2. Стенограма и изказвания
Фокус по говорител: snezhana-grozdilova
· намерени изказвания: 1
#1 · speech
звъни
Откривам заседанието. Уважаеми госпожи и господа народни представители, предлагам на вашето внимание проекта за програма за работата на Народното събрание от 24 до 26 август 2005 г.: 1. Избор на постоянни комисии на Народното събрание. 2. Първо четене на законопроекта за правната помощ. Вносители са Анелия Мингова и група народни представители. 3. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование. Вносител е Министерският съвет. 4. Първо четене на законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България за участие на Република България в Програмата за действие на Общността за насърчаване на активно европейско гражданство (гражданско участие). Вносител е Министерският съвет. 5. Първо четене на проекта на Наказателнопроцесуален кодекс. Вносител е Министерският съвет. 6. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози. Вносител е Министерският съвет. 7. Второ четене на законопроекта за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права – продължение. 8. Второ четене на законопроекта за защита от шума в околната среда. 9. Парламентарен контрол. Деветте точки от програмата за седмицата бяха съгласувани на заседанието на Председателския съвет. Обръщам ви внимание, че по т. 1 – избор на постоянни комисии, имаме уверенията на ръководствата на парламентарните групи, че имат готовност да докладват съставите и ръководствата на постоянните комисии. Имате ли мнения, предложения и забележки по така предложената програма? Не виждам. Уважаеми народни представители, моля гласувайте проекта за програма за работата на Народното събрание за периода 24-26 август 2005 г. Гласували 188 народни представители: за 183, против 3, въздържали се 2. Програмата за нашата работа за седмицата е приета. Уважаеми колеги, от днес работим по Правилника на Четиридесетото Народно събрание, публикуван вчера в “Държавен вестник”, който от днес е законът за нашата работа и всеки, който го нарушава, изпада в позицията на нарушител. Искам да направя обичайните съобщения за постъпили законопроекти и проекторешения за периода от 17 до 23 август 2005 г.: - Проект за решение за създаване на парламентарна анкетна комисия за изясняване на факти и обстоятелства, свързани с обявения за противоконституционен Закон за обявяване в държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд І и Борис ІІІ и техните наследници. Вносители – Яне Янев и група народни представители. - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта. Вносители – Атанас Папаризов и група народни представители; Временна комисия по европейски въпроси. - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства. Вносители – Росен Владимиров и Борислав Великов. Този законопроект още не е разпределен, щом създадем комисиите, ще бъде разпределен. - Проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Вносители – Яни Янев, Анелия Мингова и Борислав Ралчев; Временна комисия по правни въпроси. Става дума за онези норми, които трябва да въведем, за да се осигурят нормални условия за работа на новия народен представител от Варненски избирателен район – Деница Димитрова. Получено е писмо от председателя на Надзорния съвет на Агенцията за следприватизационен контрол, с което Народното събрание се известява, че в изпълнение на задължението на Надзорния съвет на Агенцията за следприватизационен контрол, по силата на чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, в Народното събрание е внесен отчет за дейността на Агенцията за следприватизационен контрол за първото шестмесечие на 2005 г., приет с решение на Надзорния съвет на 23 август т.г. Уважаеми народни представители, ако няма други предложения и въпроси, предлагам да преминем към изпълнение на програмата за тази седмица. Преминаваме към точка първа от дневния ред: ИЗБОР НА ПОСТОЯННИ КОМИСИИ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ. Една важна и може би процедурно малко сложна задача. Моля парламентарните групи, които имат готовност, да направят своите предложения в резултат на проведените консултации. Според новия правилник трябва да се съобразим с изискванията на глава V - “Комисии на Народното събрание”. Кой желае да вземе думата? Госпожо Дончева, заповядайте.
#2 · speech
КБ
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Съгласно правилника парламентът има 24 комисии. Внесени са предложенията за проекти за решения по численост и разпределение на народните представители пропорционално на числеността на парламентарните групи в рамките на тези комисии. Първата комисия, която предлагаме да се създаде, е по икономическа политика. Предлагаме да се състои от 26 души, разпределени съгласно проекта за решение: КБ – 9, НДСВ – 6, ДПС – 4, ОДС – 2, КА – 2, ДСБ – 2, БНС – 1; председател, трима заместник-председатели и членове. Предлагам за членове на Комисията по икономическата политика от квотата на Коалиция за България следните депутати: Атанас Папаризов, Борис Николов, Васил Антонов, Георги Анастасов, Жори Алексиев, Кирил Добрев, Петър Димитров, Петър Кънев и Стоян Витанов. За заместник-председател на комисията предлагаме Петър Кънев.
#3 · speech
Уважаеми дами и господа, аз бих предложил да гласуваме решението за създаване на комисията и веднага да четем състава и ръководството й. В такъв случай ще прочета текста на проекторешението, ще го гласуваме, след това ще помоля отново госпожа Дончева или господин Миков да прочетат предложението си за състав. Ще помоля другите парламентарни групи също да дадат своите предложения. “Проект РЕШЕНИЕ за избиране на Комисия по икономическата политика Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 1 и 2, т. 1 и чл. 19 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
#4 · speech
Реши
1. Комисията по икономическата политика се състои от 26 народни представители, от които: 9 – от Коалиция за България, 6 - от Национално движение Симеон Втори, 4 – от Движението за права и свободи, 2 – от Обединените демократични сили, 2 – от Коалиция „Атака”, 2 – от Демократи за силна България и 1 – от Българския народен съюз. 2. Избира председател, трима заместник председатели и членове на Комисията по икономическата политика както следва: председател, заместник-председатели, членове.” Ако няма съображения по този текст на проекторешението, моля гласувайте този проект за решение. Гласували 187 народни представители: за 184, против 3, въздържали се няма. Текстът на решението е приет. Госпожо Дончева, моля отново да прочетете предложението на Коалиция за България за състава на комисията.
#5 · speech
КБ
Коалиция за България предлага за членове на Комисията по икономическата политика следните народни представители: Атанас Папаризов, Борис Николов, Васил Антонов, Георги Анастасов, Жори Алексиев, Кирил Добрев, Петър Димитров, Петър Кънев, Стоян Витанов. За заместник-председател на комисията предлагаме Петър Кънев.
#6 · speech
Благодаря. Предложението на Национално движение Симеон Втори за членове на Комисията по икономическата политика е следното: Мариана Костадинова – за член и за заместник-председател, Лидия Шулева, Милен Велчев, Марина Дикова, Иван Иванов, Йордан Мирчев. Предложение на колегите от Парламентарната група на Движението за права и свободи: Йордан Цонев – предложен и за председател на комисията, Несрин Узун, Митхат Метин, Юнал Тасим. Предложение на колегите от Парламентарната група на Обединените демократични сили: Димитър Йорданов – и за заместник-председател, и Ясен Попвасилев. Предложение на колегите от Парламентарната група на Коалиция “Атака”: Митко Димитров и Георги Георгиев. Предложение на колегите от Парламентарната група на Демократи за силна България: Асен Агов и Нено Димов. Предложение на колегите от Парламентарната група на Българския народен съюз: Румен Ангелов. Имате ли коментари по направените предложения? Ако няма коментари, моля, гласувайте персоналния състав и ръководството на Комисията по Икономическата политика така както бяха представени от парламентарните групи. Гласували 183 народни представители: за 178, против 2, въздържали се 3. Комисията и нейният състав са утвърдени. Втората комисия е Комисията по бюджет и финанси. “Проект РЕШЕНИЕ за избиране на Комисия по бюджет и финанси Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 1 и 2, т. 2 и чл. 19 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
#7 · speech
Реши
1. Комисията по бюджет и финанси се състои от 26 народни представители, от които: 9 – от Коалиция за България, 6 – от Национално движение Симеон Втори, 4 – от Движението за права и свободи, 2 – от Обединените демократични сили, 2 – от Коалиция “Атака”, 2 – от Демократи за силна България и 1 – от Българския народен съюз. 2. Избира председател, трима заместник-председатели и членове на Комисията по бюджет и финанси както следва: председател, заместник-председатели, членове.” Предложенията от парламентарните групи за състав и ръководство на Комисията по правни въпроси са следните: Парламентарната група на Коалиция за България: Георги Кадиев, Георги Анастасов, Добромир Гущеров, Йовко Йовков, Костадин Паскалев, Марко Мечев, Петър Димитров – кандидат за председател, Петър Кънев, Стоян Витанов; Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори: Милен Велчев – кандидат и за заместник-председател, Мариана Костадинова, Теодора Дренска, Енчо Малев, Нина Чилова, Лидия Шулева; Парламентарната група на ДПС: Алиосман Имамов – и за заместник-председател, Йордан Цонев, Нахит Зия, Илкер Мустафов; Парламентарната група на Обединените демократични сили: Мария Капон, Мартин Димитров – и заместник-председател. Коалиция “Атака”: Павел Шопов, Владимир Кузов; Парламентарната група на Демократи за силна България: Нено Димов, Веселин Методиев; Парламентарната група на Българския народен съюз: Николай Кънчев. Ако нямате забележки, моля, гласувайте състава и ръководството на Комисията по бюджет и финанси. Гласували 172 народни представители: за 169, против 2, въздържал се 1. Съставът и ръководството на Комисията по бюджет и финанси са приети. Следващата комисия е Комисията по правни въпроси. “Проект РЕШЕНИЕ за избиране на Комисия по правни въпроси Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 1 и 2, т. 1 и чл. 19 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
#8 · speech
Реши
1. Комисията по правни въпроси се състои от 26 народни представители, от които: 9 – от Коалиция за България, 6 – от НДСВ, 4 – ДПС, 2 – ОДС, 2 – Коалиция “Атака”, 2 – ДСБ, 1 – БНС. 2. Избира председател, трима заместник-председатели и членове на Комисията по правни въпроси както следва: председател, заместник-председатели, членове.” Кандидатурите: Коалиция за България: Весела Николаева Лечева, Иглика Димитрова Иванова, Любен Андонов Корнезов, Мая Божидарова Манолова, Михаил Райков Миков, Надя Антонова Кочева, Пламен Георгиев Ранчев, Татяна Дончева Тотева, Янаки Боянов Стоилов – кандидат и за председател; Национално движение Симеон Втори: Анелия Мингова, Огнян Герджиков, Камелия Касабова, Борислав Ралчев, Яни Янев, Валентин Милтенов – и за заместник-председател; Движение за права и свободи: Христо Дамянов Бисеров – и за заместник-председател, Четин Хюсеин Казак, Ремзи Дурмуш Осман, Метин Мехмедов Сюлейманов; Обединени демократични сили: Елеонора Николова, Филип Димитров; Коалиция “Атака”: Павел Чернев, Павел Шопов; Демократи за силна България: Елиана Масева – и за заместник-председател, Димитър Абаджиев; Български народен съюз: Борислав Българинов. Имате ли съображения? Не виждам. Моля, гласувайте проекта за решение, състава и ръководството на Комисията по правни въпроси. Гласували 177 народни представители: за 176, против 1, въздържали се няма. Комисията по правни въпроси, нейният състав и ръководство са приети. Следващата комисия е Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство. “Проект РЕШЕНИЕ за избиране на Комисия по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 1 и 2, т. 1 и чл. 19 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
#9 · speech
Реши
1. Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство се състои от 21 народни представители, от които: 7 – от Коалиция за България, 5 – от НДСВ, 3 – от ДПС, 2 – от ОДС, 1 – от Коалиция “Атака”, 1 – от ДСБ, 1 – от БНС и 1 – независим. 2. Избира председател, трима заместник-председатели и членове на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство, както следва: председател, заместник-председатели, членове.” Предложенията на парламентарните групи са следните: Коалиция за България: Захари Димитров Георгиев, Иван Добромиров Гороломов, Костадин Стоянов Паскалев – и за заместник-председател, Марко Николов Мечев, Росица Йорданова Янакиева, Силвия Николаева Алексиева, Стоян Проданов Иванов; Национално движение Симеон Втори: Марина Дикова – и за заместник-председател, Минчо Спасов, Борислав Владимиров, Ангел Тюркеджиев, Ясен Янев;
#10 · speech
Дпс
Ремзи Дурмуш Осман и за председател, Янко Александров Янков, Даут Идриз Осман;
#11 · speech
Одс
Иван Сотиров, Христо Кирчев и за заместник-председател;
#12 · speech
Ка
Илиян Илиев;
#13 · speech
Дсб
Евгени Чачев;
#14 · speech
Бнс
Стефан Софиянски. Кандидатурата на независимия народен представител е Петър Манолов. Имате ли изказвания? Не виждам. Моля гласувайте създаването, състава и ръководството на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство. Гласували 173 народни представители: за 172, против 1, въздържали се няма. Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство е утвърдена. Следваща е Комисията по външна политика. “Проект РЕШЕНИЕ за избиране на Комисия по външна политика Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 1 и ал. 2, т. 5 и чл. 19 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
#15 · speech
Реши
1. Комисията по външна политика се състои от 19 народни представители, от които 6 - Коалиция за България, 4 – НДСВ, 3 – ДПС, 1 – ОДС, 1 – Коалиция “Атака”, 1 – ДСБ, 1 – БНС, 1 независим. 2. Избира председател, 3 заместник-председатели и членове на Комисията по външна политика, както следва: председател, заместник-председатели, членове.” Предложенията на парламентарните групи са следните: Коалиция за България: Ангел Петров Найденов, Георги Стоянов Кадиев и за зам.-председател, Евгени Захариев Кирилов, Илияна Малинова Йотова, Кристиан Иванов Вигенин, Николай Георгиев Камов; Национално движение Симеон Втори: Соломон Паси и за председател, Пламен Панайотов, Даринка Станчева, Петя Гегова; Движение за права и свободи: Юнал Саид Лютфи и за зам.-председател, Фатме Муса Илияз, Росен Златанов Владимиров; Коалиция “Атака”: Петър Берон; Обединени демократични сили: Надежда Михайлова; Демократи за силна България: Константин Димитров и за зам.-преседател. Български народен съюз: Анастасия Мозер; Независим кандидат: Йордан Величков. Имате ли съображения и изказвания? Не виждам. Моля гласувайте решението, състава и ръководството на Комисията по външна политика. Гласували 181 народни представители: за 180, против 1, въздържали се няма. Съставът и ръководството на Комисията по външна политика са утвърдени. Следваща е Комисията по отбраната. “Проект РЕШЕНИЕ за избиране на Комисия по отбраната Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 1 и ал. 2, т. 6 и чл. 19 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
#16 · speech
Реши
1. Комисията по отбраната се състои от 18 народни представители, от които 6 – Коалиция за България, 4 – НДСВ, 3 – ДПС, 1 – ОДС, 1 – Коалиция “Атака”, 1 – ДСБ, 1 – БНС, 1 независим народен представител. 2. Избира председател, 3 заместник-председатели и членове на Комисията по отбраната, както следва: председател, заместник-председатели, членове.” Предложения на парламентарните групи: Коалиция за България: Ангел Петров Найденов и за председател, Атанас Тодоров Мерджанов, Владимир Николов Дамгов, Димитър Стоянов Дъбов, Любомир Пенчев Пантелеев, Пламен Георгиев Ранчев; Национално движение Симеон Втори: Илко Димитров и за зам.-председател, Николай Свинаров, Владимир Дончев, Станимир Илчев; Движение за права и свободи: Янко Александров Янков и за зам.-председател, Касим Исмаил Дал, Неджми Ниязи Али; Обединени демократични сили: Марио Тагарински; Коалиция “Атака”: Борислав Ноев; Демократи за силна България: Асен Агов и за зам.-председател; Български народен съюз: Красимир Каракачанов; Независим кандидат: Станчо Тодоров. Има ли желаещи за изказване? Не виждам. Моля гласувайте решението, съставът и ръководството на Комисията по отбраната. Гласували 172 народни представители: за 171, против 1, въздържали се няма. Комисията, съставът и ръководството й са утвърдени. "Проект РЕШЕНИЕ за избиране на Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 1 и ал. 2, т. 7 и чл. 19 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
#17 · speech
Реши
1. Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред се състои от 26 народни представители, от които 9 - Коалиция за България, 6 – НДСВ, 4 – ДПС, 2 – ОДС, 2 - Коалиция "Атака", 2 - Демократи за силна България, 1 – Български народен съюз. 2. Избира председател, трима заместник-председатели и членове на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, както следва: председател, заместник-председатели, членове.” Предложенията на КБ: Бойко Кирилов Радоев, Бойко Стефанов Великов, Васил Тодоров Калинов, Георги Владимиров Юруков, Димитър Стоянов Дъбов, Евтим Костадинов Костадинов, Иван Добромиров Гороломов, Младен Петров Червеняков, Татяна Дончева Тотева – и за заместник-председател.
#18 · speech
Ндсв
Николай Свинаров - и за председател, Валентин Милтенов, Владимир Дончев, Пламен Панайотов, Борислав Ралчев, Светослав Спасов.
#19 · speech
Дпс
Касим Исмаил Дал – и за зам.-председател, Камен Костов Костадинов, Ахмед Юсеин Юсеин, Неджми Ниязи Али.
#20 · speech
Одс
Ася Михайлова, Йордан Бакалов. Коалиция "Атака": Георги Георгиев, Владимир Кузов.
#21 · speech
Дсб
Димитър Абаджиев, Атанас Атанасов.
#22 · speech
Бнс
Борислав Българинов - и за зам.-председател. Заповядайте за уточнения, господин Китов.
#23 · speech
БНС
Уважаеми господин председател, аз мислех, че ще четете квотите за заместникпредседателските места, които ние не сме написали, защото имаме по един човек и няма смисъл. Просто това е по квота за наш заместник-председател и предлагаме господин Борислав Българинов и за заместник-председател.
#24 · speech
Разбирам. Бих попитал госпожа Дончева дали в консултациите това отговаря на съгласувания брой или това е третата кандидатура?
#25 · speech
КБ, от място
Да, отговаря.
#26 · speech
Ако трябва да направим рекапитулация на заявките за заместник-председател, нужно ли е това?
#27 · speech
КБ, от място
Не!
#28 · speech
Заявени са три кандидатури, гласуваме три кандидатури.
#29 · speech
КБ, от място
Само Коалиция "Атака" има един човек по-малко, който е предложила.
#30 · speech
Става дума за заместникпредседателските места. Господин Китов заявява, че така, както е съгласувано между парламентарните групи, господин Българинов е един от тримата заместник-председатели. Колегите от другите парламентарни групи потвърждават това.
#31 · speech
КБ, от място
Да.
#32 · speech
Предложението е за избиране на господин Българинов за член и за заместник-председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. От независимите народни представители кандидатура няма, тъй като няма и място. Има ли други уточнения, колеги? Няма. Подлагам на гласуване решението за състава и ръководството на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Гласували 181 народни представители: за 180, против 1, въздържали се няма. Комисията, съставът и ръководството са утвърдени. Следващата комисия е по земеделието и горите. "Проект РЕШЕНИЕ за избиране на Комисия по земеделието и горите Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 1 и ал. 2, т. 8 и чл. 19 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
#33 · speech
Реши
1. Комисията по земеделието и горите се състои от 23 народни представители, от които 8 - Коалиция за България, 5 – НДСВ, 3 – ДПС, 2 – ОДС, 2 - Коалиция "Атака", 2 - ДСБ, 1 – БНС. 2. Избира председател, трима заместник-председатели и членове на Комисията по земеделието и горите, както следва: председател, заместник-председатели, членове.” Персоналните предложения от КБ са: Васил Тодоров Калинов – и за председател, Георги Владимиров Юруков, Добромир Христов Гущеров, Мария Станчева Вълканова, Олег Григоров Попов, Радослав Георгиев Илиевски, Стоян Проданов Иванов, Ясен Стоянов Пенчев.
#34 · speech
Ндсв
Пламен Моллов – и за зам.-председател, Ангел Тюркеджиев, Бойко Боев, Енчо Малев, Борислав Владимиров.
#35 · speech
Дпс
Юнал Тасим Тасим – и за зам.-председател, Юсеин Аптула Джамил, Юксел Али Хатиб.
#36 · speech
Одс
Георги Пинчев, Яне Янев. Коалиция "Атака": Борислав Ноев, Ваньо Хърков.
#37 · speech
Дсб
Евдокия Манева, Васил Паница.
#38 · speech
Бнс
Венцислав Върбанов – и за зам.-председател. Кандидатури за независими народни представители няма. Има ли други уточнения по този проект за решение? Не виждам. Подлагам на гласуване проекта за решение за избиране на Комисията по земеделието и горите – състав и ръководство. Гласували 182 народни представители: за 182, против и въздържали се няма. Решението е прието. "Проект РЕШЕНИЕ за избиране на Комисията по труда и социалната политика Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 1 и ал. 2, т. 9 и чл. 19 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
#39 · speech
Реши
1. Комисията по труда и социалната политика се състои от 21 народни представители, от които 7 - Коалиция за България, 5 – НДСВ, 3 – ДПС, 2 – ОДС, 2 - Коалиция "Атака", 1 - ДСБ, 1 – БНС. 2. Избира председател, трима заместник-председатели и членове на Комисията по труда и социалната политика, както следва: председател, заместник-председатели, членове.” Предложението на КБ: Георги Данаилов Петърнейчев, Донка Иванова Михайлова, Емил Константинов Георгиев, Ива Петрова Станкова, Маргарита Спасова Панева, Петър Георгиев Мръцков – и за зам.-председател, Тодор Михайлов Кумчев.
#40 · speech
Ндсв
Кръстанка Атанасова Шаклиян и за зам.-председател, Христина Христова Велчева, Деница Ивайлова Димитрова, Мима Тодорова Василева, Весела Атанасова Драганова-Илиева;
#41 · speech
Дпс
Хасан Ахмед Адемов и за председател, Фидел Димитров Беев, Ердоан Мустафов Ахмедов;
#42 · speech
Одс
Иван Атанасов Колчаков, Ясен Димитров Попвасилев; Коалиция “Атака”: Стела Банкова и за зам.-председател, Георги Йорданов Димитров;
#43 · speech
Дсб
Антонела Ангелова Понева;
#44 · speech
Бнс
Борис Янков Ячев. Тази парламентарна група няма кандидатура за зам.-председател. Няма изказвания. Моля, гласувайте. Гласували 169 народни представители: за 169, против и въздържали се няма. Комисията по труда и социалната политика е утвърдена, както и съставът и ръководството й. “Проект РЕШЕНИЕ за избиране на Комисия по образованието и науката Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 1 и ал. 2, т. 10 и чл. 19 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
#45 · speech
Реши
1. Комисията по образованието и науката се състои от 21 народни представители, от които 7 - Коалиция за България, 5 – НДСВ, 3 – ДПС, 2 – ОДС, 1 – Коалиция “Атака”, 1 – ДСБ, 1 – БНС, 1 независим народен представител. 2. Избира председател, 3 заместник-председатели и членове на Комисията по образованието и науката, както следва: председател, зам.-председатели, членове.” Кандидатурите на Коалиция за България са следните: Андрей Лазаров Пантев, Валентина Василева Богданова – и за зам.-председател, Владимир Николов Дамгов, Георги Петков Близнашки, Иван Славов Иванов, Маруся Иванова Любчева, Пламен Василев Славов;
#46 · speech
Ндсв
Татяна Калканова – и за зам.-председател, Снежана Гроздилова, Маргарита Кънева, Анелия Атанасова, Пламен Моллов;
#47 · speech
Дпс
Лютфи Ахмед Местан – и за председател, Алиосман Ибраим Имамов, Метин Мехмедов Сюлейманов;
#48 · speech
Одс
Ася Михайлова, Мартин Димитров; Коалиция “Атака”: Станислав Станилов;
#49 · speech
Дсб
Димитър Камбуров – и за зам.-председател;
#50 · speech
Бнс
Мирослав Мурджов, няма предложение за зам.-председател. Независим кандидат: Христо Величков. Имате ли уточнения, госпожа Банкова? Заповядайте за изказване.
#51 · speech
КА
Благодаря, господин председател! Уважаеми колеги! С това гласуване за председател на комисията по родното, българското, възрожденското, националното образование днес българският парламент ще гласува едно от най-значимите си национални унижения! Обръщам се към първите две управляващи политически сили – Българската социалистическа партия и Национално движение Симеон Втори. Уважаеми колеги, недопустимо е да продължим политиката на обезбългаряване, отродяване, заличаване на историческата ни памет, заличаване на историческите ни достояния – тази политика, която четири години водеше кабинетът Кобургготски. Припомням ви, че в предишния кабинет се направи опит да се извади “Аз съм българче” от нашите буквари, успешен опит да се извадят Ботев, Паисий, Иван Вазов – това не е случайно! Направи се опит, почти успешен, да се превърнат Шипка, Скобелевият парк и Бузлуджа в пасища. Обръщам внимание, че премиерът излъга от трибуната, когато ми отговори! Изключително опасно е и е недопустимо, заради това, че сме българи, заради тази история, която имаме, тази комисия да бъде оглавявана от ДПС! Няма такъв прецедент в европейските страни.
#52 · speech
ДПС, от място
Глупости говориш!
#53 · speech
Тези, които ще ми опонират с гласуване, моля да ми опонират словесно от трибуната и да ме убедят, че признак на изключително национално достойнство, на защита на българщината, на защита на нашите големи, велики и свети имена от българската история, на нашите възрожденски писатели, е именно тази кандидатура за председател на Комисията по образованието. Аз се обръщам към българското учителство. Моля за тяхната реакция. Вероятно тази реакция ще бъде постфактум, защото виждам, че тук нещата са предрешени. Но ние сме длъжни да реагираме, да се опитаме да запазим остатъците от българското национално достойнство. Хората, които са ни изпратили тук, не са ни изпратили да погребваме българското национално достойнство.
#54 · speech
ДПС, от място
А нас за какво са ни изпратили тук?
#55 · speech
Уважаеми колеги, обръщам се отново към първите две политически сили. Ще дойде време, когато хората ще ви притискат с въпроси, когато ще питат: ние не ви изпратихме в парламента, за да гласувате такава недопустима кандидатура за председател на комисията по родното българско национално образование. Събудете българския си дух, гласувайте така, че да покажете, че сте българи, уважаеми колеги! Благодаря.
#56 · speech
ДПС, от място
Другите български граждани какво ще правят? Ще ги колите ли?
#57 · speech
Госпожо Банкова, обръщам Ви внимание върху два текста. Единият е от току-що приетия Правилник на Народното събрание, чл. 1: “Народното събрание осъществява дейността си въз основа на Конституцията и правилника”. И ал. 2 на чл. 6, госпожо Банкова: “Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на права и привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност” и т.н. Обръщам Ви внимание върху тези текстове. (Ръкопляскания от ДПС.) Има ли желание за изказвания? Заповядайте, господин Близнашки.
#58 · speech
КБ
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Познавам господин Лютфи Местан от съвместната ни работа в Конституционната комисия и смея да заявя, че той е един достоен български гражданин, един патриот на България, ревностно защитавал националните интереси при дебатите и поправките, направени във връзка с присъединяването на България към Европейския съюз. Той е един от ценителите на изящната българска словесност и смятам, че напълно заслужено той може да застане начело на тази комисия. Той е един от нас, български гражданин, както всички нас, и аз ще подкрепя неговата кандидатура.
#59 · speech
Има ли желания за други изказвания? Заповядайте, господин Радославов.
#60 · speech
КБ
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам само да си припомним думите на Апостола на свободата Васил Левски, който казваше, че в Българско всички ще бъдат равни, извън това, което гласувахме като правилник. И се обръщам към колегите от “Атака”. Аз също държа на българщината и Движението за социален хуманизъм, но вие постоянно искате тези български граждани едва ли не да се чувстват турци, не българи. Това също са български граждани и са по произход етнически турци. Докога ще се опитваме да ги правим нещо друго, извън български граждани? Мисля, че това е достойна кандидатура и аз лично я подкрепям. Благодаря.
#61 · speech
Благодаря на господин Радославов. Заповядайте, господин Димитров.
#62 · speech
ОДС
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Образованието трябва да служи на истината, а не на предразсъдъците. Това, което става в тази страна в последните месеци, бих казал дори година-две, представлява разпространяване на едни опасни и вредни, завършвали във всички страни на света с трагични и кървави последици, идеи, които са свързани с това да бъдат разграничавани хората в България на етнически принцип и по този начин да бъдат ограничавани техните права или да бъдат създавани към тях подозрения от различно естество. Имал съм удоволствието да посоча, че аз не одобрявам настоящото правителство и не съм очарован от настоящото мнозинство в този парламент. Но ако тези хора, които в момента поставят на чисто етнически принцип своите възражения срещу един или друг кандидат за един или друг пост в парламента, действително мислеха за интересите на България, те не биха могли да не се досетят, че в българската история има неща безспорни, които никой не би се осмелил да атакува днес. И едва ли за България представлява каквато и да била възможност и каквато и да била заплаха някой да оспори достойнствата и значимостта на българските възрожденци. За съжаление и днес има хора, които оспорват престъпленията на комунизма в България. И аз ви питам вие, които в момента се опитвате да създадете разделение в българската нация по принцип, което няма нищо общо с убежденията, което няма нищо общо с възгледите, което в крайна сметка няма нищо общо с делата, които следва да бъдат извършени в името на нацията, вие, които се опитвате да създавате това разграничение, какво смятате - че по-хубаво за Комисията по образованието ще бъде, ако тя е ръководена от някой, който, примерно, има различна от вашата оценка за едни или други исторически събития? Ако започнем да поставяме по този начин нещата, възражения винаги ще се намерят. Аз и днес имам възражения срещу преподаватели в български учебни заведения и висши, и средни, които по превратен начин третират историята на България. Но всичко това са проблемите на нашето движение напред. Тези неща ще бъдат преодолени. Но това е някакъв реален проблем. А проблемът за това, кой каква етническа принадлежност има, е измислен. Но освен че е измислен, той е и опасен. Защото, пак повтарям, никъде по света разпространението на подобни идеи не е донесло нищо добро на съответните държави, освен провал и кръв. (Ръкопляскания от ДПС.)
#63 · speech
Благодаря на господин Димитров. Има ли други желаещи? Заповядайте, господин Станилов.
#64 · speech
КА
Само няколко изречения, рискувайки да се повторя. Мисля, че дебатът се изкриви. Възражението на госпожа Банкова беше специално за тази комисия. Аз съм предложен за член на тази комисия. Както видяхте, не се изказах против кандидатурата на господин Местан, защото смятам, че нейният успех или неуспех ще се види при работата на комисията, какви идеи има той за развитието на българското образование и какви ще бъдат действията на комисията. Аз заявявам, че ако вие, стоящите тук, го изберете за председател на тази комисия, аз като член на тази комисия ще работя без проблеми с него, тъй като смятам, че в практическите действия ще се види кой какъв е и за какво става дума. Във връзка с възражението на госпожа Банкова и на повечето депутати на нашата парламентарна група тук се изказаха неща, които просто не стоят така. Разделението, господин Филип Димитров, капсуловането на определена етническа група в България, да я наречем малцинство, се извършва от Движението за права и свободи. Според мен изолирането, противопоставянето също се прокарва в тази политика. И затова в програмата на Коалиция “Атака”, в нейната цялостна идеология се прокрадва, не, изразява се протест, възражение срещу съществуването на етническа партия, не срещу българските турци. Това е ясно за всички и недейте да фалшифицирате, да митологизирате, даже нямам думи да се изразя, и да подменяте нашите идеи за какво става дума тук. И аз накрая на своето изказване ще кажа нещо лично. Ще смятам, че половината от моята лична мисия в това Народно събрание е изпълнена тогава, когато в тази зала има повече турци, отколкото има, но те бъдат в редиците на българските политически партии. Тогава ще поздравя всичките. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КА.)
#65 · speech
ДПС, от място
Направете го. Защо не го правите?
#66 · speech
Има ли други желаещи за изказвания? Не виждам. Моля да гласуваме решението за избиране на Комисията по образованието и науката – нейният състав, председател и заместник-председатели. Моля, гласувайте. Гласували 147 народни представители: за 137, против 8, въздържали се 2. Комисията, състава и ръководството й са утвърдени. Следващата комисия е Комисия по здравеопазването. “Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на Комисия по здравеопазването Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 1 и ал. 2, т. 11 и чл. 19 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
#67 · speech
Реши
1. Комисията по здравеопазването се състои от 21 народни представители: 7 – КБ, 5 – НДСВ, 3 – ДПС, 2 – ОДС, 1 – КА, 1 – ДСБ, 1 – БНС, 1 независим. 2. Избира председател, трима заместник-председатели и членове на Комисията по здравеопазването, както следва: председател, заместник-председатели, членове.” Предложенията на Парламентарната група на Коалиция за България: Емил Костадинов Георгиев, Ива Петрова Станкова, Надя Антонова Кочева, Петър Георгиев Мръцков, Росица Йорданова Янакиева, Руденко Радев Йорданов, Тодор Михайлов Кумчев – и за зам.-председател.
#68 · speech
Ндсв
Лъчезар Богомилов Иванов, Ботьо Илиев Ботев, Атанас Димитров Щерев – и за зам.-председател, Борислав Любенов Великов, Антония Стефанова Първанова.
#69 · speech
Дпс
Нигяр Сахлим Джафер – и за зам.-председател, Хасан Ахмед Адемов, Ердинч Илияз Хаджиев.
#70 · speech
Одс
Иван Атанасов Колчаков и Ваньо Евгениев Шарков. Коалиция “Атака”: д-р Ваню Стефанов Хърков.
#71 · speech
Дсб
Васил Димитров Паница.
#72 · speech
Бнс
Борислав Димитров Китов – и за председател на комисията. Независим народен представител: Христо Боянов Величков. Имате ли изказвания? Няма изказвания. Моля, гласувайте комисията, състава и ръководството й. Гласували 155 народни представители: за 154, против няма, въздържал се 1. Комисията, съставът и ръководството й са избрани. “Проект РЕШЕНИЕ за избиране на Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 1 и ал. 2, т. 12 и чл. 19 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
#73 · speech
Реши
1. Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта се състои от 15 народни представители, от които 6 от КБ, 4 – НДСВ, 1 – ДПС, 1 – ОДС, 1 – КА, 1 – ДСБ, 1 – БНС. 2. Избира председател, трима заместник-председатели и членове на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, както следва: председател, заместник-председатели, членове.” Предложенията на Коалиция за България: Валентина Василева Богданова, Весела Николаева Лечева, Евгения Тодорова Живкова - и за зам.-председател, Иван Николов Гризанов, Маргарита Спасова Панева, Силвия Тодорова Стойчева.
#74 · speech
Ндсв
Светослав Иванов Спасов – и за председател на комисията, Маргарита Василева Кънева, Мария Ангелиева-Колева и Лъчезар Богомилов Иванов.
#75 · speech
Дпс
Юксел Али Хатиб – и за зам.-председател.
#76 · speech
Одс
Ваньо Евгениев Шарков – и за зам.-председател. Коалиция “Атака”: Георги Йорданов Димитров.
#77 · speech
Дсб
Антонела Ангелова Понева.
#78 · speech
Бнс
Мирослав Димитров Мурджов. Независими кандидати не се предвиждат. Това е предложението за състав и ръководство на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. Имате ли изказвания? Няма изказвания. Моля, гласувайте. Гласували 150 народни представители: за 150, против и въздържали се няма. Комисията, членовете и ръководството й са утвърдени единодушно. “Проект РЕШЕНИЕ за избиране на Комисия по околната среда и водите Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 1 и ал. 2, т. 13 и чл. 19 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
#79 · speech
Реши
1. Комисията по околната среда и водите се състои от 21 народни представители, от които 7 от КБ, 5 – НДСВ, 3 – ДПС, 2 – ОДС, 1 – Коалиция “Атака”, 1 – ДСБ, 1 – БНС, 1 независим. 2. Избира председател, 3 заместник-председатели и членове на Комисията по околната среда и водите, както следва: председател, заместник-председатели, членове.” Предложенията на Коалиция за България: Александър Владимиров Радославов, Георги Тодоров Божинов – и за председател, Захари Димитров Георгиев, Златко Тонев Златев, Ненко Викторов Темелков, Олег Григоров Попов, Румен Иванов Такоров.
#80 · speech
Ндсв
Долорес Борисова Арсенова – и за зам.-председател, Борислав Любенов Великов, Ваня Крумова Цветкова, Тодор Найденов Костурски, Йордан Димитров Костадинов.
#81 · speech
Дпс
Росен Златанов Владимиров – и за зам.-председател, Ердинч Илияз Хаджиев, Юсеин Аптула Джемил.
#82 · speech
Одс
Димитър Иванов Димитров и Яне Георгиев Янев. Коалиция “Атака”: Стела Димитрова Банкова.
#83 · speech
Дсб
Евдокия Иванова Манева.
#84 · speech
Бнс
Иван Георгиев Стаматов – и за зам.-председател. Независим кандидат – Станчо Николов Тодоров. Това са предложенията за структура, състав и ръководство на комисията. Има ли желаещи за изказване? Няма. Моля, гласувайте. Гласували 156 народни представители: за 156, против и въздържали се няма. Решението е прието единодушно. "Проект РЕШЕНИЕ за избиране на Комисия по енергетика Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 1 и ал. 2, т. 14 и чл. 19 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
#85 · speech
Реши
1. Комисията по енергетика се състои от 14 народни представители, от които 5 от Коалиция за България, 3 от НДСВ, 2 от ДПС, 1 от ОДС, 1 от Коалиция "Атака", 1 от ДСБ, 1от БНС. 2. Избира председател, трима заместник-председатели и членове на Комисията по енергетика, както следва: председател, заместник-председатели, членове.” Предложения на ПГ на КБ: Александър Димитров Паунов, Златко Тонев Златев, Иван Николов Гризанов - и за заместник-председател,Мая Божидарова Манолова, Петър Александров Симеонов.
#86 · speech
Ндсв
Йордан Димитров Костадинов – и за зам.-председател, Татяна Стоянова Калканова, Долорес Борисова Арсенова.
#87 · speech
Дпс
Рамадан Байрам Аталай - и за председател, Ариф Сами Агуш.
#88 · speech
Одс
Марио Иванов Тагарински – и за зам.-председател. Коалиция "Атака": доц. Минчо Христов Куминев.
#89 · speech
Дсб
Иван Николаев Иванов.
#90 · speech
Бнс
Евгений Гинев Жеков. Независими народни представители – няма. Чухте предложението за състав и ръководство. Няма желаещи за изказване. Моля, гласувайте решението за избиране на Комисията по енергетика, за нейния състав и ръководство. Гласували 151 народни представители: за 151, против и въздържали се няма. Решението е прието единодушно. "Проект РЕШЕНИЕ за избиране на Комисия по култура Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 1 и ал. 2, т. 15 и чл. 19 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
#91 · speech
Реши
1. Комисията по култура се състои от 14 народни представители, от които 5 от Коалиция за България, 3 от НДСВ, 2 от ДПС, 1 от ОДС, 1 от Коалиция "Атака", 1 от ДСБ, 1от БНС. 2. Избира председател, трима заместник-председатели и членове на Комисията по култура, както следва: председател, заместник-председатели, членове. Предложения на ПГ на КБ: Атанас Тодоров Мерджанов – и за зам.-председател, Дончо Стефанов Цончев, Евгения Тодорова Живкова, Иво Първанов Атанасов, Руденко Радев Йорданов.
#92 · speech
Ндсв
Нина Стефанова Чилова – и за председател, Коста Димитров Цонев, Анелия Христова Атанасова.
#93 · speech
Дпс
Фикрет Хюдаетов Шабанов – и за зам.-председател и Рейхан Ибадула Аблеким.
#94 · speech
Одс
Любен Любенов Дилов. Коалиция "Атака": Станислав Тодоров Станилов – и за зам.-председател.
#95 · speech
Дсб
Николай Боянов Михайлов.
#96 · speech
Бнс
Бойко Иванов Ватев.” Това е предложението за състав и ръководство на Комисията по култура. Няма желаещи за изказване. Моля, гласувайте! Гласуваме състава на Комисията по култура. Гласували 152 народни представители: за 152, против и въздържали се няма. Решението е прието. "Проект РЕШЕНИЕ за избиране на Комисия по правата на човека и вероизповеданията Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 1 и ал. 2, т. 16 и чл. 19 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
#97 · speech
Реши
1. Комисията по правата на човека и вероизповеданията се състои от 14 народни представители, от които 5 от Коалиция за България, 3 от НДСВ, 2 от ДПС, 1 от ОДС, 1 от Коалиция "Атака", 1 от ДСБ, 1 от БНС. 2. Избира председател, трима заместник-председатели и членове на Комисията по правата на човека и вероизповеданията, както следва: председател, заместник-председатели, членове. Предложенията на ПГ на КБ: Александър Стоянов Арабаджиев, Маруся Иванова Любчева, Пламен Василев Славов, Тома Янков Томов, Трифон Димитров Митев – и за зам.-председател.
#98 · speech
Ндсв
Огнян Стефанов Герджиков – и за председател на комисията, Кръстанка Атанасова Шаклиян, Гергана Христова Грънчарова.
#99 · speech
Дпс
Ахмед Юсеин Юсеин – и за зам.-председател, Фикрет Хюдаетов Шабанов.
#100 · speech
Одс
Иван Георгиев Сотиров. Коалиция "Атака": Павел Михайлов Чернев.
#101 · speech
Дсб
Николай Боянов Михайлов – и за зам.-председател.
#102 · speech
Бнс
Николай Петров Кънчев". Няма желаещи за изказване. Моля, гласувайте. Гласували 150 народни представители: за 150, против и въздържали се няма. Решението е прието. “Проект РЕШЕНИЕ за избиране на Комисия по жалбите и петициите на гражданите Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 1 и ал. 2, т. 17 и чл. 19 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
#103 · speech
Реши
1. Комисията по жалбите и петициите на гражданите се състои от 16 народни представители, от които: 6 – КБ, 4 – НДСВ, 2 – ДПС, 1 – ОДС, 1 – Коалиция “Атака”, 1 – ДСБ, 1 – БНС. 2. Избира председател, трима заместник-председатели и членове на Комисията по жалбите и петициите на гражданите, както следва: председател, заместник-председатели и членове.” Предложения на: Коалиция за България: Александър Димитров Паунов - и за заместник-председател, Жори Йорданов Алексиев, Иглика Димитрова Иванова, Ненко Викторов Темелков, Райна Господинова Йовчева и Ясен Стоянов Пенчев; Национално движение Симеон Втори: Мима Василева, Гергана Грънчарова, Васил Иванов-Лучано – и за заместник-председател; Движение за права и свободи: Илкер Ахмедов Мустафов – и за заместник-председател, Даут Идрис Осман; Обединени демократични сили: Йордан Бакалов – и за председател; Коалиция “Атака”: Тодор Батилов; Демократи за силна България: Екатерина Михайлова; Български народен съюз – има предвидено място, но няма кандидатура. Има ли желаещи за изказвания? Не виждам. Моля, гласувайте. Гласували 157 народни представители: за 157, против и въздържали се няма. Съставът и ръководството на комисията са утвърдени. “Проект РЕШЕНИЕ за избиране на Комисия по европейска интеграция Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 1 и ал. 2, т. 18 и чл. 19 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
#104 · speech
Реши
1. Комисията по европейска интеграция се състои от 20 народни представители, от които: 7 – КБ, 4 – НДСВ, 3 – ДПС, 2 – ОДС, 1 – Коалиция “Атака”, 1 – ДСБ, 1 – БНС, 1 – независим. 2. Избира председател, трима заместник-председатели и членове на Комисията по европейска интеграция, както следва: председател, заместник-председатели и членове.” Предложенията на Коалиция за България: Атанас Атанасов Папаризов – и за председател на комисията, Кристиан Иванов Вигенин, Михаил Райков Миков, Младен Петров Червеняков, Райна Господинова Йовчева, Силвия Тодорова Стойчева, Янаки Боянов Стоилов; Национално движение Симеон Втори: Мария Иванова Ангелиева – и за заместник-председател, Соломон Исак Паси, Атанас Димитров Щерев, Даринка Христова Станчева; Движение за права и свободи: Фатме Муса Илияз – и за заместник-председател, Филиз Хакъева Хюсменова, Четин Хюсеин Казак; Обединени демократични сили: Петър Владимиров Стоянов, Филип Димитров Димитров; Коалиция “Атака”: Димитър Кинов Стоянов – и за заместник-председател; Демократи за силна България: Константин Стефанов Димитров; Български народен съюз: Стефан Антонов Софиянски; Независим – Йордан Петров Величков. Има ли желаещи да се изкажат? Не виждам. Моля, гласувайте Комисията по европейска интеграция. Гласували 150 народни представители: за 150, против и въздържали се няма. Комисията по европейска интеграция е утвърдена. “Проект РЕШЕНИЕ за избиране на Комисия по транспорт и съобщения Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 1 и ал. 2, т. 19 и чл. 19 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
#105 · speech
Реши
1. Комисията по транспорт и съобщения се състои от 21 народни представители, от които: 7 – КБ, 5 – НДСВ, 3 – ДПС, 2 – ОДС, 1 – Коалиция “Атака”, 1 – ДСБ, 1 – БНС, 1 – независим. 2. Избира председател, трима заместник-председатели и членове на Комисията по транспорт и съобщения, както следва: председател, заместник-председатели и членове.” Предложенията на парламентарните групи са следните: Коалиция за България: Александър Владимиров Радославов, Александър Стоянов Арабаджиев, Апостол Иванов Димитров, Георги Данаилов Петърнейчев, Димитър Николов Гъндев, Любомир Пенчев Пантелеев и за заместник-председател, Радослав Георгиев Илиевски; Национално движение Симеон Втори: Йордан Мирчев и за председател, Тодор Костурски, Ботьо Ботев, Ваня Цветкова, Иван Иванов; Движение за права и свободи: Камен Костов Костадинов и за заместник-председател, Несрин Мустафа Узун, Ердоан Мустафов Ахмедов; Обединени демократични сили: Димитър Димитров, Димитър Йорданов; Коалиция “Атака”: Митко Димитров; Демократи за силна България: Иван Николаев Иванов; Български народен съюз: Румен Ангелов и за заместник-председател; Независим кандидат: Петър Манолов. Уважаеми народни представители, това са предложенията, които са внесени. Имате ли изказвания по тях? Няма изказвания. Моля, гласувайте. Гласували 147 народни представители: за 147, против и въздържали се няма. Комисията по транспорт и съобщения е утвърдена. “Проект РЕШЕНИЕ за избиране на Комисия по гражданското общество и медии Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 1 и ал. 2, т. 20 и чл. 19 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
#106 · speech
Реши
1. Комисията по гражданското общество и медии се състои от 16 народни представители, от които 6 – КБ, 4 – НДСВ, 2 – ДПС, 1 – ОДС, 1 – Коалиция “Атака”, 1 – ДСБ, 1 – БНС. 2. Избира председател, трима заместник-председатели и членове на Комисията по гражданското общество и медии, както следва: председател, заместник-председатели и членове.” Предложенията за състав на Комисията по гражданското общество и медии: Коалиция за България: Бойко Кирилов Радоев, Георги Петков Близнашки, Донка Иванова Михайлова, Иво Първанов Атанасов и за председател на комисията, Илияна Малинова Йотова, Трифон Димитров Митев; Национално движение Симеон Втори: Весела Драганова и за заместник-председател, Ясен Янев, Коста Цонев, Васил Иванов-Лучано; Движение за права и свободи: Рейхан Ибадула Аблеким и за заместник-председател, Лютви Ахмед Местан; Обединени демократични сили: Любен Дилов; Коалиция “Атака”: Димитър Стоянов; Демократи за силна България: Светослав Малинов; Български народен съюз: Бойко Ватев и за заместник-председател; Няма независими народни представители в тази комисия. Има ли желаещи за изказване? Няма. Моля, гласувайте. Гласували 139 народни представители: за 139, против и въздържали се няма. Комисията по гражданското общество и медии е утвърдена. “Проект РЕШЕНИЕ за избиране на Комисия по въпросите на държавната администрация Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 1 и ал. 2, т. 21 и чл. 19 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
#107 · speech
Реши
1. Комисията по въпросите на държавната администрация се състои от 14 народни представители, от които 5 – КБ, 3 – НДСВ, 2 – ДПС, 1 – ОДС, 1 – Коалиция “Атака”, 1 – ДСБ, 1 – БНС. 2. Избира председател, трима заместник-председатели и членове на Комисията по въпросите на държавната администрация, както следва: председател, заместник-председатели и членове.” Предложения на парламентарните групи: Коалиция за България: Васил Миланов Антонов и за заместник-председател, Венелин Димитров Узунов, Иван Петков Даков, Мария Станчева Вълканова, Румен Иванов Такоров; Национално движение Симеон Втори: Олимпи Кътев и за заместник-председател, Минчо Спасов, Деница Димитрова; Движение за права и свободи: Нахит Джевдет Зия и за заместник-председател, Христо Дамянов Бисеров; Обединени демократични сили: Петър Стоянов; Коалиция “Атака”: Илиян Илиев; Демократи за силна България: Веселин Методиев и за председател на комисията; Български народен съюз: Борис Ячев. Има ли желаещи народни представители да се изкажат? Няма. Моля, гласувайте. Гласували 144 народни представители: за 144, против и въздържали се няма. Комисията по въпросите на държавната администрация е утвърдена от Народното събрание. “Проект РЕШЕНИЕ за избиране на Комисия по парламентарна етика Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 1 и ал. 2, т. 22 и чл. 19 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
#108 · speech
Реши
1. Комисията по парламентарна етика се състои от 14 народни представители, от които 5 – КБ, 3 – НДСВ, 2 – ДПС, 1 – ОДС, 1 – Коалиция “Атака”, 1 – ДСБ, 1 – БНС. 2. Избира председател, трима заместник-председатели и членове на Комисията по парламентарна етика, както следва: председател, заместник-председатели, членове.” Предложение на КБ: Андрей Лазаров Пантев, Дончо Стефанов Цончев, Евгени Захариев Кирилов, Иван Петков Даков, Тома Янков Томов – и за заместник-председател.
#109 · speech
Ндсв
Теодора Дренска – и за заместник-председател, Христина Христова, Антония Първанова.
#110 · speech
Дпс
Ариф Сами Агуш – и за заместник-председател, Нигяр Сахлим Джафер. Коалиция “Атака”: Тодор Батилов – и за председател на комисията.
#111 · speech
Одс
Георги Пинчев.
#112 · speech
Дсб
Димитър Камбуров.
#113 · speech
Бнс
Венцислав Върбанов. Няма предложение за независими народни представители. Имате ли съображения по тези предложения? Не виждам. Моля, гласувайте. Гласували 135 народни представители: за 135, против и въздържали се няма. Комисията е утвърдена. “Проект РЕШЕНИЕ за избиране на Комисия за борба с корупцията Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 1 и ал. 2, т. 23 и чл. 19 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
#114 · speech
Реши
1. Комисията за борба с корупцията се състои от 16 народни представители, от които 6 – КБ, 4 – НДСВ, 2 – ДПС, 1 – ОДС, 1 – Коалиция “Атака”, 1 – ДСБ, 1 – БНС. 2. Избира председател, трима заместник-председатели и членове на Комисията за борба с корупцията, както следва: председател, заместник-председатели и членове.” Предложение на КБ: Апостол Иванов Димитров, Бойко Стефанов Великов – и за председател, Димитър Николов Гъндев, Евтим Костадинов Костадинов, Иван Славов Иванов, Кирил Николаев Добрев.
#115 · speech
Ндсв
Ясен Янев, Снежана Гроздилова – и за заместник-председател, Илко Димитров, Даринка Станчева.
#116 · speech
КА, от място
Това й е трета комисия.
#117 · speech
ДПС: Митхат Сабри Метин – и за заместник-председател, Рамадан Байрам Аталай.
#118 · speech
Одс
Елеонора Николова.
#119 · speech
Ка
доц. Минчо Христов.
#120 · speech
Дсб
Атанас Атанасов.
#121 · speech
Бнс
Евгений Жеков. Няма независими народни представители. Има ли съображения? Заповядайте, госпожо Банкова, имате думата.
#122 · speech
встрани от микрофоните
Останах с впечатлението, че госпожа Даринка Станчева фигурира в три комисии. Може би греша?
#123 · speech
Има въпрос към колегите от Национално движение Симеон Втори дали госпожа Станчева фигурира в три комисии. Може ли някой да даде отговор на този въпрос на госпожа Банкова?
#124 · speech
ОДС, от място
Дайте почивка, за да се изясни.
#125 · speech
Чувам Вашия глас, господин Димитров. Точно щях да апелирам да завършим и последната комисия, преди да дам почивка.
#126 · speech
НДСВ, от място
Станимир Илчев трябва да бъде вместо Даринка Станчева.
#127 · speech
Има техническа грешка. В Комисията за борба с корупцията вместо Даринка Станчева трябва да бъде господин Станимир Илчев. Заповядайте, госпожо Банкова.
#128 · speech
КА
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз имам едно второ възражение по отношение на комисиите. С ясното съзнание съм, че то ще последва и вашето решение ще бъде идентично на това, което беше за Комисията по образованието. Аз отново съм длъжна да обърна внимание, че е нелогично Комисията по корупция да бъде оглавявана от управляващото мнозинство. Две от политическите сили в управляващото мнозинство – НДСВ и ДПС, са носители, участници и съучастници в едни от най-значимите корупционни сделки и далавери при предишното управление. Кажете ми моля каква е логиката те сами да се саморазследват? Слагайки ръководство на Комисията по корупция от управляващите, това е ясен знак към обществото, че част от тези сделки и далавери ще бъдат покрити. Ние виждаме вече, че има лек деликатен завой по отношение на съдбата на магистрала “Тракия”. Как тази комисия ще се произнесе за ограбване на българския национален капитал по отношение на външния дълг – само от първите две сделки 1 милиард и 100 милиона долара са ограбени от България, как ще се произнесе тази комисия за една друга корупционна сделка – за детската болница? Нека не забравяме това. То така отмина, но има хора, които вече са взели комисиони за тази корупционна сделка. Каква ще бъде съдбата на криминалната приватизация и най-вече съдбата на тези десетки, десетки сделки, далавери и продажба на държавно имущество, което кабинетът “Кобургготски” в оставка реализира в тези 50 дни безвластие и безвремие. Умолявам управляващите да помислят за честта на това Народно събрание. За обективността на нашата работа би трябвало да има представител на опозицията в ръководството на тази комисия. Иначе вие, уважаеми колеги, давате знак, че, бидейки ръководители на тази комисия, вие всъщност ще се саморазследвате, което е много далеч от истината, имайки предвид, че НДСВ и ДПС бяха основните носители на корупционното управление при кабинета “Кобургготски”. Благодаря.
#129 · speech
Благодаря Ви, госпожо Банкова. Има още двама желаещи за изказване. Междувпрочем, госпожо Банкова, в случая Вашето изказване е напълно в реда на нещата. Съгласно правилника имате основание и право да изразите мнението си така, както го направихте. Така че реакцията ми в този случай е противоположна на онази при предишното Ви изказване, просто защото нещата са различни. Предлагам да дадем все пак 30-минутната почивка, защото имаме да гласуваме още една комисия. Чувствам, че повечето колеги в пленарната зала искат почивка. Тридесет минути почивка. Продължаваме в 11,35 ч. (Звъни.) (След почивката.)
#130 · speech
звъни
Уважаеми колеги, регистрирали са се 143 народни представители. Имаме необходимия кворум. Продължаваме заседанието. Имаше две заявки за изказвания във връзка с дискусията по проекторешението за Комисията за борба с корупцията. Давам думата на господин Христо Кирчев.
#131 · speech
ОДС
Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Буди недоумение по нашия път за Европа, за който ние говорим, да предоставим ръководството на Комисията за борба с корупцията на управляващите. Това наистина говори пред нашето общество и пред Европейския съюз, че ние просто се шегуваме с парламентаризма. От една страна, ние размахваме знамето, искаме да демонстрираме, че в България нещо се прави реално за борба с корупцията, а същевременно управляващото мнозинство, което до голяма част беше управляващо и в Тридесет и деветото Народно събрание, участвало е и в изпълнителната власт, аз не искам да ставам прокурор и от трибуната да говоря кой какви престъпления е вършил и т.н., защото това не е в моите компетенции като народен представител, но е реално, редно е и е необходимо, ако искаме наистина да демонстрираме пред българското общество и да възвърнем донякъде вярата в парламентаризма и че съществува в парламента, е тази комисия да се оглавява от опозицията и нейните заместник-председатели да бъдат също от опозицията. Аз знам, че дълбоко във вашите души вие сте съгласни с мен, но докога ще играем тази игра на котка и мишка пред обществото и се чудим, че българският парламент след това нямал никакъв авторитет. Хората виждат, че тук си играем на криеница в самия парламент, който е обликът на българското общество. Например в Комисията за борба с корупцията ние представяме нашия кандидат Елеонора Николова. Не искам тук да я величая, вие много добре знаете нейната биография. Тя не е предубедена от предишното Народно събрание. Тя е един отличен юрист с 28 години стаж, била е в изпълнителната власт. Какво по-добро от това такъв род хора да попаднат в ръководството на комисията и да разследват, ако има сигнали, корупцията, и да подават тези сигнали на прокуратурата, отколкото, както беше Комисията за борба с корупцията в миналия парламент. Вие знаете много добре, че това беше една игра на криеница, нищо повече! Много моля управляващото мнозинство, ако реално иска да демонстрира пред нашето общество някаква нагласа за борба срещу корупцията, ако иска да покаже, че наистина ще правим нещо за борбата с корупцията, то поне да дадем някакво ново решение и да демонстрираме ново поведение в тази насока. Благодаря ви.
#132 · speech
Благодаря, господин Кирчев. Заповядайте, госпожо Дончева.
#133 · speech
КБ
Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Смея да кажа, че за последните 15 години парламентът значително еволюира в това как да се разпредели ръководството на парламентарната дейност в посока на предоставяне на опозицията на все повече възможности да участва в ръководството на временните и постоянните комисии. В сравнение с предишни парламенти сега има просто бум на председатели на комисии от опозицията. Знаете, че неизменно през тези 15 години правилникът е прокарвал едно разбиране, че пропорционалността се съблюдава по отношение на членовете, но не и по отношение на ръководствата. Това е прието и в сегашния правилник, който вчера беше публикуван в “Държавен вестник”. Независимо от това и именно защото Народното събрание би трябвало да дава пълноценна възможност за работа и на опозицията, сегашното мнозинство предостави места за председатели на комисии на всяка парламентарна група. Аз разбирам колегите от Обединените демократични сили. Но преди малко, когато гласувахме комисия с тяхно предложение за председател, аз не чух някакво разбиране, че те може би не биха искали да имат там председател. Вие разбирате, че е несправедливо и няма на какво основание Съюзът на Обединените демократични сили, парламентарната група да получи повече председателски места от останалите опозиционни парламентарни групи и за сметка на някоя от тях. Всичко това подлежи на предварително договаряне. Всички вие знаете, че ние изпитваме огромно уважение към госпожа Елеонора Николова. Аз смятам, че тя ще бъде полезен член на комисията. По отношение на това дали Комисията по корупция да се управлява от опозицията в сегашния парламент, аз бих била много щастлива, ако по времето, когато управляваха Обединените демократични сили, те да твърдяха същото. Само че такива твърдения не чух. В миналия парламент не чух такива твърдения и от НДСВ, чийто представител тогава беше госпожа Банкова. Сега, когато имаме друго управляващо мнозинство, мисля, че малко преждевременно някои от опозиционните парламентарни групи решиха, че господин Великов, който се предлага от страна на мнозинството за председател на комисията, непременно ще слага наколенки пред министрите и ще замита сигнали за корупция. Мисля, че хората, които го познават и са работили с него през тези всички парламентарни години, знаят, че това общо взето е изключено. Включително знае това и госпожа Банкова, която работи под негово ръководство в Комисията по жалбите. Ние не смятаме, че мнозинството има интерес да създава декоративна Комисия за борба с корупцията. Ние не смятаме така. Най-големи спирачки трябва да се създават в самите управляващи партии и в управляващите парламентарни групи, защото са по-ефективни. Смятам, че това, което се предлага дотук, е справедливо и дава много повече възможности на опозицията. Смятам, че след малко “Атака” ще си предложи петия заместник-председател на комисия и така всички опозиционни парламентарни групи ще имат по петима заместник-председатели и по един председател на постоянна парламентарна комисия. И смятам, че това е справедливо, разумно и в интерес на работата.
#134 · speech
Благодаря, госпожо Дончева. За реплика има думата господин Кирчев.
#135 · speech
ОДС
Уважаеми господин председател! Уважаема госпожо Дончева, Вие знаете, че искрено Ви уважавам заради Вашето чувство за справедливост и знам много добре, че когато един човек принадлежи към една парламентарна група, той така или иначе трябва да защитава нейните интереси. Но знам също така, че дълбоко във Вашата душа Вие сте съгласна с мен. Да, Вие сте напълно права, в предишните парламенти пак е вървяла и се е пеела тази песен и така бавно и сигурно рейтингът на парламента загива. Стана така, че когато ние вървим между хората, вие също го усещате, повечето ни посрещат с едно пренебрежение, дори хората си извръщат погледа настрани, защото по неща, които постоянно се говори, че трябва да бъдат свършени, в парламента ние най-често взимаме обратното решение, за да има някакво удовлетворение в партийните среди, от които произлизаме. Аз съм дълбоко уверен, че колегите народни представители разбират истината на тези думи, защото постоянно раждаме комисии и затова в пресата ни се присмиват: ако искате нещо да не стане, дайте го на комисията. Тук не съм визирал името на определено лице. Сигурно в опозицията има също много достойни хора, но ние искаме ли веднъж да дадем някакъв знак в обществото за промяна, или ще си я караме така, докато рейтингът на парламента спадне под един процент? Благодаря.
#136 · speech
Благодаря на господин Кирчев. Заповядайте, госпожо Банкова.
#137 · speech
КА
Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, уважаема госпожо Дончева! С цялото ми уважение към председателството на господин Великов, потвърждавам, че в предишния парламент той водеше блестящо Комисията по жалбите и петициите на гражданите. Смея да кажа, че тя имаше много ефективна работа, дори бяхме пренатоварени с работа. Тази комисия имаше много голям и значим авторитет поради работата, която вършеше. И аз нямам никакви възражения към председателството на господин Бойко Великов. Даже мисля и смея да кажа, че това е добро попадение. Моето възражение се отнасяше до отсъствието в ръководството на представител на опозицията. И ако ми позволите, още веднъж ще кажа, че ще бъде добър сигнал към обществото в тази комисия на всяка цена в ръководството да има представител на опозицията. Защото аз си давам сметка за изключително деликатната ситуация, в която се намират трите управляващи сили в тази коалиция. В тази коалиция има две политически сили, които са виновници за пагубното и гибелно четиригодишно управление на кабинета Кобургготски, които са носители, съучастници и участници в много от най-значимите корупционни сделки. И няма как тази Комисия за борба с корупцията сама себе си да обследва и да няма в ръководството й представител на опозицията. Само това е моето възражение. Мисля, че това ще бъде възприето, защото по този начин наистина ще дадем сигнал на хората, че тук се работи обективно, че се разследва корупцията, която разяжда България. По корупционни практики България е на едно от водещите места. Заради това, че корупцията беше издигната в ранг на официална правителствена политика при кабинета Кобургготски, България има сега проблеми с евентуалното членство в Европейския съюз. Затова мисля, че ще дадем добър сигнал, ако включим представител на опозицията в ръководството на Комисията за борба с корупцията. Благодаря.
#138 · speech
Има ли трета реплика? Няма. Заповядайте, госпожо Дончева, за дуплика.
#139 · speech
КБ
Аз мисля, госпожо Банкова, че Вашите колеги от парламентарната група Ви казаха просто да си дадете предложението за заместник-председател. И не знам защо трябва да говорим дълго за нещо, което е ясно.
#140 · speech
Има ли други желаещи за изказвания? Не виждам. От ръководството на Парламентарната група на Коалиция "Атака" постъпи предложение представителят на парламентарната група в Постоянната комисия за борба с корупцията господин Минчо Христов да бъде и заместник-председател на комисията. Предложението е за гласуване на ръководство от председател и трима заместник-председатели, един от които от Коалиция "Атака". Има ли изказвания? Няма изказвания. Моля да гласувате проекторешението за избиране на Комисия за борба с корупцията, нейния състав и ръководство. Гласували 147 народни представители: за 138, против няма, въздържали се 9. Комисията е утвърдена. И последният проект за решение, уважаеми колеги, е: "Проект РЕШЕНИЕ за избиране на Комисия по политиката при бедствия и аварии Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 1 и ал. 2, т. 24 и чл. 19 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
#141 · speech
Реши
1. Комисията по политиката при бедствия и аварии се състои от 14 народни представители, от които 5 от Коалиция за България, 3 от НДСВ, 2 от ДПС, 1 от ОДС, 1 от Коалиция "Атака", 1 от ДСБ, 1 от БНС. 2. Избира председател, трима заместник-председатели и членове на Комисията по бедствия и аварии, както следва: председател, заместник-председатели, членове. Предложения от: КБ - Венелин Димитров Узунов – и за председател, Георги Тодоров Божинов, Йовко Христов Йовков, Петър Александров Симеонов, Силвия Николаева Алексиева. НДСВ - Бойко Боев, Петя Гегова – и за зам.-председател, Олимпи Кътев. ДПС - Фидел Димитров Беев – и за зам.-председател, Филиз Хакъева Хюсменова. ОДС - Христо Кирчев. Коалиция "Атака" - Десислав Чуколов – и за зам.-председател. ДСБ - Евгени Чачев. БНС - Иван Стаматов." Няма независими народни представители. Има ли желаещи за изказвания? Заповядайте, господин Китов.
#142 · speech
БНС
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ще мръдна малко от темата, за да помоля Народното събрание все пак да се произнесе. В момента имаме две комисии - една постоянна комисия и една временна, която, разбира се, е със сродна дейност и с конкретна задача. Но моят въпрос, който поставям, е: е ли редно, след като има за първи път постоянна комисия, тя да се включи и в състава й, за да нямаме две комисии, които работят фактически по едно и също нещо? Поставям това на обсъждане, за да излезем от ситуация, в която утре бихме могли да бъдем обвинени, че създаваме две комисии с почти еднакъв предмет на дейност.
#143 · speech
Благодаря на господин Китов. Има думата по този въпрос госпожа Дончева.
#144 · speech
КБ
Аз бих искала да отклоня обсъждането на въпроса, първо, на процедурно основание. Има правилник, дневен ред и дискусия по просто повдигнат въпрос не може да става. Ако трябва да има дискусия между политическите сили, тя може да се проведе, като предварително е ясно, че двете комисии нямат еднакъв предмет на дейност. Това, че едната не знае с какво точно ще се занимава, защото е създадена, за да увеличим бройката и ръководството, това е друг въпрос. Аз ви предлагам да обсъдим този въпрос извън залата и на процедурно основание отклонявам разглеждането.
#145 · speech
БНС, от място
Приемам.
#146 · speech
Господин Китов приема предложението на госпожа Дончева, затова няма да го подлагам на гласуване. Има ли съображения по проекторешението – състава и ръководството на постоянната Комисия по политиката при бедствия и аварии? Няма такива. Моля, гласувайте. Гласували 136 народни представители: за 135, против няма, въздържал се 1. И това решение е прието. С това, уважаеми колеги народни представители, Народното събрание утвърди и 24-те постоянни комисии – техните състави и ръководства. Можем да считаме, че, що се отнася до комисиите, Народното събрание е структурирано и оправомощено за пълноценна работа. Ако нямате други съображения, продължаваме с нашата програма за работа през седмицата – с точка втора от дневния ред: ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ. Има доклад на Временната комисия по правни въпроси. Предлагам господин Янаки Стоилов да го представи на вашето внимание. Заповядайте, господин Стоилов.
#147 · speech
Господин председател, господа народни представители! Представям ви доклада на Временната комисия по правни въпроси относно законопроект за правната помощ, внесен от Анелия Мингова и група народни представители: “На свое заседание, проведено на 17 август т.г., Временната комисия по правни въпроси разгледа законопроект за правната помощ № 554-01-28, внесен от Анелия Мингова и група народни представители. От името на вносителите народният представител Яни Янев изложи целите и мотивите на законопроекта за правната помощ. Господин Янев посочи, че редовният доклад на Европейската комисия от 2004 г. за напредъка на България в процеса на присъединяване отчита ограничено подобрение в достъпа до правна помощ, като е отбелязан значителният брой подсъдими, които все още се съдят без адвокатска защита, както и липсата на самостоятелен бюджет за правна помощ, отделен от бюджета на съдебната власт. Влизането в сила на планираните изменения на законодателството, уреждащо правната помощ, е посочено като един от приоритетите, чието изпълнение ще помогне за решаването на основните въпроси, обхванати от глава 24 “Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи”. Действащата в момента в страната система за назначаване на служебна защита е неефективна и зле управлявана. Посредством нея българската държава не може да изпълни задължението си за предоставяне на равен достъп до правосъдие на всички граждани. Основните недостатъци на системата са многократно посочвани от правозащитни организации и от Европейския съюз: - висока е степента на изключване от достъпа до защита; - бюджетът за предоставяне на служебната защита се управлява от различните органи на съдебната система и Министерството на вътрешните работи; - липсва информация за финансирането на системата и нейната ефикасност; - липсва контрол за качество на предоставената услуга; - липсва достоверна статистическа информация, необходима за правилното планиране и управление на системата; - адвокатите, предоставящи служебната защита, се избират и назначават при неясно установени критерии и процедури и са зле мотивирани за предоставяне на качествена услуга; - заплащането на адвокатите не съответства на законовите изисквания; - бюджетът на Висшия съдебен съвет и Министерството на вътрешните работи за служебна защита не е обособен като самостоятелно перо, което не позволява планиране и анализ на разходите. В противоречие със същността на правната помощ, която според постоянната практика на Европейския съд за правата на човека е задължение на изпълнителната власт на държавата, в България правната помощ се финансира чрез бюджета на съдебната власт. Същността на най-важните нови положения в законопроекта се свеждат до следното: Урежда се системата за предоставяне на правна помощ по наказателни, граждански и административни дела, която се осъществява от адвокати и се финансира от държавата. Разширяването на обхвата на правната помощ, освен по наказателни – и по отношение на граждански и административни дела, се основава на съответните актове на Европейския съюз в тази област. Създава се орган за правна помощ – Национално бюро за правна помощ, който е независим държавен орган, създаден със закон, юридическо лице, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на правосъдието. Националното бюро за правна помощ има самостоятелен бюджет, който се съставя, изпълнява, приключва и отчита от него. Приходната и разходната част на бюджета на Националното бюро за правна помощ се съставят по класификацията на приходите и разходите на държавния бюджет. Законопроектът урежда изчерпателно правомощията на Националното бюро за правна помощ и на неговите органи, както и взаимодействието му с Висшия адвокатски съвет и адвокатските съвети. Според законопроекта правната помощ се изразява в: 1. консултация с оглед постигане на споразумение преди започване на съдопроизводството или за завеждане на дело; 2. подготовка на документи за завеждане на дело; 3. процесуално представителство; 4. представителство при задържане по чл. 70 от Закона за Министерството на вътрешните работи. В обхвата на правната помощ се включват случаите, при които по силата на закон се предвижда задължителна адвокатска защита, както и всички случаи, когато лицето не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Законопроектът регламентира реда за предоставяне на правна помощ. Предвидено е Националното бюро за правна помощ да води Национален регистър на адвокатите, определени да осъществяват правна помощ, който е публичен. В отделна глава законопроектът урежда особеностите при предоставянето на правна помощ при международни спорове в съответствие с основните положения на Директива 2003/8/ЕС от 27 януари 2003 г. Предложените разпоредби на глава 8 са в съответствие с поетите ангажименти за въвеждане в закона на Директива 2003/8/ЕС от същата дата и година ”За усъвършенстване достъпа до правосъдие при трансгранични спорове чрез установяване на минимални общи правила, отнасящи се до правната помощ за такива спорове.” Разпоредбите на тази глава се прилагат при предоставяне на правна помощ по международни спорове с граждани на държава-членка на Европейския съюз, както и с други физически лица, законно пребиваващи в държава-членка на Европейския съюз, по граждански и търговски дела, пред всички съдебни инстанции. Влизането в сила на разпоредбите на глава 8 гарантира уеднаквяване на минималните стандарти за предоставяне на правна помощ при трансграничните спорове с тези на страните-членки на Европейския съюз и това е предвидено от цитираната директива – с приемането на България в Европейския съюз. В последвалата дискусия участие взеха министърът на правосъдието господин Георги Петканов и народните представители Павел Чернев, Мая Манолова, Яни Янев и Янаки Стоилов. Като цяло те подкрепиха законопроекта, като подчертаха неговата навременност и необходимост. В същото време те очертаха и някои проблемни сфери, които налагат по-добра уредба, както следва: Първо, предвижданото със законопроекта Бюро за правна помощ се визира като независим централен държавен орган, който няма да е в състояние да обхване огромния обем работа по реализацията на правната помощ, основно деконцентриран в съдилищата в цялата страна. Второ, възникват множество въпроси, свързани с оценката на предоставената правна помощ, за количествените и качествените параметри на тази преценка и за финансирането на правната помощ, преценката за което се извършва от Бюрото за правна помощ, а самата помощ се предоставя от адвокати, вписани в специален регистър. По този начин се очертава една тромава и вероятно неефикасна система за администриране и финансиране на дейността по предоставяне на правната помощ. Трето, далеч по-удачно би било дейността по администриране и финансиране на дейността по предоставяне на правната помощ да се предостави на Министерството на правосъдието, което да разполага с необходимия за това финансов ресурс – информационен, персонален и административен капацитет. Четвърто, би следвало ясно да се прецизира обемът на правната помощ и критериите, определящи кръга дела, по които тя би следвало да се предоставя. В този смисъл би следвало да се изключат от този кръг финансовите, данъчните и търговските дела, както и тези наказателни дела, по които няма законово изискване за задължително процесуално представителство. По този начин правната помощ ще се насочи към кръга лица, които имат действителна нужда от нея. Пето, следва да се предвидят далеч по-реални и работещи механизми за определяне на имущественото състояние на лицата, претендиращи за предоставяне на правна помощ по реда и при условията на закона, както и адекватни механизми за контрол. След приключване на дебата, председателят на Временната комисия по правни въпроси Янаки Стоилов подложи на гласуване законопроекта за правната помощ № 554-01-28, внесен от Анелия Мингова и група народни представители. Временната комисия по правни въпроси единодушно подкрепи законопроекта за правната помощ и предлага на народните представители да го приемат на първо гласуване." Благодаря ви.
#148 · speech
Благодаря на господин Стоилов. Искам да уточня дали от вносителите някой желае да вземе отношение. Вие вносител ли сте на законопроекта, господин Димитров? Добре, заповядайте. Съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – ал. 3 на чл. 67, наред с доклада на комисията има и 10 мин. за вносителите.
#149 · speech
ОДС
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Бързам да подчертая, че този закон не представлява някакво гениално откритие на българската правна мисъл. Той е по принцип и в голямата си част изпълнение на онази част от директивата по глава двадесет и четвърта от Присъединителния договор, която визира въпроса за достъпността на съдопроизводството. От тази гледна точка законът представлява стъпка в посока на изпълнението на исканията на Европейския съюз. Той, разбира се, е зареден с проблеми и вие чухте съображения, които бяха изказани и които ще могат да намерят място по време на второто четене на законопроекта. Бързам да отбележа, че един друг елемент от директивата по глава двадесет и четвърта е въпросът за взаимодействието между институциите. В този смисъл регламентацията на бюрото така, както е предвидена в закона, вероятно би могла да постави и доста въпроси, включително и въпроса за това трябва ли да се създава отделен нов орган или може да се търси вариант, в който по пътя на взаимодействието между съществуващите институции да бъде реализирана същата цел. В този смисъл бяха и коментарите досежно Министерството на правосъдието. Във всеки случай това, което винаги би трябвало да бъде един предупредителен сигнал, е възможността ние да започнем да създаваме допълнителни бюрократични елементи – нещо, което на второто четене ще заслужава специално внимание – всякакви волни решения по повод на тази регламентация биха могли да доведат до създаване на излишна бюрокрация. Това, което ние - Парламентарната група на ОДС, предложи още когато обсъждахме правилника, беше при коментара на всеки закон ясно да се взима становище по неговата финансова обезпеченост и по финансовите последици, до които той би довел. Тук се говори за бюджет на институцията – била тя бюрото в тази форма, в която е предвидена, или в някаква друга и този бюджет естествено ще има своите параметри, така както е посочено в закона. Това, което бих искал да посоча обаче и което представлява сериозен проблем за цялостната реформа в съдебната система, е свързано с факта, че целта на този закон, с всичките уговорки за прецизирането на изискванията по отношение на лицата, които могат да ползват такава помощ, прецизирането на изискванията по отношение на оценка на имотното състояние, прецизиране на някои от нещата, засягащи обсега на делата, по които може да се води той, открива възможност за една по-голяма готовност на българските граждани да влязат в съдебната система. С други думи, това би трябвало да означава на практика поне теоретически възможност за увеличаване на броя на водените дела. На пръв поглед това би могло да прозвучи смущаващо за някого, но истината е, че съдебната система ще бъде надеждна и ще може да се ползва с доверието на гражданите, тогава когато те могат да се обърнат към нея с желание и с основателното очакване, че тя може да реши техните проблеми. Това отново поставя един въпрос, който на пръв поглед не е свързан с този закон, а който има много по-сериозно отношение към другите закони, включително Наказателнопроцесуалния кодекс, който ще влезе за разглеждане тези дни, а в много голяма степен и въпросите на гражданското съдопроизводство – темата за бюджета на съдебната система и нейното персонално обезпечаване. Ние вероятно ще имаме възможност в тази зала да коментираме дълго отново и отново как се спазват срокове в съдебната система, как се изпълняват ефикасно функциите на магистратите и всичко това ще ни довежда отново и отново до две категории съображения. Едната от тях ще бъде съображението за това, че магистратите могат да вършат толкова работа, колкото могат да свършат и нито грам повече. Следователно каквито и изисквания да поставим пред тях, те ще си вършат работата така, както могат. И второто съображение ще бъде, че ако е така, ние трябва ясно да си дадем сметка за това, че броят на българските магистрати и тяхното техническо и персонално обезпечаване е нещо, което подлежи на сериозни коментари и на радикална промяна спрямо положението, в което то се намира в настоящия момент. Така че зад този закон се таи и един елемент от същия този проблем, който, както казах, ние ще обсъждаме и в други случаи. Важно е в този смисъл, когато се гласува законът и на първо, и на второ четене, да се има предвид какви всъщност цели ние си поставяме по отношение на възможността на българския гражданин да може реално да разчита на надеждно съдопроизводство. И бих искал да отбележа още един елемент, който е съществен и който има отново по-скоро принципен характер, отколкото пряко се отнася към самото гласуване на текста на закона на първо четене. Това е въпросът за откриването на възможност за правна помощ в рамките на гражданското съдопроизводство. Ние придаваме много голямо значение на наказателното право и на наказателните процедури, затова защото те най-добре влизат в медиите. Истината е, че реалният живот на българските граждани в много голяма степен зависи от това доколко гражданското съдопроизводство е надеждно и доколко всички тези неща, които ние мислим с оглед на наказателните процедури, могат да намерят своето отражение и в гражданския процес. Отново това е тема, която ние ще имаме да обсъждаме много време тук, в тази зала. Ползвам се от внасянето на този първи кратък и общо взето безспорен законопроект за правната помощ като една първа стъпка в сферата на изпълнението на директивата на Европейския съюз по глава двадесет и четвърта, за да обърна вашето внимание на този факт – няма да можем да избягаме от тази тема и по отношение на гражданското производство и няма да можем да я решим никога само с гласуването на закони, само с гласуването на текст като този, ако ние не помислим за нея в смисъла на бъдещия бюджет, от една страна, и в смисъла на персоналното гарантиране на функциите на съдебната система. Благодаря ви.
#150 · speech
Благодаря Ви. Господин Димитров се изказа в продължение на 6,50 мин. Ние все още сме в режима на ал. 3 на чл. 67, която предвижда, че становището на вносителя може да бъде изразено в рамките на 10 мин. Господин Яни Янев е също сред вносителите и пожела думата. Господин Янев, имате някъде около 3 мин. Заповядайте.
#151 · speech
НДСВ
Уважаеми господин председател, колеги! Аз ще се съобразя с останалото време от времето на вносителя. Аз искам да обърна вашето внимание върху няколко основни акцента. Присъединявам се към повечето от тезите, които господин Филип Димитров изложи пред вас, затова аз няма да ги повтарям. Безспорно е и ние трябва да сме абсолютно наясно, че всеки един закон, който касае днес и който влиза в пленарната зала и касае дейността на правораздавателната система на страната, трябва да бъде разглеждан в комплексност с всички останали нормативни актове, които ни предстои да разглеждаме. Защото на парче ние няма да подобрим функционирането на правораздавателната система както в гражданското, в наказателното, така и в административното съдопроизводство. Така или иначе този закон има една съществена стъпка именно към увеличаването на възможността за ползването на правна защита от българските граждани и тази необходимост не е просто едно умозрително явление. Това са факти и от статистика, която е правена и се вижда, че през последните години – от 2000 г. насам, когато реформите в правораздавателната система на България са на специално внимание на Европейската комисия и предмет на всеки ежегоден доклад за напредъка и преговорния процес, ние виждаме, че имаме едно средно число от около 50% български граждани, които в предварителната фаза на наказателното производство се явяват без защита. Този процент във фазата на съдебното производство е около 30%! Очевидна е необходимостта ние да приемем един нормативен акт, който да разшири полето на ползването на правната защита. И тъй като до голяма степен в нашата страна през изминалите години въпросът за неползването на правна защита беше не само въпрос за липсата на регламент и незнание от българския гражданин за това, че той има известни права, тъй като до момента възможността за ползване на безплатна правна помощ съществуваше като известен регламент в Закона за адвокатурата, то именно възможността за финансирането на тази дейност е създаването на един независим източник за финансиране на тази правна помощ, до голяма степен беше проблем при ползването на такава правна помощ. Това е едно от нещата, което е новото, което този нормативен акт, който ви предлагаме в момента на първо четене да приемете, предвижда, а именно създаването на самостоятелен бюджет – независим бюджет за финансиране на правната помощ, извън бюджета на съдебната система и извън бюджета на МВР, откъдето досега се извършваше това финансиране. На второ място бих казал, че особено важно е, че чрез този законопроект се въвеждат критерии за избора на адвокат, който да извърши конкретната работа. Досега, малко или повече, ако трябва да бъдем искрени, тя имаше в известна степен социална функция в адвокатурите, които определяха адвокатите за безплатна правна помощ - тези, които нямаха толкова много работа, които, разбира се, не се ползваха и с доброто име на професионалисти. Не така трябва да се подхожда в този случай. Трябва действително хората, които поемат такива функции, да ги изпълняват на висотата на професията и да предоставят качествена правна помощ, а това го виждаме гарантирано в закона и по друг начин – чрез въвеждането на критерии за оценка на качеството на извършената работа. Така че тези неща, които казвам като нови елементи от правната регламентация, считам, че в значителна степен ще подобрят възможността и ще разширят базата за ползването на безплатната правна помощ и правната помощ в съдебното производство, което във всички случаи, ние, отчитайки обществения ефект, ще бъде елемент на повишаването на доверието към правосъдната система. И тъй като виждам, че времето ми изтича, присъединявам се и към тезата за това, че всъщност има неща, които имаме възможност да коригираме между двете четения, и, разбира се, основният дебат мисля, че ще бъде в това дали трябва да бъде в рамките на правосъдното министерство или да бъде независим орган. Моето становище е за това, че трябва да бъде независим орган, но подробните аргументи ще изложим в рамките на комисията и на второ четене. Благодаря.
#152 · speech
Благодаря на господин Янев. Уважаеми колеги, предлагам да постъпим по следния начин: виждате, че в нашия проект за програма предстои след тази втора точка да разгледаме законопроекта за висшето образование, Меморандума за активно гражданство и след това т. 5 - първо четене на проекта за Наказателнопроцесуалния кодекс. Бих предложил да поканим министъра на правосъдието – господин Петканов, да дойде в Народното събрание и да участва в дискусията, тъй като допускам, че преди 14,00 ч. ние ще преминем към т. 5. Ако няма възражения в залата, ще помоля още сега да бъде поканен и евентуално да присъства на макар и заключителната част от дискусията по този законопроект, тъй като, както се убедихме и от доклада на постоянната комисия, и от мотивите на двамата вносители, той засяга изключително сериозна група въпроси, свързани с правната помощ, от създаването на независим орган през финансирането му до достъпа и оценката на тази помощ. Имате ли процедурно предложение, преди да преминем към дискусията по същество? Господин Казак, заповядайте за процедура. Възразявате ли господин Петканов да бъде поканен?
#153 · speech
ДПС
Благодаря, господин председател. Не само, че не възразявам, но напълно подкрепям това процедурно предложение. Искам да си позволя да направя друго подобно процедурно предложение, тъй като става въпрос за един законопроект, който в огромна степен касае функционирането на адвокатурата в България. Бих си позволил да предложа да бъде поканен представител на Висшия адвокатски съвет, който да представи евентуално становище на Висшия адвокатски съвет по този въпрос, тъй като ние обсъждаме един законопроект, както вече казах, който касае адвокатурата, и ще е добре да чуем становището и на висшия орган на адвокатурата в България по този законопроект. Благодаря.
#154 · speech
Ако не възразявате, господин Казак, да постъпим така: да потърсим връзка с представителите на адвокатския съвет, не знам до каква степен ще има време те да бъдат поканени и да дойдат, преди да изчерпим първото гласуване. Но при всички случаи да се обърнем и към постоянната Комисия по правни въпроси да ангажира представители на съвета в работата между първо и второ четене.
#155 · speech
ДПС, от място
Да.
#156 · speech
Уважаеми народни представители, преминаваме към дискусия по първо гласуване на законопроекта за правна помощ. Предлагам за всяка парламентарна група да уточним време за изказване до 30 мин. Не вярвам то да бъде изчерпано, но правилникът и досегашната редакция на чл. 45 позволяват такова разпределение, ако нямате възражения. Господин Чернев, заповядайте от името на Коалиция "Атака".
#157 · speech
КА
Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, ще се солидаризирам с изказаните дотук становища от всички колеги, както и със становището на Комисията по правни въпроси. Този закон е добър и навременен, доколкото съгласно досегашния регламент на правната помощ се стигаше до ситуация, в която от теоретични кръгове се чуваше коментарът дори на отказ от правосъдие, с оглед недобрия регламент на правната помощ за лица, които не могат да си позволят реална адвокатска защита. Същевременно в практиката, виждам много практикуващи колеги в пленарната зала, определено институтът на служебния защитник, едно, че се прилагаше само в наказателното правораздаване, от друга страна, и не вършеше работата, която е предвидена за него в законите и в Конституцията. Така че създаването на толкова добър и подробен регламент относно организирането и финансирането на правната помощ е добра стъпка за нашето правораздаване и правна система като общо. Тук се изказаха, както и в комисията, становища относно организацията, създаването на нов държавен орган или привнасянето му към Министерството на правосъдието. Бих коментирал, че най-важното е да създадем работеща институция, а вече параметрите и организацията са въпрос на работа както в Комисията по правни въпроси, така и в пленарната зала и считам, че ще се избегне излишното усложняване. Определено този закон е част от съдебната реформа, и то част, която ще даде тласък напред на съдебната реформа. Определено внасянето на института на правната помощ и в гражданското съдопроизводство е важен момент и подпомагащ общия граждански оборот. Така че косвеният резултат от приемането на този закон мисля, че ще има добри последици в далеч повече сфери, отколкото дори в момента очакваме. Благодаря за вниманието.
#158 · speech
Благодаря Ви. Госпожо Манолова, заповядайте.
#159 · speech
КБ
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Безспорно е, че законопроектът за правната помощ е съобразен с международните правни норми, които налагат на държавите да предоставят безплатна правна помощ на лица с ниски доходи с цел да бъде гарантиран равният достъп на гражданите до правосъдие. Но доколкото не съществуват международни стандарти, които да налагат с каква точно система следва да бъде предоставяна безплатната правна помощ, то при изработването на българската система за правна помощ би следвало да изхождаме от идеята моделът да е максимално съобразен с националната ни специфика и с нашите традиции и същевременно да осигурява спазване на международните ангажименти на една разумна цена. Преценена по този начин, разписаната в законопроекта система за предоставяне на правна помощ предизвиква някои въпроси, които биха могли да намерят своето прецизиране между двете четения на законопроекта. На първо място е въпросът за органа, който ще организира системата за правна помощ. Законопроектът предвижда създаването на един нов специален орган – Бюро за правна помощ. Създаването на такъв орган е свързано и със създаването на нова специална администрация и тук неминуемо възниква въпросът дали е резонно да бъде създаван нов орган, дали е резонно да бъде раздувана администрацията, след като съществува възможност да се използва наличният ресурс. Имам предвид ресурса на Министерството на правосъдието, доколкото от това министерство напоследък се наблюдава тенденцията непрекъснато да бъдат отнемани функции. Според мен би могло да бъдат използвани по-активно като регионални структури и адвокатските съвети, които са един работещ орган с доказани функции, включително и в организацията на системата за предоставяне на правна помощ – такава каквато съществуваше до настоящия момент. Тук бих искала да кажа, че в европейските страни въпросът за органа, който организира системата за правна помощ, не е решен еднозначно. Най-общо биха могли да бъдат очертани два подхода – единият, който е идентичен с този, който се предлага в законопроекта и който възлага на един държавен орган да организира системата, и друг подход, който възлага на професионалните организации на адвокатите да организират системата за правна помощ, като финансирането се извършва чрез тях от държавата, а администрирането и техническото обезпечаване се извършват от съответното Министерство на правосъдието. По отношение на финансирането на системата безспорен плюс е обособяването на самостоятелен бюджет, който да се управлява в самата система за правна помощ, но тук бих искала да кажа, че по начина, по който е разписана тази система, тя поражда някои въпроси. На първо място е въпросът с разделянето на преценката за предоставяне на правна помощ от информацията за наличния финансов ресурс. Това е така, тъй като преценката за предоставяне на правна помощ се прави от съответния съд без ясни критерии, а органът, който управлява бюджета за правна помощ, е Бюрото за правна помощ и се очаква неговият финансов ресурс да бъде ограничен. Така предварително се създават предпоставки за дисбаланс. Освен това проблеми поражда и самата организация на Бюрото за правна помощ, доколкото не е ясно как този орган, който разполага само с централна администрация, ще извърши огромната по обем работа, свързана с обработката на отчетите на адвокатите, които са оказали правна помощ, и свързаната с това преценка за определяне на възнаграждението във всеки отделен случай. Неминуемо ще се стигне до нарастване на администрацията и то на местно ниво. По отношение на обхвата на правната помощ и по-конкретно по отношение на обективните предпоставки за предоставянето на такава в законопроекта са предвидени само две хипотези, които изключват прилагането на правна помощ. Считам, че предвид очакванията за ограничено финансиране и с цел реално удовлетворяване на действителните потребности от правна помощ на лицата с ниски доходи от обхвата на системата за правна помощ следва да бъдат изключени и други категории дела. Безспорно това би следвало да бъдат финансовите и данъчните дела, търговските спорове, делата, свързани с упражняването на професия, някои категории наказателни дела. Освен това преценката за предоставяне на правна помощ да бъде обвързана с цената на иска и с възможностите казусът да бъде решен по друг ред – административен или извънсъдебен. По този начин според мен ще се избегне задръстването на съдебната система с много на брой дела с нисък интерес и ще се предотвратят възможностите за злоупотреба с правото за правна помощ. В този контекст относно субективните предпоставки за предоставяне на правна помощ, както сами сте се убедили, в законопроекта критериите за предоставяне на правна помощ са дефинирани изключително неконкретно, като се предвижда такава да се предоставя с оглед имущественото състояние на конкретното лице. Според мен би следвало да се помисли за по-ясни критерии, които да бъдат въведени, както е в редица европейски страни, например получавания доход от член от семейството. Освен че законопроектът предоставя на съда да прави преценката за предоставяне на правна помощ без каквито и да било ясни и точни критерии, не съществува изискване имущественото състояние на лицето, което кандидатства, да бъде доказвано със съответните документи. Според мен трябва да бъде въведено изискването за доказване на имущественото състояние с документи, издадени от надлежните органи по надлежния ред. Ако все пак се възприеме това да се прави с декларация, би следвало да бъдат предвидени механизми за проверка и за контрол на декларираните данни и в случаите, в които са декларирани неверни такива, да бъдат въведени административно-наказателни санкции. По начина, по който е разписан в тази си част законопроектът, се пораждат действителни основания за злоупотреба с правото на правна помощ. Относно заплащането на правната помощ засега са предвидени само два критерия – това са видът и количеството на извършената от адвоката дейност. Според мен тук би следвало да бъде включен един допълнителен критерий, а именно качеството на оказаната правна помощ, а също така да бъдат предвидени и механизми за контрол на извършената от адвоката дейност. Бих искала да кажа само няколко думи и за формите на предоставяне на правна помощ. Законопроектът предвижда тя да се осъществява от адвокати, вписани в нарочен регистър при условията на регистрационен режим без каквито и да било изисквания за притежаван професионален опит или квалификация. Световната практика познава най-разнообразни форми за предоставяне на правна помощ – от частни агенции до държавни адвокати. Мисля, че би могло да се помисли за включването на алтернативни форми за предоставяне на правна помощ, което би било в плюс на законопроекта. Разбира се, в периода между двете гласувания на този законопроект по-прецизно решение биха могли да намерят и редица правно-технически и чисто редакционни проблеми, което ще допринесе за по-прецизното уреждане на тази материя. Като цяло обаче считам, че това е един прогресивен законопроект. Всъщност такова е и мнението на европейските експерти и след прилагането на закона в практиката, ние наистина ще имаме една модерна и, надявам се, ефективна система за оказване на правна помощ. Всъщност това е и основната причина, поради която Парламентарната група на Коалиция за България ще подкрепи внесения законопроект.
#160 · speech
Благодаря Ви. Госпожо Масева, заповядайте за изказване.
#161 · speech
ДСБ
Благодаря. Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Този законопроект е рожба след унищожителната критика в докладите на европейските експерти още от 2003 г. Наистина малко срамно е българският парламент с една дистанция от две години да вижда истината такава каквато я констатираха европейските експерти. Разбира се, имаше много професионалисти, които отдавна даваха сигнали, че неуреденият правен проблем, свързан с правната помощ в Република България, ражда много конфликти и по никакъв начин не съдейства на така рекламираната и прокламирана от бившото правителство битка с организираната престъпност. Защото липсата на уредба на правната помощ раждаше много конфликти. Една част от конфликтите се раждаха между съдебната система и адвокатурата – нещо, което беше излишно, напрежение, което не даваше повод съдебната власт да реши важните проблеми, които стояха пред нея. Освен това не е тайна, че назначените служебни защитници без критерии и обикновено определяни предварително по други изисквания - непонятни и непублични, осъществиха още едно назидателно за българската правна система понятие: “откуп от правораздаване”. Всичко това беше плод именно на хаоса, който цареше в тази област. Всъщност законопроектът отговаря на една от най-тежките критики на Европейската комисия – затова, че е нарушен фундаментът на основните права и свободи на българските граждани, че тези български граждани нямат право на защита. По този начин в България има данни за отказ от правосъдие. Все в този род на мисли раждането на този законопроект ми дава повод да смятам, че това наистина е една правилна крачка в правилната посока. В законопроекта интересно са решени проблемите с право на защита в четири нови групи извън очертаните в сегашния чл. 70 от НПК задължения за назначаване на служебен защитник. Разширяването на този параметър на защита наистина е сполучливо регламентирано в този законопроект, защото става дума за назначаване на защитник при консултации за постигане на споразумение още преди започване на съдебната процедура, за консултации за назначаване на процесуален защитник и особено по чл. 70 от НК и мярка за неотклонение. Тук в този род на мисли искам да спомена, че законът има и друго решение, което от две години, както казах, се препоръчваше от експертите. Решението за това при първите два случая – при споразумение и консултации, основен критерий да бъде доказаната бедност. В закона има регламент като с това изказване всъщност правя реплика на преждеговорившите, които изтъкваха, че нямало процедура, че нямало критерии, че по някои дела за служебната защита трябвало да бъде ограничена и съкратена. Критерият е това нуждаещият се от защита да има основание и право да получава социална помощ съгласно Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане. Тук съм съгласна обаче, че тези разпоредби могат да бъдат много по-детайлни и да не подлежат на тълкуване, макар че е осъществена връзката и процедурата в издаването на заповед и осъществяването на необходимите доказателства, за да може правоимащият да се ползва с това право. Това, което прави впечатление в новия проект за Наказателнопроцесуален кодекс, е предвидената задължителна защита да се разпростре и за престъпления, които се наказват с лишаване от свобода повече от пет години. Сегашната разпоредба предвиждаше задължителната защита по дела, за които се прилага наказание лишаване от свобода повече от десет години, така че разширяването на обхвата на тази правна помощ е сигнал за още по-демократично начало в осъществяването на защитата на българските граждани. Освен това характерно за новия НПК, предвидено като нов текст е, че при привличане под отговорност и предявяване на разследване обвиняемият също има право на задължителна защита. Всъщност този закон за правната помощ се явява и като реплика на новите норми в Наказателнопроцесуалния кодес и абсолютно задължително е той да се приема успоредно с процесуалния закон, за да се изяснят някои от противоречията, празнотите и неяснотите, които създават сега част от текстовете на НПК. Искам да споделя своята тревога по отношение на това, че в този закон няма ясни критерии за участието на адвокатите в т.нар. публичен, явен, национален регистър. Може би не е мястото в този закон, а в Закона за адвокатурата, но след като в закона има прокламирано, декларирано желание тази защита да бъде много по-качествена и много по-ефикасна, в Закона за адвокатурата и с препращаща норма по този закон трябва да се каже кои адвокати имат право да осъществяват тази дейност, като мога да дам само един пример – един от критериите за качествена адвокатска услуга и защита може да бъде продължителността на трудовия стаж. Тук чух предложения, че финансирането трябвало да бъде устроено така, че да ползва административния капацитет на вече създадени органи и се споменаваше най-често Министерство на правосъдието. Уважаеми колеги, искам да споделя с вас, че един от конфликтите, който се създаваше в тази област между съдебната власт и адвокатурата, беше свързан именно с разпределението на финансовите средства. Висшият съдебен съвет в много случаи похарчваше тези средства, за да уплътнява други дупки, други недоимъци в бюджета на съдебната власт. Смятам, че решението да бъде друг орган, извън Министерството на правосъдието, извън Висшия съдебен съвет, е сполучлив. Този конфликт може да бъде ограничен по някакъв начин, защото създавайки бюджет на различен орган, той ще бъде целеви и няма да има никакви съмнения, че който и да било ще си позволи да посяга към него. Между първо и второ четене Демократи за Силна България ще направят няколко предложения за изменения и допълнения по текстовете на този закон, с които той да стане по-ясен. Достойнство на закона всъщност е, че прилага Директива 2003, която се хармонизира и влиза в сила през 2007 г. и това е отчетено в Преходните и заключителните разпоредби във връзка с влизането в сила на законопроекта. Благодаря.
#162 · speech
Благодаря Ви. Господин Казак, заповядайте.
#163 · speech
ДПС
Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи на първо четене предложения Законопроект за правната помощ, тъй като ние смятаме, че това е един много полезен и навременен законодателен акт, който ще уреди една група правоотношения, които досега меко казано бяха дерегламентирани или бяха много слабо регламентирани, където съществуваха, съществуват и досега редица проблемни моменти, недобре уредени и водещи до съмнения и за корупция, и за злоупотреби – нещо, което с основание стана повод за критики от страна на Европейския съюз в редовните доклади на Европейската комисия. Проблемът, свързан с правната помощ, винаги е бил поставян остро от страна на адвокатите във всичките форуми на адвокатурата, годишни отчетно-изборни събрания на адвокатските колегии и на Националното отчетно-изборно събрание на адвокатите в България. Този проблем винаги е поставян с острота, поради слабата уреденост, поради липсата на ясни критерии, поради липсата на ясни условия за подбор на адвокатите, които да бъдат назначавани за служебни защитници и т.н., и т.н. Приемането на този закон ще реши един много, много болезнен проблем за адвокатурата в Република България. Аз, като един от съвносителите на законопроекта считам, че той е добре подготвен. В него се предвиждат редица нововъведения, които да създадат една по-добре функционираща система за предоставяне на правна помощ. Няма да повтарям всички аргументи, които бяха казани от преждеговорившите. Разбира се, има още какво да се желае и аз неслучайно предложих, господин председателят съвсем правилно ме допълни, че адвокатурата, в лицето на нейното представителство пред Висшия адвокатски съвет, трябва да бъде включена по-активно в обсъждането на този закон, специално в Правната комисия между първо и второ четене, за да се доуточнят някои записи в законопроекта, по-детайлно да се фиксират и условията, и критериите за предоставяне на правна помощ. Аз бих си позволил да поставя въпроса за критериите за подбор на адвокатите, които ще бъдат включени в Националния регистър за правната помощ. Тук може би ще има спорове между колегите, например относно това дали тези критерии да бъдат свързани с професионалния стаж, тъй като така или иначе добрите адвокати, адвокатите с добро реноме нямат нуждата да бъдат включвани в този регистър, те и така имат достатъчно клиенти, докато младите адвокати, които тепърва започват, за тях това е един шанс да натрупат стаж, да натрупат професионален опит. Така че, ако ние например ограничим достъпа до регистъра на база някакъв минимално изискуем адвокатски стаж, не знам доколко това би било полезно. Нека да оставим това за дискусия в Правната комисия. Бих си позволил също така да поставя въпроса за това, че може би трябва по-детайлно да се изясни въпроса за това как за конкретното дело и за конкретния случай ще бъде избиран адвокат - от списъка от Националния регистър или пък от списъка на дежурните адвокати. Според мен трябва да се помисли дали не е добре в закона да се запише изрично принципът за определянето чрез жребий, тъй като адвокатите винаги са поставяли въпроса за това, че поради липсата на прозрачност не се знае на базата на какви критерии се определят и тези адвокати от органите на съдебната власт досега затова, че едни и същи адвокати винаги са били канени да осъществяват тази служебна защита и т.н. Тук, в законопроекта, също не е посочено как съответният орган ще определи измежду списъка конкретния адвокат, на когото ще бъде предложено да изпълни това задължение за правна помощ. Специално в чл. 30, ал. 2 полицейските органи също трябва, може би в един много екстремен момент, да изберат един от дежурните адвокати от списъка. Отново не се знае дали няма да има едни и същи дежурни, дежурни адвокати, които ще бъдат викани винаги за изпълнение на това задължение. Мисля, че трябва да се помисли дали принципът за избора чрез жребий не е добър, за да се избегнат съмненията за това, че определени адвокати ще бъдат винаги по-често канени да упражняват това право за оказване на правна помощ. Има и други моменти и забележки, които бяха поставени от моите колеги. Мисля, че ако си дадем един достатъчно дълъг срок за бележки, може би две седмици между първо и второ четене, ще има възможност всеки да направи своите предложения за изменения и поправки по предложения текст и в крайна сметка ще приемем един добър и необходим за нашето общество Закон за правната помощ, който, от една страна, ще гарантира ефективното упражняване на правото на защита, огласено и в Европейската конвенция за защита на основните права и свободи, разбира се, и в нашата Конституция, и ще подобри работата на адвокатурата, ще изясни, ще въведе ред в тази сфера, която е много важна за всички български граждани. Благодаря ви.
#164 · speech
Благодаря Ви, господин Казак. Има думата господин Янев.
#165 · speech
НДСВ
Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, като че ли малко или повече без да искаме навлязохме в тематика, която би трябвало да обсъждаме по-подробно на ниво второ четене, но все пак един от повдигнатите от колегите въпроси, а именно за това дали Националното звено за правна помощ трябва да бъде един самостоятелен нов орган или да бъде в рамките на структурата на Министерския съвет, е един от принципиалните въпроси, който ми се струва, че наистина би трябвало да се разисква и в рамките на първото четене. В представянето на законопроекта аз заявих, че моята теза е, че Националното бюро за правна помощ би следвало да бъде един нов самостоятелен орган и искам малко по-подробно да изложа своите аргументи в тази насока. Изискването на Европейската комисия по отношение на България за организирането на безплатната правна помощ, от една страна, поставя въпроса за това, че се касае за държавна политика. Тоест, че това трябва да бъде елемент и ангажимент на изпълнителната власт. На второ място, че трябва да има самостоятелен бюджет, който да бъде управляван, който трябва да бъде извън бюджетите на съдебната власт и на Министерството на вътрешните работи. На следващо място, в нашата страна упражняването на правната помощ по същество е една регламентирана правна дейност със Закона за адвокатурата. Няма друга форма извън Закона за адвокатурата за осъществяване на правната дейност. Но, от друга страна, тук ние говорим, че адвокатурата и по Конституция е независима обществена организация, която не е държавен орган. По своето естество, с предложения вариант в този законопроект се намира допирната точка и възможността да бъдат съчетани, от една страна, осъществяването на държавната политика и, на второ място, неподценяването и запазването на независимостта на адвокатурата като такъв орган, който осъществява и е призван да осъществява защитата интересите на гражданите. Как се осъществява това? На практика Националното бюро за правна помощ, ако погледнем неговата структура, макар и назначавано по предложението, което е направено в закона от Министерския съвет, който избира и назначава неговия председател и заместник-председател, останалите трима членове от Съвета за правна помощ са предложени от Висшия адвокатски съвет. Тоест макар и по своето естество да говорим за един държавен орган, който се създава от Министерския съвет, от друга страна, видимо е, че неговата структура съдържа елементите на един обществено-държавен орган, защото квотата, буквално казано, на членовете от адвокатския съвет е по-голяма от тези, които се назначават пряко от министър-председателя. Това е първото. Второто, което е, бих изложил няколко елемента от финансово естество за издръжката на този орган. Безспорно е, че ако го създадем само в рамките на Министерството на правосъдието неговите регионални структури – Министерството на правосъдието няма регионални структури по места. Отиването на това Министерството на правосъдието да комуникира директно, а не чрез един създаден орган, в който има участие Висшият адвокатски съвет, с адвокатските съвети на места, излиза, че назначаването на правната помощ по своето естество ще бъде директно от изпълнителната власт, което избягваме. В този законопроект ние намираме компромисния вариант чрез създаването на този съвместен орган всъщност да не подчиняваме изцяло адвокатската помощ на изпълнителната власт. Затова и считам, че в конкретния случай предложената формула дава възможност да се запазят конституционната независимост на адвокатурата като такава и същевременно с това тя да може да осъществява своята дейност за правна помощ, която дейност пък от друга страна трябва да бъде държавна политика, която този орган ще води. Съчетаването на тези елементи пак и от гледна точка на финансите ми се струва, че няма да постави такъв тежък финансов ангажимент на държавата, както би се поставило, ако нещата са изцяло в Министерството на правосъдието и се търсят и създават регионални звена за осъществяване на правната помощ извън адвокатурите. Защото в конкретния случай, на базата на това съчетание, ние можем да допуснем местните структури на адвокатурите, адвокатските съвети, които и понастоящем изпълняват функциите за разпределяне на безплатна правна помощ, всъщност да изпълняват функциите на регионални бюра на Националното бюро за правна помощ, така както е заложено в проекта на Закон за правната помощ и по този начин няма да се налага да правим допълнително бюджетни разходи именно за издръжката на новосъздадени регионални структури. А дотолкова, доколкото ще има допълнително бюджетни разходи, те ще бъдат само за издръжката на централния орган. Моля да имате предвид тези съображения и че и в тази част, така както е предложен законът, независимо от различните становища, да бъде възприет в неговата цялост при гласуването му на първо четене. Благодаря.
#166 · speech
Има ли желаещи за реплика към господин Янев? Не виждам. Има думата госпожа Елеонора Николова.
#167 · speech
ОДС
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Парламентарната група на Обединените демократични сили ще подкрепи този законопроект. Безспорно е, че от всички изказвания дотук стана ясно, че той има много достойнства, че е един качествен законопроект, защото решава цялостно и бих могла да кажа елегантно всички въпроси, които досега са се натрупали в областта на предоставяне на правна помощ на нуждаещи се граждани. Достойнство на законопроекта е и обстоятелството, че се обхващат категории дела, които дотук не бяха регламентирани и че се обхващат и всички фази на съдебния процес. Както предварителното обсъждане на правния спор, така, разбира се, и дебрите на съдебното изпълнение, което не е решено и за което искам да ви кажа, че е безумие да водиш дела пет години, когато не знаеш как да се оправиш най-накрая в съдебното изпълнение и всъщност точно там да претърпиш най-големия провал. Достойнство на ръководството на Народното събрание е и фактът, може би е и случайност, че ние го разглеждаме в пакет с Наказателнопроцесуалния кодекс. Когато вчера обсъждахме проекта за НПК, аз изразих становище, че всеки добър закон трябва да намери този баланс на интереси на защита на гражданите. Като че ли в НПК в момента ние залитаме в прекомерно увеличаване на кръга на хора, които ще се ползват с безплатна адвокатска помощ. Става въпрос за това, че се включват и категории дела, наказуеми с над пет години лишаване от свобода. Тоест ние сега нямаме представа какъв огромен брой дела фактически изискват вече необходимостта от правна помощ. В голяма степен тя ще бъде и безплатна, защото, както казваше един добър стар адвокат в Русе: “Умряха тези крадци, които от откраднатото заделят първо пари за адвокат”. Така че, за съжаление, когато правната машина се задейства, в голяма степен хората, които се изправят пред възмездието, практически се нуждаят от финансово подпомагане. И в този смисъл аз виждам едно много добро решение в чл. 23, където се дава възможност на правоприлагащия орган било в досъдебното производство, било на фазата съдебна фаза, самият орган да прецени да възложи безплатна защита там, където правосъдието изисква това. Затова казах, че текстовете са елегантно направени, защото трябва да се търси баланс между защитата както на подсъдимия, на обвиняемия, така разбира се и на хората, които са пострадали от съответния престъпен акт. Точно тук всъщност може да се види конфликтът на интереси и е добре, че правото на такава преценка в случая е дадена на правоприлагащия орган. Мисля, че много голямо достойнство на закона е и обстоятелството, че се урежда правната помощ при международни спорове. Всеки правник в практиката си знае как наши граждани са зле поставени във възможността да търсят защита на свои имуществени права зад граница. Същевременно и граждани на Европейския съюз в България нямаха правен способ, по който да уредят този въпрос. Така че между първо и второ четене аз съм сигурна, че ще се намерят много малко забележки по отношение на така направените текстове. По отношение на мястото на органа, който би трябвало да ръководи тази дейност, аз се солидаризирам със становището на колегата Янев, че е добре този орган да е извън Министерството на правосъдието, защото той повече тангира с работата на Висшия адвокатски съвет. Във всички случаи това е един орган, който се кооптира и от свободно избрани трима представители на Висшия адвокатски съвет и мисля, че точно обстоятелството, че адвокатските съвети по места ще прилагат тези разпоредби, предполага неговото независимо място извън Министерството на правосъдието. Добро е и предложението на господин Казак, и аз се солидаризирам с него, между първо и второ четене задължително да се опрем и на професионалното становище на представители на Висшия адвокатски съвет, които могат да ни ориентират в по-детайлни разпоредби относно начина на определение на възнаграждение, на кръга на категориите защитени правни спорове и мисля, че това ще стане в рамките на две седмици. Необходими са ни тези две седмици и аз правя предложение между първо и второ четене и ние да разполагаме с такъв срок. Благодаря ви.
#168 · speech
Благодаря на госпожа Николова. Има ли други желаещи за изказване? Няма. Моля да пристъпим към гласуване на първо четене на законопроекта за правната помощ № 554-01-28, внесен от Анелия Мингова и група народни представители. Моля, гласувайте законопроекта на първо четене. Гласували 151 народни представители: за 151, против и въздържали се няма. Законопроектът е приет на първо четене. Господин Стоилов, направено е процедурно предложение от госпожа Николова за двуседмичен срок между първо и второ четене. Имате ли съображения по това предложение?
#169 · speech
Аз оценявам желанието за удължаване на срока като сериозно отношение и намерение да се направят значителен брой предложения за второто четене. Готов съм да приема това удължаване. Може би да не бъде повече от 10 дни. Правната комисия и Комисията по европейска интеграция ще направят едно съвместно заседание от гледна точка уточняване графика на нашите ангажименти по европейското законодателство. Така че в този случай ще остане за по-следващата седмица обсъждането на предложенията при този удължен срок. Но ви моля да имате предвид, че тогава ще се получи приблизително застъпване и със срока на предложенията по Наказателнопроцесуалния кодекс. Господин председател, предлагам общият срок да бъде 10 дни.
#170 · speech
Госпожо Николова, приемате ли това предложение?
#171 · speech
ОДС, от място
Да.
#172 · speech
В такъв случай, уважаеми народни представители, нека да гласуваме срок за внасяне на предложенията за изменение и допълнение на приетия законопроект за второ четене 10 дни от гласуването на първо четене. Моля, гласувайте срок 10 дни за внасяне на предложения за второ четене. Една молба към Вас, господин Стоилов. Може би си заслужава да направите консултации с Комисията по бюджет и финанси, защото текстовете на чл. 6 от законопроекта, както са редактирани, където се предвижда самостоятелно бюджетиране в приходната и разходната част да се съставят по класификацията на приходите и разходите на държавния бюджет един твърде сериозен режим. Хубаво е той да бъде изяснен още сега в процеса на завършване на работата по проектобюджета за следващата година, За да може да има една сигурност, че ще задейства финансирането по един работещ начин.
#173 · speech
Това се има предвид. Зависи каква структура ще има самият орган.
#174 · speech
Именно. Както виждам, в ал. 2 на чл. 6 има едно малко вътрешно противоречие, тъй като се говори за независим държавен орган към министъра на правосъдието. Доста от дискусията беше съсредоточена около това колко е независим и колко е свързан с правосъдната система и Министерството на правосъдието. Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма. Десетдневният срок е приет с разбирането, че ще има обсъждане и в комисията на второ четене на всички въпроси, които бяха повдигнати. Бях информиран, че министърът на правосъдието господин Петканов е ангажиран с поредица от срещи, затова не може да се включи в дискусията по законопроекта за правната помощ, но помолих да бъде известен, че навярно след 10 до 15 мин. Народното събрание ще пристъпи към дискусия по проекта за Наказателнопроцесуален кодекс и още веднъж моля администрацията да покани министъра след 15 мин. да бъде в залата. Струва ми се, че ще бъде редно той да участва в тази дискусия. Бих искал да благодаря на господин Вълчев, че е в пленарната зала без специална покана, имайки предвид, че преминаваме към: ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ. Вносител – Министерският съвет. Давам думата на господин Папаризов за доклада на Временната комисия.
#175 · speech
Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин министър, уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам първо да направя едно процедурно предложение в залата да бъде допуснат проф. Иван Панайотов, председател на Националната агенция по оценяване и акредитация.
#176 · speech
Процедурно предложение за допускане до залата на проф. Иван Панайотов. Не виждам противно предложение. Моля, гласувайте това процедурно предложение. Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма. Моля проф. Панайотов да бъде поканен в пленарната зала. Имате думата, господин Папаризов.
#177 · speech
“Доклад относно законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование № 502-01-29, внесен от Министерския съвет на 11 август 2005 г. На свое заседание, проведено на 18 август 2005 г., Временната комисия по европейски въпроси разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование. На проведеното заседание от страна на вносителя законопроектът бе представен от Стойчо Канев – директор на дирекция “Политика във висшето образование” към Министерство на образованието и науката. На заседанието присъстваха и други представители на Министерство на образованието и науката: Любомир Йосифов – директор на дирекция “Правна”, и Румяна Таулова – директор на дирекция “Европейска интеграция”. Участие взе и проф. Иван Панайотов – председател на Националната агенция по оценяване и акредитация. Уредената със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование материя попада в обхвата на две преговорни глави – глава втора “Свободно движение на хора” и глава трета “Свободно предоставяне на услуги”. І. Законопроектът предлага следните допълнения: 1. Съгласно поетия от Република България ангажимент по преговорна глава 2, сектор “Граждански права” към датата на присъединяването към Европейския съюз трябва да се изравнят условията за приемане на студенти – граждани на държавите-членки с тези, прилагани за българските граждани. По делото “Гравие” Съдът на Европейските общности постановява, че налагането на по-високи или допълнителни такси или други плащания на студенти, които не са граждани на държавата, в която се обучават, като условие за достъпа им до образование представлява дискриминация на основание на гражданството. Съгласно чл. 95, ал. 6 от действащия Закон за висшето образование чуждестранните студенти, докторанти и специализанти заплащат такси, които в държавното висше училище не могат да бъдат по-малки от диференцираните нормативи за издръжка на обучението. Конкретният размер на таксите за обучение в българските държавни висши училища за всяка учебна година се определя от Министерския съвет и видно от Постановление № 108 на Министерския съвет от 6.06.2005 г. съществува значителна разлика в размера на таксите за чуждестранните и за българските студенти. В изпълнение на ангажиментите на България в преговорния процес, с § 1 и § 2 от законопроекта, чл. 68, ал. 7 и чл. 95, ал. 9, се изравняват условията за приемане и заплащане на такси за кандидатстване и обучение в български висши училища за гражданите на държавите-членки на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство с тези за българските граждани. 2. С § 3 от законопроекта в Допълнителните разпоредби на закона се създава § 4ж, като материята попада в обхвата на преговорна Глава 3 “Свободно предоставяне на услуги”. Създава се правна възможност чуждестранните висши училища, открити по законоустановения ред в държава-членка на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство, да откриват поделения на територията на Република България по реда на Закона за висшето образование. Изменение на Закона за висшето образование в тази насока не се съдържа като ангажимент на България по преговорната глава. Същевременно този въпрос е многократно поставян от страна на Европейската комисия, включително и в рамките на техническите консултации през м. февруари 2005 г., в мониторинговата таблица по глава 3 от май 2005 г., и въпросът е поставен на Комитета за асоцииране през юни 2005 г. в писмото на Бриджит Чернота – ръководител на екипа за България в дирекция “Разширяване” на Европейската комисия. ІІ. Бележки по законопроекта: 1. По наименованието на законопроекта следва да се отбележи, че разпоредбите му не съдържат изменение, а само допълват действащия закон с ал. 7 в чл. 68, ал. 9 в чл. 95 и § 4ж в Допълнителните разпоредби. Поради това наименованието му би следвало да се прецизира като “Закон за допълнение на Закона за висшето образование”. 2. Следва да се даде легално определение на понятието “поделение на чуждестранно висше училище” и да се прецени режимът за откриването на тези училища след оценка на качеството на предлаганото висше образование или с регистрационен режим, установяващ принадлежността на чуждестранното висше училище към съответната национална система на страната-членка на Европейския съюз или на Европейското икономическо пространство. 3. Параграф 4 от Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта следва да отпадне. С него на висшите училища се възлагат в определен срок задължения за привеждане на структурата им в съответствие с чл. 26, ал. 1 от действащия закон, чието изменение е в сила от 4.06.2004 г. В основното тяло на законопроекта не се предвижда изменение на чл. 26, поради което и на основание чл. 34 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове не се налага и създаването на преходна разпоредба. 4. От текста на § 5 от Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта е видно, че § 1, § 2 и § 3 влизат в сила от датата на приемане на Република България в Европейския съюз. При евентуално отпадане на горепосочения § 4 на практика единствено § 5, относно влизането в сила на закона, ще влезе в сила от датата на обнародването в “Държавен вестник”. 5. В законопроекта не се предвижда изменение, допълнение или издаване на подзаконови нормативни актове, както и срокове за това, които да отразят направените промени в параграфи 1, 2 и 3. Приемането на нормативни актове в определени срокове, посочени в закона, с които да се направи промяна на вторичното законодателство, е необходимо с цел да бъдат премахнати всички ограничения за лицата от Европейския съюз и Европейското икономическо пространство. 6. От правно-техническа гледна точка при второто четене на законопроекта във водещата комисия следва да се обсъди систематичното място и редакцията на предложените по-горе текстове. След проведената дискусия по законопроекта Временната комисия по европейски въпроси се обедини около необходимостта от приемането му от Народното събрание на първо гласуване. Препоръчваме на водещата комисия при второто гласуване да вземе предвид и направените в доклада бележки. Временната комисия по европейски въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование № 502-01-29, внесен от Министерския съвет, с единодушие – 13 гласа “за”.”
#178 · speech
Благодаря на господин Папаризов. Уважаеми колеги, позволете, преди да запитам и господин Вълчев дали желае от името на вносителите да мотивира законопроекта, да направя едно предложение по развитието на днешното заседание в тази последна негова част. Това е съгласувано и с господин Стоилов и фактически то е по негова инициатива. Предложението е да разместим местата на точки 5 и 6 от нашата програма. Точка 5 е “Първо четене на проекта на Наказателнопроцесуален кодекс”, а т. 6 е “Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози”. С цел да започнем с разглеждане на Наказателнопроцесуалния кодекс утре сутрин, тъй като сега и залата очевидно не е в онзи състав и онази кондиция, за да вземе активно участие в тази толкова важна дискусия, за да можем да приемем евентуално и на първо, и на второ четене законопроекта по т. 4, който предвижда ратифицирането на един меморандум и ако остане време да се помъчим на първо четене да обсъдим и т. 6 – Законът за автомобилните превози. Така че предложението, което ви правя, е да гласувате, ако сте съгласни, размяната на т. 5 и т. 6 в нашата програма. Има ли обратно предложение? Не виждам. Моля, гласувайте. Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма. Предложението се приема, благодаря ви, уважаеми колеги. Господин министър, заповядайте, имате думата.
#179 · speech
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз няма да си позволя отново да мотивирам законопроекта, тъй като мотивите са пред вас, нито пък ще повтарям това, което каза господин Папаризов, тъй като считам, че напълно коректно е отразен смисълът на закона и неговото отношение към европейската интеграция на страната. Ще си позволя да обърна внимание само върху два въпроса. На първо място – законопроектът обхваща само четири параграфа по същество и един, който по-скоро е с преходно значение като първите два от тях пряко следват от ангажименти, поети от България, в рамките на глава втора “Свободно движение на хора”. Както коректно беше изтъкнато от господин Папаризов, § 3 попада в обхвата на глава трета, а именно “Свободно предоставяне на услуги”, но не е част от ангажиментите, поети от страната. Въпреки това обаче има многократни настоявания да бъде въведена разпоредба с подобно съдържание. Що се отнася обаче до § 4, бих искал специално да обърна внимание на това, че той има една твърде далечна връзка с европейската интеграция дотолкова доколкото донякъде има общо с един класификатор в Евростат, в съответните научни области и научни дисциплини. Бих искал да обърна специално внимание, че това е един въпрос до голяма степен, който трябва да решите по целесъобразност в смисъл, че ако остане в сила сегашната разпоредба на чл. 26 от Закона за висшето образование това означава сериозна реорганизация в 7 висши учебни заведения. Ако искате, мога да ви предоставя тази информация. Това са Софийският университет, Югозападният университет, Шуменският университет, Великотърновският университет, Русенският университет, Пловдивският университет и Тракийският университет в Стара Загора, където има такива факултети, които обхващат повече от една научна област. Идеята на внасянето на тази разпоредба е да се даде един допълнителен срок на тези висши учебни заведения да могат да реструктурират своите факултети. Сега пак казвам, че това е въпрос на целесъобразност. Народното представителство ще реши дали това е добре или не е добре, но настояването на ректорите е общо взето в тази посока. И последното нещо, което бих искал да кажа, е, че аз се ангажирам занапред всички законопроекти, които са свързани с хармонизация поне в областта, за която аз отговарям, с хармонизация на българското право с правото на Европейския съюз, да бъдат добре отграничавани от онези разпоредби, които се отнасят до решаване по-скоро на национални проблеми, за да няма някакво недоразумение, че една или друга разпоредба, че един или друг принцип под знамето на европейската интеграция всъщност се завеждат други неща. Благодаря, господин председател. Ако има някакви въпроси, аз ще бъда щастлив да им отговоря.
#180 · speech
Благодаря Ви, господин министър. Преминаваме към обсъждане на първо четене на законопроекта. Отново определям по 30 мин. на парламентарна група. Имате думата, уважаеми народни представители. Има ли желаещи за изказване по този законопроект? Заповядайте, господин Станилов.
#181 · speech
КА
Искам да кажа на вносителите, че не беше много оперативно това предложение да обсъждаме законопроекта днес на първо четене. На мен ми го връчиха сутринта. Законопроектът е огромен. Той е изработен изключително… (Шум и реплики в залата.)
#182 · speech
Господин Станилов, изглежда, слабо Ви чуват в залата.
#183 · speech
Извинявайте! Законът е много голям, изключително подробен. Аз мисля, че той може донякъде да се редуцира, тъй като в него според мен има клаузи, които са за правилник, а не за закон. Освен това на мен този закон ми го връчиха тази сутрин. Аз не съм бил народен представител в предишното Народно събрание и не съм запознат изобщо с философията на този закон. Общо взето той на мен ми стои добре, изглежда ми добре, но там има неща, които не спазват българската традиция в образованието и изобщо има някои неща, които би трябвало просто да се прочетат и да се разбере подробно, затова ще моля да бъде даден при тази ситуация малко по-дълъг срок за обсъждането му на второ четене, тъй като се изискват много време и усилия да се запознаят народните представители с него и да вникнат наистина в действителното съдържание и в предполагаемите резултати от неговото въвеждане. Благодаря ви за вниманието.
#184 · speech
Благодаря на господин Станилов. Само едно уточнение, господин Станилов – става дума за този законопроект, който общо има пет параграфа. Имам чувството, че има известно недоразумение. Навярно Вие имате предвид друг законопроект. Това е само изменението, състоящо се от четири плюс един параграфа. Виждам желание в господин Камбуров да се изкаже. Може би да чуем и господин Камбуров, господин Папаризов също има желание за изказване и ако желаете, можете да вземете думата. Това мисля, че стана ясно на господин Станилов…
#185 · speech
ДСБ
Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители, ще се съглася с господин Папаризов, че в случая се касае за проект не за изменение, а за допълнение на Закона за висшето образование. Тази промяна е вече 14-и път след приемането на закона през м. декември 1995 г. Явно е, колега Станилов, че е необходима една основна преработка на този закон и в този смисъл се очаква скоро един проект, който е субсидиран от Световната банка. Промяната е във връзка с поетите преговорни ангажименти по глава втора “Свободно движение на хора” и глава трета “Свободно предоставяне на услуги”. Европейската комисия по глава втора и глава трета изразява необходимостта от премахване на дискриминационни мерки и режим спрямо гражданите на Европейския съюз по отношение изравняването на условията за прием на студенти и докторанти, граждани на държавите от Европейския съюз, с тези на българските граждани. В това действително има логика и резон по отношение на чл. 2 и изменението, което се прави в глава девета – "Студенти, докторанти и специализанти", в новата ал. 7 на чл. 68 и съответно в чл. 95 към глава единадесета, в която се предлага и гражданите, и членовете на Европейския съюз, кандидатстващи във висшите училища на страната, да заплащат такси за обучение по условията и реда, определени за българските граждани. Имам една забележка във връзка с таксите, определени в България, и таксите, които са определени в другите университети. За пример мога да дам, че специализацията на един български гражданин по медицина е 600 лв. годишно. Това значи по 50 лв. на месец или по 2,20 лв. на ден, или по 1 евро на ден. Безспорно, че в този порядък имаме доста да говорим, защото това е несъвместимо и безспорно ще има и желаещи, както това стана в Унгария в последно време, поради значително по-ниските цени на специализация. Поставя се въпросът в изменението на чл. 4 в Допълнителните разпоредби – т. "ж", която има едно предисловие и е необходим един богат анализ. В нея четем дословно, че след приемането на България в Европейския съюз чуждестранните висши училища, открити по законоустановения ред в държава-членка на Съюза и на Европейското икономическо пространство, това са Лихтенщайн, Швейцария, Норвегия и Исландия, плюс държавите от Европейския съюз, могат да откриват поделения на територията на страната по реда на този закон. Тук трябва доста добре да се обмисли този въпрос, когато решим окончателния му вид, защото прави впечатление, че след бума в образованието в България и наличието на 42 университета в страната, с едно представителство преди десет години, което започна от 253 хил. студенти и стигна тази година до 75 хил. студенти с тенденция да намалява, започва фактически един естествен подбор на университетите в България. Особено това пролича при първото и второто класиране, където имаше много незаети места. Как ще се отрази това върху по-нататъшната оптимизация в университетската мрежа, като допълнително влязат нови поделения на университети, обръщам внимание – безспорно второ качество, защото аз не съм видял поделения на Оксфорд, на Харвард, на Сорбоната, на Кьолнския университет, на Мюнхенския университет, на Фрайбургския университет. Не съм видял такива поделения в цивилизованите страни и в европейските страни. Това са съмнителни поделения, които в повечето случаи са на основата на комерсиализъм и безспорно те в голяма степен ще се отразят негативно върху образователната система и по-специално върху висшите училища. Благодаря Ви, господин председател.
#186 · speech
Благодаря на господин Камбуров. Има ли реплики към господин Камбуров? Не виждам. Има ли желаещи за изказвания? Госпожо Гроздилова, заповядайте.
#187 · speech
НДСВ
Благодаря, господин председател. Ще бъда съвсем кратка. Уважаеми господин вицепремиер! Като се съгласявам с мотивите както на председателя на временната комисия, така и на вносителя, искам да изразя две притеснения от съществуването на текста в проекта точно в този § 4. Малко съм респектирана от видовете училища – не, а от тези висши училища – седем на брой, които господин министърът съобщи тук, които касаят някакъв времеви интервал за организиране на учебния процес, съобразно действащия текст в чл. 26, ал. 1. Но не мога да не изразя своето притеснение за това, че въвеждайки този текст в § 4 на сегашния законопроект, ние сякаш създаваме един двоен режим. Може би тази формулировка на уважавания от мен вицепремиер и министър на образованието и науката е добра – да преценим по целесъобразност. Но би било добре да стимулираме ръководствата на висшите училища в България да спазват законите и най-вече тези текстове, които сме приели в последните две години и които водят към по-добра организация и по-добро присъствие в бъдеще в европейското образователно пространство на нашите висши училища с добра традиция. Оттук идват моите притеснения и не на последно място това, което и проф. Камбуров, макар и да не съм съвсем съгласна с всичко онова, което каза, за болния въпрос, за оптимизация на висшите училища. Да, може би съществува, уважаеми господин професор, рискът при навлизане на поделения на чуждестранни висши училища след 1 януари 2007 г., но ние не можем да спрем този процес. Нека да оптимизираме своята мрежа от държавни висши училища, нека добре да организираме учебния процес и в държавните, и в частните висши училища, и спазвайки всички текстове в законите, мисля, че ще създадем една добра база за конкуренция между нашите университети и поделенията на чуждите университети в България. Мисля, ако имаме време, уважаеми господин председател, че в постоянната парламентарна Комисия по образованието и науката би било добре да попремислим с колегите доколко е редно този текст да остане, а доколкото имам спомен, предложението на временната комисия е той да отпадне. Това беше моето притеснение. Благодаря.
#188 · speech
Благодаря на госпожа Гроздилова. Господин Иванов, заповядайте за изказване.
#189 · speech
Иван Иванов
ДСБ
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Предлаганият законопроект съдържа само няколко параграфа, а всъщност разкрива една необходимост, която нашето висше образование трябва да отчете в следващите години - да се хармонизира начинът на приемане на студенти и докторанти от страните-членки на Европейския съюз с тези от България. Имам няколко забележки към представения законопроект. Те не съвпадат изцяло с това, което беше изложено. На първо място, искам да отбележа, че законопроектът е направен от две разнородни части: първите три параграфа действително са свързани с хармонизацията в тази част по отношение на прием и разкриване на поделения на висши училища от Европейския съюз в България, но § 4 не касае изобщо тази материя. Независимо че господин министърът се постара да намери някаква далечна връзка, свързана с Евростат, истината всъщност е доста прозаична – част от висшите училища в страната, тези, които бяха изброени, не могат да отговорят на ясното изискване да разполагат с не по-малко от 40-членен академичен състав на основен трудов договор, от който хабилитираните лица да четат за всяка специалност не по-малко от 70 на сто от лекционните курсове и, разбира се, да извършват обучение единствено в една и съща област на висшето образование. Аз разбирам, че част от висшите училища ще бъдат засегнати, но проф. Камбуров каза, че всъщност бурята, която идва, ще ни връхлети година и половина след влизането ни в Европейския съюз, когато изискванията към качеството на българското висше образование ще бъдат застрашени така да се каже от много по-високите критерии, които съществуват в Европейският съюз. Смятам, че тази отсрочка, която ще се даде до 1 януари 2007 г. всъщност е едно наистина продължаващо неспазване на закона, защото тези промени в закона бяха гласувани преди повече от шест месеца. Това преструктуриране трябваше да бъде извършено, дори ще кажа – нека бъде до 31 декември 2005 г., но защо трябва да се даде още една година? Просто за да се забави движението на нещата. В тази връзка ще подчертая още един проблем, който по същия начин се отлага от година на година. В случая той ще възникне по необходим начин. Това е отлагането на въвеждането на задължителните зрелостни изпити. Зная, че вие ще запитате: “Какво общо има с това, което в момента обсъждаме?” Има пряка връзка, защото в § 1 на предлагания законопроект е изтъкнато и е изрично записано: “Приемането на студенти, докторанти и специализанти – граждани на държавите-членки на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство се извършва при условията и по реда, определени за българските граждани.” Аз не зная защо, когато се каже “при условията и по реда за българските граждани” се взима единствено един аспект и това са финансовите условия на прием. Цитира се чл. 68, но нека не забравяме, че ал. 1 на чл. 68 гласи следното: “Приемането на студенти и докторанти се извършва чрез конкурсен изпит в рамките на утвърдения брой и при спазване на определени изисквания.” Питам: след като навсякъде за кандидати от страните-членки на Европейския съюз са въведени от два до девет държавни зрелостни изпити и държавните университети в тези страни приемат студенти само с документа за зрелостното свидетелство с положени и издържани матуритетни предмети, как ние в България поради това, че не сме въвели държавните зрелостни изпити ще искаме кандидатите от страните-членки на Европейския съюз, не стига, че са държали матурите там, но тук да държат и приемни изпити за влизане в българските висши училища!? Ако зрелостните изпити бяха въведени или ако бъдат въведени максимално бързо, тогава по един естествен път те ще бъдат и вход за висшето образование, ако разбира се, отговарят на съответните изисквания – не бих желал изцяло да ги изброявам, за да бъдат признати и от ръководствата на българските висши училища. Що се касае до въпроса, който зададе проф. Камбуров, свързан с § 3, това действително е един голям проблем за българските висши училища, които ще бъдат едновременно под кръстосан огън. От една страна, демографският срив на България, който неизбежно намалява броя на студентите, от друга страна увеличаващият се брой, който бързо ще се засили след приемането ни в Европейския съюз, кандидат-студенти, които отиват да следват в страните-членки на Европейския съюз, а и извън тях и на трето място ще се откаже от разкриването на поделения на висши училища от страните-членки на Европейския съюз. Аз мисля, че ние все пак не можем със забранителен текст да отложим изпълнението на този ангажимент, който е по глава трета “Свободно предоставяне на услуги”. Той не е строго фиксиран – беше изтъкнато и вчера в комисията, че ние сме под засилен натиск всяка година на съответните срещи и на съвместния парламентарен комитет, където непрекъснато се изтъква, че това е необходимо, ако ние ще се разглеждаме като част от Европейския съюз. По същество висшите училища ще се окажат в това положение, в което ще се окажат и българските производители на продукти или предоставяне на услуги, които ще бъдат под силния конкурентен натиск. По-скоро в оставащата година и половина или малко повече, ако се отложи нашето членство с една година, е необходимо българските висши училища да разберат, че бие камбаната действително за сериозна реформа както вътрешна, така и законова. Аз се надявам, че новия Закон за висшето образование, който наистина се готви час по-скоро ще влезе тук, ще допринесе тази реформа да направи нашето висше образование конкурентно на това в Европейския съюз и да бъде засилен притока на студенти към българските висши училища, а не от там да има отлив. В крайна сметка конкуренцията ще реши кои са по-качествените висши училища и това ще бъде един неизбежен естествен подбор за системата на българското висше образование в следващите години. Ще подкрепя закона, като тези забележки ще ги отразя между първо и второ четене в комисията. Благодаря ви.
#190 · speech
Благодаря на господин Иванов. Реплики – не виждам. Господин Янев, заповядайте.
#191 · speech
НДСВ
Благодаря, господин председател. Колеги, всички ние сме практични хора и се надявам, че елементарният поглед върху този кратък закон подсказва едно-единствено нещо. Всъщност спешността в разглеждането на закона не е сведено до приемането на неговите основни параграфи – първи, втори и трети, а спешността е до приемането на § 4, защото § 5 казва, че § 1, 2 и 3 влизат в сила от датата на приемането на България в Европейския съюз, а параграф 4 очевидно влиза от датата на обнародването на закона в “Държавен вестник”. Какво показва това за нас? Очевидно е, че важното и проблемното сега е, че до момента държавните висши училища не са съумели да спазят сроковете и изискванията, за да се акредитират съобразно изискванията на чл. 26 от Закона за висшето образование. За мен повече от впечатляващо тук е фактът, че така както е поднесен законът, той има един дискриминиращ елемент, защото както частното, така и държавното висше образование в България е равнопоставено, а тук шансът да коригират своята структура и да се съобразят с изискванията на чл. 26 се дава само на държавните висши училища. Аз смятам, че това не е правилно като позиция. Това е дискриминираща позиция по отношение на частните висши училища. За мен е ясно защо това е направено така - защото по-голямата част от частните висши училища успяха да се съобразят с изискванията на закона и да подадат документите си за акредитация. Има и нещо друго. Според мен този закон, този текст на § 4, във всички случаи трябва да има това действие и по отношение на частните висши училища, защото ние приемаме, че изискванията на чл. 26 ще останат точно такива до влизането на България в Европейския съюз. Естествено изискванията към висшето образование и налагането за хармонизация на висшето образование на България с изискванията на Европейския съюз не се свеждат само до тези три текста, които приемаме сега. Това е един много по-сериозен процес и аз мисля, че в Комисията по образованието и науката, макар и да не съм член, в която, тези проблеми ще бъдат разгледани. Аз лично ще подкрепя законопроекта, но смятам, че е коректно и моето предложение е текстът на § 4 да обхване и възможностите за частните висши училища. Благодаря.
#192 · speech
Благодаря на господин Янев. Има ли реплики? Не виждам. Има ли желаещи народни представители за изказвания? Не виждам. В такъв случай обявявам разискванията за приключени и предлагам да преминем към гласуване. Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование № 502 01-29, внесен от Министерския съвет. Гласували 126 народни представители: за 124, против 1, въздържал се 1. Законопроектът е приет на първо четене. Благодаря и на господин министъра за участието му в дискусията. Преминаваме към точка четвърта от програмата за седмицата: ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕМОРАНДУМА ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА УЧАСТИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ПРОГРАМАТА ЗА ДЕЙСТВИЕ НА ОБЩНОСТТА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА АКТИВНО ЕВРОПЕЙСКО ГРАЖДАНСТВО (ГРАЖДАНСКО УЧАСТИЕ). Давам думата на господин Янаки Стоилов.
#193 · speech
Господин председател, господа народни представители, представям ви доклада на Временната комисия по правни въпроси относно Законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България за участие на Република България в Програмата за действие на Общността за насърчаване на активно европейско гражданство (гражданско участие), № 502-01-22, внесен от Министерския съвет. “На заседание, проведено на 17 август 2005 г., Временната комисия по правни въпроси обсъди Законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България за участие на Република България в Програмата за действие на Общността за насърчаване на активно европейско гражданство (гражданско участие), внесен от Министерския съвет. На заседанието присъства госпожа Десислава Парушева от Министерството на външните работи, която от името на вносителя – Министерския съвет, изложи основните цели на предлагания законопроект. На 26 януари 2004 г. с решение на Съвета на Европейския съюз е приета Програма за действие на Общността за насърчаване на активно европейско гражданство, наричано още гражданско участие. Програмата е със срок 1 януари 2004 г. – 31 декември 2006 г. и подкрепя организации, работещи в областта на активното европейско гражданство, както и дейности, насочени към насърчаване на гражданското участие. В рамките на програмата през 2005 г. ще продължи финансирането на проекти за побратимяване на градове, включващи: съвместни семинари и конференции с участието на общини и региони от две или повече страни; срещи между населението на общини и региони от две или повече страни. До момента основен бенефициент по проекти за побратимяване на градове са общини от България и техни сдружения, които изразяват желание да продължат участието си в тези дейности чрез новата програма. След ратифицирането на Меморандума за разбирателство необходимите средства за участие в програмата за действие на Общността за насърчаване на активно европейско гражданство ще бъдат изплащани към Европейския съюз, както следва: - за 2005 г. сумата 90 хил. евро – 45 хил. евро със средства от държавния бюджет чрез Националния фонд към Министерството на финансите и 45 хил. евро със средства от Националната програма ФАР за 2004 г. чрез Националния фонд към Министерството на финансите, съгласно договореното от Националния координатор на помощта; - за 2006 г. сумата 90 хил. евро, разпределена в съотношение от държавния бюджет и по Националната програма ФАР, съгласно договореното от Националния координатор на помощта. След проведеното обсъждане и гласуване Временната комисия по правни въпроси единодушно реши да предложи на народите представители да приемат на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България за участие на Република България в Програмата за действие на Общността за насърчаване на активно европейско гражданство (гражданско участие), с цитирания номер, внесен от Министерския съвет.” Благодаря ви.
#194 · speech
Благодаря на господин Стоилов. Не виждам представители на вносителя – Министерския съвет, които биха желали да представят законопроекта.
#195 · speech
Искам да кажа, че ни увериха в това, че са планирани и предвидени средствата, които засягат финансовата част за изпълнение на програмата.
#196 · speech
Благодаря на господин Стоилов. Това е важна информация, тъй като постоянните комисии трябва да изясняват финансовите последици на законопроектите. Има ли желаещи да се изкажат по този законопроект? Няма. Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България за участие на Република България в Програмата за действие на Общността за насърчаване на активно европейско гражданство (гражданско участие). Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма. Законопроектът е приет на първо четене. Заповядайте за процедурно предложение, господин Стоилов.
#197 · speech
Господин председател, тъй като нямаше възражения, нито някакви предложения, които възникват във връзка с ратификацията, моля законопроектът за ратифициране на меморандума да бъде подложен и на второ гласуване в това заседание.
#198 · speech
Не виждам обратно предложение на направеното. Подлагам на гласуване процедурното предложение, направено от господин Стоилов. Гласували 118 народни представители: за 117, против няма, въздържал се 1. Предложението е прието. Заповядайте, господин Стоилов, за да представите закона.
#199 · speech
“Закон за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България за участие на Република България в Програмата за действие на Общността за насърчаване на активно европейско гражданство (гражданско участие)”.
#200 · speech
Господин Стоилов предлага да гласуваме отделно заглавието. Има ли желаещи за изказване по това заглавие? Няма. Моля, гласувайте. Гласували 123 народни представители: за 123, против и въздържали се няма. Заглавието е прието.
#201 · speech
“Член единствен. Ратифицира Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България за участие на Република България в Програмата за действие на Общността за насърчаване на активно европейско гражданство (гражданско участие), подписан на 29 април 2005 г. в Брюксел.”
#202 · speech
Благодаря. Има ли желаещи за изказване по този текст? Няма. Моля, гласувайте. Гласували 132 народни представители: за 132, против и въздържали се няма. Законът е приет и на второ четене. Преди да закрия заседанието, уважаеми колеги, ще направя едно съобщение: Временната комисия по околната среда и водите ще проведе редовно заседание на 25 август, четвъртък, от 15,00 ч. в зала № 238 на пл. “Княз Александър Батенберг” № 1. Има ли други комисии, които искат да направят съобщения? Не виждам. Следващото заседание е утре, 25 август 2005 г., от 9,00 ч. Ще започнем със законопроекта за автомобилните превози, както гласувахме, и след това ще преминем към Наказателнопроцесуалния кодекс. Закривам заседанието. (Звъни.) (Закрито в 13,58 ч.) Председател: Георги Пирински Секретари: Кристиан Вигенин Мартин Димитров