáëèêà Áúëãàðèÿ è ïðàâèòåëñòâîòî íà Êèòàéñêàòà íàðîäíà ðåïóáëèêà êúì Äîãîâîðà ìåæäó ïðàâèòåëñòâîòî íà Íàðîäíà ðåïóáëèêà Áúëãàðèÿ è ïðàâèòåëñòâîòî íà Êèòàéñêàòà íàðîäíà ðåïóáëèêà îòíîñíî âçàèìíî íàñúð÷àâàíå è çàùèòà íà èíâåñòèöèèòå, ïîäïèñàí íà 26 þíè 2007 ã. â Ïåêèí. Ñòàíîâèùåòî áåøå ïðèåòî åäèíîäóøíî.” ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ËÞÁÅÍ ÊÎÐÍÅÇÎÂ: Áëàãîäàðÿ Âè, ãîñïîæî Ãåãîâà. Èìà ëè æåëàåùè äà ïðåäñòàâÿò çàêîíîïðîåêòà? Íÿìà. Îòêðèâàì äèñêóñèÿòà ïî òîçè çàêîíîïðîåêò. Има ли желаещи да вземат отношение по този законопроект? Няма. Все пак мълчанието в един парламент не е добър атестат за него. Гласуването по този законопроект ще бъде утре преди обяд. Следващата точка от седмичната ни програма е: ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩИНСКИЯ ДЪЛГ. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Заповядайте, господин Йовков.
#124 · speech
Благодаря, господин председател. Моля в пленарната зала да бъдат допуснати господин Атанас Кънчев – заместник-министър, и господин Цветан Петров – началник на отдел “Държавни дейности”, Дирекция “Финанси на общините” в Министерството на финансите.
#125 · speech
Има ли народен представител, който е против допускането в пленарната зала на тези двама представители на изпълнителната власт? Няма народни представители, които са против. Съобразно така утвърдилата се вече практика без гласуване, моля представителите на изпълнителната власт да бъдат допуснати в пленарната зала. Имате думата, господин Йовков.
#126 · speech
“ДОКЛАД по Законопроект за изменение на Закона за общинския дълг № 702-01-34, внесен от Министерския съвет на 25 юли 2007 г. На извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 12 септември 2007 г., беше разгледан Законопроектът за изменение на Закона за общинския дълг. Законопроектът беше представен от господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите. С оглед разграничаване на безлихвените заеми, отпускани при временен недостиг на средства по бюджетите на общините от държавния бюджет, които се възстановяват не по-късно от края на бюджетната година, от тези за финансиране на разходи, в това число за ДДС, до възстановяването им по одобрени проекти и програми, съфинансирани от Европейския съюз, със законопроекта се предлага изменение на разпоредбата на чл. 3, т. 5, третираща видовете дълг по предназначение. Целта на предложената нова редакция на ал. 1, чл. 53 от закона е да се премахне задължението за общините да заплащат държавна такса за вписване на обстоятелства в Централния регистър на общинския дълг. След тази промяна държавна такса ще бъде плащана единствено за изготвяне на справка или за издаване на удостоверение, а не за вписване на самите обстоятелства в регистъра на общините. След обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 9 гласа “за”, без “против” и “въздържали се”. Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме Законопроекта за изменение на Закона за общинския дълг, внесен от Министерския съвет.” Благодаря ви.
#127 · speech
Благодаря. Този законопроект е разпределен и на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство, но тази комисия не е водеща и не е представила становище по него. Няма пречка да преминем към разисквания по този законопроект, тъй като не виждам представителите на изпълнителната власт в пленарната зала, така че те не могат да представят законопроекта. Имате думата, уважаеми народни представители. Заповядайте, господин Узунов.
#128 · speech
КБ
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! И двете предложения за изменение са необходими. Първото предложение се налага поради изменение в чл. 43 от Закона за устройство на държавния бюджет. Всички знаем, че е практика, която и сега се прилага, министърът на финансите при временен недостиг в общинските бюджети да отпуска безлихвени заеми от държавния бюджет, които се възстановяват в края на всяка календарна година. Сега се прави разграничение по видовете дълг, като този заем се разграничава от заема за финансиране на разходи, в това число и на ДДС, по проекти и програми, съфинансирани от Европейския съюз. Втората поправка също е необходима и дори е малко позакъсняла. Общините имат законово вменени отговорности да водят, съхраняват и предоставят на Министерството на финансите информация за поетия от тях дълг в съответствие с изискванията на Европейския съюз. В този аспект не е коректно общините да заплащат такса за това свое задължение. Съвсем нормално е такава такса да се заплаща, само когато е необходимо да се изготви справка или издават някакви удостоверения. Предлагам да се подкрепят и двете поправки, внесени от Министерския съвет по Закона за общинския дълг.
#129 · speech
Благодаря Ви. Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по законопроекта? Няма. Гласуването по този законопроект ще бъде проведено утре преди обяд. Следваща точка от седмичната ни програма е: ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНАТА ФИНАНСОВА ИНСПЕКЦИЯ. Заповядайте, господин Йовков.
#130 · speech
Благодаря, господин председател. Моля в залата да бъдат допуснати господин Атанас Кънчев – заместник-министър, и госпожа Гинка Драганинска – директор на Агенцията за държавна финансова инспекция.
#131 · speech
Моля, поканете представителите на изпълнителната власт да влязат в пленарната зала. Имате думата, господин Йовков, за да представите доклада на Комисията по бюджет и финанси.
#132 · speech
„ДОКЛАД по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната финансова инспекция № 702-01-36, внесен от Министерския съвет на 2.08.2007 г. На извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 12.09.2007 г. беше разгледан Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за държавната финансова инспекция. На заседанието присъстваха господин Атанас Кънчев – заместник-министър на финансите, и госпожа Гинка Драганинска – директор на Агенцията за държавна финансова инспекция. Законопроектът беше представен от господин Кънчев, който изтъкна, че с предлаганите изменения и допълнения се цели усъвършенстване на правната рамка на регулираните от закона обществени отношения. Със законопроекта се предлага включване на разпоредба, която предвижда установяване на измами и нередности, засягащи финансовите интереси на Европейските общности. Предвидено е финансови инспекции да се извършват и по предоставени сигнали за нарушения от Централното звено за координация на борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейските общности, в Министерството на вътрешните работи. С оглед постигане на по-висока ефективност от прилагането на последващите мерки от Раздел ІV на Глава втора от закона е предвидено и докладване от компетентните органи за предприетите от тях действия, както и административнонаказателна отговорност за ръководителите, към които са отправени писмени указания и те не са изпълнени, или за изпълнението им не е докладвано в срок на директора на Агенцията за държавна финансова инспекция. Законопроектът предвижда също и увеличаване на сроковете за изготвяне и представяне на заключението към доклада от извършена финансова инспекция. След обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 6 гласа „за”, 3 гласа „против” и 1 глас „въздържал се”. Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната финансова инспекция № 702-01-36, внесен от Министерския съвет на 2.08.2007 г.”
#133 · speech
Благодаря Ви. Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи да вземат отношение по този законопроект. Гласуването на първо четене ще бъде утре преди обяд. Следващата точка от програмата ни е: ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА ЗАСТРАХОВАНЕТО. Водеща е Комисията по икономическата политика. Давам думата на народния представител и заместник-председател на комисията Петър Кънев.
#134 · speech
Уважаеми колеги, предполагам, че няма да има никой против да поканим в залата Ралица Агайн – заместник-председател на Комисията за финансов надзор, и Стефан Стоилов – директор в тази комисия.
#135 · speech
Тук ли са, защото само ги каним, пък никой не влиза? Има ли някой народен представител против това предложение? Няма. Моля, поканете, ако са тук, представителите на комисията, да заповядат в залата. Да чуем доклада.
#136 · speech
„ДОКЛАД По Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането № 702-01-30, внесен от Министерския съвет на 20.07.2007 г. На заседание, проведено на 13 септември 2007 г., Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането. Законопроектът беше представен от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор” Ралица Агайн. Предвижданите промени в нормативната уредба на застраховането включват транспониране на Директива 2005/68/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2005 г. относно презастраховането и за изменението на директиви 73/239/ЕИО и 92/49/ЕИО на Съвета, както и на директиви 98/78/ЕО и 2002/83/ЕО, а също и прецизиране на действащото застрахователно законодателство от гледна точка на практиката. Въвеждането на Директивата 2005/68/ЕО ще засегне статута на всички застрахователни дружества, чийто предмет на дейност в съответствие с предложението ще включи и дейност по презастраховане по видовете застраховки, за които им е издаден лиценз за извършване на застраховане. Последица от тази промяна ще бъде намаляване на таксите, събирани от досегашните дружества, които се ползваха с двоен статут на застрахователи и презастрахователи по силата на допълнителен лиценз, чието премахване се предвижда със законопроекта. Директива 2005/68/ЕО предвижда извършването на дейността по презастраховането да подлежи на предварителен лиценз и определя предпоставките за издаване на такъв лиценз. По-съществените промени в уредбата на застрахователите и тяхната дейност са: - въвежда се изискване за цялостно внасяне на капитала към датата на подаване на заявление за вписване на последващото негово увеличаване, като по този начин ще се синхронизира режимът с този за първоначалното внасяне на капитал при подаване на заявление за издаване на лиценз; - предлага се създаване на нова разпоредба – чл. 13а, с която да се уреди статутът на независимите членове на управителните органи на застрахователите; - предвидени са конкретни срокове за изпълнение на задълженията за уведомяване на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, при придобиване на квалифицирано участие в застрахователно акционерно дружество на фондовата борса, както и при придобиване на участие, което надхвърля 1 на сто от капитала на застрахователя; - прецизира се обхватът на информацията, която е предмет на застрахователна тайна, като тя се свежда до информацията, която е била узната при и по повод сключването на застрахователния договор, упражняването на правата и изпълнението на задълженията по него; - въвежда се ново основание за отнемане на правоспособността на отговорния актюер – при неупражняване на актюерска професия за срок повече от две години от датата на признаване на правоспособността, съответно от освобождаването от длъжност; - определя се редът за разпореждане с клиентската сметка на застрахователен брокер – едноличен търговец – физическо лице, в случай на неговата смърт – ситуация, в която понастоящем е налице нормативна празнота. Законопроектът предлага в този случай да се назначава ликвидатор; - предвижда се забрана на застрахователите по застраховка „Автокаско” и по други имуществени застраховки, встъпили в правата на увредено лице, да предявяват регресивен иск за вреди към застрахованите по задължителната застраховка, освен за размера на вредите, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за такава застраховка; - предвижда се промяна на дефиницията на моторно превозно средство, като от нея се заличава изискването за регистрация, с което се изключва възможността за отказване плащане на обезщетение от страна на Гаранционния фонд в случай на причиняване на пътнотранспортно произшествие от моторно превозно средство без регистрация или с изтекла регистрация; - предвижда се ясна законова уредба на документите за удостоверяване настъпването на пътнотранспортно произшествие; - предлагат се допълнения в режима на плащанията на Гаранционния фонд, които произтичат от разпоредбата на чл. 7 от Директива 2000/26/ЕО по автомобилно застраховане, каквито са плащанията в полза на компенсационен орган от държава членка; - създава се режим за гарантиране на застрахователни вземания при несъстоятелност на застраховател; - предлага се създаването на Фонд за обезпечаване на застрахователни вземания като обособена сметка към Гаранционния фонд, управляван от органите и подпомаган от служителите на Гаранционния фонд. Определя се ред за финансиране на обезпечителния фонд, като се предвижда основен приходоизточник да бъде вноска на базата на застрахованите лица, по отношение на които са сключени застраховките „Злополука”, „Заболяване” и застраховките по Раздел І от Приложение № 1 към Кодекса за застраховането, съответно на базата на моторните превозни средства, за които е сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за предходната финансова година. Предлага се вноската да е с фиксиран размер, дължим на годишна база; - предлага се извършването на промени в Наказателно-процесуалния кодекс и в Гражданския процесуален кодекс с цел да се забрани допускането на граждански иск в наказателния процес, когато отговорността на дееца за вредите, причинени от престъплението, е застрахована със задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 9 народни представители, „против” и „въздържали се” няма. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, внесен от Министерския съвет.”
#137 · speech
Благодаря Ви, господин Кънев.
#138 · speech
НДСВ, от място
Добре ли чух, че се допускат в наказателния процес застрахователните дружества?
#139 · speech
Ще си позволя да кажа две думи. Първо, със закон – такава е и практиката на предишните парламенти – не се допуска изменения на Кодекса. И то Гражданскопроцесуален кодекс, Наказателно-процесуален кодекс. Освен това Гражданскопроцесуалния кодекс сме го приели преди ваканцията, но той още не е влязъл в сила. Кой Гражданскопроцесуален кодекс променяме сега?
#140 · speech
НДСВ, от място
Това на първо четене ли е?
#141 · speech
Това е първо четене, но са сериозни законодателни въпроси. Забранява предявяването на граждански искове. Как става тази работа? Господин Ралчев, навярно ще вземете отношение, за да не направим някоя съществена грешка тук.
#142 · speech
НДСВ, от място
Няма да е за пръв път.
#143 · speech
Има ли представител на Комисията по европейските въпроси, за да чуем становището на комисията? Заповядайте, господин Йорданов.
#144 · speech
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! “СТАНОВИЩЕ на Комисията по европейските въпроси относно Проект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането № 702-01-30, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2007 г. На заседанието, проведено на 13 септември 2007 г., Комисията по европейските въпроси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането. І. Законопроектът транспонира в нашето право правилата на Директива 2005/68/ЕО на Съвета от 16 ноември 2005 г. относно презастраховането и за изменение на директиви 73/239/ЕИО и 92/49/ЕИО на Съвета, както и на директиви 98/78/ЕО и 2002/83/ЕО (Директива 2005/68/ЕО), съгласно която държавите – членки на Европейския съюз, трябва да приведат законодателството си в съответствие с нейните изисквания до 10 декември 2007 г. ІІ. В съответствие с Директива 2005/68/ЕО законопроектът урежда режим за лицензиране и надзор на презастрахователите. Законопроектът предвижда изрично правомощие на надзора по седалището на презастрахователя да извършва проверки в неговите клонове, открити в другите държави членки, чрез своите служители или привлечени външни експерти. Регламентира се редът за прехвърляне на портфейли от презастрахователни договори, правилата за придобиване на квалифицирани участия в капитала на презастрахователя, правилата за защита на информацията, представляваща професионална тайна, във връзка с осъществяването на надзора спрямо компетентните органи на държавите членки и за нейното предоставяне на други органи и лица. Определят се правилата за образуване на техническите резерви за определяне на собствените средства на презастрахователите, както и за изчисляване границата на платежоспособност и на минималния гаранционен капитал. Уреден е режимът за финансово оздравяване на презастрахователи, които не отговарят на изискванията за платежоспособност или по друг начин поставят под съмнение възможността си да изпълняват точно задълженията си по презастрахователните договори, както и основните предпоставки за отнемане на издадения лиценз за презастраховане. Законопроектът урежда и някои принципно нови положения, като каптивните презастрахователи, презастраховането с ограничено поемане на риск, принципно различен ред за покритие на техническите резерви на презастрахователите, някои промени в предмета на дейност на застрахователите, с произтичащите от това промени в изискванията за платежоспособност. Транспонирането на Директива 2005/68/ЕО обуславя изменения в предмета на дейност на самите застрахователни дружества и в лицензионните режими, на които те подлежат. Законопроектът въвежда обща правна възможност на застрахователните акционерни дружества да извършват и презастраховане в ограничен обем по видовете застраховки и съответните рискове, за които са получили лиценз за застраховане. Отпада възможността за лицензиране на застраховател за извършване на дейност по презастраховане при първоначалното лицензиране, съответно за издаване на допълнителен лиценз за извършване на дейност по презастраховане на застраховател, както и възможността за издаване на допълнителен лиценз за застраховане на акционерно дружество, което е получило първоначален лиценз за презастраховане предвид забраната за извършване на друга дейност от презастрахователи, въведена с Директива 2005/68/ЕО. Дава се срок на действащите застрахователни дружества да приведат фирмите си с новото правно положение, като заличат от тях думата “презастраховане” и нейните производни. Освен промените, продиктувани от въвеждането на Директива 2005/68/ЕО законопроектът включва също така и предложения за усъвършенстване на действащото застрахователно законодателство, които практиката обуславя: - уредена е възможност за застрахователите да извършват действия по уреждане на претенции по застрахователни договори, сключени от други застрахователи, без поемане на собствен застрахователен риск; предвижда се задължение за прилагане на българския език в отношенията между потребителите на застрахователните услуги, от една страна, и от друга – застрахователите и застрахователните посредници, които извършват дейност на територията на Република България; - предлага да се уреди с общ текст действието на международните договори в областта на надзора на застраховането и презастраховането, сключени от Република България и от Европейската общност при упражняване на нейната международна договорна правосубектност; - създава се правно основание за прилагане на документите на Комитета на европейските застрахователни и пенсионноосигурителни надзорни органи в практиката на Комисията за финансов надзор и на нейния заместник-председател, ръководещ управление “Застрахователен надзор”; - предлага се изискване за цялостно внасяне на капитала към датата на подаване на заявление за вписване на последващото негово увеличаване; - урежда се статусът на независимите членове на управителните органи на застрахователи; - предлага се уреждането на възможност за лица от трети държави, които трябва да имат разрешение за продължително пребиваване в Република България за осъществяване на функцията на изпълнителни органи на застрахователя, да представят доказателство за придобиването на такъв статут в 3-месечен срок от издаване на одобрението; - предвидени са конкретни срокове за изпълнение на задълженията за уведомяване на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление “Застрахователен надзор”, при придобиване на квалифицирано участие в застрахователно акционерно дружество на Фондовата борса, както и при придобиване на участие, което надхвърля едно на сто от капитална на застрахователя. Със законопроекта са предвидени крайни срокове за изпълнение на задълженията за приемане на определени вътрешни актове на застрахователите; - направено е предложение да се прецизира обхватът на информацията, която е предмет на застрахователна тайна; - предвижда се въвеждане на ново основание за отнемане на правоспособността на отговорния актюер – при неупражняване на актюерска професия за срок повече от две години от датата на признаване на правоспособността, съответно от освобождаването от длъжност, като по този начин се гарантират високите критерии, на които трябва да отговаря тази дейност; - предвидено е вписването в списъка на одиторите на специализираните одиторски предприятия, които могат да заверяват годишните финансови отчети на застрахователите; - допълват се правилата за преобразуването на застрахователи и на плана за ликвидация; - предлага се списъкът на класовете вземания в производството по несъстоятелност на застрахователя да бъде посочен изрично в Кодекса за застраховането; - при застрахователните брокери се определя редът за разпореждане с клиентската сметка на застрахователен брокер – едноличен търговец – физическо лице в случай на неговата смърт; - в уредбата на дейността на застрахователните агенти се предлага те да не разкриват собствена клиентска сметка; - предлага се да се закрепи публичният характер на общите условия по застраховките и забрана за застрахователя да отказва достъп до тях; - предвижда се забрана на застрахователите по застраховка “Автокаско” и по други имуществени застраховки, встъпили в правата на увредено лице, да предявяват регресен иск за вреди към застрахованите по задължителната застраховка, освен за размера на вредите, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за такава застраховка; - предлага се ограничаване възможността на застрахователя по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите да прави възражения за неизпълнение на задълженията на застрахованите за добросъвестно разкриване на информация във връзка със застрахователния риск на третите увредени лица; - в областта на задължителното застраховане се променя дефиницията на моторно превозно средство; - допълва се режимът на плащанията на Гаранционния фонд, които произтичат от разпоредбата на чл. 7 от Директива 2000/26/ЕО по автомобилно застраховане; - създава се режим за гарантиране на застрахователни вземания при несъстоятелност на застраховател (предлаганата Част шеста “а”) в съответствие с позициите, изразени в Документ № MARKT/2534/12-1 на Европейската комисия – Главна дирекция “Вътрешен пазар”, относно застрахователните гаранционни схеми; - предлага се създаването на Фонд за обезпечаване на застрахователни вземания (Обезпечителен фонд) като обособена сметка към Гаранционния фонд, управляван от органите и подпомаган от служителите на Гаранционния фонд. Определя се ред за финансиране на Обезпечителния фонд, като се предвижда основен приходоизточник да бъде вноска на базата на застрахованите лица, по отношение на които са сключени застраховките “Злополука”, “Заболяване” и застраховките по Раздел І от Приложение № 1 към Кодекса за застраховането, съответно на базата на моторните превозни средства, за които е сключена задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите за предходната финансова година; - предлага се вноската да е с фиксиран размер, дължим на годишна база; - предвидени са механизми за покриване на недостига на средства във фонда; - предлага се извършването на промени в Наказателно-процесуалния кодекс и в Гражданския процесуален кодекс с цел да се забрани допускането на граждански иск в наказателния процес, когато отговорността на дееца за вредите, причинени от престъплението, е застрахована със задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите. Въз основа на изложеното може да се направи заключение, че предложеният проект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането № 702-01-30, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2007 г., съответства на Директива 2005/68/ЕО. С оглед на гореизложеното с 11 гласа “за” Комисията по европейските въпроси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането № 702-01-30, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2007 г.”
#145 · speech
Благодаря Ви, господин Йорданов. Откривам дискусията по законопроекта. Имате думата, уважаеми народни представители. Този законопроект е обемист, поставя редица въпроси не само от правна гледна точка, която, макар и накратко, имах да коментирам. Господин Ралчев, заповядайте.
#146 · speech
НДСВ
Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги! С голямо неудобство се изправям пред вас, защото не познавам законопроекта. От това, което чух - само в няколко ремарки, макар да бъда изключително осторожен: може би липсата на съответните правни знания не е позволила на съответните комисии да прозрат обстоятелства, които са вън от тяхната компетентност и вън от тяхната възможност. Може би да потърсим надлежния ред този законопроект да мине през Правната комисия, защото отношенията между застрахователите и цялата държавност и гражданите са многообразни, налични и много опасни. От професионална гледна точка познавам този проблем. Тук има няколко абсурдни правни категории за отмяна на един или друг закон, за забрана на едно или друго обстоятелство – неща, които са вън от компетенцията на този закон и на тези комисии. Затова апелирам към вашата осторожност – да не направим големи бели.
#147 · speech
Благодаря Ви. Господин Кънев, Съветът по законодателство има ли становище по този законопроект или не? – Не. Уважаеми народни представители, имате думата. Госпожо Хитова, заповядайте.
#148 · speech
КБ
Благодаря, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, които присъствате в залата! Аз ще подкрепя проекта за изменения в Кодекса за застраховането на първо четене. В него има редица много сполучливи предложения, които защитават правата на застрахованите, но същевременно, както каза и господин Ралчев, има и много опасни предложения. Такова предложение е забраната пострадалите да предявяват регресен иск в наказателното производство, когато виновният водач е застрахован по застраховка “Гражданска отговорност”. По този начин се нарушават конституционни права на пострадалите. Същевременно се създават ненужни привилегии по отношение на застрахования водач, а също така и по отношение на застрахователите. Непрекъсната е една такава тенденция в нашето законодателство, която насърчава охраната на интересите на виновния, на престъпника, защото авторът на непредпазливо деяние – транспортно престъпление, също е престъпник. Същевременно се пренебрегват интересите на жертвата. В никакъв случай тя не трябва да бъде ограничавана да защитава своите права в наказателния процес. На нея трябва да бъде предоставено правото на избор – тя сама да реши как точно да се защитава, какъв точно иск да предяви, в какъв точно процес, а не да бъде ограничавана с оглед ненужна защита както на виновен водач, така и на застраховател. Аз ще направя изрично предложение този текст да отпадне. Същевременно ще отпадне и проблемът с изменението в Гражданския процесуален кодекс, тъй като в момента се изменя сега действащият ГПК. Считам, че по този начин поне тези проблеми би трябвало да отпаднат. Благодаря ви.
#149 · speech
Благодаря Ви, госпожо Хитова. Реплика – господин Ралчев.
#150 · speech
НДСВ
Благодаря, господин председател. Всъщност моята реплика ще бъде некоректна, защото тя няма характеристика на реплика. В подкрепа на това, което каза уважаемата колежка, искам да обърна внимание, че двете отговорности са на съвсем различни плоскости. Едното е непозволено увреждане - оттам отиваме в НПК, другото е договорното начало и това са отношенията между застраховател и застрахован. Така че подкрепям изцяло това, което каза госпожата.
#151 · speech
Но това не е реплика.
#152 · speech
встрани от микрофоните
Аз казах – прав сте и приемам забележката.
#153 · speech
Сега трябва да дам право на дуплика - ако желаете, госпожо Хитова. Има думата госпожа Ралица Агайн – представител на Комисията за финансов надзор.
#154 · speech
Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, позволявам си да взема думата, за да направя няколко разяснения във връзка с този проблемен въпрос, за който стана дума. Всички изменения, които са предложени на вашето внимание в Кодекса и които не произтичат от транспонирането на европейски директиви, са свързани с подобряване на защита на потребителите. В този смисъл не се дават привилегии на застрахователите, а точно обратното – отнемат се привилегии на застрахователите, от които се ползват в момента. Конкретният въпрос е забраната да се допуска граждански иск в наказателния процес, каквато практика съществува в момента. Причината, за да направим това предложение, е липсата на възможност в наказателния процес застрахователите да бъдат привличани като трето лице-помагач. Това е трайна съдебна практика, която при нашите обсъждания с представители на съдебната власт беше потвърдена многократно. В този случай – при липсата на привличане на застрахователя като трето лице-помагач, следва като последствие фактът, че той не може да бъде задължен с размера на обезщетението, което съдът е присъдил. Получават се в почти всички случаи ситуации, при които виновният водач е осъден да заплати определена сума, която при тежки произшествия може да бъде и значителна, а застратователят отказва да приеме размера на това обезщетение. Ние получаваме множество жалби. Вероятно в повечето от случаите, в които е имало такова произнасяне по граждански иск в наказателния процес, вероятно повечето от тези случаи достигат до нас като жалби, застрахователят отказва да изплати такова обезщетение и започват дълги преговори с пострадалите лица. Разликата в размера на обезщетенията, които се предлагат от застрахователите, е десетки пъти. Например, практиката в жалбите, които получаваме, показва, че застрахователите предлагат обезщетения в размер на 15-20 хил. лв., когато съдът за същия този случай е присъдил обезщетение в размер на 200 до 400 хил. лв. Ние не можем да направим нищо в тези случаи, тъй като става въпрос за спор, в който Комисията за финансов надзор не разполага с никакви правомощия. В този случай единственото, което можем да направим е да насочим увредените лица да заведат отделен граждански иск вече срещу застрахователя, втория. В този случай, освен забавянето на процедурата за получаване на обезщетение от увредените лица, е налице и втори проблем, който ние считаме за системен проблем. В този случай виновното лице вече е осъдено да заплати обезщетение в определен размер. След това, дори при подписване на споразумение със застрахователя или пък при второ дело, вече граждански иск срещу самия застраховател, размерът на обезщетението може да бъде по-различно от първото, което е присъдено от съда. Обикновено практиката, поне по жалбите, които получаваме, показва, че второто обезщетение е по-ниско в сравнение с първото присъдено обезщетение. В този случай застрахователят е задължен да плати по-ниското обезщетение, за което той е бил осъден. И съответно виновният водач, който има сключена застраховка “Гражданска отговорност”, именно това е целта на застраховка “Гражданска отговорност” – да покрие неговото финансово задължение в случай, че той виновно причини произшествие. В този случай виновният водач всъщност остава осъден за разликата между първото обезщетение и второто, което той лично трябва да плати, така че в този случай е налице системен проблем, който не е законодателно решен. Ние към момента не можем да предложим по-добро предложение от настоящото, тъй като алтернативата би била застрахователите да са задължени, ако първото съдебно решение, с което се е произнесъл наказателният съд, и това в известна степен може би противоречи на правото им на защита – определянето на размера на първото обезщетение, така че именно за да се скъси процедурата по обезщетяване на увредените лица и за да няма случаи, в които виновният водач е осъден и лично ще дължи сума, която иначе е включена в лимита на неговата застраховка, но той не може да я получи, поради този правен проблем, който е възникнал, сме направили това предложение. Това предложение, разбира се, е съгласувано с Министерството на правосъдието в съгласувателната процедура, за което те са дали своето съгласие и подкрепа. Във всеки случай ние се надяваме да има решение на този проблем, тъй като това съвсем не са единични случаи, а е масова практика. За съжаление, вероятно няма смъртен случай в практиката на нашия застрахователен сектор, който да е завършил с изплащане на обезщетението в размера, в който е присъдено от наказателния съд, така че се надяваме да има такова решение. Ние получихме от много от вас писма, в които ни сезирате за проблеми, подадени от хора, които са изпаднали в подобна ситуация. Ние се надяваме да бъде намерено най-подходящото решение, така че да се защитят правата и на застрахованите, и на увредените лица, за които е създадена цялата тази система и които трябва да бъдат обезщетявани по бърз и ефективен начин. Благодаря ви.
#155 · speech
Благодаря Ви. Имате думата, господин Ралчев.
#156 · speech
НДСВ
Като че ли и със специалистите не се разбираме. Става въпрос за една договорна отговорност. Става въпрос за деликтна отговорност. Те са в различни сфери на приложение в правото. И понеже застрахователните правоотношения са такива на договорно начало и доколкото са ми известни предлаганите при общите условия застрахователни полици, отделните видове отговорности са лимитирани, въпросът между застрахователя и деликвента не може да седи, но нямате абсолютно никакво основание да лишите съда да упражнява функциите си на преценка, защото на съда това му е работата – да раздава правосъдие, да прави точна преценка и защото основанието за неимуществените вреди, нека да обърна вашето внимание върху един термин, е принципът на справедливостта. А принципът на справедливостта е една от основните функции на всеки съдебен акт, така че този въпрос, струва ми се, по памет за съжаление ще цитирам, се реши в няколко постановления в периода 1982-1984 г. на Върховния съд. За съжаление, след промените през 1990 г. създадените нови застрахователни компании просто не прилагат закона така както трябва да бъде.
#157 · speech
Господин Ралчев имаше предвид чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, че неимуществените вреди се определят по справедливост от съда. (Реплики на народния представител Борислав Ралчев.) За имуществото е ясно колко е, а другото е съобразно практиката. Понякога се поставя въпроса за съвина на пострадали, както и хиляди други неща. Че проблеми има – има, и трябва да ги огледаме. Давам ви думата за изказване, госпожо Манолова.
#158 · speech
КБ
Искам да изразя своето становище само по разглеждания проблем. По принцип ще подкрепя този законопроект. Аз съм склонна да се съглася с голяма част от аргументите на вносителите, защото това наистина е един проблем, който съществува в практиката и който наистина поставя застрахователите в ситуацията формално да не са обвързани с присъдата на наказателния съд в частта, която касае гражданския иск, защото те просто не участват в този процес. Тук от аргументите, които изложи колегата Ралчев по-скоро изводът е обратния, а именно – винаги, когато става дума за неимуществени, а и за имуществени вреди, обезщетението на пострадалия се определя по справедливост, тоест макар и да е лимитирано в една горна граница, отговорността на застрахователя в конкретния случай бива определена конкретно в определено цифрово изражение от наказателния съд в конкретни рамки. Много често, ако е имал застрахователят някакви съображения за това, че не е адекватна защитата на виновното застраховано лице, той не е могъл да ги реализира в конкретно процесуално поведение в този процес, затова и от формална гледна точка той не е обвързан с това решение. Това създава много проблеми наистина в практиката, когато се стига до едни договорки между страните, които участват в наказателния процес, за произнасяне на присъдата и на осъждането по гражданския иск в рамки, които биха били приемливи за застрахователя, в крайна сметка, за да не се стигне до разминаване при изплащането на съответното обезщетение. Наистина, тук става дума за различни видове отговорности – деликтна, която има извършителят, и за договорна, която има застрахователят. Понеже стана дума за определяне на тази договорна отговорност, но в определени рамки, които могат да бъдат по-малки или по-големи, нормално е по някакъв начин (не казвам, че това трябва да бъде в този закон), след като има противоречие в практиката, да осигурим участие на застрахователя в този процес. В момента не бих се ангажирала, но мисля…
#159 · speech
НДСВ, от място
Никога няма да стане!
#160 · speech
Във всички случаи трябва да се направи необходимото, за да се отстрани проблем, който реално съществува в практиката. Може би не най-прецизно е решението, което се предлага, но аз лично считам, че поводът да е поставено на разискване в тази зала, макар и да сме прескочили първата му нормална фаза – обсъждане в Правната комисия, можем да го наваксаме между двете четения, като този законопроект, който не е разпределен на Комисията по правни въпроси, бъде поставен за разглеждане от нейния председател, за да се обмисли кое е най-правилното решение. Но че има проблем – има, а че той следва да бъде решен – мисля, че тук няма спор.
#161 · speech
Има ли реплики? Няма. Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по законопроекта? Заповядайте, госпожо Костадинова. Вашата парламентарна група разполага с 35 минути.
#162 · speech
НДСВ
Благодаря, господин председател. Ние дълго време дискутирахме проблемите в Кодекса. Знаете, че това е тема, от която всички разбираме, но детайлите, които са чисто юридически, не бих ги засегнала, защото те съществуват като проблем, но слушайки юристите, на мен ми се струва, че по начина, по който са предложени от комисията, не биха могли да се разрешат. Така че предложението да се разгледа и от Комисията по правни въпроси е много удачно и аз ще приветствам подобно решение на част от проблемите. Що се отнася до останалите промени, те действително са доста наложителни и добре направени. Формирането на фонд, в който да участват всички застрахователи, е много навременна мярка, дори бих казала, че е закъсняла. Трябва действително да се седне с Асоциацията на застрахователите и да се прецизират техните възможности, както и начинът, по който ще се сформира този фонд. Винаги съм казвала, че гаранционният фонд, който съществува в момента, не играе точно тази роля, за която е създаден. Ще повторя, че не бих желала да се направи този фонд, който по някакъв начин решава, но твърде частично и дори минимално проблемите на застрахованите. Фондът, който ще се направи, вече ще защитава интересите на застрахователите. Тъй като Фондът за защита на застрахованите не е в пълна сила, то ако може да се направи така, че и двата фонда действително да защитават интересите на застрахованите и на застрахователите. Мисля, че това с по-добра работа и с формиране на работна група между двете четения би могло да се реализира. За юридическия проблем е хубаво да се намесят и юристите. Колеги, да ви призная, този проблем съществува от 5-6 години. Преди пет години проблемът не съществуваше в застраховането. Той е свързан с повишените размери на имуществената отговорност, която ние синхронизирахме с Европейския съюз. Става въпрос, че за една неимуществена отговорност част от застрахователите носят отговорност вече за 200 хил. лв. при гражданска отговорност, а преди 4-5 години застрахователната отговорност беше 25 хил. лв. Масовата практика по съдилищата за подобна отговорност да се присъжда обезщетение от 10-15 хил. лв. продължава. Има заведени вече много граждански дела. При мен са идвали част от пострадалите и близки на пострадалите. Те вече имат решение на съдилищата с много по-високи суми. Последната сума, която лично аз видях, беше 380 хил. лв. и застрахователят отказва да я заплати. За това става въпрос. Така че този проблем трябва да бъде решен. Струва ми се, че с тези промени ние бихме могли да поработим и да направим Кодекса по-работещ и по-синхронизиран с европейското законодателство, какъвто всъщност беше направен преди година и половина, когато го приехме изцяло. Благодаря за вниманието.
#163 · speech
Благодаря, госпожо Костадинова. Има ли други желаещи народни представители да се изкажат по този законопроект? Няма. Гласуването ще стане евентуално утре преди обяд. Следващата точка от нашата програма е: ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СТАТИСТИКА НА ВЪТРЕШНООБЩНОСТНАТА ТЪРГОВИЯ СЪС СТОКИ. Има думата Петър Кънев – заместник-председател на Комисията по икономическата политика, народен представител от 31. Ямболски многомандатен район, да представи доклада на комисията. (Ръкопляскания.)
#164 · speech
Благодаря за аплодисментите. Приемам ги като потвърждение на вашето съгласие, че нямате нищо против заместник-министърът на финансите господин Кирил Желев да присъства на гледането на този закон на първо четене.
#165 · speech
Реплики
Нямаме нищо против, нямаме нищо против.
#166 · speech
Господин Кирил Желев да заповяда.
#167 · speech
“ДОКЛАД на Комисията по икономическата политика по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки № 702-01-35, внесен от Министерския съвет на 25.07.2007 г. На заседание, проведено на 13 септември 2007 г., Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки. Законопроектът беше представен от заместник-министъра на финансите Кирил Желев. С приетия през 2006 г. Закон за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки се даде възможност експериментално да се внедри и приложи европейската система Интрастат в реални условия още преди присъединяването на Република България към Европейския съюз. Придобитият опит от прилагане на системата, както и влезлите в сила с пряко действие в Република България от 1 януари 2007 г. европейски регламенти, определящи рамката за осъществяване на статистическа дейност за търговията със стоки в Общността, налагат въвеждането на изменения и допълнения в действащия закон. Тези изменения и допълнения са насочени към подобряване на изпълняваните дейности, облекчаване на натоварването върху търговците, задължени да предоставят статистически данни, прецизиране на текстове, както и прилагане на нови механизми на работа. Основните моменти в законопроекта са: - регламентира се правото на използване на данните за вътрешнообщностната търговия със стоки от националната система за ДДС в съответствие с новия Закон за данък върху добавената стойност, влязъл в сила от 1 януари 2007 г.; - отпада ограничението за докладване на стойности с отрицателни числа, което облекчава механизма на вписване на данни в дневниците за Интрастат-транзакции; - ограничава се наборът от данни, които могат да бъдат определяни от Националния статистически институт за деклариране по системата Интрастат до тъй наречените “допълнителни данни”, тъй като в Регламент 638/2004 г. на Европейския съюз е определен наборът на “задължителни” данни; - въвежда се като основен принцип подаването на декларации по електронен път с универсален електронен подпис; - прилаганият разрешителен режим за освобождаване от подаване на месечни декларации по чл. 21 се заменя с уведомителен режим; - въвеждат се нови отношения между Интрастат-операторите и Националната агенция по приходите, свързани с изпълнение на задълженията на операторите, във връзка с представяне на месечни и коригиращи декларации; - променят се разпоредбите на чл. 25 за корекции на подаваните от операторите данни за осъществяваната вътрешнообщностна търговия със стоки; - актуализира се размерът на прилаганите санкции и други. След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: “за” – 8 народни представители, “против” – 1 народен представител, без “въздържали се”. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки, внесен от Министерския съвет.”
#168 · speech
Благодаря, господин Кънев. Има доклад на Комисията по европейските въпроси. Давам думата на господин Йорданов да представи доклада на комисията.
#169 · speech
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Представям ви становище относно проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки № 702-01-35, внесен от Министерския съвет на 25 юли 2007 г. „На заседанието, проведено на 13 септември 2007 г., Комисията по европейските въпроси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки. Законопроектът беше представен пред комисията от господин Кирил Желев – заместник-министър на финансите. В заседанието взеха участие господин Мустафа Зинал – заместник-председател на Националния статистически институт, и госпожа Емилия Данаилова – началник отдел „Статистика на външната търговия” в Националния статистически институт. Събирането на информация за движението на стоките във вътрешнообщностната търговия на Европейския съюз е важно както за оценка на функционирането на единния вътрешен пазар на Съюза, така и за съставяне на точен търговски и платежен баланс на страната ни. Ето защо за събирането на съответната статистическа информация е създадена и действа специализирана система Интрастат на Европейския съюз. Освен това статистически данни за движението на стоките във вътрешнообщностната търговия постъпват и от митническите органи, когато става въпрос за активно усъвършенстване или за стоки под митнически контрол, а така също от националната система за отчитане на данък добавена стойност и от системата за отчитане на данък добавена стойност на Европейския съюз – VIES. Дейността на държавите членки в областта на статистиката на вътрешнообшностната търговия е унифицирана чрез регламенти, които имат пряко действие на територията на цялата Европейска общност. Това са преди всичко Регламент (ЕО) № 638/2004 на Европейския парламент и Съвета от 31 март 2004 г. и Регламент (ЕО) № 1982/2004 на Комисията от 18 ноември 2004 г., приет в изпълнение на регламента на Съвета и Европейския парламент. На национално ниво е необходимо само да се конкретизират прилаганите процедури, в това число и опростените процедури, да се дефинират основните използвани понятия, да се защити конфиденциалността на събираната информация, за се въведат съответните национални административнонаказателни разпоредби. Посочените изисквания на европейските регламенти се изпълняват у нас с действащия в момента Закон за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки в сила от 1 септември 2006 г. Предлаганият проект за изменение и допълнение на този закон цели на базата на натрупания опит и като се отчитат промените, настъпили след нашето пълноправно членство в Европейския съюз, да подобри работата по събирането на статистическите данни. Създават се възможности за съпоставяне на данните от различни източници, въвежда се опростена процедура за извършване на необходимите корекции, намалява се натоварването на търговците, имащи задължения по закона, в случаите когато това е допустимо. Разрешителният режим за освобождаване от подаване на месечни декларации се заменя например с уведомителен режим. Отпада също така задължението за повторно уведомяване тогава, когато е извършена търговска дейност през периода, за който съответният търговец не е подавал декларация. Облекчава се и механизмът за водене на дневници за транзакциите. От гледна точка на хармонизацията на българското право с нормативната база на Европейския съюз и по-специално имайки предвид посочените по-горе регламенти, може да се констатира, че законопроектът спазва европейските изисквания. С цел по-голяма яснота и прецизност може да се направи следното предложение, което да се вземе предвид при редактирането на текста. В § 1 на проекта се предлага изменение на чл. 1, ал. 1 от действащия закон, като се цитират пълните названия на двата регламента, регулиращи разглежданата материя. Това цитиране не е изискване на европейското право и доколкото се прави, то е за да бъдат облекчени ползвателите на закона. В този смисъл, с цел текстът да стане по-разбираем, би било добре, ако регламентите се посочат само с техните номера, без да се дават пълните им названия, които са твърде многословни. Освен това при цитирането на документите е добре да се отстранят и някои неточности. В случай че се приеме редакционната бележка, допълнителният текст към чл. 1, ал. 1 би добил следния вид: “... в съответствие с Регламент (ЕО) № 638/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. и Регламент (ЕО) № 1982/2004 на Комисията от 18 ноември 2004 г.”. След състоялата се дискусия и като отчита направената бележка, Комисията по европейските въпроси предлага на Народното събрание с 11 гласа „за” да бъде приет на първо гласуване Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки № 702-01-35, внесен от Министерския съвет на 25 юли 2007 г.”
#170 · speech
Председтел Любен Корнезов
Благодаря Ви. Откривам дискусията. Имате думата, уважаеми народни представители. Явно докладите на комисиите са много обстойни, точни и аргументирани и изчерпват аргументите, които народните представители биха допълнили. Господин Желев, заповядайте.
#171 · speech
Заместник-Министър Кирил Желев
Благодаря Ви. Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Към това, което беше споделено в становищата на двете комисии, бих искал да допълня, че ние приемаме бележките, направени от Комисията по европейските въпроси за корекция и записване на съкратените варианти на регламентите на Европейската комисия. Второ, бихме приели също и бихме се съобразили с това, че е нормално законопроектът да бъде синхронизиран със съответната година вместо от 1 октомври. Това ще облекчи отчетността и заинтересованите страни, които имат ангажимент и отговорност към съответния законопроект, ще имат възможност да се съобразят. Тоест в разговорите, които водихме с народни представители, приемаме техни предложения, които са свързани с това действието на закона да бъде от 1 януари 2008 г. Благодаря ви.
#172 · speech
Благодаря Ви. Още веднъж се обръщам към народните представители в залата: има ли желаещи народни представители да вземат отношение към законопроекта? Няма. Гласуването ще стане евентуално утре или в петък. Преминаваме към точка петнадесета: ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПРОДУКТИТЕ, първо четене. Има думата заместник-председателят на Комисията по икономическата политика господин Петър Кънев да представи доклада на комисията.
#173 · speech
„ДОКЛАД по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите № 702-01-31, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2007 г. На заседание, проведено на 13 септември 2007 г., Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите. Законопроектът беше представен от заместник-министъра на икономиката и енергетиката Нина Радева. С предлагания проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите в българското законодателство се въвеждат изискванията на Директива 2005/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2005 г., която създава рамка за определянето на изисквания за екопроектиране към енергопотребяващи продукти, и на Регламент ЕО 2422/2001 на Европейския парламент и на Съвета за програмата на общността за етикетиране на офис оборудване по отношение на енергийната ефективност. Директивата се въвежда чрез създаване на нова Глава трета “а” и съответни изменения и допълнения в другите разпоредби на Закона за техническите изисквания към продуктите. Със законопроекта се предвижда изискванията за екопроектиране към конкретните енергопотребяващи продукти да се въвежда чрез наредби, издавани от Министерския съвет по предложение на министъра на икономиката и енергетиката. Компетентен орган по прилагането на наредбите е председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Енергопотребяващи продукти ще се пускат на пазара и/или ще се пускат в действие само когато им е извършено оценяване на съответствие и имат нанесена маркировка за съответствие. Съответствието на продуктите с изискванията за екопроектиране ще се удостоверява с декларация за съответствие и с маркировка за съответствие. Изискванията към маркировката за съответствие са съгласно Наредбата за маркировката за съответствие от 2005 г. Със законопроекта се въвеждат изискванията за свободното движение на енергопотребяващи продукти, които позволяват на един продукт, който има нанесена маркировка за съответствие и съответства на изискванията за екопроектиране, да може да се движи свободно на единния европейски пазар. С Регламент (ЕО) 2422/2001 се въвеждат изискванията на Споразумението между правителството на Съединените американски щати и Европейската комисия за координация на програмите за етикетиране на офис оборудване по отношение на енергийната ефективност. Споразумението обхваща три групи оборудване – персонални компютри, монитори за персонални компютри и “imaging” оборудване (принтери, скенери, копирни машини, многофункционални машини, факсове). Основните моменти в законопроекта са: - предвиждат се промени в лицензионния режим по чл. 34а. Въвежда се изискване кандидатите за лицензия за осъществяване на технически надзор да имат система за управление на качеството, отговаряща на изискванията на БДС ЕN ISO/IEC 17020; - предвидени са изменения и допълнения в регулаторните режими по чл. 34а и чл. 36, налагащи се от промените в Търговския закон и от влизането в сила на Закона за търговския регистър, като е добавено ново основание за отнемане на лицензиите по чл. 34а – заличаване на вписването в регистъра по чл. 36 – по писмено искане на титуляра на правото; - в чл. 47 се създава възможност органът, обследващ авариите и злополуките със съоръжения с повишена опасност, да назначава експертиза, с което ще се повиши ефективността на аналитичната дейност по изследване на причините за възникване на такива инциденти; - в чл. 48 се създава ал. 2, с която се цели отстраняване на празнота в правната уредба – наличието на права на органите за технически надзор без кореспондиращи задължения на лицата, които експлоатират съоръжения с повишена опасност. След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: “за” – 9 народни представители, без “против” и “въздържали се”. Въз основа на гореизложеното, Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите, внесен от Министерския съвет.”
#174 · speech
Благодаря Ви, господин Кънев. Становището на Комисия по европейските въпроси ще представи господин Йорданов. Заповядайте, господин Йорданов.
#175 · speech
“СТАНОВИЩЕ на Комисията по европейските въпроси относно проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите № 702-01-31, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2007 г. На заседанието, проведено на 13 септември 2007 г., Комисията по европейските въпроси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите. Законопроектът беше представен пред комисията от госпожа Нина Радева – заместник-министър на икономиката и енергетиката. В заседанието взе участие и господин Бончо Бончев – началник отдел “Обща координация по въпросите на Европейския съюз” в Министерство на икономиката и енергетиката. С предлагания проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите в българското законодателство се въвеждат изискванията на Директива 2005/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2005 г., която създава рамка за определянето на изисквания за екопроектиране към енергопотребяващи продукти и изменя Директива на Съвета 92/42/ЕИО и Директиви 96/57/ЕО и 2000/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (Директива 2005/32/ЕО), и се въвеждат мерки по прилагане на Регламент (ЕО) 2422/2001 на Европейския парламент и на Съвета за програмата на Общността за етикетиране на офис оборудване по отношение на енергийната ефективност Регламент (ЕО) 2422/2001. Директива 2005/32/ЕО се въвежда чрез създаване на нова Глава трета “а” и съответни изменения и допълнения в други разпоредби. Изискванията за екопроектиране към конкретните енергопотребяващи продукти ще се въвежда чрез наредби, издавани от Министерския съвет по предложение на министъра на икономиката и енергетиката, когато мерките по прилагането са директиви или решения. В съответствие с Директива 2005/32/ЕО законопроектът предвижда, че енергопотребяващи продукти се пускат на пазара и/или се пускат в действие само когато им е извършено оценяване на съответствие и имат нанесена маркировка за съответствие. Оценяването се извършва съгласно съответните мерки по прилагането, като се дава предимство на самооценката – производителят може да избере между процедурите “Вътрешен контрол на проектирането” и “Система за управление за оценяване на съответствието”. Уредени са презумпции за съответствие с изискванията за екопроектиране, когато енергопотребяващият продукт е проектиран от организация, регистрирана в съответствие с Регламент (ЕО) 761/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2001 г., който разрешава доброволно участие на организации в схемата на Общността за екологично управление и одит (EMAS), и функцията “проектиране на продукти” е включена в обхвата на регистрацията, или от организация, чиято система за управление включва функцията “проектиране на продукти”, и която съответства на хармонизираните европейски стандарти, или когато енергопотребяващият продукт е получил екоетикет в съответствие с Регламент (ЕО) 1980/2000 относно преразгледана схема на Общността за присъждане на екологични етикети и е проектиран при използването на хармонизирани европейски стандарти. Съответствието на продуктите с изискванията за екопроектиране се удостоверява с декларация за съответствие и с маркировка за съответствие. Производителят или неговият упълномощен представител са длъжни да съхраняват техническото досие и декларацията за съответствие не по-малко от 10 години от последната дата на производство на продукта. Когато производителят не е установен на територията на Европейския съюз и няма упълномощен представител, вносителят на продукта гарантира, че то отговаря на всички изисквания за екопроектиране. При съответствие на производител или на вносител за производител се счита лицето, което пуска продукта на пазара и/или ги пуска в действие. Със законопроекта се въвеждат изискванията за свободното движение на енергопотребяващи продукти, които позволяват на един продукт, който има нанесена маркировка за съответствие и съответства на изискванията за екопроектиране, да може да се движи свободно на единния европейски пазар. Производителите са длъжни да предоставят информация на потребителите, която да изяснява ползите от екопроектиране и ролята им в процеса на устойчивото развитие, както и информация на производителите на компоненти и на монтажни възли, която може да повлияе на начина на манипулиране, употреба или рециклиране. С Регламент (ЕО) 2422/2001 се въвеждат изискванията на Споразумението между правителството на Съединените американски щати и Европейската комисия за координация на програмите за етикитиране на офис оборудване по отношение на енергийната ефективност, одобрено с Решение на Съвета 2006/1005/ЕО от 18 декември 2006 г. Участието в програмата за енергийна ефективност на офис оборудването е доброволно, като всеки желаещ производител, асемблатор, вносител или търговец на такова оборудване може да стане участник в нея. Одобряването на участниците се извършва от комитет към Европейския съюз (European Community Energy Star Board). Законопроектът въвежда правила за прилагане на този регламент, като урежда компетентните органи и предвижда санкции за нарушаването му. В Глава трета от законопроекта се предлагат изменения, касаещи нотификацията пред Европейската комисия и държавите членки на органите, получили разрешения да извършват оценяване съответствието на продукти, чиято цел е прилагането на единен подход и изпълнение на задълженията при нотифициране на органите за оценяване на съответствието, произтичащи от задълженията на България като страна – членка на Европейския съюз, както и предоставяне и поддържане на актуална информация за нотифицираните органи в информационната система за нотифицираните и оправомощени органи в областта на директивите от „Нов подход” (NANDO). Задълженията на българските органи са прецизирани в съответствие с европейските изисквания. В законопроекта са включени и правила, които нямат отношение към общностното право. Променя се лицензионният режим, като целта на промяната е постигане на стабилност и сигурност на пазара на услугите по технически надзор, предлагани от лицензираните частни стопански субекти, посредством повишаване качеството на тези услуги. Предвиден е и адекватен първоначален и последващ контрол от страна на лицензиращия орган върху реалното прилагане на системата за управление на качеството. Регулаторните режими по чл. 34а и следващия, и чл. 36 са изменени и допълнени в съответствие с промените в Търговския закон и Закона за търговския регистър. С оглед ограничаване държавната намеса в стопанската сфера се отменя чл. 37, свързан с установяване наличието на условия за производството и монтажа на съоръженията с повишена опасност. Създава се възможност органът, обследващ авариите и злополуките със съоръжения с повишена опасност, да назначава експертизи, с което ще се повиши ефективността на аналитичната дейност по изследване на причините за възникване на такива инциденти. Въз основа на изложеното може да се направи заключение, че предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите транспонира изискванията на Директива 2005/32/ЕО и въвежда мерки по прилагането на Регламент 2422/2001/ЕО. Правилата, които нямат връзка с правото на общността, не му противоречат. С оглед на гореизложеното, Комисията по европейските въпроси предлага с 10 „за” и 1” въздържал се” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите № 702-01-31, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2007 г.”
#176 · speech
Благодаря Ви, господин Йорданов. Уважаеми народни представители, имате думата. Няма желаещи. Преминаваме към точка шестнадесета от седмичната ни програма, с която ще приключим: ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ФИЛМОВАТА ИНДУСТРИЯ. Има доклад на Комисията по културата. Господин Мерджанов, заповядайте да представите доклада.
#177 · speech
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще ви представя доклада на Комисията по културата. “ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия № 702-01-26, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2007 г. На свое редовно заседание, проведено на 11 юли 2007 г., Комисията по културата обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2007 г. На заседанието на комисията присъстваха министърът на културата проф. Стефан Данаилов и представители на Изпълнителна агенция “Национален филмов център”, на Българската асоциация на кинорежисьорите, на Асоциацията на филмовите продуценти, на Експертна група за прозрачна и ефективна културна политика. От страна на вносителя законопроектът беше представен от министъра на културата. Предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия регламентира материя, свързана с усъвършенстване на нормативни решения в областта на филмовата индустрия, обусловени както от практиката по прилагането на закона, така и с цел оптимизиране на тази дейност и поправяне на функционални неточности. Законопроектът предвижда промени в броя, в числеността и в срока на действие на някои от консултативно–експертните органи към изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Национален филмов център”. Предлага се създаването на три национални художествени комисии по съответните видове кино – игрално, документално и анимационно, вместо досегашната една комисия, с което се цели прецизност и компетентност при оценка на художествените качества на филмовите проекти. Художествените комисии ще се назначават за срок една година, вместо две по действащия закон. Предложено е и увеличаване на броя на съставите на Националната комисия за категоризация на филми – от четири на осем, което е обусловено от нарастващия брой аудио-визуални произведения, както и увеличаване на срока на назначението - от две на три години. Законопроектът съдържа изрична разпоредба, че членовете на художествените комисии, напуснали състава им, не могат да кандидатстват за подпомагане до изтичане на мандата на съответната комисия. Засилват се контролът и отчетността, като законопроектът задължава агенцията да води регистър на държавното подпомагане. Съгласно разпоредбите на Закона за държавните помощи, законопроектът предвижда задължение за агенцията относно представяне на министъра на финансите на годишен доклад за държавното подпомагане на филмовата индустрия. Законопроектът създава и правна възможност за лица, регистрирани като търговци съгласно законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава от Европейското икономическо пространство и Швейцария, да осъществяват дейност в областта на филмовата индустрия и да получават подпомагане. Предвижда се и увеличаване от 10 на 20 на сто от общите средства за филмопроизводство на средствата, предназначени за международни копродукции. Съгласно ратифицираната и влязла в сила за Република България през 2004 г. Европейска конвенция за кинематографската копродукция, в законопроекта се съдържат и разпоредби, свързани със съответно процентно участие на български продуценти при двустранни копродукции и при тристранни и многостранни копродукции с европейски партньори. В хода на разглеждането на законопроекта бяха поставени въпроси от представители на филмовата гилдия и от някои народни представители, като беше изразена позиция за прецизиране на някои разпоредби. След проведеното обсъждане на законопроекта в Комисията по културата се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: “за” – 11 народни представители, без “против” и “въздържали се”. Въз основа на гореизложеното и на резултатите от гласуването Комисията по културата предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2007 г.” Благодаря.
#178 · speech
Благодаря Ви, господин Мерджанов. Има доклад и на Комисията по гражданско общество и медии. Господин Близнашки, заповядайте да представите доклада на комисията.
#179 · speech
Уважаеми дами и господа народни представители, Комисията по гражданско общество и медии подготви следния доклад: „ДОКЛАД относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2007 г. На редовно заседание, проведено на 18 юли 2007 г., Комисията по гражданско общество и медии обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия № 702-01-26, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2007 г. В заседанието бяха поканени и участваха: заместник-министърът на културата Иван Токаджиев, парламентарният секретар Емил Бехар; от Съюза на българските филмови дейци – Иван Павлов, Георги Стоянов, Огнян Гелинов; от Асоциацията на кинорежисьорите – Радослав Спасов; от Асоциацията на продуцентите – Владимир Андреев; от Националния филмов център – Александър Грозев, и Димитър Дерелиев – филмов експерт. Със съдържащите се 29 параграфа законопроектът на Министерския съвет предлага изменения и допълнения, които отстраняват пропуски и неточности, забелязани при прилагането на закона. С проекта се разширяват функциите на поддържания Единен публичен регистър на Изпълнителната агенция “Национален филмов център” с воденето на регистър на държавното подпомагане на производството, разпространението и показа на филми. Агенцията на базата на отчетени данни за предходна година представя на министъра на финансите годишен доклад за държавните помощи за филмовата индустрия. Прецизирани са обстоятелствата, при наличието на които е невъзможно заемането на длъжността изпълнителен директор на агенцията от определени лица. Предвижда се създаването на три национални комисии за игрално, документално и анимационно кино, които разглеждат и класират филмовите проекти за държавно подпомагане. Определени са норми и изисквания за състава и е въведен 3-годишен мандат за дейност на комисията. Законопроектът урежда принцип на представителство за съставите, дейността и срока на функционирането на нововъведените национални комисии за игрално, документално и анимационно кино, на Националната комисия за категоризация и Националната техническа комисия. Определени са хипотезите за предсрочно прекратяване на мандатите на членове на органите в киноиндустрията и механизмът за попълването на съставите при предсрочно прекратяване на мандат. В регистъра на приходите се допълват и приходи от международни фондове и програми, а към съществуващите в действащия закон “дарения” са добавени “и завещания”. Разходваните средства от държавното подпомагане на филми с осигурено финансиране от чуждестранен продуцент се увеличават от 10 на 20 на сто. Проектът създава възможност 20 на сто от филмовия бюджет да се разходва в държави от Европейския съюз или Швейцария, което произтича от приетата от Република България Европейска конвенция за кинематографична копродукция. Законопроектът забранява кандидатстване за финансово подпомагане на юридически лица, в които изпълнителният директор на агенцията участва в органите за управление, контрол или надзор, или получава възнаграждение. Детайлизирано е държавното подпомагане на кинопоказа на български и европейски филми, което е обвързано с резултатите от общите приходи и е съответно 50 на сто и 25 на сто от общите приходи от продадени билети. Държавно подпомагане е предвидено и за промоции на български филми в международни и национални изяви. Проектът допуска държавна помощ и за български филми по повод на събития и бележити дейци. Със законопроекта са защитени правата на потребителите, на българския зрител, с разпоредбата разпространението и показът на чуждестранни филми в страната да се извършва, ако са преведени на български език. Въведено е изискването при плащане на последния транш от държавното подпомагане лицата, които го получават, да представят финансов отчет за извършените разходи, заверен от независим финансов одитор. В допълнителна разпоредба се определят и актуализират определенията за понятията “дебютен филм”, “киносалон”, “кинокомплекс”, “разпространение”, “продуцент”, “международна копродукция” и “нискобюджетен филм”. С Преходните и заключителните разпоредби на проекта от 1 януари 2008 г. се прекратява мандатът на Националната художествена комисия, мандатът на заварените членове на националните комисии във филмовата индустрия става 3 години, а издадените визи за разпространение и/или показ остават в сила. Най-общо казано законопроектът отстранява функционални неточности по приложението на Закона за филмовата индустрия и доурежда обществените отношения по условията, правилата и реда за държавното подпомагане на производството, разпространението и показа на филми. С него се подобряват средата и възможностите за развитието на филмовата ни индустрия, за увеличаване на международните копродукции и привличането на чуждестранни финансови средства. Създава се правна възможност за чуждестранни лица, уредени по законодателството на държавите от Европейския съюз, Швейцария или друга държава от Европейското икономическо пространство, да развиват дейност и да получават подпомагане по Закона за филмовата индустрия. Комисията по гражданско общество и медии на основание на изказаните мнения при обсъждането на законопроекта и на основание чл. 65 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание прие следното становище: Подкрепя Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2007 г. и предлага, на Народното събрание да го приеме на първо четене. Резултати от гласуването: 8 гласа “за”, “против” и “въздържали се” няма.” Благодаря ви за вниманието.
#180 · speech
Благодаря Ви, господин Близнашки. Заповядайте да представите становището на Комисията по европейските въпроси, господин Йорданов.
#181 · speech
“СТАНОВИЩЕ относно проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия № 702-01-26, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2007 г. На заседанието, проведено на 5 юли 2007 г., Комисията по европейските въпроси разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия, внесен от Министерския съвет. Пред членовете на комисията законопроектът бе представен от господин Иван Токаджиев – заместник-министър на културата. В заседанието взеха участие и госпожа Ана Емануилова – директор на Дирекция “Правна” в Министерството на културата, и господин Димитър Дерелиев – експерт в министерството. І. Европейската интеграция на нашата страна засяга филмовата индустрия в два различни аспекта. Първият е свързан с прилагането на европейското право за единния вътрешен пазар от гледна точка на свободното движение на стоки и услуги, правото на установяване, защитата на конкуренцията и т.н. Вторият аспект е свързан с политиката за насърчаване на европейското кино като част от политиката на Европейския съюз в областта на културата. Важно място тук заема програмата Медия (2007-2013). Нейните цели са съхраняване и развитие на европейското културно разнообразие и на европейското филмово наследство; насърчаването на междукултурния диалог; увеличаването на европейското аудиовизуално присъствие, както в Европейския съюз, така и извън него; подобряване на конкурентоспособността на европейската филмова индустрия, особено на по-малките производители. ІІ. В предлагания законопроект измененията и допълненията, свързани с функционирането на единния вътрешен пазар на Европейския съюз в областта на филмовата индустрия могат да бъдат открити в няколко параграфа: 1. В § 12 се предлага изменение на т. 1 от ал. 1 на чл. 19 от Закона за филмовата индустрия. Предлага се Единният публичен регистър да обхваща не само български филмови продуценти, но и продуценти на други страни. Тази промяна се допълва от промяната, засягаща ал. 4 на същия член. Вместо досегашното изискване, че на регистрация подлежат само лица, регистрирани по нашия Търговски закон, тоест български юридически лица, сега се предлага текст, който дава възможност за регистрация и на лица “регистрирани като търговци по законодателството на държава – членка на Европейския съюз или на друга държава от Европейското икономическо пространство и Швейцария. На същата логика за свобода на установяване и икономическа дейност в рамките на единния вътрешен пазар е подчинена и промяната, предлагана в § 13. Допълнението на ал. 2 на чл. 26, което се предлага в § 14 на проекта, цели държавното подпомагане да се осъществява в съответствие с изискванията на Закона за държавните помощи и Правилника към него. По този начин субсидирането по Закона за филмовата индустрия се хармонизира с изискванията на Европейския съюз за защита на конкуренцията. Няколко предложения в проекта са продиктувани от поетите от наша страна задължения за провеждане на политика на насърчаване на разпространението на европейското кино. Това са измененията и допълненията в § 14 по отношение на т. 2, ал. 1 на чл. 26 от Закона за филмовата индустрия, § 19 по отношение на промените в чл. 32 на същия закон. На базата на гореизложеното може да се направи изводът, че законопроектът води до по-пълното хармонизиране на нашето законодателство с правото на Европейския съюз и за изпълнението на ангажиментите, които нашата страна има като държава – членка на Европейския съюз. Като препоръка, която по-нататък да се вземе предвид при по-нататъшното обсъждане на законопроекта, може да се изтъкне следното: с § 15 се предлага досегашната ал. 6 (след промяната ал. 7) на чл. 28 от Закона за филмовата индустрия, след текста: “Не по-малко от 75 на сто от отпуснатите целеви финансови средства по този закон се разходват на територията на Република България. Националният съвет за кино ежегодно може да определя и по-висок процент за разходване”, да се добави изречението: “Най-малко 20 на сто от филмовия бюджет могат да се разходват в други държави – членки на Европейския съюз”. Добавеното изречение влиза в противоречие с първото изречение на указаната алинея и фактически смалява периметъра за изразходване на средства в други държави – членки на Европейския съюз, до интервала от 20-25% - повече от 20, но по-малко от 25%. Едно такова ограничаване едва ли е оправдано. Затова най-добре би било изменението на ал. 6, сега ал. 7, да отпадне и да остане старият текст, който дава възможност и в държавите – членки на Европейския съюз, да разходват до 25% от отпуснатите целеви финансови средства, като Националният съвет за кино може да увеличи процента. След състоялата се дискусия, като се взе предвид направената бележка, Комисията по европейските въпроси предлага с 13 гласа “за” на Народното събрание да бъде подкрепен на първо гласуване Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия № 702-01-26, внесен от Министерския съвет на 28 юли 2007 г.”
#182 · speech
Благодаря Ви. Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи. Гласуването по този законопроект ще бъде евентуално утре. Уважаеми останали в пленарната зала народни представители, по следващата седемнадесета точка – второ четене на Законопроекта за изменение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2007 година – пенсиите, няма доклад на Комисията по бюджет и финанси. Знам, поне на Председателския съвет беше докладвано, че днес комисията ще заседава и евентуално ще вземе становище по второто четене на законопроекта. Това нейно становище евентуално ще бъде раздадено утре на всички народни представители. Тогава може да се премине към второ четене на законопроекта. Следващата осемнадесета точка – проект за Решение за приемане на Годишния доклад на Държавна комисия по сигурността на информацията относно цялостната дейност по състоянието на защитата на класифицирана информация в Република България за 2006 г., утре ще ви бъде раздадено становището. А понеже става дума за класифицирана информация, знаете, че по специален ред всеки народен представител трябва да се подпише под материала и след това в пленарната зала ще се гледа при закрити врати. Така изисква нашият правилник. Имам да направя няколко съобщения, поради което ви предлагам и мисля, че ще се съгласите с мен, днес да приключим. Утре ще започнем гласуванията, освен по тези 16 точки, за които обявихме от днешната седмична програма, с гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки с вносител Иван Костов и група народни представители. След това ще преминем към гласуване на Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Ислямска република Афганистан относно безвъзмездно предоставяне на въоръжение и бойни припаси, вносител е Министерският съвет. След това са гласуванията по законопроектите, които днес минаха в пленарната зала. Длъжен съм да направя съобщение, че ще има заседания на: Комисията по европейските въпроси – утре от 15,00 ч. Комисията по труда и социалната политика – днес от 15,00 ч. Комисията по транспорт и съобщения – утре от 14,30 ч. Комисията по бюджет и финанси – днес от 14,30 ч. в зала “Изток”. Комисията по политиката при бедствия и аварии – утре от 15,00 ч. Комисията по здравеопазването – утре от 15,00 ч. Комисията по правни въпроси – днес от 14,30 ч. с дневен ред от три точки. Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред – днес от 14,30 ч. Комисията по културата – днес от 15,00 ч. в зала 132. Уважаеми народни представители, утре от 9,00 ч. започваме с гласуванията, за които ви съобщих. Приятен ден и спорна работа, уважаеми народни представители! Закривам заседанието. (Звъни.) (Закрито в 13,38 ч.) Председател: Георги Пирински Заместник-председатели: Любен Корнезов Юнал Лютфи Секретари: Светослав Спасов Мирослав Мурджов