Официален източник: parliament.bg
Имаме необходимия кворум. Днес, 13 октомври, петък, откривам пленарното заседание. Започваме работа с: ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ – продължение. Господин Димитров, имате думата.
Благодаря Ви, господин председател. Вчера стигнахме до чл. 21. Текстът е по вносител. Няма предложения на народни представители. Комисията го подкрепя.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по чл. 21? Няма. Моля, гласувайте чл. 21. Гласували 99 народни представители: за 90, против 2, въздържали се 7. Член 21 е приет.
“Глава шеста – Общи положения за определяне на данъчния финансов резултат.” Комисията подкрепя наименованието на Глава шеста.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по наименованието на Глава шеста? Няма. Моля, гласувайте. Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма. Наименованието на Глава шеста е прието. За процедура думата има господин Юруков.
Правя процедурно предложение срокът за предложения между първо и второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи да бъде удължен със 7 дни и да стане 10 дни.
Има ли обратно процедурно предложение? Няма. Има процедурно предложение срокът за предложения между първо и второ четене да се удължи на 10 дни. Моля, гласувайте. Гласували 101 народни представители: за 85, против 12, въздържали се 4. Процедурното предложение, направено от народния представител Георги Юруков, е прието. Господин Димитров, моля да продължите.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 22, който е със заглавие “Определяне на данъчния финансов резултат”. Няма предложения от народни представители.
Уважаеми народни представители, имате думата. Няма желаещи. Моля, гласувайте чл. 22. Гласували 91 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 4. Член 22 е приет.
По чл. 23 “Данъчни постоянни разлики и преобразуване на счетоводния финансов резултат с тях” не са постъпили предложения от народни представители. След проведената дискусия в комисията, комисията подкрепи текста на вносителя за чл. 23.
Имате думата, уважаеми народни представители, по чл. 23. Няма желаещи. Моля, гласувайте чл. 23. Гласували 96 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 3. Член 23 е приет.
По чл. 24 “Данъчни временни разлики и преобразуване на счетоводния финансов резултат с тях” няма постъпили предложения от народни представители. След дебата в дискусията се предлага една редакция на ал. 3. Досегашният текст беше “Данъчни временни разлики възникват и в други случаи, когато е посочено в тази част”. Комисията предлага ал. 3 да се измени така: “(3) Данъчни временни разлики възникват и в случаите на преобразуване на дружества и кооперации по реда на Глава деветнадесет.”
Уважаеми народни представители, имате думата по чл. 24, както е по вносител, включително и по ал. 3, както ни се предлага от комисията. Няма желаещи. Моля, гласувайте чл. 24, така както се предлага от комисията. Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма. Член 24 е приет.
По чл. 25 “Данъчно признати приходи и разходи” няма предложения на народни представители. След проведената дискусия комисията реши да подкрепи текста на вносителя за чл. 25.
Уважаеми народни представители, имате думата по чл. 25. Няма желаещи. Моля, гласувайте чл. 25. Гласували 95 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 2. Член 25 е приет.
“Глава седма – Данъчни постоянни разлики”. Комисията подкрепя наименованието на Глава седма.
Имате думата по Глава седма. Няма желаещи. Моля, гласувайте Глава седма. Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма. Наименованието на Глава седма е прието.
Член 26 беше един от най-дискутираните в комисията – “Непризнати разходи за данъчни цели”. Има предложение от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров: Точки 4, 5 и 6 се заличават. Тъй като комисията не подкрепи това предложение, ще прочета какво искат да бъде заличено. “4. разход за начислен данък върху добавената стойност, включително от органа по приходите във връзка с извършена доставка, с изключение на начислен данък по повод дерегистрацията по Закона за данъка върху добавената стойност. Изречение първо се прилага и в случаите на злоупотреби; 5. разходи, отчетени по повод на вземане, възникнало в резултат на начислен данък или ползван данъчен кредит по т. 3 и 4; 6. разходи за начислени глоби, конфискации и други санкции за нарушаване на нормативни актове, лихвите за просрочие на публични държавни или общински задължения;” Предвид изключително важния характер на тези текстове комисията не подкрепи предложението. Има предложение от народния представител Мария Капон, което също не беше подкрепено. Тя предлага в чл. 26 да се направят следните изменения: 1. В т. 2 да се даде определение за „документално обосновани разходи”. Тъй като няма практика народните представители да отправят пожелания, трябва да има конкретен текст, а такъв няма, то разбирате, че предложението не беше подкрепено. 2. В т. 4 думата “злоупотреби” да се замени с “престъпление”. 3. Точка 5 да отпадне. Аз я прочетох вече. Тя е за разходите, отчетени по повод на вземане, възникнало в резултат на начислен данък или ползван данъчен кредит по т. 3 и 4. 4. Останалите точки да се преномерират. Повтарям, комисията не подкрепи това предложение. Комисията по принцип подкрепи текста на вносителя за чл. 26, но предлага и следната редакция: 1. В т. 4 след думата “стойност” да се добави “от доставчик” и думите “на злоупотреби” да се заменят с “по чл. 177 от Закона за данък върху добавената стойност”. 2. В т. 5 преди думата “разходи” да се добави “последващите”. Това са редакционните промени по този член, който третира непризнатите разходи за данъчни цели. Благодаря ви.
Господин Димитров, струва ми се, че за да могат народните представители да добият цялостна представа би следвало да прочетем чл. 26, защото комисията предлага редакционни поправки, но те се наслагват върху текста на вносителя. Затова нека да прочетем чл. 26, за да станат и разискванията по този текст.
Благодаря Ви, господин председател. Рационално предложение. Членът се казва: “Непризнати разходи за данъчни цели Чл. 26. Не се признават за данъчни цели следните счетоводни разходи: 1. разходи, несвързани с дейността; 2. разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон; 3. разход за начислен данък или ползван данъчен кредит по реда на Закона за данъка върху добавената стойност, когато разходът от стопанската операция, с която е свързан данъкът върху добавената стойност, не е признат за данъчни цели; 4. разход за начислен данък върху добавената стойност, включително от органа по приходите, във връзка с извършена доставка, с изключение на начислен данък по повод дерегистрация по Закона за данъка върху добавената стойност. Изречение първо се прилага и в случаите на злоупотреби;”
Сега вашата редакция е малко по-различна, нали?
По-различна е, прав сте, господин председател. Новата редакция е след думата “стойност” да се добави “от доставчик” и думите “на злоупотреби” да се заменят с “по чл. 177 от Закона за данъка върху добавената стойност”. „5. разходи, отчетени по повод на вземане, възникнало в резултат на начислен данък или ползван данъчен кредит по т. 3 и 4; 6. разходи за начислени глоби, конфискация и други санкции за нарушаване на нормативни актове, лихвите за просрочие на публични държавни или общински задължения; 7. разходи за дарения извън посочените по чл. 31; 8. разходи за данък, който подлежи на удържане при източника и е за сметка на платеца на дохода; 9. разходи за работна заплата в търговските дружества с над 50 на сто държавно или общинско участие, превишаващи определените с нормативни актове средства.”
Благодаря Ви, господин Димитров. Откривам дискусията по чл. 26. Давам думата на народния представител Мария Капон.
Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, поради отсъствието ми вчера аз искам да започна с поздравления към залата и към управляващата коалиция, че се съгласи на предложението на опозицията за 10% корпоративен данък, което поставя България в една специална среда, и най-вече за доброто отношение и последователността на ДПС, които са съвносител на промяната. (Възгласи: “Е-е-е” в КБ и единични ръкопляскания.) Минавам към чл. 26 и искам да кажа, че всъщност некоректно е записано от страна на комисията, че предложенията ми не са подкрепени, господин председател. В комисията се разбрахме, че в т. 2 ползваме определението от ДОПК на “документално обосновани разходи”. Редакцията на комисията, че думата “злоупотреби” се заменя с “престъпления”, всъщност това е по чл. 177 от Закона за данъка върху добавената стойност. В същото време с добавката “последващи” в т. 5 текстът на вносителя става коректен, с което аз считам, че моите промени са приети от страна на комисията. Благодаря.
Госпожо Капон, как да разбирам, че Вие не държите да гласуваме това, което сте предложили?
Точно така. Те са приети.
Те са приети и не е необходимо да бъдат гласувани. Добре. Давам думата на народния представител Петър Димитров.
Господин председател, и аз си мисля, че отсъствието на госпожа Капон вчера от комисията е оказало влияние върху отрицателната думичка “не” и предлагам да редактираме предложението. Комисията подкрепя предложението и го е отчела в редакцията, която се предлага, за което благодаря и на госпожа Капон за конструктивното предложение.
Това не го разбирам. Госпожа Капон предлага т. 5 да отпадне, пък т. 5 не отпада. Как приемате предложението й тук?
По принцип.
А, по принцип, казва председателят на комисията. Давам думата на народния представител Ясен Попвасилев.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да обоснова нашето предложение за отпадането на т. 4, 5 и 6.
Да не би и Вашето предложение да е прието по принцип?
По принцип не е прието. Искането ни за отпадането на т. 4 е свързано с това, че когато разход за начислен данък върху добавената стойност от доставчика, включително и установен от органите по приходите във връзка с извършена доставка, не се признава за разход. Първо, текстът е доста неясен. Ако човек го прочете, трудно може да се ориентира в самото изречение – за какъв разход става дума, който не се признава за данъчни цели. Второ, искам да кажа, че по Закона за данък върху добавената стойност може да има извършена доставка и пак да не бъде признат данъчният кредит по същата извършена доставка. Това обаче не означава, че няма доставка и че този разход не може да бъде приет за данъчни цели. А текстът на т. 4 е именно такъв: ако по Закона за данък върху добавената стойност не бъде признат данъчния кредит, макар че може да има доставка и самият разход като такъв няма да бъде признат, ние с колегата Димитров смятаме, че това не е нормално. Предложението по т. 5 е свързано с т. 4. Става дума за разходи, свързани именно с тази доставка, за която става дума в т. 4. А т. 6 сме предложили да отпадне, поради това че в текста става дума и за лихвите за просрочие на публични държавни и общински задължения. С други думи, вие може да сте начислили по счетоводен път своите разходи по публични или общински задължения, но по едни или други причини, свързани с пазара, да сте забавили плащането на същите. При изплащането основата фактически се признава за разход, но лихвата – не. Каква е логиката на този текст, така и не можахме да разберем. Поради това с колегата Димитров предлагаме и поддържаме нашето мнение, че тези три точки са общо неясни и са в ущърб на бизнеса. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Попвасилев. Има ли реплики? Господин Димитров, Вие ще вземете ли отношение по предложението? Може би ще допълните аргументацията на Вашия колега, макар че тя беше изчерпателна? Имате думата, уважаеми народни представители, по чл. 26. Няма желаещи. Моля, гласувайте предложението на народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров. Гласували 90 народни представители: за 27, против 32, въздържали се 31. Предложението на народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров не се приема. Както чухте, уважаеми народни представители, народният представител Мария Капон счита, потвърдено и от председателя на комисията, че по принцип нейните предложения са приети и затова не е необходимо да ги подлагаме на гласуване. Моля, гласувайте предложението на комисията за чл. 26. Гласували 91 народни представители: за 81, против 10, въздържали се няма. Член 26 е приет.
Член 27 “Непризнати приходи за данъчни цели” също е един от дискутираните членове в комисията. По него има предложение от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров. Комисията подкрепя предложението. Има и предложение от народния представител Мария Капон. Това предложение, главно поради нейното отсъствие, не беше подкрепено. Тя предлага: 1. В ал. 1 т. 2 да отпадне. 2. В ал. 2 да отпаднат думите “както и при скрито разпределение на печалбата”. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 27, като предлага т. 3 да се измени така: “3. приходи от лихви върху недължимо внесени или събрани публични задължения, както и върху невъзстановен в срок данък върху добавената стойност, начислени от държавните или общинските органи.”
Господин председателю на комисията, моля да прочетете целия чл. 27, за да добием представа.
Това е същината на промяната, господин председател.
Да, но тази промяна трябва да се осъзнае.
“Непризнати приходи за данъчни цели Чл. 27. (1) Не се признават за данъчни цели следните счетоводни приходи: 1. приходи в резултат на разпределение на дивиденти от местни юридически лица; 2. приходи, възникнали по повод на непризнати за данъчни цели разходи по чл. 26, до размера на непризнатите разходи; 3. приходи от лихви върху надвнесени публични задължения, изплатени от държавните или общинските органи.” – да се измени така: “3. приходи от лихви върху недължимо внесени или събрани публични задължения, както и върху невъзстановен в срок данък върху добавената стойност, начислени от държавните или общинските органи. (2) Алинея 1, т. 1 не се прилага за начислени приходи в резултат на разпределение на дивиденти от лицензирани дружества със специална инвестиционна цел по Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, както и при скрито разпределение на печалба."
Благодаря Ви, господин председателю на комисията. Давам думата на народния представител Мария Капон.
Благодаря Ви, господин председател. В ал. 1 т. 2 да отпадне – това е последователна промяна от предложенията ми, които съм нанесла в чл. 26, така че при гласуването на чл. 26 тя става напълно излишна във вида, в който е. В ал. 2 предлагам да отпаднат думите “както и при скрито разпределение на печалбата”. Смятам, че мястото на текста не е тук, тъй като се обвързва с един много важен текст, а той е, че ал. 1, т. 1 не се прилага за начислени приходи в резултат на разпределение на дивиденти от лицензирани дружества със специална инвестиционна цел по Закона за дружествата със специална инвестиционна цел. Обвързването на скритото разпределение на печалбата, от друга страна, в текст, в който е записано за АДСИЦ, както се наричат дружествата със специална инвестиционна цел, смятам за некоректно като комбинация, затова съм предложила тук да отпадне. Предлагам да намери своето място или като отделна точка, или другаде, където се оформя какво е скрита печалба и как тя да бъде доказана съгласно законодателството. Благодаря.
Благодаря Ви, госпожо Капон. Господин Ясен Попвасилев или господин Мартин Димитров, ще обосновете ли вашето прието предложение?
Това е прието предложение, господин председател!
Можете да го обосновете и тук. Макар че е прието от комисията, трябва да се убеди и залата. Имате думата, уважаеми народни представители, по чл. 27. Представителите на Министерството на финансите могат да се включат в дискусията винаги, когато пожелаят. Има думата заместник-министърът на финансите господин Георги Кадиев.
Благодаря, господин председател. Предложението на госпожа Капон е смислено, но не е чак толкова съществено. Ние го разглеждаме като чисто редакционно. Мисля, че в момента няма нужда да правим промяна в текста. Хипотетично бихме могли да сложим две точки и да разделим едното – със скритото разпределение на печалбата, отдолу. Така или иначе – чисто редакционно никаква особена смислова промяна. Благодаря.
Много накратко обосновахте тезата на министерството.
Аз обосновах единствено това, което е спорно в момента. По всичко останало мисля, че нямаме спор нито с господин Димитров, нито с останалите членове на комисията, с които го разглеждахме. Благодаря.
Благодаря Ви. Имате думата, уважаеми народни представители. Госпожо Капон, Вие искате нещо да ни кажете. Макар че се изказахте, но в знак на добрата ни воля днес – 13-ти, петък, заповядайте.
Господин председател, аз предлагам една редакция, с която мога да оттегля предложението си, като се въведе нова алинея. В ал. 2 да отпадне “както и при скрито разпределение на печалбата” и се въведе редакционна алинея. Изречението следва: “Алинея 1, т. 1 не се прилага за начислени приходи в резултат на скрито разпределение на печалбата”. Тоест отделна точка, така че да няма прякото обвързване на АДСИЦ-а и специално инвестиционните дружества заедно със скритото разпределение на печалбата. Благодаря.
Благодаря Ви, госпожо Капон. Това като т. 4 ли да бъде? – Като нова ал. 3. Господин Кадиев, заповядайте.
Господин председател, чисто редакционно предлагам да няма нова алинея, а просто в ал. 2 да пише: Алинея 1, т. 1 не се прилага за: 1. начислените приходи… – до края; 2. скрито разпределение на печалбата.
Господин Кадиев, Вие считате, че не е необходима нова ал. 3, както предлага госпожа Капон, но в насока на нейните разсъждения и предложения ал. 2 става така: “(2) Алинея 1, т. 1 не се прилага за: начислени приходи в резултат на разпределение на дивиденти за лицензиране на дружествата със специална инвестиционна цел по Закона за дружествата със специална инвестиционна цел; както и при скрито разпределение на печалба.” Текстът да бъде в подточки “а” и “б”: а) за начислени приходи…; б) при скрито разпределение на печалба. Госпожо Капон, ние ще подложим на гласуване Вашето предложение. (Реплика от народния представител Мария Капон.) Ако се приеме така, оттегляте Вашето предложение за ал. 3. Вие оттеглихте предложението, което сте направила – това да се протоколира, както и предложението за ал. 3, което направихте тук. Имате думата, уважаеми народни представители. Да чуем председателя на комисията, защото знаете, че представителите на правителството нямат право тук да правят своите предложения – те могат да дадат само становище. Кажете, господин Димитров, подкрепяте ли това, което заместник-министърът каза, за да го подложа на гласуване?
Мисля, че господин заместник-министърът отчете предложението на госпожа Капон и редакцията е добра. Може би за да постигнем сходство с ал. 1, да направим ал. 2 със следното съдържание: “(2) Алинея 1, т. 1 не се прилага: 1. за начислени приходи в резултат на разпределение на дивиденти от лицензирани дружества със специална инвестиционна цел по Закона за дружествата със специална инвестиционна цел; 2. при скрито разпределение на печалба.”
Да, да има симетрия с ал. 1. Мисля, че е по-удачно това, което Вие, господин Димитров, казахте много точно. Не с подточки “а” и “б”. Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи. Първо, поставям на гласуване предложението на народния представител Петър Димитров относно ал. 2, което е редакционно. Чухте това, което той предложи и което е напълно в унисон с казаното от заместник-министъра. Гласували 90 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 5. Предложението на народния представител Петър Димитров относно ал. 2, което е редакционно, се приема. Сега поставям на гласуване чл. 27 в цялост. Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма. Член 27 е приет.
Член 28 – Непризнати разходи от липси и брак. По чл. 28 има предложение от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров – в ал. 3 да се създаде т. 5: “5. аварии или катастрофи, за които лицето може да докаже, че не са причинени по негова вина”. Комисията подкрепя по принцип предложението. Има предложение от народния представител Мария Капон: 1. В т. 4 (“липси на стоки до 0,25 на сто от размера на нетните приходи от продажби, произтичащи от търговска дейност в обекти с над 100 кв.м нетна търговска площ…”) на ал. 3 да отпаднат думите “с над 100 кв.м нетна търговска площ и”. 2. Алинеи 4 и 5 да отпаднат. Комисията подкрепя по принцип и това предложение на госпожа Капон. Подкрепяйки по принцип текста на вносителя за чл. 28, комисията предлага: “1. Точка 4 да отпадне. 2. Алинея 4 да се измени така: “(4) Не се признава за данъчни цели разходът за данък по чл. 79, ал. 3 от Закона за данък върху добавената стойност на активи, непризнати по реда на алинеи 1-3.” 2. В ал. 5 думата “счетоводните” да се замени с “последващите счетоводни”.”
Имате думата по чл. 28, уважаеми народни представители. Давам думата на народният представител Мартин Димитров.
Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа, в комисията обсъждахме надълго и нашироко този текст, но все пак остана един съществен пропуск. Този пропуск се дължи на това, че хората в Министерство на финансите, които пишат тези закони, имам чувството, че не контактуват помежду си. В Закона за данък добавена стойност е записан текст: "Аварии или катастрофи, за които лицето може да докаже, че не са причинени по негова вина". В проекта на Закон за корпоративно подоходно облагане се казва: "непреодолима сила". От Министерство на финансите казаха, че едното включва другото. Ако това е така, трябва да се изравнят дефинициите в двата закона, за да е ясно за какво става въпрос. Подобни ситуации позволяват данъчната администрация да проявява своеволие. Дефинициите трябва да са изключително еднакви. (Шум и реплики в залата.) Изключително еднакви дефиниции са необходими, госпожо Антонова! Ако оставим тук "непреодолима сила" оттук нататък, уважаеми представители на Министерството на финансите, като пишете закони, използвайте този термин и да бъде навсякъде едно и също. Ако във всеки закон се използват различни обяснения, обстоятелства, господин Корнезов ще ви каже като виден български юрист, става една голяма каша! Ако тук оставим "непреодолима сила", ви моля оттук нататък навсякъде да използвате този термин. Още повече, че има дефиниции накрая на Закона за корпоративното подоходно облагане. Там понятието "непреодолима сила" не е получило честта да бъде обяснено. Моля ви за повече яснота оттук нататък. Колеги, благодаря за вашето внимание.
Благодаря Ви, господин Димитров. Давам думата на народния представител Мария Капон.
Благодаря, господин председател. Това беше най-йезуитската подкрепа по принцип на предложение от страна на комисията. Искам да стане ясно за какъв текст става въпрос и как този текст изобщо всъщност не е подкрепен. Аз правя редакция на закона като ще го обясня в най-лесният вариант. Законът твърди, че когато имаме магазини, досега само за големите супермаркети и за големите вериги беше допустимо при кражби, тоест липси на стоки, до 0,25 на сто от размера на нетните приходи от продажби, произтичащи от търговската дейност в обекти с над 100 кв. м. нетна търговска площ, както и когато клиентите имат пряк достъп до стоката, затова казвам супермаркети и големи вериги, те да имат правото да ги бракуват. Моето предложение е думите "с над 100 кв. м. търговска площ” да отпаднат. В момента, в който имаме магазин от 80, 60 или 40 кв. м. и са изпълнени всички условия от закона – пряк достъп на клиента до стоката, те да имат право на брак вследствие на кражби, те да могат да бъдат подсигурени. Това, което е предложено от страна на работната група е гласувано от комисията е изобщо да няма такава привилегия, тоест този член да не съществува повече. Гласувано е в т. 4 да има равнопоставеност, както аз го наричам, но не равнопоставеност при възможност на отчитане на тези разходи, а равнопоставеност за никой те да не важат. Предполагам, че основният мотив, господин председател, е бил, че всеки може да направи застраховка и да доказва пред застраховател. За да допълня няколкото думи, които каза моя колега господин Димитров искам да кажа, че подкрепям предложението да бъдат въведени еднакви понятия. Ние водихме дебат за неопределената сила и в Закона за данък добавена стойност, и в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс дълго време и стигнахме до различни понятия. Добре е тук наистина да съхраним създадените определения, така че да не объркваме хората като в различните закони имаме различни текстове. Аз ще подкрепя предложението на колегите от ОДС. Благодаря.
Благодаря Ви, госпожо Капон. Има ли други желаещи да вземат думата? Заповядайте, господин Кътев.
Уважаеми господин председател, уважаеми и почитаеми колеги! Аз бих искал да направя една реплика на госпожа Капон, в смисъл на уточняване на понятие. Вие казахте, с което аз съм донякъде съгласен, че трябва да се прави разлика между малките, средни и големи магазини. Дали ще са супермаркети, хипермаркети или други, това не е чак толкова важно. Това е въпрос на преценка докъде може да бъде – до 100 квадрата, до 60, до 80... Мен ме притесняват понятията, които употребявате Вие, като например: "Да се признават за брак". В икономическите и търговски понятия, които съществуват дори в учебниците, "брак" означава едно, а "липса" означава друго. Брак е, когато се нарушават физиологичните и други качества на стоката, нейния търговски вид, намаляване на грамаж, изтичане на срока за ползване и т.н., докато липсата е свързана с кражби най-вече, това е липса. Затова може би, ако отидем на такова решение, трябва да уточним кое е по-точното понятие. Струва ми се, че Вие трябва да внесете корекция и да не е "брак", а да бъде "липса". Благодаря.
Благодаря Ви, господин Кътев. Това беше реплика към госпожа Капон. Има ли друга реплика? Няма. Давам думата на народния представител Мария Капон. Тя има право на дуплика.
Благодаря Ви, господин председател. Напълно сте прав, господин Кътев. Цялата точка е "Непризнати разходи от липси и брак". Това е заглавието, затова го давам като пример, иначе т. 4 е напълно коректна. Става въпрос за липси на стоки, тоест за кражба.
Липсата може да не е от кражба, а да е от друго.
Това е точно това, което говорих преди малко. Текстът на вносителя е коректен и дали ще кажем малки или големи, наистина няма никаква разлика между магазини от 40, 60, 80 или 100 кв. м. и точно поради тази причина аз смятам, че всички трябва да са равнопоставени и да имат такава възможност. Народното събрание трябва да вземе решение има ли възможност липсите, кражбите в какъвто и да е било магазин или търговска мрежа, верига, при търговска дейност, да могат да бъдат осчетоводявани и непризнати разходи или не. Това е основният въпрос. Това, което предлага Министерство на финансите е да няма такъв текст изобщо. Моето предложение беше всички да бъдат равнопоставени и да могат да отчитат 0,25%. Това е коренната разлика по същество. Благодаря.
Благодаря Ви, госпожо Капон. Имате думата по чл. 28, уважаеми народни представители. Заповядайте, госпожо Костадинова.
Благодаря, господин председател. Аз съм категорично против подобни дефиниции за малки, средни и не знам какви си магазини. В условията на пазарна икономика всеки си търси начини – дали чрез застраховка или чрез по-голям контрол, тези дейности да липсват в една добра организация. Ние ще облекчим малките или големите, или каквито и да е магазини – дали са супер или хипермаркети, не говорим. Искам да поставя тук принципно нещата. А пък няма да облекчим производителите, които имат също брак и липси. Това е една неравнопоставеност, която аз под никаква форма не мога да приема. Затова ви предлагам да си подкрепим предложението на вносителя и да няма такава диференциация между търговците и производителите, или каквото и да е. Благодаря за вниманието.
Благодаря Ви, госпожо Костадинова. Давам думата на народния представител Мария Капон. Тя има право на реплика.
Благодаря Ви. Госпожо Костадинова, точно обратното – това ще направи равновесието. Разбирам, че не сте запозната с целия текст. Малко по-горе, ако погледнете текста - напротив, на производителите им се полага, разбира се. И това е примерно технологичен брак или промяна на физико-химичните свойства, чета ал. 3, т. 2 малко по-горе. И няма никаква разлика между производител и точно на базата на това, което каза господин Кътев, имаме, от една страна, липси, а от друга страна, брак. И моето предложение е да няма диференциация между малки, средни и големи. Тук става въпрос за всички, които имат търговска дейност при определени условия. Такива текстове съществуват във фискалната политика на европейските страни. Въпрос на подход е. Разбирам, че вчера взехме решение за 10% корпоративен данък и от страна на фискалната политика трябва да има баланс. Затова приемам довода на Министерството на финансите да отпадне. Но не означава, че предложението ми е прието. То е прието по принцип, така както е написано, тъй като е точно обратното – то е изключено като цяло с възможността. Това имам предвид в цялата защита, така че няма защо да правим аналогия между производство и търговска дейност, тъй като реално това съществува.
Благодаря Ви. Има ли друга реплика? Няма. Госпожо Костадинова, ако желаете, имате право на дуплика.
Не.
Давам думата на народния представител господин Кузов.
Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, аз смятам, че тук би трябвало да подкрепим предложението на вносителя, защото според мен проблемът е: ще стимулираме ли производителите, търговците и въобще, бих казал, българския народ да краде? Това е според мен големият проблем: дали ще оставим самите търговци по някакъв начин, дори да прикриват чрез липси и кражби злоупотреби? Има такава възможност според мен, дами и господа. А би ли трябвало да стимулираме и да казваме на хората: давайте, крадете си спокойно, няма кой да ви следи, за да може после тези липси да се отчитат и да се приспадат. Според мен действително не трябва да има никакъв праг. Всеки един производител, всеки един търговец трябва да регулира и да успее да осигури възможността да няма кражби от неговия обект и по този начин вероятно пък ще се намалят и кражбите в България.
Имате думата, уважаеми народни представители. Давам думата на заместник-министъра на финансите господин Кадиев.
Благодаря, господин председател. По предложението на господин Попвасилев и господин Димитров. Те са прави, че има различен начин, по който е записано в Закона за ДДС и тук в този закон. В момента считаме, че авариите и катастрофите са частен случай от непреодолимата сила. Поемаме ангажимента, ако бъде предложено, или на работна сила в друг закон, вероятно в ЗДДФЛ в Преходни и заключителни разпоредби, да го оправим по същия начин в Закона за ДДС. Мисля, че това решава проблема. Причината, поради която сме го вкарали в Закона за ДДС, са по-силните материални интереси в онзи закон и може би сме искали частен случай да го изкараме като отделна хипотеза. Но той наистина е част от по-големия случай от непреодолима сила. По отношение на предложението на госпожа Капон, логиката на Министерството на финансите е, че липсите са риск на търговеца и не би трябвало ние чрез данъчна политика да признаваме тези разходи. Още повече, че той наистина може да отиде при застраховател да ги застрахова и да си получи парите. Благодаря.
Благодаря Ви. Имате думата, уважаеми народни представители, по чл. 28. Няма желаещи. Предложението на народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров е прието по принцип, подкрепено е от комисията, затова няма да го поставя на отделно гласуване. Също така, комисията подкрепя по принцип предложението на народния представител Мария Капон, така че няма да го поставя на отделно гласуване.
Тя иска да го поставите.
Така ли е, госпожо Капон?
Точно обратното – не е. Нали това казвам, че не е.
Пише: комисията подкрепя по принцип предложението.
Искам да го поставите на гласуване.
Добре, ще го поставя на гласуване. Грешка на комисията. Даже и аз се чудя, защо пише, че го подкрепя?! Първо, поставям на гласуване предложението на народния представител Мария Капон. Моля, гласувайте. Гласували 98 народни представители: за 40, против 32, въздържали се 26. Предложението не се приема. Давам думата на народния представител Мария Капон за процедура.
Благодаря Ви, господин председател. За да сме много коректни към предложението и да не се окаже, че при гласуване ще влязат и ал. 4 и 5, оттеглям при прегласуването – „Точка 2, ал. 4 и 5 да отпаднат”. И подлагаме на прегласуване принципната позиция дали за цялата търговска дейност в т. 4 на ал. 3 да отпаднат думите „с над 100 квадратни метра нетна търговска площ”. Тоест да остане текстът, който и до момента е действащ в закона, и е по вносител, така че за всички липси, произтичащи от търговска дейност, когато клиентите имат пряк физически достъп до 0,25 на сто от размера, тоест по-малко от 1%, да могат да бъдат признати като липси. Благодаря.
Сега процедурата беше разширена – единствената възможност е да се иска прегласуване. Госпожа Капон обаче каза, че оттегля своето предложение по т. 2 и остава само т. 1. Прегласуваме предложението на народния представител Мария Капон само за т. 1. (Реплика на народния представител Мариана Костадинова.) Какво да направя, направи предложение. (Реплика на народния представител Мариана Костадинова.) Моля, гласувайте. Гласували 98 народни представители: за 35, против 47, въздържали се 16. Предложението не се приема. Поставям на гласуване чл. 28, така както се предлага от комисията. Моля, гласувайте. Гласували 89 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 5. Текстът е приет.
"Непризнати приходи, възникнали по повод на липси и брак Чл. 29. Не се признават за данъчни цели счетоводните приходи, възникнали по повод на липси и брак на активи или вземане, свързано с тях, до размера на непризнатите разходи по чл. 28." Имаше предложение от народния представител Мария Капон, но след убедителен дебат в комисията госпожа Капон си е оттеглила предложението. При това положение остава текстът на вносителя, който беше подкрепен от Комисията по бюджет и финанси.
Имате думата, уважаеми народни представители, по чл. 29. Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по чл. 29? Няма. Моля, гласувайте чл. 29 по вносител, подкрепен от комисията. Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма. Член 29 е приет.
Уважаеми господин председател, тук ще имаме принос към световната белетристика – заглавието на члена е "Разпределение на неразпределяемите разходи на юридически лица с нестопанска цел". В отсъствието на председателя на комисията този текст е потвърден. Признавам си, че аз съм смутен, имайки предвид израза на Кузма Прудков, че не можеш да прегърнеш непрегръщаемото. Тук сме го прегърнали. Но в крайна сметка комисията е подкрепила този текст и залата ще реши, тъй като виждам тук професионални представители на духа, може би и те ще вземат отношение.
Имате думата, уважаеми народни представители по чл. 30 – Разпределение на неразпределяемите разходи. Господин Димитров, желаете ли да ни обясните какво значи това?
Аз предлагам Министерството на финансите да обясни.
Може ли Министерството на финансите да ни разясни какво се крие зад разпределение на неразпределяемите разходи? Господин Кадиев, заповядайте.
Благодаря, господин председател. В работната група дълго време мислихме по това заглавие и в крайна сметка не успяхме да стигнем до нещо по-добро. Мислиха го поне 10 човека, имаше много предложения, но нито едно не удовлетвори нито един от тях. Така че наистина в момента нямаме по-добра дума, която да предложим вместо думата "неразпределяеми". В Преходните и заключителните разпоредби има точка, която казва какво значи неразпределяеми разходи. Няма спор по това какво значи неразпределяеми разходи, трудно е да се обясни как така се разпределя нещо, което е неразпределяемо. Звучи наистина двусмислено, но след много усилия не успяхме да стигнем до по-добър текст. В момента не мога да ви предложа никакъв друг текст за това заглавие. И не само аз, а и цялата работна група.
Имате думата, господин Дилов.
Благодаря, господин председател. Една лаишка помощ в случая. В крайна сметка проблемът не е с неразпределяеми разходи, той е фиксиран, ясен за икономистите, а "разпределение". Затова моето предложение е заглавието да бъде "Признаване на част от неразпределяемите разходи". Защото в крайна сметка става дума за това. Без да се добавя за данъчни цели, защото е ясно, че става дума за данъчни цели.
Господин Кадиев, приемате ли това предложение? Заповядайте.
Мисля, че това е добър вариант, господин председател. Благодаря на господи Дилов. Подкрепям предложението.
Да благодарим на господин Дилов, че намери формулата. Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по чл. 30? Няма. Поставям на гласуване предложението на народния представител Любен Дилов наименованието на този текст да стане: "Признаване на част от неразпределяемите разходи на юридически лица с нестопанска цел". Моля, гласувайте. Гласували 89 народни представители: за 87, против 1, въздържали се 1. Предложението на народния представител Любен Дилов се приема. Моля, гласувайте наименованието, с вече приетата част от него, и текста на чл. 30 по вносител, както се подкрепя от комисията. Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма. Член 30 е приет.
Уважаеми господин председател, ситуацията по чл. 31 е малко по-особена и аз ще запозная уважаемото народно представителство – тъй като паралелно върви обсъждането на Закона за облагане доходите за физическите лица и трябва да има пълна хармонизация между двата закона, затова в крайна сметка ще ви прочета един текст, който изцяло е в съответствие със Закона за облагане доходите на физическите лица, който за съжаление не е раздаден, но не е пипнат никъде духът на този член, само са разместени буквите. По чл. 31 има предложение от народния представител Ясен Попвасилев и Мартин Димитров, което е подкрепено от комисията. Има предложение от народния представител Петър Кънев, което е подкрепено от комисията. Има предложение от народния представител Мария Капон, което също е подкрепено от комисията. По чл. 31 има редакция на комисията, като самата комисия оставя отворени нещата, тъй като, повтарям, промените имат само редакционен характер. Ако позволите, ще прочета редактирания вариант на чл. 31 – “Разходи за дарения”: “1. Алинея 1 да се измени така: “Чл. 31. (1) За данъчни цели се признават счетоводни разходи за дарения в общ размер до 10 на сто от положителния счетоводен финансов резултат (счетоводната печалба), когато разходите за дарение са направени в полза на: 1. здравни и лечебни заведения; 2. специализирани институции за предоставяне на социални услуги съгласно Закона за социално подпомагане, както и на Агенцията за социално подпомагане и на фонд “Социално подпомагане” към министъра на труда и социалната политика; 3. специализирани институции за деца съгласно Закона за закрила на детето, както и на домове за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа съгласно Закона за народната просвета; 4. детски ясли, детски градини, училища, висши училища или академии; 5. бюджетни предприятия по смисъла на Закона за счетоводството; 6. регистрирани в страната вероизповедания; 7. специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания, вписани в регистъра по чл. 29 от Закона за интеграция на хората с увреждания, както и в полза на агенцията за хората с увреждания; 8. хора с увреждания, както и за технически помощни средства за тях; 9. лица, пострадали при кризи по смисъла на Закона за управление при кризи или на семействата им; 10. Български Червен кръст; 11. социално слаби лица; 12. деца с увреждания или без родители; 13. културни институти или за целите на културния, образователния или научния обмен по международен договор, по който Република България е страна; 14. юридически лица с нестопанска цел, регистрирани в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност с изключение на организации, подпомагащи културата по смисъла на Закона за меценатството; 15. ученици и студенти в български училища за учредените и предоставените им стипендии за обучение; 16. Фонд “Енергийна ефективност”; 17. комуни за лечение на наркозависими, както и на наркозависими лица за тяхното лечение. 2. В ал. 4 думите “две години” да се заменят с “една година”.” Това са предложенията, които последно са съгласувани. Виждате най-важната промяна е, че са позволени дарения към физически лица, което беше и в основата на съдържателния дебат в Комисията по бюджет и финанси.
Имате думата, уважаеми народни представители. Господин Димитров, заповядайте.
Уважаеми колеги, текстът е коректен. Става въпрос действително само за редакция. Предлагам да го подкрепим, няма смисъл от дебати. Запазва се положението и няма съществено изменение. Благодаря ви.
Благодаря Ви, господин Димитров. Все пак има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по чл. 31? Няма. Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 31 с уточненията, които тук председателят на комисията господин Петър Димитров прочете пред вас. Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма. Член 31 е приет.
По чл. 32 – “Разходи за учредяване на данъчно задължено лице”, комисията подкрепя текста на вносителя. Няма предложения на народни представители. По чл. 33 – “Разходи за пътуване и престой на физически лица”, комисията подкрепя текста на вносителя. Няма предложения на народни представители. И тук изразявам личното си безпокойство по заглавието, което е “Разходи за пътуване и престой на физически лица”. Признавам си, че мен лично ме смущава и ако залата произведе и тук, както преди малко, по-добър текст, си мисля, че ще бъде в интерес на закона.
Имате думата по чл. 32 и чл. 33, уважаеми народни представители. Заповядайте, господин Попвасилев.
Аз ще се опитам да направя едно предложение за заглавието – “Други разходи на физически лица”. В крайна сметка тези разходи за пътуване и престой могат да бъдат тълкувани като такива и ако Министерството на финансите също смята, че това е добро предложение, …
Господин Попвасилев, Вие сте за заглавие “Други разходи”, така ли?
“Други разходи на физически лица”.
Но в самия текст на чл. 33 е ”Счетоводни разходи за пътуване и престой на физически лица” – то си остава.
Да.
Имате думата, уважаеми народни представители. Заповядайте, госпожо Капон.
Благодаря Ви, господин председател. Аз лично смятам, че разходите за пътуване и престой на физически лица са разходи съгласно заповед за командировка или командировъчни разходи. Ако те бъдат оформени в счетоводството на всяка една фирма с ясна командировъчна заповед, в която да се знае колко е престоят, ще обвържем още веднъж фирмите да имат по-добра документация. Смятам също, че логиката да бъде включен този текст и накрая да се даде определение е добре, вместо да бъдат “разходи за пътуване и престой”, тъй като престоят е нещо много относително. Означава ли това, че ние можем да пратим служител или който и да било някъде и той да си стои, напълно прав е и председателят на комисията, да има 3-4 дни, въпреки че е казано, че престоят се извършва във връзка с дейността на данъчно задълженото лице? Според мен самата дума “престой” не е правилна. Може би с командировъчната заповед да бъде обвързана. Благодаря.
Госпожо Капон, Вашето предложение за заглавие на члена е “Разходи за командировъчни”, така ли?
Да, разходи за командировъчни.
Давам думата на заместник-министър Кадиев.
Да запишем “разходи за командировъчни на физически лица” беше един от обмисляните варианти. Проблемът при него е, че отпадат лицата, които са на извънтрудови правоотношения, тъй като командировъчните са само за лица на трудови и служебни правоотношения. Така че смятам, че текстът само с “командировъчни” не отговаря напълно на смисъла на това, което сме записали по-надолу, и не го подкрепям. Друг вариант, който мислихме, беше “Разходи за пътуване, нощувки”, но нощувките за съжаление също са свързани само с лицата по наредбата – само с лицата на трудови и служебни правоотношения. Смятаме, че заглавието е добро по начина, по който е написано. По-добро не можем да измислим. Що се отнася до думата “престой” и дали това означава, че едно лице просто отива някъде, стои си там и ние му признаваме разходите, не е така. Защото виждате, че алинеята свършва със следния текст: “пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице”. Трябва да има връзка с дейността.
Господин Попвасилев направи предложение заглавието на този текст да бъде “Други разходи”, а текстът да остане със същото съдържание.
Ако трябва да избираме между двата текста, предпочитаме “Разходи за пътуване и престой”, тъй като е по-ясно. Другият текст “Други разходи” е прекалено общ текст. В крайна сметка парламентът решава, господин председател.
Господин Попвасилев оттегля своето предложение. Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по тези два текста? Няма. Първо, поставям на гласуване чл. 32 по вносител, подкрепен от комисията. Гласували 96 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 2. Член 32 е приет. Госпожо Капон, държите ли на предложението си?
Оттеглям го.
Госпожа Капон оттегля предложението си. Моля, гласувайте чл. 33 с наименованието, както е по вносител. Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма. Член 33 е приет.
Комисията подкрепя наименованието на Глава осма “Данъчни временни разлики”.
Има ли желаещи да вземат отношение по наименованието на Глава осма? Няма желаещи. Моля, гласувайте. Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма. Наименованието на Глава осма е прието.
Член 34 е с наименование “Непризнаване на приходи и разходи от последващи оценки (преоценки и обезценки)”. В комисията имаше много интензивен дебат, макар че нямаше предложения от народни представители. Това беше свързано преди всичко с биологичните активи и селскостопанската продукция, в резултат на което в комисията беше създаден нов чл. 37, и тези текстове, свързани с биологичните активи и със селскостопанската продукция, са прехвърлени там в един разширен и по-прецизен вариант. Затова комисията, подкрепяйки текста на вносителя за чл. 34, предлага ал. 3 да отпадне. Това е точно тази ал. 3, в която пише, че “Алинея 1 не се прилага по отношение на счетоводни приходи и разходи от последващи оценки на биологични активи и селскостопанска (земеделска) продукция”.
Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи. Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадане на ал. 3. Гласували 99 народни представители: за 97, против 2, въздържали се няма. Алинея 3 отпада. Поставям на гласуване чл. 34, както е по вносител, със своите вече две алинеи, който се подкрепя от комисията. Гласували 98 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 2. Текстът е приет.
По чл. 35 „Признаване на приходи и разходи от последващи оценки” (преоценки и обезценки)” няма предложения от народни представители. По време на дебата в комисията се установи, че текстът е перфектен и комисията предлага да го подкрепим в първоначалния вид, както е предложен от вносителя.
Имате думата, уважаеми народни представители, по чл. 35. Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма. Текстът е приет.
Член 36 е „Признаване на приходи и разходи от последващи оценки на вземания”. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага следните промени: 1. В т. 5 след думата „срок” да се добави „вземанията”; Текстът да стане: „5. преди изтичане на давностния срок вземанията са погасени по силата на този закон;” 2. Комисията предлага да се създаде нова т. 6 със следното съдържание: „6. при заличаване на длъжника, когато вземането или част от него е останало неудовлетворено – се признава до размера на неудовлетворената част.”
Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи. Моля, гласувайте чл. 36 така, както е по вносител с предложението на комисията. Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма. Член 36 е приет.
Този текст предизвика силен, интензивен дебат в комисията, в резултат на който предложението на народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров чл. 37 да отпадне, беше подкрепено от комисията. Съдържанието, което се предлага да отпадне, е следното: „Разходи, свързани с управление на инвестиции Чл. 37. (1) Не се признават за данъчни цели в годината на отчитането им счетоводните разходи, възникнали по повод управление на инвестиция, която данъчно задълженото лице притежава през период по-дълъг от две години и в резултат на която се разпределят приходи от дивиденти, които не са признати за данъчни цели и/или печалбите от разпореждане с инвестицията се отразяват в намаление на счетоводния финансов резултат. (2) Непризнатите разходи за управление по ал. 1 се признават за данъчни цели в годината на разпореждане с инвестицията. За данъчни цели се признава частта от непризнатите разходи по ал. 1, определена като общият размер на непризнатите разходи по ал. 1 се умножи по съотношението между сумите, които са възникнали в резултат на притежаването на инвестицията и не са довели до увеличение на данъчния финансов резултат, и сборът от тези суми и общата сума, възникнала в резултат на притежаването на инвестицията, в резултат на която като цяло е увеличен данъчният финансов резултат на данъчно задълженото лице за целия период на притежаване на инвестицията.” Виждате, че текстът е лаконичен и ясен и затова комисията се консолидира да отпадне.
Господин Попвасилев, имате думата.
Уважаеми господин председател, предполагам, че слушахте внимателно председателя на комисията и ми е интересно какво разбрахте, след като изслушахте двата текста.
Нищо не разбрах, признавам си.
Поради тази причина ние предложихме да отпадне. А това, което впоследствие е направено като предложение, първо, смятам, че няма нищо общо с отпадналия текст, но е един прецизен текст, който ще подкрепим с гласуване.
Имате думата, уважаеми народни представители. Целесъобразно е да чуем какво е мнението на Министерството на финансите относно отпадането на чл. 37, за да не създадем някакъв вакуум. Господин Кадиев, заповядайте.
Благодаря, господин председател. Текстът на чл. 37 е коректен, но наистина е труден за разбиране, поради което Министерство на финансите се съгласи той да отпадне.
Съгласни сте да отпадне, така ли?
Да, съгласни сме с предложението на господин Попвасилев и господин Димитров. В същото време работната група поради спецификата на селското стопанство предложи на мястото на отпадналия чл. 37 друг чл. 37, който е съвсем друг по смисъл, за да не сменяме реда. Този текст едновременно урежда и оценката на биологичните активи в земеделската продукция, превишаване на разходите и другите неща. Няма да чета целия текст на работната група за чл. 37.
Не, не, новият чл. 37 отделно ще го гласуваме. Той е с друго съдържание.
Първото предложение го подкрепяме.
Въпросът тук е дали да отпадне чл. 37 по вносител. Чухме, че Вашето становище е да отпадне и то се покрива със становището на народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров. Госпожо Капон, Вие сте на обратно мнение?
Господин председател, взимам думата, за да е ясно на залата какво сме направили в Комисията по бюджет и финанси. Предложението по чл. 37 на Ясен Попвасилев и Мартин Димитров се подкрепя не само от уважение към тях, както казва заместник-министърът на финансите, а защото текстът е напълно излишен и напълно неразбирем при 3-4-5-кратно изчитане. По тази причина той няма да е функциониращ. А работната група предлага коренно различен текст по чл. 37 във връзка с гласувания вече чл. 34. И тъй като в чл. 34 ние гласувахме, че подкрепяме отпадането на ал. 3, тук тази алинея е много по-ясно обоснована, в конкретния случай за селското стопанство. Тоест единият чл. 37 няма нищо общо с другия. И затова аз предлагам веднъж да гласуваме предложението на господин Попвасилев и след това да гласуваме втори път създаване на коренно нов чл. 37, който няма общо с предишния. Тоест, първо отпада чл. 37 на вносителя и после има нов текст.
И после пак възниква чл. 37. Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи. Поставям на гласуване предложението на Ясен Попвасилев и Мартин Димитров, подкрепено от комисията. Чухте и становището на Министерството на финансите чл. 37 по вносител заедно със заглавието да отпадне. Моля, гласувайте. Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма. Член 37 по вносител отпада. Сега ще дадем почивка и след това ще се занимаем с новия чл. 37, който комисията предлага. И така, почивка до 11,30 ч. (Звъни.) (След почивката.)
Имаме необходимия кворум. Продължаваме заседанието. Стигнали сме до чл. 37 нов. Заповядайте, господин Димитров.
Благодаря Ви, господин председател. На мястото на отменения чл. 37 комисията предлага да се създаде нов чл. 37 със следното съдържание: “Приходи и разходи от първоначално признаване и последваща оценка на биологични активи и селскостопанска (земеделска) продукция Чл. 37. (1) Превишението на приходите (печалбите) от първоначално признаване и последваща оценка на биологични активи и селскостопанска (земеделска) продукция над разходите, отчетени по повод на тези активи, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното отчитане на тези приходи и разходи. Превишението на приходите по изречение първо се признава за данъчни цели в годината на отписване на съответния актив. (2) Превишението на разходите, отчетени по повод на биологични активи и селскостопанска (земеделска) продукция над приходите (печалбите) от първоначално признаване и последваща оценка на тези активи не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното отчитане на тези приходи и разходи. Превишението на разходите по изречение първо се признава за данъчни цели в годината на отписване на съответния актив. (3) Разпоредбите на чл. 34 и чл. 35 не се прилагат за биологични активи и селскостопанска продукция.”
Има ли желаещи да вземат думата по този нов текст на комисията? Не виждам. Моля, гласувайте текста, предложен от комисията за нов чл. 37. Гласували 71 народни представители: за 71, против и въздържали се няма. Текстът е приет.
По чл. 38 “Провизии за задължения” комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 38, като предлага в ал. 2 думата “изплащане” да се замени с “погасяване” и думата “изплатеното” да се замени с “погасеното”.
Има ли изказвания по чл. 38 по предложенията на комисията? Няма. Моля, гласувайте предложението на вносителя за чл. 38 с уточненията, направени от комисията. Гласували 72 народни представители: за 72, против и въздържали се няма. Текстът е приет.
По чл. 39 със заглавие “Провизии, които не са включени в данъчната амортизируема стойност на данъчен амортизируем актив” комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за члена, като предлага в ал. 1 накрая да се добави второ изречение: “Намалението по изречение първо се извършва в годината на погасяване на задължението.” Алинея 1 на чл. 39 ще гласи: “Чл. 39. (1) При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се намалява с погасените задължения, свързани с провизии, които не са включени в данъчната амортизируема стойност на данъчен амортизируем актив съгласно чл. 53, ал. 1. Намалението по изречение първо се извършва в годината на погасяване на задължението.”
Благодаря. Желаещи да вземат думата по чл. 39 и предложението на комисията няма. Моля, гласувайте. Гласували 68 народни представители: за 66, против 2, въздържали се няма. Текстът е приет.
По чл. 40 “Специфичен ред за признаване на разходи за провизии за задължения при преустановена дейност” няма предложения на народни представители. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 40. По чл. 41 “Неизползвани отпуски” няма предложения на народни представители, но има редакция на работната група, която подкрепяйки по принцип текста на вносителя, предлага в ал. 3 думата “изплатени” да се замени с “внесени” и думата “изплатените” да се замени с “внесените”. Това е редакционна поправка.
Уважаеми народни представители, има два текста по членове 40 и 41. По чл. 41 работната група предлага две редакционни промени във формулировката на текста. Желаещи да вземат думата няма. Моля, гласувайте текстовете на членове 40 и 41 с поправките в чл. 41. Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма. Двата текста са приети.
Член 42 – Разходи, представляващи доходи на местни физически лица. Имало е предложение от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров, което е оттеглено. В резултат на това оттегляне комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 42.
Правилно е отбелязано в доклада, че предложението е оттеглено. Господин Попвасилев, имате ли желание да вземете думата по чл. 42? Заповядайте.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ще бъда съвсем кратък. Оттеглихме го по простата причина, че приехме аргументите на Министерството на финансите, макар че по начина, по който е текстът на чл. 42, по принцип има разминаване с това, което е залегнало в Закона за счетоводството. От фискална гледна точка аргументите на Министерството на финансите бяха приети и поради това оттеглихме самото предложение.
Благодаря Ви, господин Попвасилев. Други желаещи да вземат думата няма. Моля, гласувайте чл. 42 по вносител, подкрепен от комисията. Гласували 72 народни представители: за 72, против и въздържали се няма. Текстът е приет.
Член 43 – Регулиране на слабата капитализация. Няма предложения от народни представители, но във връзка с това, че от 1 януари следващата година „банките” се заменя с „кредитни институции”, за да има пълна хармонизация, подкрепяйки по принцип текста на вносителя за чл. 43, комисията предлага в ал. 7 думата „банките” да се замени с „кредитните институции”.
Уважаеми колеги, на вашето внимание е текстът на чл. 43 по вносител с една промяна във формулировка, предложена от комисията. Няма желаещи да вземат думата. Моля, гласувайте. Гласували 73 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 2. Текстът е приет.
„Глава девета – Суми, участващи при определяне на данъчния финансов резултат.” Няма предложения от народни представители. Комисията подкрепя наименованието на Глава девета. По чл. 44 – Ценни книжа, търгувани на регулирани пазари, също няма предложения от народни представители. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 44.
Уважаеми колеги, заглавието на Глава девета и текстът на чл. 44 по вносител, подкрепен от комисията. Няма желаещи да вземат думата. Моля, гласувайте заглавието и чл. 44. Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма. Текстовете са приети.
По чл. 45 – Резерв от последващи оценки на активи, които не са данъчни амортизируеми активи, има предложение от народния представител Петър Кънев, което не е подкрепено и затова трябва да запозная пленарната зала с него: В чл. 45 се правят следните изменения и допълнения: 1. В заглавието на чл. 45 изразът „които не са данъчни амортизируеми активи” да отпадне. 2. Досегашният текст на чл. 45 да стане ал. 1. 3. Създава се нова ал. 2 със следното съдържание: „(2) При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава със стойността на отписания резерв от последваща оценка (преоценъчен резерв) на данъчни амортизируеми активи в следните случаи: а) когато данъчната балансова стойност на амортизируемите активи стане нулева величина – целият преоценъчен резерв (резерв от последващи оценки), който е следвало да бъде включен в данъчния амортизационен план; б) при липса по чл. 28 или отписване на амортизируем актив за сметка на собствения капитал – частта от преоценъчния резерв (резерв от последващи оценки), който е следвало да бъде включен в данъчния амортизационен план, съответстваща на увеличението в данъчно признатия размер на разходите за амортизации до момента на установяване на липсата или отписването на актива, с изключение на случаите, когато е приложена буква „а”; в) при преобразуване по Търговския закон, в резултат на което е осъществена бизнес комбинация, определена като придобиване съгласно приложимите счетоводни стандарти – частта от преоценъчния резерв (резерв от последващи оценки), която е следвало да бъде включена в данъчния амортизационен план, съответстваща на увеличението в данъчно признатия размер на разходите за амортизации към датата на прекратяването, с изключение на случаите, когато е приложена буква „а”; г) при прехвърляне на предприятие по реда на чл. 15 от Търговския закон – целият преоценъчен резерв (резерв от последващи оценки), който е следвало да бъде включен в данъчния амортизационен план, към датата на вписване на прехвърлянето, с изключение на случаите, когато е приложена буква „а”; д) в случаите по чл. 59 – частта от преоценъчния резерв (резерв от последващи оценки), която е следвало да бъде включена в данъчния амортизационен план, съответстваща на увеличението в данъчно признатия размер на разходите за амортизации към датата, на която е преустановено начисляването на амортизации, с изключение на случаите, когато е приложена буква „а”; е) при всички останали случаи, с изключение на случаите на преобразуване по Търговския закон, вследствие на което не е осъществена бизнес комбинация, определена като придобиване съгласно приложимите счетоводни стандарти, когато амортизируемите активи се отписват от данъчния амортизационен план – целият преоценъчен резерв (резерв от последващи оценки), който е следвало да бъде включен в данъчния амортизационен план.” Повтарям, комисията не подкрепя предложението от народния представител Петър Кънев. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 45, като предлага следната редакция: „Резерв от последващи оценки на активи, които не са данъчни амортизируеми активи Чл. 45. (1) При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава със стойността на отписания резерв от последваща оценка (преоценъчен резерв) при отписване на активи, които не са данъчни амортизируеми активи, когато при отписването на резерва не е отчетен счетоводен приход. Увеличението се извършва в годината на отписване на актива. Когато земя се трансформира в инвестиционен имот, увеличението се извършва в годината на отписване на инвестиционния имот.”
Народният представител Петър Кънев какво би искал да каже?
Оттеглям го.
Моля да се протоколира оттеглянето на предложението от господин Петър Кънев. В такъв случай въпросът е и към вносителя. Господин Кадиев, заповядайте – Вашето мнение по предложения окончателен текст от комисията.
Благодаря, господин председател. Ние заедно изработихме окончателния текст. Единственото, на което искам да обърна внимание, е, че може би не трябва да има ал. 1, тъй като няма след нея ал. 2. Нека просто да се махне като номерация.
Предложението е да няма маркиране на алинея, а просто да върви като текст. Навярно имате основание за това предложение от гледна точка на техника на законодателството. Господин Димитров подкрепя това мнение. Има ли желаещи да вземат думата по този текст, който е наистина важен? Няма. Гласуваме текста на чл. 45 със заглавието и с отпадане на маркирането на ал. 1. Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма. Текстът на комисията в окончателната редакция на чл. 45 е приет. Имате думата, господин Димитров.
Благодаря, господин председател. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 46 със заглавие “Данъчно третиране на задължения”, като предлага в ал. 1, т. 5 след думата “срок” да се добави “задълженията”. Това е единственото изменение.
Член 46 е със заглавие “Данъчно третиране на задължения”. Комисията подкрепя текста на вносителя и дава уточнение. Желаещи да вземат думата няма. Моля, гласувайте. Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма. Текстът е приет.
Член 47 е със заглавие “Данъчно третиране на приспаднат данъчен кредит за налични активи при регистрация или повторна регистрация по Закона за данък върху добавената стойност”. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 47 като предлага да се създаде ал. 3 със следното съдържание: “(3) Алинеи 1 и 2 не се прилагат в случаите, когато приспаднатият данък не е включен в стойността на актива.”
Имам въпрос към вносителите: приемате ли предложението на комисията за ал. 3? Има потвърждение от страна на представителите на Министерството на финансите. Има ли желаещи да се изкажат? Няма. Гласуваме чл. 47 с новата ал. 3, която е предложена от комисията. Гласували 73 народни представители: за 73, против и въздържали се няма. Текстът е приет.
“Глава десета – Данъчни амортизируеми активи”. Комисията подкрепя наименованието на Глава десета. Няма предложения на народни представители. Член 48 е със заглавие “Данъчни амортизируеми активи”. По него няма предложения на народни представители. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 48. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 49 със заглавие “Репутация”. Няма направени предложения от народни представители. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 49. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 50 със заглавие “Данъчни дълготрайни нематериални активи”. По текста няма предложения на народни представители. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 50. Член 51 е със заглавие “Данъчни дълготрайни нематериални активи”. По него няма предложения на народни представители. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 51.
Уважаеми колеги, заглавието на Глава десета и текстовете на членове от 48 до 51 включително са подкрепени от комисията. Те са по вносител. Няма желаещи да вземат думата. Моля да гласуваме тези текстове. Гласували 73 народни представители: за 73, против и въздържали се няма. Текстовете са приети.
Чл. 52 е със заглавие “Данъчен амортизационен план”. По него има едно предложение от народния представител Петър Кънев: В ал. 3 да се създаде нова т. 12 със следното съдържание: “12. преоценъчен резерв”. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 52.
Господин Кънев, държите ли на своята т. 12? (Реплики.) Господин Кънев оттегля предложението за нова т. 12 с тържествена декларация в пленарната зала, което ще бъде надлежно протоколирано. (Оживление.) При това положение не ми остава друго освен да подложа на гласуване текста на чл. 52 в редакция на вносителя, подкрепен от комисията. Моля, гласувайте. Гласували 73 народни представители: за 73, против и въздържали се няма. Текстът е приет.
По чл. 53 със заглавие “Стойности на данъчните амортизируеми активи” няма предложения на народни представители, дори на господин Кънев. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 53. И по чл. 54 със заглавие “Данъчни и счетоводни амортизации” отново няма предложение на народни представители. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 54. С това изчерпваме текстовете от първия свитък на законопроекта. Благодаря.
Благодаря, господин Димитров. Уважаеми колеги, гласуваме текстовете на членове 53 и 54 по вносител, подкрепени от комисията. По тях няма желаещи да вземат думата. Моля, гласувайте. Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма. Текстовете са приети. Уважаеми колеги, с това е приет и докладът на Комисията по бюджет и финанси за второ четене на Закона за корпоративното подоходно облагане, първа част. Уважаеми колеги, както си спомняте в сряда сутринта, когато гласувахме програмата за тази пленарна седмица, ние гласувахме законодателна част на петъчния пленарен ден до 12,00 ч. с разбирането, че след това ще продължим с парламентарен контрол. Както е било обявено от председателстващия на вчерашното заседание, както е формулирал той – “по обективни причини”, такъв днес няма да се състои. При това положение ние изчерпахме законодателната част на програмата. Обявявам заседанието за приключено. Не са ми предоставени съобщения, които да направя. Преди да фиксираме приключването на заседанието с удара на звънеца, виждам желание у господин Великов да вземе думата. (Шум и реплики в залата.) В резултат на консултации с колегите, ориентацията към приключване на днешното заседание се потвърждава. Следващото пленарно заседание ще бъде в сряда от 9,00 ч. в пленарната зала на Народното събрание. Закривам днешното заседание. (Звъни.) (Закрито в 12,05 ч.) Председател: Георги Пирински Заместник-председател: Любен Корнезов Секретари: Петя Гегова Светослав Малинов