Официален източник: parliament.bg
Откривам заседанието. Съгласно приетата програма за работа на Народното събрание днес ще започнем с: ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС, приет на първо четене на 11 октомври т.г. Искам да поканя председателя на Комисията по правни въпроси госпожа Анелия Мингова да заеме мястото си на трибуната, за да представи законопроекта на второ четене.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Заглавието на закона е: "Закон за изменение на Наказателния кодекс", с всичко описано досега.
Заглавието е: "Закон за изменение на Наказателния кодекс". Едва ли някой може да има против това заглавие и аз го подлагам на гласуване. Моля, гласувайте. Гласували 142 народни представители: за 129, против няма, въздържали се 13. Приема се.
"Параграф единствен. В чл. 220 ал. 3 се отменя". Става дума за отпадане на наказателната отговорност на банкери, които са давали необезпечени кредити и последните не са били върнати. В срока за предложения преди второ четене беше постъпило едно предложение - от народния представител Светослав Лучников, който предлага не отмяна, а изменение на ал. 3 на чл. 220 със следното съдържание: "(3) С наказанието по ал. 2 се наказва и длъжностно лице, което е разрешило отпускането на кредит без достатъчно обезпечение, вследствие на което той е останал неиздължен. Същото наказание се налага и на кредитополучателя." 2. Да се създаде нова ал. 4 със следното съдържание: "(4) Разрешилият отпускането на кредита и кредитополучателят не се наказва, ако: 1. кредитът е отпуснат при условията на оправдан стопански банков риск или неиздължаването му се дължи на обстоятелства, които страните не са могли да предвидят при разрешаването му; 2. кредитът и всички лихви по него са погасени напълно до откриване на първото заседание по делото." Комисията на основание чл. 71, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, а именно, че направеното предложение е извън обхвата на внесения законопроект, не подложи на гласуване предложението на народния представител Светослав Лучников и подкрепи текста на вносителя.
Благодаря Ви, госпожо Мингова. Господин Лучников, заповядайте, имате думата.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Позволете ми да ви помоля да спрете вниманието си върху този въпрос, който сега разглеждаме, без пристрастия и без партийни задължения. Въпросът е много сериозен. В сегашната ал. 3 на чл. 220 се наказва всяко длъжностно лице, разрешило банков кредит без обезпечение, вследствие на което той е останал неиздължен. Мотивите на искането да се отмени тази алинея са, че по този начин се сковава банковата инициатива и банкерите се сковават от опасността да бъдат наказани и не са склонни да разрешават кредити, което е много важно за народното стопанство. Още когато гледахме законопроекта на първо гласуване аз казах, че в тези съображения има една доста голяма доза истина, и с моето предложение искам да предпазя да се премине в другата крайност - изобщо да се освободи от наказание лице, което раздава необезпечени кредити, а няма защо да напомням какви големи щети е понесло нашето народно стопанство от така наречените кредитни милионери и от така добре известното безразборно раздаване на банкови кредити. Затова аз предложих да се коригира малко ал. 3 и да се създаде нова ал. 4, която всъщност решава въпроса точно в духа на това, което беше предложено, а именно: "(4) Разрешилият отпускането на кредита и кредитополучателят не се наказват, ако: 1. кредитът е отпуснат при условията на оправдан стопански банков риск или неиздължаването му се дължи на обстоятелства, които страните не са могли да предвидят при разрешаването му; 2. кредитът и всички лихви по него са погасени напълно до откриване на първото заседание по делото." Така че има всички гаранции за тези, които добросъвестно са отпуснали един кредит при спазване на условията на нормалния стопански банков риск да не бъдат наказани, следователно и преди това да не бъдат отрицателно мотивирани да отпускат кредити. Сега аз не знам - дали случайно или не, но точно в този момент виси дело по този текст за точно такива престъпления - отпускане на кредити за над 3 млрд. стари лева без всякакво обезпечение и останали неиздължени. Аз в никакъв случай не мога да допусна, че авторите на предложението за отпадане на алинеята са имали предвид да подпомогнат на подсъдимите при този процес с предлаганото изменение. Това не мога да го допусна, но съвпадението създава едни много неприятни асоциации. Съвпадението би могло да се използва именно за обвиняване на законодателя, че с този текст иска ад хок да помогне да подсъдимите по известно дело с една скандална банка, известна с това, че отпускаше наистина необезпечени кредити. Това е по същество. По формалното възражение - че видите ли, не е било направено съответно предложение и ние се отклоняваме от хипотезата на възможни предложения на един приет на първо гласуване законопроект. Тоест съвършено неоснователно, защото предложението е точно в рамките на това, което се предлага: предлага се да отпадне една алинея, аз предлагам уточняване на съдържанието на разпореждането в неговата цялост, по същия текст - чл. 220, което да премахне опасността за наказване на добросъвестни банкови разпоредители, отпуснали кредит, като в същото време обаче не освобождава същите лица от отговорност, когато съвсем неоснователно са го отпуснали. Това не противоречи на основната идея на законопроекта, само го уточнява и го прави наистина разумен и оправдан. Защото недейте поема риска, отменяйки изцяло този текст, да създадете условия за ненаказуемост на лица, които наистина са злоупотребили със своите възможности да раздават кредити, раздали са ги съвсем без всякакво основание и обезпечение и по този начин са допринесли за големи вреди на народното стопанство. Вие знаете много добре, че мина времето на шкембелиите-капиталисти, които дават пари под лихва и тормозят с тях сиромасите. Днес кредитът се състои от спестяванията на целия народ. Той се образува от милиони дребни спестители. И когато ние не ги защитим правилно, добре, ние всъщност посягаме на тези дребни спестители. Ще кажете: има Закон за банковата гаранция на влоговете. Какво значи това? Значи, че бюджетът ще вземе и ще плати така неразумно и необосновано отпуснатите кредити. Тоест бюджетът, тъй като той се формира също от данъкоплатците, от гражданите на тая страна, отново ще натоварим данъкоплатците с недобросъвестно и необосновано отпускане на кредити. Затова аз още веднъж ви моля да помислите добре и да приемете този компромисен текст, който аз предлагам и който едновременно спестява на банковите ръководители опасността да бъдат наказвани и преследвани необосновано, а от друга страна, не ги освобождава от отговорност, когато са постъпили наистина в нарушение на своите нормални задължения да разполагат отговорно с поверените им спестявания. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Лучников. Имате думата, уважаеми дами и господа народни представители, по дискутирания текст. Заповядайте, господин Пейков.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Признавам си, че се готвих за този дебат. Искам да се обърна към уважаемия господин Лучников и да го попитам като човек с опит дали той все пак си спомня, че през годините и бидейки депутат от Съюза на демократичните сили се опитвах да въведа строги правила в банковата система. Мисля, че тия, които следят срива на банковата система, си спомнят такива мои усилия. Но за същите тези усилия аз бях изхвърлен и от СДС, и от парламента, ако си спомняте. Искам да помоля отново господин Лучников да си спомни края на 1992 г., когато поисках и Тридесет и шестото Народно събрание ратифицира Конвенцията за борба с мръсните пари. Цели шест месеца аз тогава се опитвах да накарам тогавашния председател на парламента от СДС да внесе за ратификация тази конвенция в Народното събрание. В края на 1993 г. народните представители гласуваха поправка, предложена от мен, в Закона за банките и кредитното дело, защитавайки държавния дял и парите на вложителите от раздаването на големи вътрешни кредити. В началото на 1994 г., с помощта на главния прокурор, спрях незаконното увеличение на капитала на няколко банки. Тези банки обаче, с помощта на БНБ и някои депутати, в края на 1996 г. за раздаване на нови вътрешни кредити фалираха. Всички си спомняме тези драматични за българските вложители събития. Банковият надзор, съдии, политици, депутати и министри със своето брилянтно, отклоняващо се от правото и от морала поведение, носят главната отговорност за банковите фалити от 1996 г. - и управлявали, и опозиция. Именно затова Международният валутен фонд ви принуди, господин Лучников, всички да идете в другата, крайна позиция, която днес се опитваме да коригираме. Или, както се изрази в края на 1996 г. един остроумен академик, който седи тук, в тази зала: "Всички съгрешихте и всички вкупом непотребни станахте". Националното движение Симеон Втори е формация, засега необременена с грехове. Спомнете си, уважаеми господин Лучников, греховете на СДС. Кои пет министри от СДС през 1992 г. бяха членове на Банковата консолидационна компания? Вие знаете това, защото бяхме един измежду тях. Кои от тези министри я напуснаха, отприщвайки разграбването на банките? Спомнете си кой министър от кабинета на Димитър Попов, не беше ли това министърът на финансите Костов, посъветва президента Желев да върне Закона за Сметната палата. Колко години нямахме закон, главен ревизор и Сметна палата? Защо в началото на своя последен мандат СДС отстрани главния ревизор на БНБ, оставяйки Централната банка без надзор? Защо не назначи три години никого на този важен пост и до днес, може би до днес, защото вече има избран главен ревизор, БНБ е безревизорна и безотговорна? Затова, господин Лучников, вместо да упрекваме НДСВ, нека да си поправим греховете. Първо, ние вече заставихме Управителния съвет по силата на чл. 84 от Конституцията и на чл. 22 от Закона за БНБ да избере нов главен ревизор. Второ, би трябвало да допълним целия чл. 2 на приетия от вас популистки, но според мен умишлено недомислен, Закон за информация относно необслужваните кредити. Мисля, че и в този закон има какво да се поправи. Трябва да го направим ясен и прозрачен - кой дал кредит, кой от СДС или от друга партия е взел кредит, при какви условия, за коя групировка, за кое РМД и на коя дата? Трето, да дадем най-сетне дефиниция що е то необслужван кредит. Уважаеми колеги, подобни и други важни предложения ще направим с колеги народни представители в най-близко време. Очакваме грешни и безгрешни, да ги подкрепите, за да не допуснем с нови поправки в Наказателния кодекс нови грехове. Само при тези условия аз ще гласувам за отпадане на спорния текст на чл. 220 от Наказателния кодекс. Благодаря ви.
Благодаря Ви, господин Пейков. Господин Лучников, заповядайте. Имате право на реплика.
Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Пейков! Вашето изказване беше много хубаво, аргументирано, но то няма нищо общо с моето предложение и с неговото естество. Действително се извършиха безобразия, действително банките фалираха поради отпускане на необезпечени кредити и трябва да знаете, че аз имам доста голяма лична заслуга за обявяване на недействителността на тези банки, тъй като тогава бях ангажиран от управителя на БНБ господин Филипов за адвокат на банката. И именно аз отстоявах нейните интереси при обявяване на фалита на тези банки. Така че в това отношение, позволете ми да съм малко в играта. Но аз пак ви казвам, много е опасно да приемем сега безусловно предложението за отпадане на ал. 3, тъй като това неминуемо, въпреки вашите субективни намерения, ще се свърже с текущия процес срещу хора, отпуснали значителни необосновани кредити, останали неиздължени и довели до фалита на банките. Много ви моля да помислите сериозно каква отговорност поемате. Моля да приемете компромисното предложение, което аз направих, защото то наистина е направено добросъвестно, с желание да се помогне на банковата система за придвижването на страната към действителното пазарно стопанство. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Лучников. Господин Искров, заповядайте.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам думата само за няколко изречения. Аз наистина ви призовавам да не политизираме в момента спора, тъй като това е много специфична материя - чл. 220, ал. 3. Да не се връщаме към дискусията, която беше проведена при внасянето на законопроекта на първо четене. Господин Лучников действително беше един от добрите юристи по това време, действително беше защитник на интересите на Централната банка. Господин Лучников, аз пък по това време подготвях материалите, които Ви бяха предоставени, за да можете да се подготвите за съда. Познавам достатъчно добре нещата. Пледирам да не се политизира спора. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Искров. Господин Ралчев, заповядайте.
Уважаеми господин председател, дами и господа! Аз искам да взема становище по поставения проблем от чисто наказателноправна гледна точка. Начинът, по който е изписано предложението, е некоректен в този смисъл. В крайна сметка, има правила, които определят какво трябва да представлява една наказателноправна норма, а те очевидно не са съобразени в направеното предложение. Алинея 3 по начина, по който е предложена, не става ясно за какво престъпление идва реч - дали е непредпазливо или е умишлено, защото съставът на ал. 1 е ясен и точен. Там прекият умисъл личи от изписаното в закона. Основанието "достатъчно обезпечение" като краен резултат или като предпоставка за крайния резултат може да се постигне на две основания - умишлено или несъзнателно. Един некадърен банков директор може да отпусне един заем, точно защото е некадърен. И тогава се поставя въпросът може ли той да носи отговорност за умишлено престъпление? Това не личи от начина на изписването на текста. На второ място, какво означава терминът "достатъчно обезпечение"? Очевидно предложението държи сметка за крайния резултат - съответният заем да не бъде издължен. Но това, което е предложено в текста, не е от категорията на резултатните престъпления. Те имат съвсем друга характеристика. Очевидно е, че се е търсила и втората връзка - между кредитополучателя и кредитодателя. Но тогава се поставя въпросът какви са отношенията между тях? Търсила се е някаква форма на съучастие, но тази форма на съучастие въобще не е изписана досежно последното изречение на ал. 1, където направо се предвижда наказателна отговорност за кредитополучателя, без да има изпълнително деяние, без да има субективен състав. С факта на получаването на съответната сума се инкриминира съответното деяние и се стига до една наказателна отговорност. Това от гледна точка на наказателното право е един абсурд. Ако става дума за форма на съучастие, то в общата част на Наказателния кодекс, чл. 20, си има съответната форма и начин на отговорност. В същия смисъл е абсурдно да се приеме, че може да има смекчаване на отговорността или отпадане на наказанието тогава, когато кредитът е върнат или тогава, когато е отпуснат при оправдан стопански риск. Член 13, буква "а" от общата част на Наказателния кодекс ясно и точно заявява и дефинира, че "оправданият стопански риск лишава деянието от обществената му опасност", така че не може да се създаде един привилегирован наказателноправен състав, когато липсва наказателна отговорност. Струва ми се, че страховете, които заявява пред вас господин Лучников, са неоправдани, защото от тези обществени отношения и ако можем да проявим разбиране защо в средата на 1997 г. се е появил този текст след това, което се случи през 1996 г., то очевидно е, че един поглед в Наказателния кодекс трябва да ни успокои. Всеки, който погледне нормата на чл. 220, ал. 1, ще разбере, че има абсолютно достатъчна защита само в този текст на тези обществени отношения, които господин Лучников иска да регламентира в самостоятелен състав. Дори и ал. 1 да не бъде достатъчна, то в крайна сметка текстът на чл. 282 е един перфектен, абсолютно жив текст, който има широко приложение и защитава този кръг от обществени отношения. Така че ви моля да приемете и моите възражения, които държат сметка за чисто наказателноправната норма, която е некоректна по начина, по който се предлага.
Благодаря Ви, господин Ралчев. Господин Лучников, заповядайте!
Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Ралчев! Въпросите, които Вие зададохте, някак си са твърде наивни от правна гледна точка. Естествено е, че всяко престъпление, за да бъде наказано според нашия Наказателен кодекс, трябва да бъде извършено умишлено. И това няма нужда защо да бъде повтаряно навсякъде. Обаче Вие, като добър юрист, не може да не знаете какво значи "долус евентуалис". Това е евентуалният умисъл, който предполага, че не можеш да извършиш едно такова деяние, без да имаш предвид какво следва от него. Второ, по отношение на това защо е подчертана отговорността и на кредитополучателя? Съгласно текста на закона пак от същия наказателен закон, подбудителят се наказва за извършване на особено престъпление, за което се иска специална квалификация на извършителя, или друга, когато той я няма. И най-после, по отношение на чл. 13. Член 13 споменава за стопански риск при действие при крайна необходимост. Тук не става въпрос за крайна необходимост. Тук става въпрос за една нормална дейност, която ние трябва да подчиним на определени правила. А колкото се касае до това, че първата алинея е достатъчна, тя не е достатъчна, защото сделката може да бъде сключена изгодно, но въпреки това да създава условия за злоупотреба. Така че, наистина не вреди, ако ние добросъвестно се отнасяме към въпроса, да приемем този текст, който в никакъв случай не е излишен. Недейте забравя, че наказателноправните норми имат и възпитателно значение. Те внушават на хората това, което трябва да правят с оглед на обществения интерес. Още веднъж ви моля да погледнете на тази работа сериозно, защото поемате много голяма отговорност. Благодаря ви.
Благодаря Ви, господин Лучников. За дуплика има думата господин Ралчев. Заповядайте!
Уважаеми дами и господа! С едно значително чувство за неудобство съм принуден да взема думата за дуплика. Защото, очевидно е, че се касае до една специфична материя, която в момента се ползва по начин, по който ми е много трудно да възразявам. Да говорим в една такава зала кое престъпление може да бъде извършено при умисъл и колко форми има умисълът, кое е непредпазливост, е абсолютно излишно. И аз имам много голямо неудобство да мога да обяснявам едни институти, които са елементарни и се учат там, далеч назад във времето. На второ място - оправданият стопански риск, уважаеми господин Лучников, е институт на общата част на Наказателното право. Той се касае до всички престъпления. И в никакъв случай не може да създавате една норма, която има само ясната дефиниция - не се наказва. Тогава, когато в чл. 13а е казано: деянието не е общественоопасно, тоест не е престъпление. Това са въпроси, които не могат да имат абсолютно никакъв спор от наказателноправна гледна точка. Аз продължавам да считам и отново искам да обърна вашето внимание, че защитата на този кръг на обществени отношения, тези опасности, които вижда господин Лучников и които ние, естествено, че споделяме, си имат наказателноправна защита и то чрез наказателноправни норми, които са изписани и са действащи по един перфектен начин.
Благодаря Ви, господин Ралчев. Заповядайте, господин Сендов.
Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Аз не съм специалист-юрист и не мога да кажа по правните неща нищо съществено. Но искам да обърна внимание, че комисията отхвърля предложението на господин Лучников и въобще не го разглежда, на основание чл. 81, ал. 2 от правилника. Аз смятам, че това свободно тълкуване на правилника ни ангажира във всички следващи случаи да се позоваваме на него. И тъй като управляващите внасят много повече законопроекти, вероятността да имат нужда да се възползват от това да внесат в законопроектите на второ четене някакви поправки, ще бъде използвано, за да може да се отхвърли това нещо. Тъй като не може в едно Народно събрание прецедентът да не се взема предвид. Затова искам да ви обърна внимание, че с волното използване на този член вие си отрязвате един клон, на който стоите. Много по-добре е да се отнасяте с уважение към предложенията на опозицията и поне да ги разглеждате и да ги обсъждате. Имате мнозинство, можете да ги отхвърляте. Но този пряк път за отхвърляне, според мен, ще ни създаде много неприятности по-нататък.
Благодаря Ви, господин Сендов. Има ли други желаещи да вземат думата? Има думата господин Валери Димитров.
Благодаря Ви, господин председател. Дебатът ясно показва две противоположни позиции. Ако навлезем по същество в този дебат, ще видим, че се очертава следната картина. Аз напълно подкрепям това, което каза господин Ралчев, че наказателноправната защита в случая е напълно достатъчна. Учудващо е, че се заобикаля наистина този факт - че чл. 220, ал. 1 осигурява достатъчно основания за прилагане на наказателна отговорност към недобросъвестни банкови служители. И в този смисъл текстът на ал. 3 е напълно излишен. Текстът на чл. 220, ал. 1 е много общ и в неговия обсег попадат наистина всички подобни случаи, които се опитва да инкриминира ал. 3. Аз се учудвам защо съставителите на този текст не са си дали труда да поговорят с прокуратурата каква е причината за неприлагането евентуално на чл. 220 или за неговото прилагане, и защо е било необходимо да се създава един текст, който напълно дублира, и то напълно излишно, чл. 220, ал. 1. Последиците ги видяхме, те се проявиха в съвсем друга посока, не в тая, която беше целена от авторите на текста. Аз не поставям под съмнение добросъвестността на съставителите на този текст, както и намеренията на господин Лучников. Те очевидно са продиктувани от грижа за това да не се стига до разхищаване на влоговете в банките. Но, пак повтарям, чл. 220, ал. 1 и чл. 282, както посочи господин Ралчев, са напълно достатъчни. Тук искам да обърна внимание, че твърде често в нашето законодателство се получават подобни неща. Създават се излишни текстове, тъй като, когато се получи известен проблем в правоприлагането, веднага изпадаме в нормотворчески активизъм и се опитваме да решим проблема, като създаваме нови норми. Нормите се създават, за да се прилагат. Това, че има две дублиращи се норми, е проблем, а не е решение. Смятам, че няма да се получи нищо опасно, ако текстът на чл. 220, ал. 3 отпадне. Наказателният кодекс продължава да действа и наказателната отговорност за недобросъвестни банкери е предвидена. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Димитров. Има думата госпожа Масева.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Искам да направя две забележки във връзка с внесения законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Първо, прави впечатление, че днес в залата има едно категорично отстъпление от мотивите, с които той беше внесен. Основният мотив беше това, че се освобождавала инициативата на банкерите, че се създавала една по-добра финансова среда за отпускане на кредити - нещо, което и ние приветствахме. Обаче ние направихме забележка още в Комисията по правни въпроси, че този текст няма да реши проблемите, защото, както правилно се изрази и господин Димитров, остава текстът по чл. 220 и, разбира се, текстът по чл. 282 в Наказателния кодекс. Не мога обаче да се съглася с това, че текстът по чл. 220, ал. 3 е излишен - това, което предлагате да бъде отменено. Нищо подобно, напротив, това е квалифицираният състав на чл. 220. Той препраща към едно по-тежко наказание по ал. 2 и визира специално длъжностни лица, банкови служители, които умишлено, разбира се, че умишлено, раздават необезпечени кредити, забележете, и комулативно не ги събират. Значи, ако трябва да говорим за правна чистота в този толкова важен кодекс, то тогава не би следвало да бъде отменена тази норма, а би следвало да бъде подобрено нейното съдържание - това, което предлага и господин Лучников. Но в никакъв случай и категорично тази норма не е в противоречие с целите, с обществената опасност и обществената значимост на това деяние. Имайте предвид, че ние, взимайки тук решение и отношение, представляваме интересите на тези, чиито влогове са в банките.
Благодаря Ви, госпожо Масева. За реплика има думата господин Димитров. Заповядайте.
Нека да внеса едно уточнение по повод изказването на госпожа Масева. Алинея 3 препраща към наказанието по ал. 2. С други думи, оказа се, че всъщност чл. 220, ал. 1, плюс чл. 220, ал. 2, който е квалифицираният състав, са напълно достатъчни за наказанието на определени недобросъвестни банкери. Ето, вижте какво казва.
Защо искате да отпада?
Чакайте, как така "защо искате да отпада"? Просто ал. 3 е излишна. Защо репликирате? Господин Корнезов, първо, искам да кажа, че няма никакво отстъпление от мотивите. Тя не само е излишна, тя е вредна, защото служи като оправдание за мързеливи банкери да стоят настрана от кредитирането. Това е проблемът. Защото те непрекъснато няколко години се позоваваха на този текст и казваха: това ни връзва ръцете, ние се страхуваме от наказателна отговорност. Вие срещали ли сте се с членове на професионалната общност, за да знаете какво говорят те? Разбира се, че няма никакво отстъпление от мотивите. Те са си просто налице. Освен че текстът е излишен, той е и вреден. А е излишен, защото чл. 220, ал. 1 и 2 са напълно достатъчни. Какво ново казва ал. 3 на чл. 220? Нищо ново не казва. Той просто се опитва да конкретизира нещата в погрешна посока. Проблемът не е необезпеченото кредитиране. Аз споменах за това още в дискусиите, че понятието "необезпечено кредитиране" няма смисълът, който е вложен в този текст. Банките могат да кредитират необезпечено по цял свят, зависи от финансовото състояние и платежоспособността на длъжника. Ако вие кажете на някой банкер: забранено ти е да кредитираш необезпечено, той ще попита какво значи това. Идете и ги попитайте. Защото е напълно нормално в рамките на нормалния банков риск да се кредитират необезпечено изрядни длъжници с добра кредитна история. А вие поставяте нещата в една съвсем погрешна плоскост. От тази гледна точка искам да обърна внимание, че няма никакво отстъпление от мотивите. Освен това наистина става въпрос за една стъпка. Това не решава целият проблем за подобряване на средата за кредитиране в България, но това е една стъпка в тази посока. Ще направим, разбира се, и други стъпки. Ще подобрим уредбата на изпълнителното производство в Гражданско-процесуалния кодекс, ще премахнем и други препятствия пред банковото кредитиране. Но аз не мога да разбера наистина изключителната упоритост, с която се отстоява един излишен и вреден текст. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Димитров. Заповядайте, господин Жотев.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Отново се връщаме към мотивите, с които на първо четене двете спорещи страни защитаваха със "за" и "против" промяната в Наказателния кодекс. Има според мен противоречие в мотивите на вносителите, особено сега на второ четене. От една страна се казва, че нищо съществено не се постига с приложението на сега съществуващия член - няма осъдени банкери, т.е. става въпрос за един излишен текст. Не пречи, но е излишен. И какво правим сега ние? Изчистваме нещо дребно и излишно, махаме го от правния мир, за да стане законът по-добре четивен. Другото твърдение е точно обратното. Именно наличието на този член досега през годините след 1997 г. с ясния си запис какво би последвало, ако някой ръководител на банка предостави кредит без обезпечение, твърдението е, че точно с ясния си текст тази част от Наказателния кодекс е пречела да се отпускат необезпечени кредити. Аз съм убеден, че двете спорещи страни ще останат на противни позиции и след като гласуваме на второ четене промяната в Наказателния кодекс. Господин Валери Димитров каза току-що, че ако премахнем този член от Наказателния кодекс, няма да има повече оправдания за "мързеливите банкери" да не отпускат кредити. Господин Валери Димитров, какво ще последва, като премахнем този член и останат мързеливите банкери пак да не отпускат кредити? Наистина ли толкова наивно си въобразявате, че в България не се отпускат кредити, просто защото има една разпоредба в Наказателния кодекс? Вие работите от много години в Централната банка и следите процесите в икономиката, защото там се получава всичко. Знаете много добре, че има по-дълбоки причини и в края на Вашето изказване Вие засегнахте част от тях. Това е икономиката като цяло, това е уредбата по прилагането на обезпечението, т.е. поставяне на ръка от банкерите върху обезпечението. Тези проблеми ние ясно ги дефинирахме и на първо четене се разбра, че няма никакво противоречие между спорещите страни. Ако сте прави, че с тази поправка се изчиства някакъв незначителен член, тогава аз Ви призовавам да се откажем, да престанем да губим време и да се концентрираме върху огромния дневен ред, който трябва да изпълним до края на седмицата, да пропуснем това. След това, Вие, господин Димитров, и Вашите колеги да подготвите онези промени в нормативната уредба, които да позволят на банкерите наистина да кредитират. Ще останат тези мързеливи банкери и ще продължат да изнасят парите на българските депозанти в чужбина дотогава, докато не се случат няколко неща: първо, докато икономиката ни не стане по-конкурентна, т.е. предприятията да започнат да генерират повече печалби. Едва тогава банките ще предоставят кредити по проекти, които са с добра възвръщаемост. Второ, да оправим счетоводството, да го направим такова, каквото е по света, да се вкарат международните счетоводни стандарти и да не могат повече мениджърите на предприятията да лъжат и да представят неверни данни в статистиката и бюджета. Защото така не идват постъпления под формата на данъци. И т.н. След като с този член само мързеливите банкери ще видят колко е лошо, че не кредитират, аз предлагам да се оттегли целият този законопроект. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Жотев. За реплика има думата господин Димитров.
Наистина ние с господин Жотев се познаваме много добре и двамата знаем какви са причините. Колеги, наистина става въпрос за комплекс от мерки, които да подобрят средата за кредитиране. Но всичко е нещо цялостно. Ние правим една стъпка в тази посока. Ще направим и другите. Не е въпросът обаче да ги отлагаме. Ще отменим сега разпоредбата от Наказателния кодекс. След това ще отменим данъчното облагане на провизиите, както сме обещали в нашата предизборна програма. Това също е стъпка в тази посока. След това предвиждаме промени в изпълнителното производство на Гражданския процесуален кодекс, които цялостно да подобрят възможностите на кредитора да събира своите вземания. Ето, вече в Закона за счетоводството се предвижда да се въведат международните счетоводни стандарти за банките. С други думи, това е цял комплекс от мерки, които се въвеждат последователно. Това са добри сигнали към професионалните общности. Те виждат, че в края на краищата нещата са тръгнали към подобрение и това е само част от пакета мерки. Не виждам защо тази стъпка трябва да бъде отлагана, под какъв предлог, от каква необходимост, след като е ясно, че просто този текст е излишен и има само сковаващо действие.
Благодаря Ви, господин Димитров. Господин Жотев, имате право на дуплика.
Уважаеми дами и господа народни представители! Дупликата ми към господин Димитров е: хубаво, че изпращаме един такъв сигнал, че нещо ще се променя. А можем ли днес да кажем директно от парламента, че се изпраща и друг сигнал? Можем ли да кажем, че ако отменим този член от Наказателния кодекс, няколко банкери в момента ще въздъхнат с облекчение? Съвсем случайно в този момент на дневен ред излиза делото за "Минералбанк", за фалита на тази банка. Най-накрая има шанс да се види кой е източил "Минералбанк" - първата от двете държавни банки, които фалираха и която повлече след себе си фалита на още 15, втората след Стопанска банка. Сега на подсъдимата скамейка има шанс да застанат тези, които са допринесли за фалита на "Минералбанк". Ами, ако тези хора са раздавали необезпечени кредити, какво ще стане, дами и господа юристи, когато се направи промяна в Наказателния кодекс? Може ли тогава да се възползва обвиняемият или обвиняемите и да кажат...
Няма да може, господин Жотев, и ще Ви отговоря защо.
Напротив, ще може, господин Искров. Ще ми отговорите, но Вие ставате специалист по всичко. Не можете да отговорите. Защото това е по-благоприятният член. А може би наистина точно затова се прави?
Едно и също е наказанието, Вие не сте прочели.
Господин Димитров, Вие сте председател на Комисията по икономическа политика. Аз предлагам да оттеглите този законопроект, защото ни чакат по-важни дела, както казахте. Нека тогава да видим как ще се почувстват господата, които в момента треперят дали ще се приеме тази поправка или не. Но народът иска справедливост. За да види най-накрая банкери на подсъдимата скамейка и евентуално на друго място. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Жотев. Господин Пенчев, заповядайте.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще гласувам на второ четене този текст и искам да обясня защо. Няма да гласувам заради мързеливите банкери, не, не заради това. Всички ние в тази зала знаем, че българският народ беше ограбен няколко пъти в годините на прехода. Беше ограбен първо с инфлацията, беше ограбен второ от пирамидите, накрая беше ограбен от фалиралите и източени банки. Това е безспорно за всички нас. Въпросът е тези банкери, които източиха банките, дали са престъпници и какво престъпление са осъществили. Мисля, че няма спор поне между юристите в тази зала, че всички тези банкери трябва да отговарят по един-единствен текст - чл. 203 от Наказателния кодекс: Длъжностно присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай и то, аз бих казал, с предварителен сговор с кредитополучателите. Мисля, че няма спор между юристите и между неюристите в тази зала, че това е точно така. Добре, тогава защо няма банкер в затвора? Няма банкер в затвора, защото този умисъл се доказва изключително трудно. И защото в България, както е във всяка една правова държава, съществува презумпцията за невиновност, всеки е невинен до доказване на противното. Значи обвинението трябва да докаже умисъла. И тук вече идват големите трудности - парите ги няма, но няма и виновни. Прокуратурата опита един по-лек текст - чл. 282 - длъжностно престъпление. Оказа се, че и този текст не действа, много трудно се доказва "който с цел да набави за себе си или за други имотна облага". Тази цел много трудно се доказва, уви, така е! И тогава какво прави законодателят? Въвежда чл. 220, ал. 3: Който отпусне ненадлежно обезпечен кредит и този кредит не бъде върнат - в затвора! Аз смея да твърдя, дами и господа народни представители, че в този текст е предвидена безвиновна наказателна отговорност. Този текст възлиза нещо, което сме учили във втори курс за средновековното право - така наречената обективна наказателна отговорност: давам необезпечен кредит, ако се върне, добре, ако не се върне - в затвора! Няма какво повече да ми доказвате, знаел, не знаел, кредитът бил обезпечен, не бил обезпечен. Ако не се върне, отиваш. Това е. Извинявайте много, но аз предпочитам 10 престъпника да ходят по улицата, отколкото един невинен да влезе в затвора. Аз предпочитам да не можем да хванем банкерите, но да не можем в България да казваме, че няма да има презумпция за невиновност, ще има презумпция за виновност и ще има обективна наказателна отговорност. Затова аз не само че бързам този текст да отпадне, аз бих бил щастлив този текст никога да не бе съществувал за честта на нашата правна система. Благодаря ви.
Благодаря Ви, господин Пенчев. За реплика има думата господин Лучников.
Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Уважаеми господин Пенчев, извинявайте, че ще се обърна лично към Вас. Вие сте млад човек, защо си кривите душата? Защо говорите за някаква обективна отговорност и не знам какви си други работи? Ясно е, че не може да има наказателен текст и не може да бъде осъдено лице, без да има умисъл в неговото деяние. Но защо така упорито отбягвате да обсъдите моето предложение за създаване на ал. 4, което поставя всички неща на местата им, понеже изрично предвижда, че никой няма да бъде наказан, ако е действал в рамките на обикновения оправдан стопански банков риск? И наказателният текст в този случай остава, заплашва само тези, които са кредитирали извън рамките на нормалния стопански банков риск, които съзнателно са давали кредити, които знаят, че няма да бъдат върнати. Защото точно такива са случаите, които ограбиха нашата банкова система. Знаете го много добре и Вие, господин Искров, знаете го. Защо искате сега с този текст да освободите от отговорност тези хора, които съсипаха нашата банкова система, с един по-мек последващ закон? Уверявам Ви, че това не може да се побере в ума на един човек, който мисли съзнателно и отговорно и който се е клел да спазва интересите на народа. Благодаря ви.
Благодаря Ви, господин Лучников. За дуплика - господин Пенчев.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Многоуважаемий от мен господин Лучников, аз първо искам да Ви благодаря, че ме нарекохте млад. Не, не съм млад, вдругиден ще направя 50 години, така че мисля, че съм в зряла възраст. Аз нямам нищо против Вашето предложение, ние просто не го обсъдихме в Комисията по правни въпроси, защото по своята правна природа това е едно ново предложение за нов състав в Наказателния кодекс. И ако Вие го направите по този начин, аз нямам нищо против да го обсъдим и да говорим за достойнствата или не на този текст. Но аз само това искам да кажа: ако има умисъл, както Вие казвате, ако аз отпусна необезпечен кредит и знам, че няма да се върне, ако това се докаже, господин Лучников, ще отидем пак в чл. 203, и няма какво да търсим в чл. 220. Ще отидем при по-голямата отговорност. Аз, нарушавайки правата за кредитиране, нарушавайки наредбите на БНБ, аз зная, че кредитът няма да се върне, но с цел да набавя облага другиму, аз отпускам кредита. Защо трябва да търсим чл. 220? Дайте ми умисъла и не ми трябва чл. 220, с чл. 203 може да се докаже на всичките. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Пенчев. Господин Радев, заповядайте.
Благодаря Ви, господин председател. Аз нямах намерение да говоря днес на тази тема, защото смятам, че на първо четене изразихме почти всичко "за" и "против" онова, което днес влиза на второ четене. Но съм съгласен, господин председател, че въпросът наистина е толкова сериозен, че си заслужава днес дори и малко в разрез с процедурата да се чуят още няколко аргумента, още няколко мотива за това, което предстои да извърши българският парламент. Това, което се случи в 1996 г., беше с размерите на национално бедствие. Всички ние бяхме по това време свидетели на този погром и наистина опасността да се зададе нещо подобно отново е толкова сериозна и важна, че аз съм съгласен да приема това нарушение според мен на правилника - на второ четене да говорим по начин, сякаш това е първо четене. Веднага искам да споделя загрижеността на мнозинството за това, че цял пакет от мерки трябва да се направят, за да може да се увеличи кредитната експанзия на банковата система. Индустрията, икономиката, бизнесът имат нужда от това, никой не го отрича. Тази цел сама по себе си е добра, откъдето и да я погледнеш, тя е добре замислена. Но изпълнението й не е добро според нас. Едно е да имаш чудесни намерения, съвсем друго е средствата, с които ги постигаш. Ако те водят обратен резултат, би трябвало много добре да изясним последиците, които ще се случат от тия погрешни действия. И това, аз мисля, че опозицията го изясни много добре и миналия път, и днес. Просто предупреждават за онази огромна опасност, която може да се случи при свалянето на тази бариера. Аз съм съгласен с господин Валери Димитров, че това е една крачка и не решава въпроса. Трябва да има много други, трябва да има един цял комплекс от крачки. Да, и това наистина може да бъде една крачка в правилната посока, само тогава, обаче когато е част от една система. Само тогава, когато тази крачка е част от една поредица, водеща до крайния резултат. Днес ние не сме убедени обаче, че тази крачка е в тази посока. Господин Димитров, тази крачка според нас е встрани от вашата идея. Може би още по-лошо - тази крачка е назад, не встрани, а назад от системата крачки, които искате да предприемете. Защото, за да е полезна, най-малкото тя трябва да бъде предшествана от редица други крачки, които в тази посока да направят онова, което вие целите. Ще ви подкрепяме в тази посока. Дайте тези крачки, дайте да ги наредим в една система. Да сложим и тази крачка, но според мен тя трябва да е завършващата, последната, а не първата. Защото ако я сложим първа и в същото време не направим останалите крачки, тогава опасността, за която ви предупреждаваме, е налице. Тогава можем да стигнем до националното бедствие от 1996 г. и тогава ви питаме ние: Вие ли, господин Димитров, ще кажете от тази трибуна: ами, случи се, какво да правим? Ние не очаквахме, така стана, обаче мислехме едно, то стана друго. Ние нямаме право в българския парламент да допускаме такива възможности, които водят до такива сериозни последици. Това е нашето притеснение. И аз не виждам ама никакъв смисъл, никаква логика, никакво основание да отхвърлите достатъчно балансираното и водещо в посоката на тези крачки предложение на господин Лучников. Ами той охранява точно тези интереси, за които вие говорите. Но ги охранява по един достатъчно предпазлив начин и ви дава възможност тази крачка да е напред, а не назад. Отхвърлянето обаче, безцеремонното отхвърляне на това предложение, извинете, но води до едно съмнение. Едно много ясно изразено съмнение за обслужване на други интереси. Не на онези, които вие тук твърдите, че имате. Не на тази поредица в посоката, за която говорите, а за други, не искам да ги казвам точно какви са. Дано това съмнение да бъде напразно. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Радев. За реплика има думата господин Ралчев.
Господин председателю, уважаеми колеги, дами и господа! Удивителна е способността на някои хора да изместват темата и проблема. Проблемът има много ясно значение. Господин Лучников възразява чрез един прийом, който е широко известен, за това един текст, който следва да отпадне, да бъде заменен със същия текст, изказан по друг начин. Предложението обаче не държи сметка, пак искам да повторя, за елементарни правила в наказателното право. Удивително е как може юристи с толкова богат опит да не си направят труда да направят една елементарна справка с хора, които елементарно разбират от наказателно право. Господин Радев си позволи да прави преценки, че текстът, който бил предложил, бил перфектен. Господин Радев, много Ви моля, пазете се от изказвания в област, която въобще не разбирате. Елементарно е, че наказателното право си има правила. Елементарно е, че тук не се цели да се отвори една врата на един нов банков погром. Искам много ясно и точно да разберете. Справете се! Анализирайте ал. 1. Кажете ми какво пречи съответното отношение да бъде запазено в наказателно-правен аспект точно с ал. 1? В крайна сметка вие изнесохте проблема в една политизация, която е недостойна и некоректна. Кръгът на обществени отношения, опасностите, за които вие говорите, и ние много ясно и точно ги виждаме, са запазени и защитени. Съществува перфектна наказателно-правна защита. Защо е необходимо да въвеждаме едни абсурдни текстове? Госпожа Масева засегна този въпрос, но ако бъде достатъчно ясна и прецизна ще направи извода, че въобще не може да има приложение. Какво означава кредитополучателят да получи директна наказателно-правна санкция без да има изпълнително деяние? За какво говорим? - Трети курс "Наказателно право". Как ще ме накажете, че съм си получил парите? Господин Лучников, елементарно е, има чл. 20, ал. 3, има ал. 4. Тези работи са въпрос на елементарно приложение на едно наказателно право.
Времето изтече, господин председател.
В този смисъл аз отново искам да подчертая: наказателно-правната защита съществува. Не е необходимо да бъде политизирана по този недостоен начин. (Ръкопляскания от НДСВ.)
Благодаря Ви, господин Ралчев. Искам да обърна внимание само с едно изречение на репликата: "Времето изтече". Вярно е, че времето изтече. Ако сте забелязали моя маниер на водене на заседанията е минимално да ограничавам, ако времето е изтекло с малко. Това го правя еднакво по отношение на всички парламентарни групи без разлика. Разбира се, ако мине 50 на сто от времето, тогава подавам сигнала, че времето е изтекло. Това го правя еднакво за всички. Позволявам си да го правя по този начин. За дуплика има думата господин Радев.
Благодаря, господин председател. Аз, разбира се, нямам намерение да се състезавам по правната материя с господин Ралчев. Аз съм длъжен да предупредя българските народни представители в резултат на онова, което се готвят да направят днес, в резултат на тези дела, които в момента текат, в резултат на онези интереси, които вероятно по един или друг начин ще бъдат защитени с днешното действие както от правна гледна точка, така и от психологическа гледна точка след като свалите тази наказателна норма днес. Когато ми казаха, че има дело, което чака решението на Народното събрание по този въпрос и след като достатъчно интелигентни, добри и безспорни юристи от опозицията ви обясниха, че това не е така, аз не се наемам да споря с господин Ралчев, но се наемам да предупредя специално него за онова, което може да се случи. Че след тези изказвания, ако наистина той се окаже неправ, по какъв начин лично той ще понесе отговорността по-нататък. Ако отново тази банкова система, въпреки неговата блестяща юридическа подготовка, бъде съсипана от това действие, което днес ще се вземе, преди да бъдат направени другите крачки, които ще охранят цялостно тази материя.
Благодаря Ви, господин Радев. Много се надявам да няма повече желаещи, но все пак ако има?
Господин председател, искам думата за изказване.
Мисля, че направихте изказване по същество, господин Искров.
Господин Жотев каза неверни неща и искам да го опровергая.
Предишното му изказване беше реплика.
Въпросът е, че господин Искров имаше изказване, което не беше друго, освен реплика. Така поне ми казва госпожа Касабова. В момента не си спомням дали беше изказване по същество или реплика.
Имам ли право по някакъв член от правилника да кажа няколко думи? (Шум и реплики в опозицията.)
Реплика беше.
Ако първото е било реплика - да. Обаче, ако първото е било изказване по същество - не.
Реплика беше.
Господин Искров, ще уточните ли Вие репликирахте ли, когато се изказахте, или беше изказване по същество. Признавам си, че ни си спомням.
Реплика, господин председател.
Както твърди госпожа Касабова, това е било реплика. Заповядайте, имате правото да вземете отношение по спора.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз съжалявам, че пак се политизира спорът. Казвам ви честно, като слушам дискусията между професионалисти като господин Лучников, господин Ралчев, господин Пенчев и другите ми капе мед на сърцето. Дразни ухото, обаче, господин Жотев, като говорите неща, които много добре знаете, че не са така и използвате трибуната на Народното събрание, за да внушавате нечистоплътни внушения. "Минералбанк", господин Жотев, фалира 1996 г. Всичките банки фалираха 1996 г. Господин Жотев, не знам кой внесе точно по това време текста на чл. 220, ал. 3, но е от 1997 г. И друго ще ви кажа. Има достатъчно охранителни текстове, по които са заведени тези дела. Не връщайте нещата към 1996 г. и постоянно внушавате нещо, че сме искали да направим. Искам да направим това, което обещахте и не го направихте. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Искров. За процедура думата има господин Валери Димитров.
Господин председател, позициите са ясни и затова аз предлагам да прекратим дебатите и да преминем към гласуване.
Благодаря на господин Димитров. Има процедурно предложение за прекратяване на дебатите. Понеже не виждам контрапредложение на това процедурно предложение, аз ще премина към гласуване. Моля, гласувайте направеното процедурно предложение за прекратяване на дебатите. Гласували 182 народни представители: за 139, против 24, въздържали се 19. Предложението се приема и дебатите се прекратяват. Преминаваме към гласуване на второ четене на законопроекта за изменение на Наказателния кодекс с параграф единствен: в чл. 220, ал. 3 се отменя. Моля, гласувайте. Гласували 184 народни представители: за 126, против 38, въздържали се 20. С това приехме Закона за изменение на Наказателния кодекс.
Аз имах предложение, а не го гласувахте.
Господин Лучников, моля за извинение. Вярно е, направих процедурна грешка, изпуснах да гласуваме Вашето предложение. То трябваше да бъде преди това, което аз направих. Така че моля отменете гласуването, което направихме, тъй като съм задължен да подложа на гласуване предложението на господин Лучников, така както е направено и беше предмет на обсъждане. Моля, гласувайте предложението на господин Лучников. Гласували 190 народни представители: за 40, против 119, въздържали се 31. Предложението не се приема. Сега отново ви моля да гласуваме текста на законопроекта така, както се подкрепя от комисията, за отпадане на ал. 3 на чл. 220. Моля, гласувайте. Гласували 179 народни представители: за 118, против 32, въздържали се 29. Законът се приема. Преминаваме към следващата точка от дневния ред: ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА НЕЗАВИСИМИЯ ФИНАНСОВ ОДИТ. Каня господин Искров - председател на Комисията по бюджет и финанси, да докладва законопроекта.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Предварително искам да кажа, че Законът за независимия финансов одит е част от общото счетоводно законодателство. Знаете, че разделихме Закона за счетоводството на две: нов Закон за счетоводството и нов Закон за независимия финансов одит. Бих желал да направя процедурно предложение да бъдат поканени в залата двама от членовете на работната група - проф. Стоян Дурин и госпожа Валя Йорданова.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение. Гласували 126 народни представители: за 125, против няма, въздържал се 1. Предложението се приема. Моля да поканите господин Дурин и госпожа Йорданова в залата.
Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа! Ще чета само окончателния текст там, където не са отхвърлени текстове на вносители. Предварително искам да спомена, че бяха изслушани над 20-25 заинтересовани страни. Много хора присъстваха на заседанието на Комисията по бюджет и финанси и огромна част от техните предложения присъстват в предложенията, внесени от народните представители, които ще чета. Заглавието е: "Закон за независимия финансов одит".
Моля, гласувайте заглавието на закона. Гласували 124 народни представители: за 124, против и въздържали се няма. Заглавието се приема. Искам да помоля квесторите да поканят в залата депутатите, които са в кулоарите, защото сме на ръба на кворума и има опасност да не можем да гласуваме валидно. Заповядайте, господин Искров. Продължете с глава първа.
По чл. 1 са постъпили предложения от народните представители Искров, Георгиева, Стефанов, Церовски, Костадинова и Радева. Комисията подкрепя предложението със следния окончателен текст: "Глава първа Общи разпоредби Чл. 1. Този закон урежда: 1. целта и принципите на независимия финансов одит; 2. професионалните стандарти на организация, документиране и изпълнение, както и заключенията на независимия финансов одит; 3. придобиването на диплома, правоспособност и упражняването на одиторската професия от дипломираните експерт-счетоводители; 4. правата и задълженията на регистрираните одитори, извършващи независим финансов одит; 5. статута на Института на дипломираните експерт-счетоводители."
Имате думата по предложения текст и заглавието на глава първа. Не виждам желаещи. Ще подложа на гласуване чл. 1 заедно със заглавието на глава първа, която гласи "Общи разпоредби" и текста на чл. 1 така, както беше представен от господин Искров. Моля, гласувайте! Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма. Заглавието на глава първа и чл. 1 са приети. За чл. 2, заповядайте, господин Искров.
Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги! В чл. 2, който ще прочета след малко, ще направя едно допълнение, което го няма в раздадените ви материали. То цели просто изчистване на текста. По чл. 2 е постъпило предложение от народните представители Искров, Георгиева, Стефанов, Церовски, Костадинова и Радева. Комисията подкрепя предложението на народните представители за окончателен текст на чл. 2, както следва: "Чл. 2. Независим финансов одит е съвкупност от необходими и взаимосвързани процедури, определени от Международните одиторски стандарти, въз основа на които се изразява независимо мнение относно достоверността на финансовите отчети във всички аспекти на същественост" - и добавям, колеги - "изготвени в съответствие с българското счетоводно законодателство." Става въпрос за отчетите, по които се изразява мнението.
Имате думата по предложения чл. 2. Има ли становища? Господин Дурин, едва ли се налага да вземете отношение, ако няма някакъв спор.
(от място): Искам да направя редакционно предложение.
Само редакционно? Добре, заповядайте.
Благодаря Ви, господин председател. Предлагам изразът "във всички аспекти на същественост" да се постави след думата "достоверността" и да стане: "... достоверността във всички аспекти на същественост на финансовите отчети..."
Благодаря Ви. Това наистина е чисто редакционна поправка. Аз смятам, господин Искров, че възприемате този подход. Нека сега да прочетете окончателния текст така, както беше направен с редакционната корекция на господин Дурин заедно с финала на текста, който вие предложихте.
Уважаеми колеги, чета окончателния текст на чл. 2 с редакциите, които бяха направени от мен и от проф. Дурин и които аз подкрепям. "Чл. 2. Независим финансов одит е съвкупност от необходими и взаимосвързани процедури, определени от Международните одиторски стандарти, въз основа на които се изразява независимо мнение относно достоверността във всички аспекти на същественост на финансовите отчети, изготвени в съответствие с българското счетоводно законодателство."
Благодаря Ви, господин Искров. Това беше окончателният текст, който и ще подложа на гласуване, ако няма желаещи да вземат отношение. Подлагам на гласуване чл. 2. Моля, гласувайте. Гласували 126 народни представители: за 126, против и въздържали се няма. Член 2 е приет. По чл. 3, заповядайте, господин Искров.
По чл. 3 са постъпили две предложения. Едното е от народния представител Георги Пирински. Комисията подкрепя предложението по принцип. Второто предложение е от народните представители Искров, Георгиева, Стефанов, Церовски, Костадинова и Радева. Комисията подкрепя предложението по принцип. Окончателен текст на чл. 3, който Комисията по бюджет и финанси предлага: "Чл. 3. Независимият финансов одит се извършва от регистрирани одитори, членове на Института на дипломираните експерт-счетоводители."
Благодаря Ви. По текста има ли желаещи да се изкажат? Господин Пирински, удовлетворен ли сте от възприемането по принцип на вашето предложение? Да. Има ли желаещи да вземат отношение, становище? Не виждам. Подлагам на гласуване текста на чл. 3 в окончателния вариант, който беше представен от господин Искров. Моля, гласувайте. Гласували 126 народни представители: за 126, против и въздържали се няма. Член 3 е приет. Продължете, господин Искров.
По чл. 4, уважаеми колеги, е постъпило едно предложение от народните представители Искров, Георгиева, Стефанов, Церовски, Костадинова и Радева. Комисията подкрепя предложението по принцип и предлага следния окончателен текст: "Чл. 4. Професията на регистрираните одитори е саморегулираща се и независима в определените от закона рамки."
По предложения окончателен текст на чл. 4? Не виждам желаещи. Подлагам на гласуване чл. 4. Моля, гласувайте. Гласували 128 народни представители: за 123, против 3, въздържали се 2. Текстът се приема. Преминаваме към глава втора.
"Глава втора - Цел и принципи на независимия финансов одит".
По заглавието на глава втора - "Цел и принципи на независимия финансов одит", има ли предложения за нова редакция? Не виждам. Моля, гласувайте заглавието на глава втора. Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма. Приема се.
По чл. 5 е постъпило предложение от народните представители Искров, Георгиева, Стефанов, Церовски, Костадинова и Радева. Комисията подкрепя предложението. Окончателен текст на чл. 5: "Чл. 5. (1) Целта на независимия финансов одит е изразяване на независимо одиторско мнение относно достоверното представяне във финансовите отчети, във всички аспекти на същественост, на: 1. финансовото състояние на предприятието; 2. отчетения финансов резултат от дейността на предприятието; 3. паричните потоци на предприятието и промените в тях; 4. собствения капитал на предприятието и промените в него. (2) Независимото одиторско мнение по ал. 1 се изразява по отношение на съответствието на финансовите отчети с приложимите счетоводни стандарти, както и с всяка друга националноприета счетоводна база за изготвяне на финансовите отчети. (3) Формирането и изразяването на независимото одиторско мнение се извършва в съответствие с Международните одиторски стандарти."
Благодаря Ви, господин Искров. Само искам да попитам дали в ал. 1 на чл. 5 изразът е съобразен с това, което приехме преди това с намесата на господин Дурин в чл. 2. В чл. 2 дали е съобразен същият израз или се налага някаква редакционна корекция? Това е единственият ми въпрос, за да бъде текстът все пак последователен.
Господин председател, става въпрос за същото. Ще прочета ал. 1: "(1) Целта на независимия финансов одит е изразяване на независимо одиторско мнение относно достоверното представяне във всички аспекти на същественост във финансовите отчети на:..."
Точно така. Следователно тази редакционна корекция се налага, за да бъдем последователно в словоупотребата, в изразите. Така че с тази редакционна корекция, ако нямате други предложения, подлагам на гласуване окончателния текст на чл. 5. Моля, гласувайте. Гласували 129 народни представители: за 127, няма против, въздържали се 2. Приема се. Преминаваме по-нататък. Заповядайте, господин Искров.
По чл. 6 е постъпило едно предложение от народните представители Искров, Георгиева, Стефанов, Церовски, Костадинова и Радева. Комисията подкрепя предложението със следната редакция и това е окончателният текст на чл. 6: "Чл. 6. Независимият финансов одит обхваща процедури за определяне на разумна сигурност чрез проверка на: 1. спазването принципите на счетоводството; 2. последователността на прилагането на оповестената счетоводна политика; 3. методологическата обоснованост на текущото отчитане за всеобхватно и достоверно отразяване на активите, пасивите и дейността на предприятието, ограничена до постигане целите на одита; 4. ефективността на вътрешния контрол, ограничена до постигане целите на одита; 5. процеса на счетоводното приключване; 6. достоверността и необходимата за потребителите обхватност на представената във финансовия отчет информация; 7. съответствие между информацията във финансовия отчет, в отчета за управлението и всяка друга информация, която управлението предоставя заедно с одитирания отчет."
Благодаря Ви. По текста на чл. 6? Не виждам желаещи. Затова подлагам на гласуване чл. 6. Моля, гласувайте. Гласували 126 народни представители: за 126, против и въздържали се няма. Текстът се приема. Заповядайте, господин Искров.
По чл. 7 е постъпило предложение от народните представители Искров, Георгиева, Стефанов, Церовски, Костадинова и Радева. Комисията подкрепя предложението със следната редакция: "Чл. 7. Регистрираните одитори, при осъществяване на независим финансов одит, спазват Професионално-етичния кодекс на Института на дипломираните експерт-счетоводители. Етичните принципи, които ръководят професионалното поведение и отговорности на одиторите, са: 1. независимост - необвързаност на регистрираните одитори, включително чрез своите съдружници и персонал с проверяваното предприятие, неговите ръководители или свързани с тях лица в материален, личностен или друг аспект; 2. обективност, безпристрастност и недопускане на субективност и предубеждение, конфликт на интереси или друго влияние, което да попречи на реалната преценка на одитора; 3. професионална компетентност - притежаването на достатъчно необходими професионални познания в областта на действащото търговско, счетоводно и данъчно законодателство, Международните счетоводни стандарти и Международните одиторски стандарти; 4. конфиденциалност - запазване в тайна на информацията за дейността на предприятието-клиент, получена в резултат на извършения независим одит; 5. професионално поведение - одиторът действа в своята професионална работа по начин, който е в съответствие с доброто име на одиторската професия и се въздържа от всякакви действия, които биха довели до уронване престижа на професията; 6. почтеност - одиторът е честен, последователен и обективен при изпълнението на одита; 7. познаване и прилагане на професионалните стандарти - одиторът извършва независим одит в съответстие с приетите професионални стандарти и национално законодателство; 8. отговорност - дипломираният експерт-счетоводител е лично отговорен за изразеното от него мнение. Специализираното одиторско предприятие носи отговорност за изразеното от негово име одиторско мнение."
Благодаря Ви, господин Искров. Аз имам един въпрос по т. 2. Казва се: "Обективност, безпристрастност и недопускане на субективност". Е, когато се каже "обективност", налага ли се да се каже, че трябва да има недопускане на субективност? Необходимо ли е това повторение? Не е ли достатъчно само да се каже "обективност, безпристрастност и недопускане на предубеждение..."? Това "недопускане на субективност" е просто повторение на това, което е казано с първата дума. Освен ако нещо не разбирам?!
Уважаеми господин председател, ние това просто сме го подчертали. Но Вие няколко пъти доказвате, че владеете по-добре материята.
Винаги така се стремя - да икономисваме думите в един закон - това е много важно за стегнатия израз.
"Безпристрастност и недопускане на предубеждение".
Да, "недопускане на субективност" се съдържа още в първия текст. И още, в т. 5 в предпоследния ред, където е казано: "да се въздържа от всякакви действия, които биха довели до уронване на престижа". Съвсем достатъчно е да се каже: "да се въздържа от действия, които биха довели до уронване на престижа". Това "всякакви" нищо повече не дава. Въздържането от действия е абсолютно достатъчно за яснотата на текста. Така че ще ви моля тези две корекции да влязат в окончателния текст, за да няма излишни думи в нормативния акт.
Уважаеми господин председател, приемаме направените от Вас корекции така, както бяха съобщени. В т. 2: "субективност и" да отпадне. И в т. 5 след "от" думата "всякакви" да отпадне.
Благодаря Ви. По текста други бележки? Не виждам. Моля, гласувайте текста на чл. 7. Гласували 140 народни представители: за 140, против и въздържали се няма. Текстът на чл. 7 се приема. Преминаваме към чл. 8.
Аз ще моля все пак господин Дурин и госпожа Йорданова някъде по корекциите, които се правят от залата, да взимат отношение, тъй като някъде мот а мо взимаме термини от международните одиторски стандарти. Нали няма да пропуснете това нещо? Благодаря. "Чл. 8. Независим финансов одит се извършва на годишни, междинни и други финансови отчети, когато това е определено в закон, по искане на собственици, държавни органи и други потребители на финансова информация." Комисията подкрепя предложението за чл. 8.
По чл. 8 желаещи да се изкажат? Не виждам. Моля, гласувайте чл. 8. Гласували 132 народни представители: за 132, против и въздържали се няма. Текстът на член 8 е приет. Преминаваме към глава трета.
"Глава трета - Организация, документиране и заключения на независимия финансов одит".
По заглавието на глава трета? Не виждам желаещи. Моля, гласувайте заглавието на глава трета. Гласували 134 народни представители: за 134, против и въздържали се няма. Заглавието на глава трета се приема.
По чл. 9 е постъпило предложение от народните представители Искров, Георгиева, Стефанов, Церовски, Костадинова и Радев. Член 9 се изменя така: "Чл. 9. Институтът на дипломираните експерт-счетоводители определя минимална цена за възнаграждението на услугите по независим одит." Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 9, като предлага следната редакция: "Чл. 9. (1) Независимият финансов одит се осъществява въз основа на договор между предприятието доверител и: 1. дипломирания експерт-счетоводител като физическо лице; или: 2. специализираното одиторско предприятие с посочване на дипломирания експерт-счетоводител, отговорен за извършване на независимия финансов одит. (2) Изпълнението на одиторския ангажимент е възмездно, като възнаграждението и условията за заплащането на одиторската услуга се договарят между лицата по ал. 1." Оттеглям предложението си, господин председател.
Щом го оттегляте, аз няма да го подлагам на гласуване. Господин Дурин, заповядайте да внесете яснота или корекция, ако се налага.
Господин председателю, тъй като по-нататък вие ще приемете предложението на комисията в чл. 23, където се говори за "предприятие на дипломиран експерт-счетоводител", аз бих предложил тук евентуално само в т. 1 да се запише: "1. Дипломирания експерт-счетоводител като физическо лице или чрез негово предприятие". Имам предвид едноличен търговец или ЕООД. Тъй като в чл. 23 това се засяга като предприятие на физическото лице, на дипломирания експерт-счетоводител. Ако приемете това предложение за добавка, ще има еднаквост в тези два члена. Предлагаме чл. 9, ал. 1 да бъде: "Чл. 9. (1) Независимият финансов одит се осъществява въз основа на договор между предприятието доверител и: 1. дипломирания експерт-счетоводител като физическо лице или чрез негово предприятие;" и след това т. 2 следва така, както е. Той може да сключи договор като свободна професия, като физическо лице, той може да бъде едноличен търговец, изпълнявайки тази функция, той може да бъде ръководител на еднолично дружество с ограничена отговорност, занимаващо се с такава дейност, и така да сключи договор. Това е нашето предложение и мисля, че то ще даде синхрон с бъдещия чл. 23, който вие евентуално ще приемете в този му вид. Благодаря ви.
Благодаря. Аз самият също имам едно предложение за корекция в ал. 2 на чл. 9. Според мен, първият ред е излишен. "Ал. 2. Изпълнението на одиторския ангажимент е възмездно." Спокойно това обяснение може да не се дава, след като текстът може да гласи направо: "Ал. 2. Възнаграждението и условията за заплащане на одиторската услуга се договарят между лицата по ал. 1." Това е достатъчно нормативна информация, за да се каже преди това, че е възмездно. Предлагам първият ред да отпадне като излишен. Останалата част от текста е абсолютно достатъчна, за да изрази това, което законодателят иска да каже. А законодателят в случая, това сме ние.
Уважаеми колеги, не виждам причина да не приемем и двете корекции, предложени от уважаемия проф. Герджиков по ал. 2 и от проф. Дурин по ал. 1, т. 1. Чета окончателния текст на чл. 9, алинеи 1 и 2: "Чл. 9. (1) Независимият финансов одит се осъществява въз основа на договор между предприятието доверител и: 1. дипломирания експерт-счетоводител като физическо лице или чрез негово предприятие; или 2. специализираното одиторско предприятие с посочване на дипломирания експерт-счетоводител, отговорен за извършване на независимия финансов одит. (2) Възнаграждението и условията за заплащане на одиторската услуга се договарят между лицата по ал. 1."
Аз отново се връщам на предложението, което направи господин Дурин. Струва ми се, че между т. 1 с това допълнение, което той направи, се припокрива т. 2. Защото, като се каже, че се сключва между предприятието-доверител и в т. 2 - специализираното одиторско предприятие, това включва и предходната алинея за експерт-счетоводителя като физическо лице. Много ви моля да помислим по този въпрос, за да не направим едно повторение в тези две точки.
Уважаеми господин председател, няма припоркриване на съдържанието на термина “специализирано одиторско предприятия” и “предприятие на дипломиран експерт-счетоводител”.
Неговото предприятие, защото той може да не е специализирано одиторско. В този смисъл. Добре. Мога да го приема, макар и с малко неохота.
Мисля, че накрая в Допълнителните разпоредби беше показано.
Ако няма други становища, ще подложа на гласуване текста на чл. 9 с тези корекции, които бяха направени. Моля, гласувайте чл. 9. Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма. Приема се. И нека последният текст преди почивката да бъде чл. 10.
По чл. 10 не е постъпило предложение. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 10 със следната редакция. "Чл. 10. Приемането на ангажимент за извършване на независимия финансов одит се документира с писмо за приемане на одиторски ангажимент. Съдържанието на писмото се определя по Международните одиторски стандарти."
Бих си позволил пак една редакционна поправка - приемането не на “ангажимент”, а приемането на “задължение за извършване на независимия финансов одит”. По този начин няма да има повторение с втората част - "с писмо за приемане на одиторски ангажимент." Така става езиково по-лесно за преглъщане. Имате ли възражения по тази редакционна бележка да бъде “приемане на задължение”, защото то е задължение, не е нищо друго, освен задължение. Одиторски ангажимент може, защото и двете думи са чуждици.
Как предлагате да бъде?
"Приемането на задължение за извършване на ..." и така нататък.
Не виждам протест от двамата представители на работната група.
Има ли други предложения? Не виждам. Подлагам на гласуване текста на чл. 10 с тази малка корекция. Моля, гласувайте чл. 10. Гласували 130 народни представители: за 127, против няма, въздържали се 3. Текстът се приема. Давам 30 минути почивка. (Звъни.) (След почивката.)
Продължаваме заседанието. От името на парламентарна група има думата господин Корнезов.
Госпожо председател, уважаеми народни представители! България е пред избори и българският парламент, който е приел този закон и насрочил изборите, не може да остане безмълвен. Само след ден българският народ трябва да избере своя държавен глава. Трябва да избере тази личност, която ще олицетворява единството на българската нация и ще представлява родината ни пред света. Затова тези избори са изключително важни, а може да се окажат и съдбовни. Парламентарната група на Коалиция за България призовава всички български граждани да упражнят своето право на глас! Ние, Обединената българска левица - социалисти, социалдемократи, комунисти, земеделци, патриоти, представители на ромите, се обръщаме към вас, български избиратели: "Гласувайте! Това изисква демокрацията." Ние знаем, че огромна част от сънародниците ни живеят в бедност и мизерия, мнозина са отчаяни и безнадеждни. Вашата надежда, скъпи сънародници, е да участвате в тези избори, ако искате да промените статуквото. На вас и на България е нужен нов, социален президент, който да бъде съпричастен към страданието на народа си. Парламентарната група на Коалиция за България е категорично против насаждащото се убеждение от досегашните президенти, че, видите ли, те били добри хора, но нямали правомощия и постоянно се вайкат, че Конституцията не им давала права. Ясно и на висок глас трябва да кажем, че президентът е личността, която има най-широки правомощия. Няма друг едноличен орган с толкова много и силни конституционни правомощия. Друг е въпросът как досегашните президенти са изпълнявали своите задължения. Защото едно е да приказваш, друго е да можеш, а трето и четвърто - да го направиш. На България е необходим президент, който да не се вайка, а да воюва за своя народ и да защитава българските национални интереси. Не да раболепничи пред чужди господари и да изпълнява това, което му нашепват, а да чува гласа на народа си и да защитава неговото достойнство. На Българската армия е необходим един истински върховен главнокомандващ, а не поголовни съкращения на личния състав и унищожаване на бойната техника, граничещо с национално предателство. Днес се отделят милиони левове от държавния бюджет не за модернизация на армията, а за нейното унищожаване. Защото един велик държавник и пълководец беше казал: "Един народ, който не храни армията си, ще храни чужди". На България е необходим върховен главнокомандващ не на парадна рота, а на армия, способна да защити суверенитета, териториалната цялост и независимост на родината. На България е необходим президент, а не само да свири на китара и да язди коня си, а да пише с делата си новата ни история. На България и на хората е необходим един нов, ляв, социален президент. Благодаря ви. (Ръкопляскания в Коалиция за България.)
Благодаря, господин Корнезов. Сега да преминем към чл. 11 от закона.
Дано повече хора се вслушат в призивите на господин Корнезов и да гласуват според съвестта си! Чета текста на закона. По член 11, уважаема госпожо председател и уважаеми колеги, е постъпило предложение от народните представители Искров, Георгиева, Стефанов, Церовски, Костадинова и Радева. Комисията подкрепя предложението за чл. 11 със следната редакция: "Чл. 11. Документирането на независимия финансов одит и процедурите по изпълнението му се извършват в съответствие с изискванията на Международните одиторски стандарти.
Благодаря. Има ли желаещи да вземат отношение по чл. 11. Има думата господин Миков.
Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми господин Искров, дами и господа народни представители! Ще си позволя да направя едно редакционно допълнение за яснота, въпреки че мисля, че тезата е безспорна, че освен в съответствие с изискванията на Международните одиторски стандарти - и с изискванията на българското законодателство. Защото ние не познаваме тези стандарти и може да се случи някъде да има несъответствие между закона и стандартите. Един такъв запис, тоест законът, няма да се чете само от юристи, може да доведе до някакво съмнение, че когато има противоречие между закона и международните стандарти, се прилагат стандартите. Така че аз бих предложил да бъде "законът и Международните одиторски стандарти", просто за яснота. А чисто юридически е безспорно. Законът е най-общото, то включва и подзаконови актове.
Може би Вашето предложение, което направихте в началото - "и българското законодателство", като че ли е по-добре да се добави накрая.
Да, чудесно, но това ще го четат все пак икономисти, иначе е безспорно.
Благодаря, господин Миков. Има думата господин Искров.
Аз не виждам причина да не подкрепим предложението на господин Миков - да бъде в съответствие с изискванията на действащото законодателство и Международните одиторски стандарти. А ние сме си извлекли поуката от предишното заседание по МСС, когато говорехме, господин Миков. И в § 8, по аналогия, ако погледнете, навсякъде казваме, че "Международните одиторски стандарти, утвърдени от Министерския съвет" - за да бъде част от вътрешното законодателство, както би казал уважаемият колега Миков. Подкрепяме предложението.
То е порядъчно разумно, за да не се подкрепи. Има ли други желаещи да вземат отношение? Няма. Най-напред подлагам на гласуване предложението, което направи господин Миков - в чл. 11 преди думите "Международни одиторски стандарти" да се добави "на действащото законодателство и". Моля, гласувайте! Гласували 138 народни представители: за 137, против няма, въздържал се 1. Редакцията е приета. Моля, гласувайте целия чл. 11 така, както беше прочетен от председателя на комисията, със съответната редакционна бележка на господин Миков. Гласували 134 народни представители: за 134, против и въздържали се няма. Член 11 е приет.
По чл. 12 е постъпило предложение от народните представители Искров, Георгиева, Стефанов, Церовски, Костадинова и Радева. Комисията подкрепя предложението като чл. 12 със следната редакция: "Чл. 12. Ръководството на предприятието предоставя на регистрираните одитори изготвения от него финансов отчет, готов за издаване на одиторски доклад. Представянето на финансовия отчет се извършва заедно с отчета на управлението и всяка друга информация, която управлението предоставя към одитирания отчет, както и подписано утвърдително/представително писмо от ръководството съгласно международните одиторски стандарти."
Благодаря Ви, господин Искров. Желаещи да вземат отношение към чл. 12? Няма. Моля, гласувайте чл. 12, както е предложен от комисията. Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма. Член 12 е приет.
По чл. 13 е постъпило предложение от народните представители Искров, Георгиева, Стефанов, Церовски, Костадинова и Радева. Комисията подкрепя предложението със следната редакция: "Чл. 13. (1) Заключенията на регистрирания одитор след извършения независим финансов одит се отразяват в одиторски доклад. (2) Одиторският доклад трябва да съдържа ясно изразено мнение върху одитираните финансови отчети като цяло. (3) Одиторските доклади биват: 1. доклад без резерви (неквалифициран доклад); 2. доклад без резерви с параграф за обръщане на внимание (модифициран неквалифициран доклад); 3. доклад с резерви, поради наличие на ограничения на одита (модифициран квалифициран доклад); 4. доклад с резерви, поради несъгласие с ръководството на предприятието (модифициран квалифициран доклад); 5. доклад с отказ от изразяване на мнение, поради наличие на изключително съществено ограничение на отида (модифициран доклад с отказ от мнение); 6. доклад с изразено отрицателно мнение, поради изключително съществено несъгласие с ръководството на предприятието (модифициран доклад с мнение за несъгласие). (4) Задължителните елементи на съдържанието на одиторските доклади се определят в международните одиторски стандарти. (5) Изразеното мнение върху финансовия отчет се удостоверява от: 1. регистрирания дипломиран експерт-счетоводител, ако издава одиторски доклад лично от свое име - с личния му подпис и печат; 2. регистрираното специализирано одиторско предприятие, ако издава одиторски доклад от свое име - с подписа на представляващия предприятието, с печата на специализираното одиторско предприятие и с личния подпис на регистрирания дипломиран експерт-счетоводител, отговорен за одита. (6) Подписът и печатът се поставят върху одиторския доклад и върху основните елементи (счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите, отчет за паричните потоци и отчет за собствения капитал) на одитираните финансови отчети без приложението."
Благодаря Ви, господин Искров. Има ли желаещи да вземат отношение по чл. 13? Няма. Моля, гласувайте чл. 13, както е предложен от комисията. Гласували 133 народни представители: за 132, против няма, въздържал се 1. Член 13 е приет.
По чл. 14 е постъпило предложение от народните представители Искров, Георгиева, Стефанов, Церовски, Костадинова и Радева. Комисията подкрепя предложението със следната редакция: "Чл. 14. (1) Печатът на регистриран дипломиран експерт-счетоводител е с елипсовидна форма. Върху него е изписано името, фамилията и номера на дипломирания експерт-счетоводител в регистъра на регистрираните одитори на Института на дипломираните експерт-счетоводители. (2) Специализираното одиторско предприятие за целите на одита използва печат с елипсовидна форма. Върху него е изписано "специализирано одиторско предприятие", неговата фирма и седалище и номера в регистъра на регистрираните одитори на Института на дипломираните експерт-счетоводители. (3) Личният печат на регистрирания дипломиран експерт-счетоводител и печатът на специализираното одиторско предприятие се използват за удостоверяване одита на финансовите отчети или в други случаи, предвидени със закон. (4) Печатите по ал. 1 и 2 се издават след придобиване на правоспособност за подписване на одиторски доклад от Института на дипломираните експерт-счетоводители."
Благодаря Ви, господин Искров. Желаещи да вземат отношение по чл. 14 от законопроекта? Няма. Моля, гласувайте текста, както беше прочетен от председателя на комисията. Гласували 137 народни представители: за 137, против и въздържали се няма. Член 14 е приет.
"Глава четвърта - Придобиване на правоспособност на дипломиран експерт-счетоводител".
Има ли желаещи да вземат отношение по заглавието? Няма. Моля, гласувайте заглавието на глава четвърта. Гласували 135 народни представители: за 135, против и въздържали се няма. Заглавието на глава четвърта е прието.
По чл. 15 няма постъпили предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 15 със следния текст: "Чл. 15. За дипломиран експерт-счетоводител може да кандидатства лице, което не е осъждано за престъпление от общ характер по глава пета и по раздел I на глава шеста от особената част на Наказателния кодекс."
Благодаря. Желаещи да вземат отношение по чл. 15? Няма. Моля, гласувайте текста на чл. 15, както е прочетен от председателя на комисията. Гласували 141 народни представители: за 141, против и въздържали се няма. Член 15 е приет.
По чл. 16 са постъпили две предложения. Предложение на народните представители Искров, Георгиева, Стефанов, Церовски, Костадинова и Радева - подкрепено от комисията. Предложение на народния представител Георги Пирински - в чл. 16, т. 1, 2, 3 и 4 изискванията за професионален стаж да се намалят и да бъдат: по т. 1 - 3 години стаж; по т. 2 - 5 години стаж; по т. 3 - 7 години стаж; по т. 4 - 12 години стаж. Комисията не подкрепя предложението. Комисията предлага следния окончателен текст на чл. 16: "Чл. 16. За придобиване правоспособност на дипломиран експерт-счетоводител може да кандидатства лице, което отговаря на следните изисквания за задължителна степен на завършено висше образование и задължителен професионален стаж в областта на счетоводството, вътрешния и външен финансов одит като орган на данъчната администрация и/или като преподавател в областта на счетоводството, контрола и финансите: 1. счетоводно-икономическо образование с магистърска степен и 4 години стаж; 2. счетоводно-икономическо образование с бакалавърска степен и 5 години стаж; 3. друго висше икономическо образование и 7 години стаж; 4. друго висше образование и 10 години стаж."
Благодаря, господин Искров. Желаещи да вземат отношение по съдържанието на чл. 16, респективно по предложението, направено от господин Пирински? Няма. Подлагам на гласуване предложението, направено от господин Пирински, което не е подкрепено от комисията. Моля, гласувайте! Гласували 140 народни представители: за 19, против 114, въздържали се 7. Предложението не се приема. Моля, гласувайте чл. 16 така, както беше прочетен от председателя на комисията. Гласували 138 народни представители: за 128, против 5, въздържали се 5. Текстът е приет.
По чл. 17 е постъпило предложение от народните представители Искров, Георгиева, Стефанов, Церовски, Костадинова и Радева - чл. 17 да отпадне или да се измени. Комисията подкрепя варианта чл. 17 да остане с окончателен текст: "Чл. 17. Институтът на дипломираните експерт-счетоводители определя кръга от учебните дисциплини, по които кандидатите трябва да са положили изпити преди да добият право да се явяват на изпитите по чл. 18. Той трябва да покрива: 1. основи на счетоводството (теория на счетоводството); 2. финансово счетоводство (счетоводство на предприятието); 3. управленско счетоводство; 4. анализ на финансовите отчети; 5. финансов контрол и одиторски стандарти; 6. търговско право; 7. трудово и осигурително право; 8. финанси на предприятието; 9. икономически анализ и статистика; 10. микроикономика; 11. информационни системи и технологии."
Благодаря. Желаещи да вземат отношение по съдържанието на чл. 17? Няма. Моля, гласувайте чл. 17 така, както беше прочетен.
Докато трае гласуването бих искал само да кажа, че тези два закона са по линия на хармонизация с европейското законодателство, така че навсякъде сме отразили препоръките и на дирекциите по европейска интеграция и на Комисията по европейска интеграция.
Гласували общо 147 народни представители: за 143, против няма, въздържали се 4. Член 17 е приет.
По чл. 18 са постъпили две предложения. Предложение на народния представител Георги Пирински - в чл. 18, ал. 2, накрая да се добави изразът "където осъществяват независим финансов одит". Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Искров, Георгиева, Стефанов, Церовски, Костадинова и Радева - подкрепено от комисията. Окончателен текст на чл. 18: "Чл. 18. (1) Диплома за дипломиран експерт-счетоводител се придобива след успешно полагане на писмени и/или устни изпити пред Института на дипломираните експерт-счетоводители по: 1. счетоводство; 2. търговско право; 3. независим финансов одит; 4. данъци и социално осигуряване. (2) Преди полагането на изпита по независим финансов одит кандидатите за дипломирани експерт-счетоводители трябва да имат най-малко 3 години професионален стаж като помощник-одитор в специализирано одиторско предприятие или в предприятие на регистриран дипломиран експерт-счетоводител. Стажът се доказва пред Института на дипломираните експерт-счетоводители с удостоверение, издадено от съответния дипломиран експерт-счетоводител или специализираното одиторско предприятие. (3) Стажът по ал. 2 се включва в изисквания стаж по чл. 16. В случаите, когато кандидатът има повече от три години стаж, тези години могат да бъдат приспадани от годините на изисквания стаж по чл. 16, както следва: 1. за кандидати със счетоводно икономическо образование, бакалавърска степен - 1 година; 2. за кандидати с друго висше образование - до 3 години."
Благодаря. Желаещи да вземат отношение по чл. 19? Няма. Подлагам на гласуване първо предложението, направено от господин Пирински, което не е подкрепено от комисията. Моля, гласувайте! Гласували 148 народни представители: за 32, против 110, въздържали се 6. Предложението не се приема. Моля, гласувайте чл. 18 така, както е прочетен от председателя на комисията. Гласували 134 народни представители: за 121, против 4, въздържали се 9. Член 18 е приет.
По чл. 19 е постъпило предложение от народните представители Искров, Георгиева, Стефанов, Церовски, Костадинова и Радева. Комисията подкрепя предложението и предлага окончателен текст на чл. 19: "Чл. 19. (1) Лицата, успешно издържали изпитите по чл. 18, получават диплома за дипломиран експерт-счетоводител и се вписват в отделен регистър към Института на дипломираните експерт-счетоводители. (2) Лицата, получили диплома за дипломиран експерт-счетоводител, придобиват право да подписват одиторски доклади с мнение върху финансови отчети след три години стаж в специализирано одиторско предприятие или в предприятие на регистриран дипломиран експерт-счетоводител и се вписват в отделен регистър на регистрираните одитори към Института на дипломираните експерт-счетоводители."
Благодаря, господин Искров. Желаещи да вземат отношение по чл. 19? Няма. Моля, гласувайте чл. 19. Гласували 138 народни представители: за 138, против и въздържали се няма. Член 19 е приет.
По чл. 20 е постъпило предложение от народните представители Искров, Георгиева, Стефанов, Церовски, Костадинова и Радева. Комисията подкрепя предложението като окончателен текст на чл. 20. "Чл. 20. Дипломиран експерт-счетоводител, който не е извършвал независим финансов одит в продължение на три последователни години, полага устен изпит по независим финансов одит преди да започне отново одитиране на финансови отчети."
Желаещи да вземат отношение по чл. 20? Няма. Подлагам на гласуване чл. 20, така както е предложен от комисията. Гласували 131 народни представители: за 131, против и въздържали се няма. Член 20 е приет.
По чл. 21 е постъпило предложение от народните представители Искров, Георгиева, Стефанов, Церовски, Костадинова и Радева. Комисията подкрепя предложението, като предлага следната редакция, която е и окончателен текст: "Чл. 21. (1) Лице, получило в чужбина диплома, аналогична на тази на дипломиран експерт-счетоводител по този закон и е член на професионална организация, може да придобие правоспособност на регистриран одитор, да подписва одиторски доклади с мнение върху финансови отчети по този закон, ако успешно е положило писмени изпити по българско търговско и данъчно право, а при необходимост по Международни одиторски стандарти и Международни счетоводни стандарти, пред Института на дипломираните експерт-счетоводители, и има най-малко три години стаж след полагане на тези изпити в специализирано одиторско предприятие или предприятие на регистриран дипломиран експерт-счетоводител в България. (2) Лице, придобило в чужбина правоспособност да подписва одиторски доклади с мнение върху финансови отчети, може да придобие същата правоспособност на регистриран одитор и по този закон, след успешното полагане на изпити по българско търговско и данъчно право, а при необходимост по Международни одиторски стандарти и Международни счетоводни стандарти, пред Института на дипломираните експерт-счетоводители. (3) Лицата по ал. 1 и 2 трябва да отговарят на изискванията на чл. 15."
Благодаря, господин Искров. По чл. 21 има ли желаещи да вземат отношение? Няма. Моля, гласувайте чл. 21, така както беше прочетен. Гласували 139 народни представители: за 139, против въздържали се няма. Член 21 е приет.
По чл. 22 също е постъпило предложение от народните представители Искров, Георгиева, Стефанов, Церовски, Костадинова и Радева. Комисията подкрепя предложението и предлага следната редакция на чл. 22: "Чл. 22. Институтът на дипломираните експерт-счетоводители организира обучение и провеждане на изпити по чл. 18, 20 и 21, като определя тяхната последователност, периодичност, начина на провеждане и система на оценка на знанията за упражняване на професията на дипломиран експерт-счетоводител."
По чл. 22 има ли желаещи да вземат отношение? Няма. Моля, гласувайте чл. 22, така както беше прочетен. Гласували 141 народни представители: за 141, против и въздържали се няма. Член 22 е приет.
Глава пета с наименование: "Упражняване на професията на дипломиран експерт-счетоводител".
Има ли възражения по наименованието на глава пета? Няма. Моля, гласувайте наименованието на глава пета. Гласували 128 народни представители: за 128, против и въздържали се няма. Наименованието на глава пета е прието.
По чл. 23 е постъпило предложение от народните представители Искров, Георгиева, Стефанов, Церовски, Костадинова и Радева. Комисията подкрепя предложението по принцип, като предлага ал. 2 да стане т. 9 от § 1. Чета окончателния текст на чл. 23: "Чл. 23. Изключителните права за упражняване на професията на дипломиран експерт-счетоводител се упражняват: 1. пряко; 2. чрез предприятие на дипломиран експерт-счетоводител; 3. чрез участие в специализирано одиторско предприятие."
Благодаря, господин Искров. По чл. 23 има ли желаещи да вземат отношение? Няма. Моля, гласувайте чл. 23. Гласували 141 народни представители: за 141, против и въздържали се няма. Член 23 е приет.
По чл. 24 е постъпило предложение от народните представители Искров, Георгиева, Стефанов, Церовски, Костадинова и Радева. Комисията подкрепя предложението, като предлага следната редакция за чл. 24 и като окончателен текст: "Чл. 24. (1) За да упражнява право за подписване на одиторски доклади с мнение върху финансови отчети, дипломираният експерт-счетоводител, вписан в регистъра по чл. 19, ал. 1, подава молба за членство и регистрация в Института на дипломираните експерт-счетоводители, придружена със свидетелство за съдимост и декларация, че отговаря на условията по този закон. (2) За да упражнява дейността си като специализирано одиторско предприятие, дружеството представя молба за членство и регистрация в Института на дипломираните експерт-счетоводители, придружена със свидетелство за съдимост на съдружниците и управителите на предприятието, декларация от управителите, че предприятието отговаря на условията по този закон, заедно с документи, потвърждаващи изпълнението на изисквания по § 1, т. 9. (3) Управителният съвет на Института се произнася по молбите на кандидатите с мотивирано решение в едномесечен срок от датата на подаване на молбата. Решението се съобщава писмено на кандидатите и влиза в сила от датата на приемането му. (4) При отказ за членство и регистрация, решението на Управителния съвет може да бъде обжалвано в двуседмичен срок пред Контролния съвет. Контролният съвет се произнася по жалбата в двумесечен срок от постъпването й. (5) Решението на Контролния съвет подлежи на съдебно обжалване по реда на Закона за административното производство."
Благодаря. По чл. 24 има ли желаещи да вземат отношение? Няма. Моля, гласувайте чл. 24, както беше прочетен. Гласували 134 народни представители: за 134, против и въздържали се няма. Член 24 е приет.
По чл. 25 има предложение от народните представители Искров, Георгиева, Стефанов, Церовски, Костадинова и Радева. Комисията подкрепя предложението, като предлага следната редакция: "Чл. 25. (1) Въз основа на решението по чл. 24 дипломираният експерт-счетоводител или специализираното одиторско предприятие стават регистрирани одитори и придобиват правото да подписват одиторски доклади с мнение върху финансови отчети. (2) Институтът на дипломираните експерт-счетоводители съставя и поддържа регистри на регистрирани одитори."
Благодаря. По чл. 25 няма желаещи да се изкажат. Моля, гласувайте. Гласували 131 народни представители: за 131, против и въздържали се няма. Член 25 е приет.
По чл. 26 има предложение от народните представители Искров, Георгиева, Стефанов, Церовски, Костадинова и Радева. Комисията подкрепя предложението, като предлага следната редакция: "Чл. 26. Институтът на дипломираните експерт-счетоводители ежегодно до 31 март обнародва в "Държавен вестник" списък на регистрираните одитори."
Благодаря. Има ли желаещи да вземат думата по чл. 26? Няма. Моля, гласувайте чл. 26 така, както беше прочетен. Гласували 130 народни представители: за 130, против и въздържали се няма. Член 26 е приет.
По чл. 27 има предложение от народните представители Искров, Георгиева, Стефанов, Церовски, Костадинова и Радева. Комисията подкрепя предложението, като предлага следната редакция: "Чл. 27. (1) Дипломираните експерт-счетоводители, включени в списъците на регистрираните одитори, получават личен печат по образеца, определен в чл. 14, ал. 1, с което придобиват право да подписват одиторски доклади. (2) Предприятията, включени в списъците на регистрираните одитори, получават печат по образец, определен в чл. 14, ал. 2, с което придобиват статут на специализирано одиторско предприятие. (3) Лицата по ал. 1, след придобиване на правото за подписване на одиторски доклади, полагат клетва и подписват клетвен лист със следното съдържание: "Заклевам се в силата на познанието и законността, че ще изпълнявам добросъвестно, независимо, отговорно, безпристрастно и с професионална компетентност задълженията си като регистриран дипломиран експерт-счетоводител. Ще се ръководя от законите на Република България, приетите професионални одиторски стандарти и етичните норми и принципи на поведение, утвърдени от Института. При нарушаване на тази клетва, да бъда санкциониран с нормите на закона и професионално-етичните норми на Института на дипломираните експерт-счетоводители."
Има ли желаещи за изказване по съдържанието на чл. 27? Няма. Моля, гласувайте чл. 27. Гласували 139 народни представители: за 139, против и въздържали се няма. Член 27 е приет.
Уважаеми колеги, току-що приехме клетвата на дипломирания експерт-счетоводител, с което възродихме романтизма и желанието на нашите деди да направят една нормална държава, което мисля, че е действало, господин Дурин, до 1944 - 1945 г. по стария закон. По чл. 28 има предложение от народните представители Искров, Георгиева, Стефанов, Церовски, Костадинова и Радева. Комисията подкрепя предложението и предлага окончателен текст на чл. 28, както следва: "Чл. 28. (1) Регистрираните дипломирани експерт-счетоводители не могат да извършват независим одит на финансов отчет на предприятие, когато: 1. работят по трудов договор, освен в Института на дипломираните експерт-счетоводители, в специализирано одиторско предприятие или осъществяват научна и преподавателска дейност; 2. са свързани лица с предприятието, чийто финансов отчет е обект на независим финансов одит; 3. пряко или косвено са обвързани с или участват в сделки на предприятието, чийто финансов отчет е обект на независим финансов одит, различни от сделката по независимия финансов одит, и които сделки нарушават неговата независимост като одитор или водят до конфликт на интереси; 4. оказват счетоводни услуги по текущото счетоводно отчитане на дейността и по изготвянето на финансови отчети на одитираното предприятие, когато участват във взимането на управленски решения по тях, както и услуги, свързани с оценки на активи за целите на финансовия отчет на предприятието, чийто финансов отчет е обект на одитиране. (2) Ограниченията по ал. 1, т. 2, 3 и 4 се прилагат и за всички съдружници и служители в специализираното одиторско предприятие."
Благодаря, господин Искров. Има ли желаещи да вземат отношение по чл. 28? Не виждам. Моля, гласувайте чл. 28 така, както беше прочетен. Гласували 130 народни представители: за 130, против и въздържали се няма. Член 28 е приет.
По чл. 29 са постъпили две предложения. Ще ви прочета предложението на народните представители Искров, Георгиева, Стефанов, Церовски, Костадинова и Радева: "Член 29 се изменя така: "Чл. 29. Дипломираните експерт-счетоводители и специализираните одиторски предприятия се контролират чрез Комисия по контрола върху качеството на професионалните одиторски услуги на Института на дипломираните експерт-счетоводители за спазването на професионалните одиторски стандарти и от Съвета по професионална етика за спазването на професионално-етичните норми, определени с този закон и от Института на дипломираните експерт-счетоводители." Комисията не подкрепя това предложение. Постъпило е предложение от народния представител Георги Пирински, което комисията подкрепя по принцип. Комисията предлага следния окончателен текст на чл. 29: "Чл. 29. Одиторската практика на регистрираните одитори подлежи на вътрешен контрол по качеството, съгласно правила за работа, приети от Общото събрание на Института на дипломираните експерт-счетоводители."
Благодаря, господин Искров. Предложението по чл. 29, господин Искров, оттегляте ли го?
Да, оттеглям го.
Да, оттегля се. Моля, гласувайте окончателната редакция на чл. 29, която се подкрепя от комисията. Гласували 129 народни представители: за 129, против и въздържали се няма. Член 29 е приет.
По чл. 30 не е постъпило предложение. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 30. "Чл. 30. Членовете на Института на дипломираните експерт-счетоводители и специализираните одиторски предприятия плащат встъпителна такса при приемането им и годишни такси, определени от Управителния съвет на института."
По чл. 30 има ли желаещи за изказване? Няма. Подлагам на гласуване чл. 30, така, както беше прочетен от комисията и подкрепен от нея. Моля, гласувайте. Гласували 128 народни представители: за 128, против и въздържали се няма. Член 30 е приет. Член 31!
Ще прочета чл. 31, тъй като комисията предлага да отпадне. "Чл. 31. Членове на Института на дипломираните експерт-счетоводители могат да бъдат и дипломираните експерт-счетоводители, които са преустановили извършването на независим финансов одит. Те могат да бъдат почетни членове и могат да не плащат годишни такси." Предложението на комисията, както казах, колеги, е чл. 31 да отпадне.
Благодаря Ви, господин Искров. Има ли възражения срещу отпадането на чл. 31? Няма. Подлагам на гласуване предложението на комисията чл. 31 да отпадне. Моля, гласувайте. Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма. Предложението се приема. Моля, наименованието на глава шеста.
Глава шеста е внесена с наименование "Права и задължения на дипломираните експерт-счетоводители". Предложението на комисия е заглавието на глава шеста да се измени така: "Права и задължения на регистрираните одитори".
Има ли предложения за наименованието на глава шеста? Няма. Подлагам на гласуване предложението на комисията за наименование на глава шеста. Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма. Наименованието е прието. Преминаваме към чл. 32.
По чл. 32 е постъпило предложение от народните представители Искров, Георгиева, Стефанов, Церовски, Костадинова и Радева. Комисията подкрепя предложението по ал. 1 по принцип и не подкрепя предложенията по ал. 2 и ал. 3. Поради тази причина се налага да прочета внесения текст: Член 32 да се измени така: "Чл. 32. (1) Регистрираните дипломирани експерт-счетоводители и специализирани одиторски предприятия имат изключителното право да извършват независим финансов одит на финансовите отчети на предприятията. (2) Освен независим финансов одит по ал. 1 дипломираните експерт-счетоводители срещу заплащане имат право да извършват и други експертни и консултантски услуги. (3) Министерският съвет може да определя и други функции, които са изключително право на дипломираните експерт-счетоводители." Комисията предлага окончателен текст на чл. 32, който става чл. 31: "Чл. 31. Регистрираните одитори имат изключителното право да извършват независим финансов одит на финансовите отчети на предприятията."
Благодаря Ви, господин Искров. Вносителите на предложението по чл. 32 и по-конкретно на ал. 2 и 3, подкрепяте ли ал. 2 и 3?
Оттегляме го.
Оттегляте предложението си. В такъв случай подлагам на гласуване окончателната редакция на чл. 32 така, както е предложена от комисията. Моля, гласувайте. Гласували 126 народни представители: за 126, против и въздържали се няма. Член 31 с новата му номерация е приет. Член 33!
По чл. 33 е постъпило предложение от народните представители Искров, Георгиева, Стефанов, Церовски, Костадинова и Радева. Комисията подкрепя предложението като чл. 32 със следната редакция: "Чл. 32. При изпълнение на одиторския си ангажимент регистрираните одитори имат право да изискват пълно съдействие и информация от ръководството на предприятието, както и да наблюдават провеждането на инвентаризацията на активите и пасивите на предприятието."
Благодаря. По чл. 32 има ли предложения?
От господин Чауш има предложение "ангажимент", както преди, да го заменим със "задължения". И трябва да стане: "... при изпълнение на одиторските си задължения... ". Уважаеми колеги, тогава в чл. 32 вместо "ангажимент" написваме "задължения".
Това е редакционна поправка. Разбира се, тя е резонна на направените преди това изменения в текстовете. Така че няма защо да я гласуваме. В такъв случай подлагам на гласуване чл. 33 със съответната редакционна поправка, направена в залата. Моля, гласувайте чл. 33, който става чл. 32. Гласували 124 народни представители: за 124, против и въздържали се няма. Член 33 е приет. Ще следваме номерацията, както е в доклада. Преномерирането на текстовете ще се извърши механично след това от Правния отдел.
По чл. 34 е постъпило предложение от народните представители Искров, Георгиева, Стефанов, Церовски, Костадинова и Радева. Комисията подкрепя предложението като чл. 33 със следната редакция: "Чл. 33. Регистрираният одитор е длъжен: 1. да спазва принципите: независимост, професионална компетентност, конфиденциалност, почтеност и обективност; 2. да изпълни поетия одиторски ангажимент, освен ако не са налице обективни обстоятелства, които го възпрепятстват; 3. да информира ръководството на предприятието-клиент за съществени нарушения на законите и други нормативни актове, на негови учредителни и други вътрешни актове, норми и процедури, както и за всяка друга информация, доколкото са му станали известни в хода на изпълнение на независимия одит; 4. да предупреждава предприятието-клиент в областта на своите компетенции доколкото са му станали известни в хода на изпълнение на независимия одит за действия или пропуски, които може да му навредят; 5. да разяснява на предприятието-клиент значението на дадена информация, получена при изпълнението на одиторски ангажимент; 6. да представи документи, доказващи изпълнението на одиторския ангажимент и изразеното мнение; 7. да спазва Международните одиторски стандарти и Професионално-етичния кодекс, приет от Института на дипломираните експерт-счетоводители; 8. да отчита дейността си пред Института на дипломираните експерт-счетоводители по утвърден от него ред; 9. да участва в дейността на Института и неговите органи, както и да спазва устава на Института; 10. да се застрахова за рискове на своята професионална дейност; 11. да съдейства на органите на Института на дипломираните експерт-счетоводители."
Благодаря. Имате думата по чл. 34.
В чл. 10 направихме корекция вместо "ангажимент" - "задължение".
В т. 2 трябва да стане "да изпълни поетото одиторско задължение".
Прави се редакционна корекция.
В т. 5 - също: "изпълнението на одиторското си задължение".
Някой друг желае ли да вземе отношение? Няма. Подлагам на гласуване чл. 34, следвам номерацията на доклада, с направената редакционна поправка в залата по т. 2 и 5, подкрепена от комисията. Моля, гласувайте. Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма. Член 34 е приет. Преминаваме към глава седма.
"Глава седма - Отговорности на дипломираните експерт-счетоводители, извършващи независим финансов одит". Има предложение на комисията - заглавието на глава седма да се измени така: "Имуществена отговорност".
Благодаря. Има ли желаещи да се изкажат по наименованието на главата? Няма. Подлагам на гласуване предложението на комисията за ново наименование на глава седма "Имуществена отговорност". Гласували 131 народни представители: за 131, против и въздържали се няма. Наименованието на глава седма е прието. Имате думата по чл. 35.
По чл. 35 е постъпило предложение от народните представители Искров, Георгиева, Стефанов, Церовски, Костадинова и Радева. Комисията подкрепя предложението като чл. 34 със следната редакция: "Чл. 34. (1) Регистрираните одитори носят имуществена отговорност за вредите, които са причинили на своите доверители, ако същите са пряка и непосредствена последица от техните виновни действия или бездействия. (2) Отговорността по ал. 1 се осъществява съгласно Закона за задълженията и договорите и правилата на общото исково производство."
Има ли желаещи да вземат отношение по чл. 35? Няма. Подлагам на гласуване чл. 34, подкрепен от комисията. Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма. Член 35 е приет.
По чл. 36 е постъпило предложение от народните представители Искров, Георгиева, Стефанов, Церовски, Костадинова и Радева. Комисията подкрепя предложението като чл. 35 със следната редакция: "Чл. 35.(1) Регистрираните одитори не носят отговорност за допуснати грешки, пропуски, нарушения и противоправно поведение от страна на управителните органи и служителите на одитираните предприятия. (2) Заверката на финансовите отчети не освобождава от отговорност ръководството на одитираното предприятие за законосъобразността и целесъобразността на действията им през одитирания период."
Благодаря. Има ли желаещи да се изкажат по чл. 36? Остава без промяна.
В доклада пише "чл. 35".
Всъщност, господин Миков, следваме номерацията на доклада с уговорката, която направихме, че текстовете ще се преномерират. Имате думата, господин Миков.
Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Говорим за чл. 36 от стария вариант, който сега ще стане чл. 35. Аз предлагам да се подкрепи текстът на вносителя, а не текстът на комисията със следните аргументи и мотиви. Достатъчно пари получават експерт-счетоводителите и предприятията, за да установят някакви пропуски, нарушения и противоправно поведение. И в текста на вносителя се казва: "Не носят отговорност за нарушения, допуснати от ръководителите на предприятията". Достатъчно много права имат, за да изискват документи и пр., и пр., все пак да констатират някакви грешки и пропуски. Нали това е смисълът да се прави одит - да се констатират грешки, пропуски и пр., в крайна сметка. И не случайно при текста на вносителя е казано: "Не носят отговорност за нарушения", но при пропуски, при грешки? Нали затова получават тези хонорари, за да си отварят очите ако има такива пропуски и грешки. Тук се разширява тяхната неотговорност и става, че не носят отговорност за допуснати грешки, пропуски, нарушения, противоправно поведение от страна на управителните органи и служителите. Какво заверяват тогава? Значи те могат да си заверят на база грешки, на база пропуски, на база противоправно поведение, да го констатират, че е такова, пак да съберат и да кажат: "Ние на базата на закона не отговаряме за това". Е, какво ще бъде отношението между верност на една такава заверка, след като вкарваме, да завоалираме тяхната отговорност? Дайте поне да се спрем в рамките на това, което е на вносителя - за нарушения. Това ще ги принуди малко повече да си отварят очите, да следят за грешки, да следят за пропуски, да следят за противоправно поведение. Затова аз предлагам поне да остане текста на вносителя във внесения вариант. Достатъчно благоприятно им е положението и достатъчно високи са им хонорарите, достатъчно и гилдията се е ограничила помежду си да имат пазар. Хайде, поне това да стане така, че малко да отговаря. Иначе аз не зная тези банки, които фалираха, правеше ли им се одит на всички тези банки, виждаше ли се през годините?
Правеше се, да.
Правеше се. И какво? Минава одиторът... Колко е хонорарът, за да се одитира една банка, господин Искров? Грубо?
Търговска тайна.
Търговска тайна - добре де, всички знаят. Аз не знам, но ще питам някой одитор, и аз имам познати. Колко пари са вземали тези одитори, които одитираха фалиралите банки? И за какво са тези заверки? Да претакат. Че в Европа било така и по Международните стандарти! А резултатът от този одит? Дайте поне да остане текстът на вносителя. Искането им е било по-скромно от това, което легислатурата иска да им даде. Благодаря ви.
Благодаря, господин Миков. Заповядайте, господин Искров.
Презумпцията на господин Миков е презумпцията на честен човек и народен представител. Но, господин Миков, аз съм един от вносителите, нашата презумпция е същата. Но все пак миналата година приехме Закона за счетоводството, с който възприемаме Международните счетоводни стандарти. И там изрично казахме, че за изготвянето на финансовите отчети - грешка-негрешка и други носят отговорност ръководството на предприятието, както е по цял свят, а не само по Международните счетоводни стандарти. Това е в много страни от света. А отпред ние гласувахме, че одиторът изразява мнение. Ако има грешки и пропуски, ръководството не иска да ги поправи, той просто изразява някакво особено мнение.
Може ли да не завери?
Ние казахме какви са. Те са шест вида заверки от "без никакви възражения" до "незаверка". Просто изразява мнение, че отчетът не отразява вярно финансовото състояние. От тази гледна точка аз искам да ви кажа, че сме се ръководили от два подхода при окончателната редакция. Затова вносителите са внесли това ново предложение. Все пак съобразяване с международните одиторски стандарти, тъй като и тях възприемаме с този закон. Поради това има и толкова много предложения по закона, който е внесен от нас. И второ, все пак обсъждано е и с колегите от Правния отдел на Народното събрание, които са едни добри специалисти. Говори се как се установява виновност, как не се установява, аз там съм бос, не мога да взема отношение. Но мисля, че текстът е добър. Това не оневинява одиторите. Понеже казахте за примери, аз съм бил по това време в тази система, не е проблемът в одиторите за фалирането на банките. Проблемът е, че и акционери, и надзорници много често не чуваха мнението на одиторите. Защото, като има одит, това не означава, че одиторът е съгласен с отчетите. Това е смисълът на текста. Може да има одит и въпреки това одиторът да казва: "От това банка не става, или предприятие и т.н. Мисля, господин Миков, че това не е толкова съществено, можем да продължим нататък и да гласуваме текста така, както е внесен от комисията.
Благодаря, господин Искров. Има ли други желаещи? Заповядайте, господин Миков, за реплика.
Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Аз продължавам да твърдя, че трябва да оставим и някаква по-сериозна отговорност на тези одитори.
Има го в предишните текстове.
Виждам аз колко го има в предните текстове, след като е казано: "последица от техни виновни действия или бездействия" и пр., и пр. Съвсем нормален е текстът на чл. 36 във варианта на вносителя.
Има административнонаказателни разпоредби.
Административнонаказателните разпоредби са си административнонаказателни. Нека да остане в този вариант: "Отговорност за нарушения, допуснати от ръководителите". Да, това е нормалното - да не носи отговорност за действията на друг. Но, ако приемем този текст, ние сваляме от тях отговорността или минимизираме отговорността им за съответствие между това, което се заверява като отчет, като краен резултат от този одит и това, което е действителното състояние. Значи те си получават възнаграждението, свършват си работата, а накрая се губи смисълът от този одит. Какъв е смисълът от този одит? Остава сам, пак ви казвам, претакане. Те да си вземат хонорара, да се публикува в "Държавен вестник", да има заверка, както е по закона. А съответствието с действителното състояние, което може да е съвсем различно поради грешки, поради пропуски, поради противоправно поведение - да, на ръководителите на предприятието. Но нали затова им даваме всички тези права на тези хора, за да имат и те една съответстваща отговорност? Смятам, че трябва да останем на това, което е предложил вносителят и да не бъдем толкова крайно ларж към техните отговорности. Това ще има дисциплиниращ ефект и върху ръководителите на предприятията, и мисля, че одиторската работа ще стане по-съдържателна. Няма да може да завери вярно за един месец 300-400 отчета. Защото ще трябва малко да си отваря очите, за да няма грешки, пропуски или противоправност. Другото е да признаем, че минава с печата и подписа, казва се, че грешките, пропуските и противоправното поведение са си на ръководителя, слагам тук печата, вземам си хонорара и... Моля ви да се съобразим с това. Достатъчно права, екстри и прочее даваме на хората. Нека поне това да остане така, както е внесен проектът от вносителите.
Благодаря, господин Миков.
Господин Дурин, имаме ли Международните одиторски стандарти?
Заповядайте, господин Дурин.
В предложението на комисията се прави опит да се извлече онова, което се съдържа като основно в Международните одиторски стандарти като постановки. И, ако ми разрешите, аз бих подкрепил да остане предложението на комисията.
.... ?
Аз бих могъл и да отговоря на народния представител Михаил Миков.
Отговорете ми.
Тези 300-400 места, за които казвате, че вървим и слагаме печата, струва ми се, че информацията Ви не е вярна и не е точна.
А колко са? Двеста ли?
Благодаря. Госпожа Йорданова също има желание да вземе отношение.
Бих искала да внеса определена яснота в смисъла на този член и промяната, която предлага комисията. Основната цел е за хармонизация с Международните одиторски стандарти, в които ясно е разграничена отговорността между одиторите и ръководството на предприятието. Идеята не е да се намали отговорността на одиторите, а да се разграничи отговорността на този, който изготвя отчета, от отговорността на одиторите. Всъщност, желанието е било да се премахне неправилното усещане в нашето общество, че в момента, в който одиторите поставят печата си под счетоводния отчет, всички ръководители и главни счетоводители, които също са подписали този отчет, престават да носят отговорност. Идеята е, че това не е нашето опрощаване на отговорността, а смисълът на този член е по-скоро да се подчертае, че отговорността е обща.
Така тя не е обща. Така тя става само на тях.
Вие може би не сте обърнали внимание, че акцентът е, че ние не носим отговорност за това, което ръководството е направило. Но ние носим отговорност за нашето мнение. Ако ние не издадем адекватно мнение, съответно имаме санкции, които са написани в закона. Но Вие самият с Вашето изказване подсказвате, че в нашето общество все още не е ясна идеята, че отговорността остава съвместна - и на ръководството, и на одитора. И всъщност акцентът е не толкова, че нещо повече казваме, а да престане да се смята, че ръководителят като си назначи одитор, след това може да бъде спокоен. Напротив, трябва да е ясно, че ръководството носи отговорност за баланса си, за достоверността на баланса си. Това е едната причина. Втората причина е, че има два одиторски стандарта. Единият стандарт е за условията, при които се подписва одиторското задължение. И в този одиторски стандарт, който е приет в повече от 150 страни и има над 2 млн. дипломирани експерт-счетоводителя, ясно е записано, че изрично трябва да се посочи, че ръководството остава отговорно за счетоводния отчет. Освен това има още един одиторски стандарт за злоупотребите. Там също е разграничена отговорността на управлението от отговорността на одитора. И всъщност това са били аргументите и основанията да се включи този текст - максимална хармонизация със стандартите, с международната практика и ясно подчертаване, че отговорността е обща. Благодаря.
Благодаря, госпожо Йорданова. Има думата господин Казак.
Искам да направя компромисно предложение - да се запази текстът на чл. 36 така, както е на вносителя, той да стане ал. 1. И да се запази ал. 2 на комисията от текста, който е предложила комисията. Тоест, да си остане чл. 36, алинеи 1 и 2 на текста, но текстът на ал. 1 да остане този на вносителя, а ал. 2 да остане с текста на комисията, където изрично се подчертава отговорността на ръководството.
Да, чудесно.
Благодаря Ви, господин Казак. Други желаещи да вземат отношение? Досега се оформиха две предложения, всъщност, може би е едно. Чувам, че господин Миков подкрепя предложението на господин Казак. Можем да ги обединим в едно предложение. Има думата за изказване господин Искров.
Подкрепям предложението на господин Казак, като пак искам да обърна внимание, че в последния момент е много трудно да си произнасяме точно по такива разпоредби, господин Миков. Някой път много дълбоки презумпции седят зад тях. Моля Ви, Вие все пак имате представители в комисията, по този закон работим от много време, така че, удовлетворява ли Ви предложението на господин Казак?
Да.
Плюс това думата "нарушения" поглъща "грешка и пропуски", така че изваждането й отпред пред скоби сякаш няма кой знае какъв смисъл. Да приема ли, господин Искров, че комисията подкрепя предложението, което се прави в момента за редакция на чл. 36, нов чл. 35, а именно ал. 1 да остане със съдържание така, както е направена от вносителя, а ал. 2 да остане със съдържанието, направено от комисията?
Малко трябва да се направи редакция, тъй като в текста на вносителя се говори за "експерт-счетоводители и специализирани одиторски предприятия", а ние въвеждаме като терминология "регистрираните одитори". Предлагам, госпожо председател, да прочета целия чл. 35 с новата редакция. "Чл. 35. (1) Регистрираните одитори не носят отговорност за допуснати нарушения от страна на управителните органи и служителите на одитираните предприятия. (2) Заверката на финансовите отчети не освобождава от отговорност ръководството на одитираното предприятие за законосъобразността и целесъобразността на действията им през одитирания период."
Но защо изпуснахте "противоправно поведение", тъй като нарушение е едно, а противоправно поведение е друго и отново се смекчава текстът.
Това е нарушение.
Мисля, господин Миков, дали не е по-добре да направим една компилация от всичко това? Може нарушението да не е противоправно в основата си, а просто неспазване на определени фактически положения.
Аморалното поведение не е нарушение?! Всяко нарушение нарушава някаква норма. Нека да си остане "нарушение".
Добре, "нарушение" да остане, както го прочете господин Искров. Ще го подложа на гласуване така, както го прочете господин Искров. Моля, гласувайте чл. 36, нов чл. 35 така, както беше прочетен в момента от господин Искров. Гласували 137 народни представители: за 135, против няма, въздържали се 2. Член 36, нов чл. 35 е приет. Преминаваме към чл. 37.
По чл. 37 е постъпило предложение от народните представители Искров, Георгиева, Стефанов, Церовски, Костадинова и Радева. Член 37 да се измени така: "Чл. 37. Дипломираните експерт-счетоводители и специализирани одиторски предприятия носят отговорност, при условие че бъдат доказани умишлено действие или бездействие при изпълнението на ангажимента, наличието на материални вреди, както и на пряка причинно-следствена връзка между тях. Отговорността на дипломираните експерт-счетоводители и специализирани одиторски предприятия може да бъде ограничавана по взаимно споразумение с предприятието." Комисията не подкрепя предложението. Комисията предлага чл. 37 да отпадне.
Благодаря Ви, господин Искров. По чл. 37 имате ли желание да вземете отношение? Няма. Вносителите, оттегляте ли предложението си по чл. 37? Предложението се оттегля. Моля, гласувайте предложението на комисията чл. 37 да отпадне. Гласували 128 народни представители: за 128, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Преминаваме към чл. 38.
По чл. 38. Постъпило е предложение от народните представители Искров, Георгиев, Стефанов, Церовски, Костадинова и Радева - чл. 38 да отпадне. Комисията подкрепя предложението чл. 38 да отпадне.
Има ли желаещи да вземат отношение? Няма. Моля, гласувайте предложението, подкрепено от комисията, чл. 38 да отпадне. Гласували 130 народни представители: за 128, против няма, въздържали се 2. Приема се. Преминаваме към глава осма.
"Глава осма - "Институт на дипломираните експерт-счетоводители".
Има ли желаещи да вземат отношение по заглавието на глава осма? Не виждам. Моля, гласувайте заглавието на глава осма. Гласували 140 народни представители: за 140, против и въздържали се няма. Приема се.
По чл. 39. Комисията подкрепя текста на вносителя като чл. 36 със следната редакция: "Чл. 36. Институтът на дипломираните експерт-счетоводители е юридическо лице на самостоятелна издръжка със седалище в град София."
По чл. 39 има ли изказвания? Няма. Моля, гласувайте чл. 39. Гласували 129 народни представители: за 129, против и въздържали се няма. Приема се.
По чл. 40 е постъпило предложение от народните представители Искров, Георгиева, Стефанов, Церовски, Костадинова и Радева. Комисията подкрепя предложението като чл. 37 със следната редакция: "Чл. 37. (1) Институтът на дипломираните експерт-счетоводители осигурява и регулира упражняването на независимата одиторска професия на дипломираните експерт-счетоводители в интерес на обществото. (2) Институтът на дипломираните експерт-счетоводители организира и ръководи професионалната дейност на своите членове, като: 1. организира и провежда изпитите на кандидатите за получаване на диплома за дипломиран експерт-счетоводител; 2. регистрира одиторите, които получават правоспособността си съобразно изискванията на този закон; 3. организира и провежда различни форми за повишаване на професионалната им квалификация; 4. организира обучение на кандидатите за дипломирани експерт-счетоводители чрез взаимодействие с избрани от него висши училища; 5. издава свое списание, учебни помагала и научни трудове, свързани с развитието и популяризирането на одиторската професия; 6. утвърждава вътрешна система за контрол на дейността на своите членове; 7. разработва при необходимост професионални одиторски правила и техники за допълнително подпомагане и регулиране на дейността на неговите членове; 8. контролира качеството на одиторската дейност и професионалното поведение на своите членове; 9. организира, подпомага и извършва изследователска дейност в областта на независимия финансов одит, на счетоводството и финансовия анализ и други съпътстващи области."
Има ли желаещи да вземат отношение по предложения чл. 40? Той ще бъде с нова номерация като чл. 37, но така или иначе, придържам се към номерацията на вносителя. Не виждам желаещи да вземат думата. Моля, гласувайте текста. Гласували 137 народни представители: за 137, против и въздържали се няма. Приема се.
"Чл. 41. Институтът на дипломираните експерт-счетоводители представлява своите членове пред обществеността, държавните органи и международните организации." Комисията подкрепя текста на вносителя като чл. 38.
Има ли желаещи да вземат думата по този текст? Не виждам. Моля, гласувайте текста. Гласували 135 народни представители: за 134, против няма, въздържал се 1. Приема се.
По чл. 42 е постъпило предложение от народните представители Искров, Георгиева, Стефанов, Церовски, Костадинова и Радева. Комисията подкрепя предложението по принцип, като предлага следния окончателен текст на чл. 42, който става чл. 39. "Чл. 39. (1) Органи на Института на дипломираните експерт-счетоводители са: 1. общо събрание; 2. Управителен съвет; 3. Контролен съвет; 4. Съвет по професионалната етика; 5. Съвет за контрол по качеството на одиторските услуги; 6. Дисциплинарен съвет. (2) Общото събрание приема устав, Професионално-етичен кодекс и избира органи на Института. Професионално-етичният кодекс се разработва въз основа на Етичния кодекс на професионалните счетоводители, приет от Международната федерация на счетоводителите. (3) Управителният съвет организира и ръководи текущо дейността на Института на дипломираните експерт-счетоводители и се отчита пред Общото събрание. (4) Контролният съвет контролира изпълнението на решенията на Общото събрание, изпълнението на бюджета на Института и дейността на Управителния съвет. (5) Съветът по професионална етика контролира изпълнението на Професионално-етичния кодекс на Института на дипломираните експерт-счетоводители. (6) Съветът за контрол върху качеството на одиторските услуги контролира качеството на одиторската дейност на регистрираните одитори по приети от Общото събрание на Института на дипломираните експерт-счетоводители правила и процедури. Членове на Съвета са висококвалифицирани членове на Института на дипломираните експерт-счетоводители, на ротационен принцип. (7) Дисциплинарният съвет разглежда констатациите на Съвета за контрол върху качеството на одиторските услуги и на Съвета по професионална етика. Въз основа на констатациите на Съвета за контрол върху качеството на одиторските услуги и на Съвета по професионална етика членовете на Дисциплинарния съвет могат да съставят актове за установяване на нарушения. (8) Организацията и дейността на органите по ал. 1 се уреждат в Устава на Института на дипломираните експерт-счетоводители." В ал. 7 е записано неправилно "издават", вместо "съставят".
Точно на това исках да обърна внимание, защото има корекция в текста накрая на ал. 7 - вместо "издават" да се напише "съставят". Има ли желаещ да се изкажат по чл. 42? Заповядайте, господин Миков.
Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми господин Искров, дами и господа! Две кратки редакционни предложения, които мисля, че ще подобрят текста. Първото е да не се избират органи, а членове на органите. Не органи да се избират, органите са си органи. Избират се членовете. Второ, в ал. 6 - "Съветът за контрол върху качеството на одиторските услуги контролира качеството на одиторската дейност и т.н. Членове на Съвета са висококвалифицирани членове на Института на дипломираните експерт-счетоводители на ротационен принцип." В този институт има членове и всичките са равни в членствените си правоотношения, ако аз правилно разбирам идеята. И всякакво деление между тях на висококвалифицирани, средноквалифицирани и нискоквалифицирани е малко даже с елемент на противоконституционност. Те като гилдия, като общо събрание ще си изберат най-висококвалифицираните, най-престижните, защото самите те имат сметка да изберат хора, които могат да оценят качеството на оказаните услуги. А ако искат, могат да си изберат и най-нискоквалифицираните, тогава ще се изложат и този орган няма да функционира. Но деленето в закона на висококвалфицирани без ясни критерии за това кои са висококвалифицирани, поставя следващите въпроси - за средноквалифицирани, за нискоквалифицирани и т.н. Така че предложението ни е да отпадне "висококвалифицирани" и да остане само "членове". Нещо, което е разбираемо, не бива да се записва в закона. Благодаря.
Благодаря на господин Миков. Заповядайте, господин Дурин.
Благодаря Ви, господин председателю! Аз мисля, че бихте могли да приемете предложението на народния представител Михаил Миков. Нека гилдията да решава, ако трябва да ги подрежда в някакви групи. Освен това също бихте могли да приемете предложението, което той направи за избор на членове на органите. Господин Искров, предлагам да подкрепите тези предложения.
Това е едно редакционно изменение, което е съвършено коректно. Малко повече по същество е предложението от ал. 6 да отпадне думата "висококвалифицирани". Аз лично подкрепям и него, защото има някакъв дискриминационен подход, който едва ли е оправдан.
Господин Миков няколко пъти ни вкарва в задънени улички. Господин Миков, вече имаме два вида експерт-счетоводители - регистрирани и нерегистрирани. Новобранците са нерегистрираните, старите кучета са регистрираните. А тези, които са най-млади, са с изискване за три години работа в одиторско предприятие. Поради тази причина загубихме много време в Комисията по бюджет и финанси. Но като казвате да го махнем, освен да го подкрепим. Въпреки че не знам какви ще са последствията. Уважаеми господин председател, значи текстът трябва да стане така: "Членовете на съвета са членове на Института на дипломираните експерт-счетоводители на ротационен принцип." По ал. 2 също приемаме корекцията, предложена от господин Миков.
Господин Искров, Вие приемате да отпадне думата "висококвалифицирани", така че да не го подлагам отделно на гласуване, а ще подложа на гласуване целия текст, както се уточнихме. Има ли възражения срещу това? Не виждам. Моля, гласувайте текста така, както се уточнихме. Гласували 124 народни представители: за 124, против и въздържали се няма. Приема се.
По чл. 43 е постъпило предложение от народния представител Георги Пирински. Комисията не подкрепя предложението. "В чл. 43, ал. 1 т. 2 се изменя така: "2. приходи от такси за провеждане на обучение и изпити с кандидатите за дипломирани експерт-счетоводители и обучение по поддържане на професионално ниво на дипломираните експерт-счетоводители." Окончателният текст на чл. 43, който става чл. 40. "Чл. 40. Финансирането на дейността на Института на дипломираните експерт-счетоводители се осигурява от: 1. встъпителни и годишни вноски на членовете на Института; 2. приходи от такси за провеждане на курсове и изпити; 3. приходи от абонамент и от издателска дейност; 4. приходи от извършване на консултантски услуги; 5. приходи от изпълнение на държавни поръчки; 6. приходи от санкции, налагани от Института; 7. приходи от дарения; 8. други приходи."
Благодаря Ви. Господин Миков, имате думата.
Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми господин Искров, много разумно комисията е отхвърлила ал. 2, където са освободени от данъци...
Главната данъчна дирекция възропта.
Не само данъчната дирекция, лично аз щях да направя скандал тук, ако не бяхте я отхвърлили. Точка 8 - "други приходи" - обезмисля изброяването. Но така сте приели, нека да бъде така. Лично на мен обаче ми се иска, и това е формалното ми предложение, да отпадне т. 5 - "приходи от изпълнение на държавни поръчки". Това си е една пар екселанс стопанска дейност, а както пише по-напред - "юридическо лице с нестопанска цел". Нека това да не се записва в закона.
Благодаря Ви, господин Миков. Има две предложения, които трябва да се обсъдат и гласуват поотделно. Има ли желаещи да вземат отношение по текста?
Вероятно има аналогия, господин Миков прави такава със Закона за държавните поръчки, но не това се има предвид. Знаете, че това е висококвалифицирана организация и много често Министерството на финансите, а и други институции се допитват до нея, като си плащат за тези неща. Но за да не се отива към другия начин на мислене, можем да го махнем.
Аз също съм склонен, защото няма никаква пречка, то си отива в "други приходи". Но така или иначе аз ще подложа на гласуване това предложение, както ще предложа на гласуване и направеното от Георги Пирински предложение за нова редакция на ал. 1, т. 2. И така гласуваме първо отпадането на т. 5 от текста. Предложението беше направено от господин Миков и възприето от господин Искров. Моля, гласувайте! Гласували 135 народни представители: за 135, против и въздържали се няма. Предложението се приема. Подлагам на гласуване предложението на господин Георги Пирински за ал. 1, т. 2. Моля, гласувайте! Гласували 127 народни представители: за 16, против 109, въздържали се 2. Предложението на народния представител Георги Пирински не се приема. Подлагам на гласуване окончателния текст, предложен от комисията. Гласували 127 народни представители: за 124, против 1, въздържали се 2. Преминаваме към чл. 44.
"Чл. 44. Началото на бюджетната година на института започва след датата на утвърждаване на бюджета." Постъпило е предложение от господин Георги Пирински чл. 44 да отпадне. Комисията подкрепя предложението.
Има ли други становища? Не виждам. Подлагам на гласуване подкрепеното от комисията предложение на господин Георги Пирински чл. 44 да отпадне. Гласували 128 народни представители: за 128, против и въздържали се няма. Приема се. Преминаваме към глава девета - "Административно-наказателни разпоредби". Тук бих искал да отправя само един въпрос към господин Искров. Господин Искров, дали съобразихте консултативното становище на Съвета по законодателство?
Използвам случая, за да кажа, че може би сме първите, които се възползваха от този много полезен съвет към председателя и към ръководството на Народното събрание. Имахме доста въпроси, по които се нуждаехме от висококвалифицирана помощ и я получихме от Съвета по законодателство по тази глава.
Господин Миков, имате думата.
Благодаря, уважаеми господин председател. Аз и на първо четене на закона специално по тези текстове изразих становище, че не може една нестопанска организация, една неправителствена организация, юридическо лице с нестопанска цел да налага административно-наказателни санкции. Това че заглавието е променено в "Нарушения и наказания" не означава, че в главата няма административно-наказателна процедура и ангажиране на съдилищата на републиката за реализация. Аз лично няма да подкрепя в този вид текстовете. Може би някой трябва да се изкаже от административно-правна гледна точка. Или министърът на финансите ще е административно-наказващият орган или определено от него лице, а той може да си делегира констативните актове на председателя или на дисциплинарния съвет, или няма да са административно-наказателни тези санкции. Просто за мен въпросът не подлежи на количествени или редакционни промени, той подлежи на концептуално разбиране. Аз лично смятам, че не може наказателни постановления да се издават от председателя на управителния съвет на който и да е институт в България. Те могат да се издават от административни органи и именно затова са наказателни постановления, а процедурата е административно-наказателна. Аз лично смятам, че това е невъзможно. Щом не е държавен орган, не може да налага административни санкции. Това е един пробив в законодателството, който е фундаментален и революционен. Утре може председателят на Българската социалистическа партия да започне да издава наказателни постановления. Или на профсъюзите. Или на която и да е неправителствена организация. Всичко това го споделих на първо четене най-добросъвестно, с цел да се оправи. Съжалявам, не съм го видял, че сега е така, но ще гласувам "против".
Благодаря на господин Миков. Господин Кушлев, заповядайте.
Уважаеми господин председател, аз нямах намерение да се изказвам по този закон и да вземам отношение по проблемите, по които не се смятам специалист. Но все пак искам да доведа до знанието на уважаемите народни представители едно решение на Конституционния съд. Това е Решение № 3 от 1994 г., в което той изрично е застанал на становището, че не противоречи на принципите на Конституцията, ако със специален закон се предоставят държавни функции на неправителствена обществена организация. Така че този въпрос е решен от органа, който е натоварен да следи за спазването на принципа на разделението на властите и който осигурява върховенството на Конституцията. В този смисъл ми се струва, че едно решение на парламента, което ще подкрепи приемането на предложените от комисията текстове, няма да противоречи на основния закон, стига да има политическа воля да се дадат такива правомощия на въпросния институт, за който става дума. Благодаря ви.
Благодаря Ви, господин Кушлев. Аз също мога да се присъединя към това изказване, което направи господин Кушлев. Иначе, строго погледнато, принципно господин Миков е прав, дотолкова доколкото в закон не е предвидено. А ние точно това в момента се опитваме да направим - да предвидим такава възможност в самия закон. Има ли други желаещи да вземат отношение по заглавието на глава девета, което се изменя на: "Нарушения и наказания", вместо "Административно-наказателни разпоредби"? Подлагам на гласуване подкрепеното от комисията заглавие на глава девета "Нарушения и наказания". Моля, гласувайте! Гласували 146 народни представители: за 111, против 11, въздържали се 24. Заглавието се приема. Продължаваме с чл. 45.
По чл. 45 са постъпили две предложения. Предложение на народните представители Искров, Георгиева, Стефанов, Церовски, Костадинова и Радева. Комисията подкрепя предложението по принцип. Постъпило е предложение и от народния представител Георги Пирински, което комисията не подкрепя, а именно: 1. В чл. 45 да се създаде нова ал. 2, която да гласи: "(2) Когато специализирано одиторско предприятие или предприятие на дипломиран експерт-счетоводител издаде документ с невярно съдържание за проведен одиторски стаж по чл. 18, ал. 2, те загубват правата си на членове на Института на дипломираните експерт-счетоводители и отговарят по Наказателния кодекс." 2. Досегашните ал. 2, 3, 4 и 5 стават съответно 3, 4, 5 и 6. Ще прочета окончателния текст, който, казвам още веднъж, все пак е консултиран от водещи имена. Окончателен текст на чл. 45, който става чл. 41: "Чл. 41. (1) Дипломиран експерт-счетоводител се наказва с глоба от 300 до 3 хил. лв. или с лишаване от право да извършва независим финансов одит на финансови отчети за срок до две години, а при повторност - до три години, когато: 1. издаде одиторски доклад по чл. 13 с мнение, върху финансов отчет, който не съответства на представената от предприятието отчетна информация; 2. наруши изискванията на Международните одиторски стандарти; 3. наруши изискванията на Професионално-етичния кодекс, приет от Института на дипломираните експерт-счетоводители."
Искам да обърна внимание, че в т. 3, в текста липсват думите "на дипломираните".
Добавям го. "(2) За извършено нарушение по ал. 1, на специализирано одиторско предприятие се налага имуществена санкция от 500 до 5 хил. лв., или се отнема правото да извършва независим финансов одит на финансови отчети до две години, а при повторност - до три години. (3) Наказанията по ал. 1 се налагат и когато е извършено нарушение по чл. 19, ал. 2, чл. 23, ал. 2 - тук има лека корекция - чл. 28 и чл. 34, т. 8 и 10. (4) Актовете за установяване на нарушенията по ал. 1 и 2 се съставят от членове на Дисциплинарния съвет на Института на дипломираните експерт-счетоводители. (5) Наказателните постановления се издават от председателя на Управителния съвет на Института на дипломираните експерт-счетоводители. (6) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва съгласно Закона за административните нарушения и наказания."
Благодаря. Искам само да обърна внимание в ал. 3 - тази номерация, която е посочена, да се съобрази дали няма някакво преномериране. Това е въпрос, на който трябва да се обърне внимание, за да не стане грешка в окончателния текст. По текста на чл. 45 има ли желаещи да вземат отношение? Заповядайте, господин Чонков.
Аз не зная какво е имано предвид, когато става въпрос за преномерирането, но за мен ал. 2 на чл. 23, въобще не й е мястото тук. Ако видите как сме гласували чл. 23, ако си спомняте, ние просто там го преименувахме и няма място. Всичко друго е ясно. Там препратихме ал. 2 към § 1, т. 9 и т.н. Вижте какво е написано в това, което гласувахме като чл. 23. Затова може би Вие нещо сте отбелязали там.
Благодаря, господин Чонков.
Това е за изключителните права за упражняване на професията.
Господин Искров, дали успяхте да се ориентирате?
Уважаеми господин председател, в тия наказателни разпоредби малко трудно се ориентирам, да Ви кажа. Обещавам, че ще съгласуваме това нещо с Правния отдел. Член 23 говори за изключителните права за упражняване на одиторската професия.
Ако няма преномерация чл. 23, ал. 2, господин Чонков изглежда действително е прав.
Сега ще ви кажа за какво става въпрос, уважаеми колеги. Тук дословно се цитира мнението на този съвет, който ни консултира. В първото предложение имаше ал. 2 на чл. 23, което господин Чонков много правилно забелязва, че тук я няма. Ние това ще го съобразим. Алинея 2 говореше на какви условия трябва да отговаря специализираното одиторско предприятие. Ние решихме да преместим тази разпоредба на ал. 2 като някакъв параграф в Допълнителните разпоредби. Предлагам в момента да не го коригираме, а при окончателното изчитане на текстовете да се оправи.
По принцип ал. 2 на чл. 23 ще отпадне, но след окончателното редактиране на текста.
Или трябва тук да задраскаме чл. 23 и да сложим "по § 1, т. 3". Предпочитам да гласуваме така, господин председател, с уговорката, че при окончателното изчитане с Правния отдел ще го изчистим, ако, разбира се, е възможно.
Заповядайте, господин Чауш.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз си спомням, че по време на заседанието на Комисията по бюджет и финанси в предложения вариант преди този, който комисията подкрепя като окончателен текст, имаше доста дебати по отношение на това къде постъпват сумите от наложените наказания.
В бюджета, щом са административно-наказателни.
В проектоварианта, който беше предложен в ал. 5, цитирам: "Сумите от глобите по ал. 1 постъпват в Института на дипломираните експерт-счетоводители." Сега, в окончателния вариант, не е ясно къде постъпват сумите.
В бюджета, къде?
В окончателния вариант липсват. Ясно е защо липсват. Господин Миков, вероятно искате да внесете уточнение? Заповядайте.
Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Ако приемем, че тоя орган действа като държавен орган и налага санкции по ЗАП - парите отиват в бюджета. Чисто и ясно. Ако не е административен орган, парите... Не знам, да реши легислатурата. Но, според мен, след като се отиде към тоя вариант, че те си съставят горе и действат по Закона за административните нарушения и наказания и Закона за административното производство, и съдът, и всичко, и обжалват парите отиват в бюджета. Къде отиват глобите в България?
Само че ние приехме, че те отиват при тях.
Благодаря Ви, господин Миков. За процедурно предложение има думата господин Дончев.
Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Тъй като вървим към приключване на нашето пленарно време, на основание чл. 35, ал. 3 от нашия правилник искам да предложа да се проведе извънредно заседание на Народното събрание във вторник, 13 ноември, от 14,00 ч. по предварително обявен дневен ред, както следва: 1. Първо четене на законопроекта за защита на личните данни. 2. Законопроект за ратифициране на Международната конвенция за борба с бомбения тероризъм. 3. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за хазарта. 4. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух. 5. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията. 6. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката и енергийната ефективност. Моля да подложите това мое предложение на гласуване.
Има направено процедурно предложение за извънредно заседание във вторник от 14,00 ч. Против това предложение има ли някой? Думата има господин Благой Димитров.
Аз искам да допълня процедурното предложение за влизане в дневния ред на законопроекта за допълнение на Кодекса на труда във вторник на извънредното заседание. Вносители сме съвместно с госпожа Тоткова. Съжалявам, че я няма, а и председателят на комисията го няма. Разбрах, че има готовност. Става дума за една техническа грешка, която е допусната в миналото Народно събрание, която обаче влачи след себе си много пасиви за заетите във връзка с обезщетенията при освобождаване от работа. Мисля, че има готовност и молбата ми е да влезе този законопроект в дневния ред на извънредното заседание във вторник. И още нещо. Безпокоя се, че законопроектът за далекосъобщенията, струва ми се, влезе в предложението на господин Дончев, но ние днес ще го гледаме и съответно срокът, съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, няма да е изтекъл до вторник. Тоест, трябва да спазим този процедурен срок. Обръщам внимание, за да бъдем все пак прецизни и съответните срокове да бъдат спазени.
Благодаря Ви, господин Димитров. Заповядайте, господин Дончев.
Уважаеми господин председателю, искам да направя едно допълнение в тази връзка. Тъй като в момента законът, който разглеждаме, сме на Преходните и заключителни разпоредби и по думите на господин Искров съвсем малко ни остава, предлагам да удължим работното време до приемането на закона. Става дума за съвсем още малко време и не е редно да го включваме за вторник. По-добре е да го приключим днес. Има две предложения: едното предложение е да удължим сегашното пленарно заседание до приемането на Закона за независимия одит, а другото предложение е това, което аз направих. Има и предложение на господин Благой Димитров. Ще ми позволите аз да не съглася с неговото предложение, тъй като виждате дневния ред, който аз предложих, немислимо е да включим още законопроекти. Така че аз смятам, че ако е направено такова предложение, то трябва да бъде гласувано отделно.
Добре, благодаря. Моля, гласувайте процедурното предложение за удължаване на работното време до приемането на този законопроект. Гласували 147 народни представители: за 124, против 9, въздържали се 14. Предложението се приема. Работното време се удължава. За допълнително процедурно предложение думата има господин Иво Атанасов.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Към така предложения проектодневен ред от господин Дончев за вторник, оценявайки необходимостта от всички точки, които той предлага на нашето внимание и нуждата да работим допълнително, която е несъмнена, предлагам още една точка за вторник, а именно: законопроекта за кредитиране на студентите и докторантите, внесен от народния представител Георги Първанов. Благодаря.
Благодаря Ви. Заповядайте, господин Иванов.
Благодаря Ви, господин председател! Колеги! Аз нямам възражение по това да се проведе извънредно заседание във вторник след обяд, но отново се връщам на точката, свързана със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията. Първо, дневният ред е достатъчно дълъг, за да се иска нарушаване на правилника. Второ, господин председател, чл. 66, ал. 1 има категоричен текст, че законопроектите, заедно с мотивите към тях и доклада на водещата комисия, на която са били разпределени, се предоставят на народните представители не по-късно от 24 часа преди началото на заседанието, в което ще бъдат разгледани. Второто изречение допуска изключение само при второ четене: "Същият срок, ако Народното събрание не реши друго, се прилага и за разглеждане на законопроекти за второ четене." Поради това, господин председател, за да бъдем коректни и спазим правилника на Народното събрание, смятам, че нищо не пречи този срок да се спази и следващата седмица Законът за далекосъобщенията на второ четене да бъде гледан, но не в това извънредно заседание във вторник. Благодаря ви.
Благодаря Ви, господин Иванов. Заповядайте, господин Дончев.
Явно моята информация по отношение на Закона за далекосъобщенията не е пълна. Затова оттеглям тази точка от дневния ред във вторник, за да бъдем перфектни и да спазим правилника. Този законопроект ще бъде включен в някое от следващите заседания.
Благодаря Ви, господин Дончев. Моля, гласувайте направеното процедурно предложение за извънредно заседание във вторник от 14,00 ч. с дневния ред, който беше предложен от господин Дончев, като се съобразим с това, че той оттегля точката за законопроекта за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията. Моля, гласувайте. Гласували 149 народни представители: за 124, против 3, въздържали се 22. Приема се предложението. Следващото предложение е на господин Благой Димитров за включване в дневния ред на извънредното заседание във вторник на законопроекта за изменение на Кодекса на труда. Става дума за един-единствен текст, който трябва да се коригира. Така че моля, гласувайте предложението на господин Благой Димитров за включване на този законопроект. Гласували 148 народни представители: за 63, против 83, въздържали се 2. Предложението на господин Благой Димитров не се приема. За процедура има думата господин Благой Димитров.
Благодаря Ви, господин председателю! Аз правя процедурно предложение за прегласуване на моето предложение. Само накратко да обясня за какво става дума. Има техническа грешка, уважаеми колеги. Вероятно членовете на Комисията по труда и социалната политика знаят. Става дума за това, че много хора с минало време понасят щети. Нищо не пречи този законопроект да влезе. Това е само един текст, промяна на едно число. Това е нещо за няколко минути. Даже може да влезе на първо и на второ четене. Тук има членове на Комисията по труда и социалната политика. Те знаят, че става дума за много хора, които са засегнати от тази досадна техническа грешка, която трябва да се изправи. Благодаря ви.
Благодаря Ви, господин Димитров. След това уточнение аз удовлетворявам като основателно искането за прегласуване на направеното предложение за включване на тази допълнителна точка от дневния ред за извънредното заседание във вторник. Моля, гласувайте! Гласували 143 народни представители: за 57 против 86, въздържали се няма. Предложението не се приема. Разбира се, това не пречи да се приеме в следващия ден - от сряда до петък. Но така или иначе, за вторник отпада. Последното предложение, което трябва да направя, това е за гласуване предложението на господин Иво Атанасов за включване в дневния ред на извънредното заседание на отложения за разисквания законопроект за кредитиране на студентите и докторантите. Моля, гласувайте направеното от господин Иво Атанасов предложение. Гласували 152 народни представители: за 37, против 109, въздържали се 6. Предложението не се приема.
В знак на протест аз си тръгвам, господин председател.
В знак на протест господин Иво Атанасов си тръгва. Благодаря ви. Смятам, че прогласувахме това, което трябва да прогласуваме като процедурно предложения. Сега можем да се върнем към окончателния текст на чл. 45 на законопроекта, който разглеждаме в момента. Господин Иван Искров, заповядайте.
Уважаеми господин председател! Преди да подложите на гласуване, искам да кажа, колеги, пред вас е чл. 45, който е подкрепен от комисията като чл. 41. В т. 3 на ал. 1 преди "експерт-счетоводители" трябва да има "дипломираните" и в ал. 3 задраскахме това, което беше предложено тук, в заседанието - "чл. 23, ал. 2". Това отпада, а добавяме "и § 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби". Това са изискванията към специализирано одиторско предприятие.
Благодаря Ви, господин Искров. Ако няма други желаещи да вземат отношение по окончателния текст на чл. 45, който става чл. 41 с направените корекции от господин Искров, ще го подложа на гласуване. Моля, гласувайте! Гласували 129 народни представители: за 126, против 2, въздържал се 1. Приема се. Преминаваме към следващия текст.
Преди това, уважаеми господин председател, искам да кажа, че е постъпило предложение от народния представител Георги Пирински за нов чл. 45а. Комисията подкрепя предложението, направено от господин Пирински, като чл. 42 със следната редакция. Колеги, в текста, който е пред вас, ал. 1 ще бъде различна, тъй като допълнително беше редактирана от Дирекция "Правна и законодателна дейност" на Народното събрание. Чета чл. 42: "Чл. 42. (1) Регистриран одитор, който откаже извършването на проверка, се наказва с глоба от 3 хил. до 10 хил. лв., а на юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 5 хил. до 15 хил. лв. по реда на чл. 41, алинеи 4, 5 и 6. (2) Когато нарушението е извършено повторно, санкцията е в размер от 15 хил. до 30 хил. лв."
Благодаря Ви. Искам да обърна внимание, че това, което представи господин Искров, е в различна редакция от това, което фигурира в раздадените материали. Това е текстът в двете алинеи. По втората алинея няма изменение. Изменението е само в ал. 1.
Това е окончателната редакция след съгласуване с Дирекция "Правна и законодателна дейност", подкрепена от комисията, а е по предложение на господин Пирински.
Господин Чонков, заповядайте.
Записано е така: "Регистриран одитор, който откаже извършването на проверка..." Каква проверка? Аз мисля, че трябва да се запише "по чл. 29", където формулирахме... Ще ви прочета какво гласуваме сега, господин Искров. Член 29 гласеше така: "Чл. 29. Одиторска практика на регистрираните одитори подлежи на вътрешен контрол по качеството съгласно правилата на работа, приети Общото събрание на Института на дипломираните експерт-счетоводители." Тоест, трябва да запишем "проверка по чл. 29". Просто това като едно редакционно уточнение. Аз го съгласувах и с проф. Дурин. Той е съгласен с моето виждане.
Благодаря Ви, господин Чонков. Мен ми се струва, че е коректно това направено допълнение от господин Чонков. Действително това внася яснота в текста. Господин Искров, възприемате ли го или има други проверки извън тези по чл. 29?
Да Ви кажа честно, това е предложение на господин Пирински. Приемаме го. Не мога да си спомня дискусията. Господин Дурин, приемаме ли го? Приемаме го - че подлежи на контрол от института. Приемаме го.
Други няма. В такъв случай нека да приемем, че с това допълнение трябва да подложим на гласуване текста. Други предложения, становища? Няма. Моля, гласувайте текста, който става чл. 42 с две алинеи. Гласували 124 народни представители: за 124, против и въздържали се няма. Член 42 се приема. Преминаваме към следващия текст, предложен от вносителя, а това е чл. 46 по номерацията на вносителя.
Член 46, уважаеми колеги, комисията предлага да отпадне, защото, ако си спомняте, прехвърлихме чл. 46 в Закона за счетоводството. Ще го прочета за тези от вас, които нямат текста пред себе си: "Чл. 46. На предприятията, възложили независим одит на лица, които нямат правоспособност, или след като са я изгубили, се налага глоба от 2000 до 10 000 лв., а при повторност - от 5000 до 25 000 лв. Глобите се налагат от органите на данъчната администрация." Комисията предлага чл. 46 да отпадне. Текстът е включен с някаква редакция в Закона за счетоводството.
Благодаря. Няма предложения по този текст. Той е за отпадане на чл. 46. Моля, гласувайте отпадането на чл. 46. Гласували 127 народни представители: за 127, против и въздържали се няма. Член 46 отпада. Минаваме към допълнителната разпоредба.
Постъпило е предложение от народните представители Искров, Георгиева, Стефанов, Церовски, Костадинова и Радева - да се създаде допълнителна разпоредба. Комисията подкрепя да има такава разпоредба и предлага следния окончателен текст: "Допълнителна разпоредба § 1. По смисъла на този закон: 1. "Регистриран одитор" е правоспособен дипломиран експерт-счетоводител или специализирано одиторско предприятие, вписани в специалния регистър към Института на дипломираните експерт-счетоводители след доказване наличието на изискванията на чл. 24; той носи отговорността за изразеното мнение в одиторския доклад върху финансов отчет. 2. "Одиторска професия" е професията на регистрираните дипломирани експерт-счетоводители по извършване на услуги по независим финансов одит или аналогични на тях, пряко или чрез специализирани одиторски предприятия. 3. "Нарушение на независимостта на одитора и конфликт на интереси" е налице, когато регистрираният одитор: а/ има финансов интерес от дейността на одитираното предприятие, изразяващ се в придобиване на дялове, акции или други ценни книжа, емитирани от предприятието, и/или участие в основната му дейност; б/ участва в управлението на одиторското предприятие; в/ е в съпружески отношения или в отношения на родство с ръководството на одитираното предприятие по права линия без ограничения и по съребрена линия до втора степен включително; г/ когато е налице съдебен спор между регистрирания одитор и одитираното предприятие. 4. "Свързани лица", са лицата по смисъла на § 1, т. 6 от Закона за счетоводството. 5. "Същественост" е праг на такава сумарна или индивидуална грешка, отклонение и/или пропуск, установени в показателите на финансов отчет, която може да повлияе или да промени решение на потребителите на отчета. 6. "Разумна сигурност" е висока, но не и абсолютна сигурност, изразена позитивно в одиторския доклад като уверение, че информацията, обект на одита не съдържа съществени пропуски, грешки и недостатъци. 7. "Предприятие" е предприятие по смисъла на Закона за счетоводството. 8. "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок от издаването на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение. 9. "Специализирано одиторско предприятие" е дружество, регистрирано по чл. 64, ал. 1, т. 1, 2 или 3 от Търговския закон, със седалище в Република България и с основен предмет на дейност независим финансов одит на финансови отчети на предприятия, което е: а/ събирателно дружество, в което повече от половината съдружници са регистрирани дипломирани експерт-счетоводители; б/ командитно дружество, в което повече от половината неограничено отговорни съдружници са регистрирани дипломирани експерт-счетоводители; в/ дружество с ограничена отговорност, в което повече от половината от гласовете в общото събрание на съдружниците принадлежат на регистрирани дипломирани експерт-счетоводители и управителят (мнозинството от управителите) са регистрирани дипломирани експерт-счетоводители."
Имате думата по § 1 от Допълнителната разпоредба, която беше представена от господин Иван Искров. Аз имам едно питане. Точка 3, буква "а": "има финансов интерес от дейността на одитираното предприятие, изразяващ се в придобиване на дялове, акции или други ценни книжа." Не е ли по-коректно по следния начин: "изразяващ се в притежаване на дялове, акции..."?
Благодаря, господин председател. Това имахме предвид.
Това всъщност е по-коректният израз.
Притежавани или придобивани за в бъдеще?
Какво значи в бъдеще придобивани? В бъдеще как може да бъде ограничен сега?
Не, той има предвид притежаване.
Може да се има предвид притежавани, не може да се има предвид оттук насетне. Това не може никога да се ограничи предварително. Тук ще прекалим, ще пресолим манджата.
Ще фалираме Американската борса.
Нека все пак да бъдем коректни. Имам и още едно чисто редакционно предложение - в т. 6 - "разумна сигурност" не ми звучи добре "висока", но не и "абсолютна сигурност". Не е ли по-добре да се каже, че "разумна сигурност" е "висока степен на сигурност"? Като се каже, че е висока степен, това изключва абсолютна сигурност. Едно събитие никога не може да бъде абсолютно, когато се касае за бъдеще.
Проф. Дурин, имате ли нещо против?
Може.
Няма проблем, няма противоречие с международните стандарти.
С тези две редакционни корекции, моля, гласувайте § 1 от Допълнителната разпоредба. Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма. Приема се единодушно § 1. Преминаваме нататък.
"Преходни и заключителни разпоредби". Има предложение на комисията § 1 да отпадне. В него се казва, че този закон отменя глава осма от Закона за счетоводството и така нататък, тъй като се оказа, че Законът за счетоводството върви с една седмица преди.
Всъщност ние не можем да го отменим, тъй като той ще бъде отменен преди този.
Когато го внасяхме, не знаехме, че Законът за финансовия одит ще бъде приет успоредно със Закона за счетоводството.
Съвършено точно.
Публикуван ли е Законът за счетоводството?
Не е, но ще бъде. Излизането на този закон по поредност ще бъде след Закона за счетоводството. Аз ще имам грижата да следя тази поредност, иначе ще стане много конфузно. Подлагам на гласуване предложението, възприето от комисията. И тук веднага искам да кажа, че това не е § 1, а е § 2. Защото Допълнителната разпоредба е номерирана с § 1 и тази става § 2, но, ако го гласуваме, тя така или иначе ще отпадне. Моля, гласувайте отпадането на този параграф. Гласували 130 народни представители: за 130, против и въздържали се няма. Предложението се приема. Продължаваме нататък.
Нека, господин председател, все пак в протокола да се впише: "Параграф 1 от текста на вносителите да отпадне". Защото тогава нямаше § 1 и Допълнителна разпоредба. "§ 2. Изискванията за практическия одиторски стаж..." Има предложение, постъпило от народните представители Искров, Георгиева, Стефанов, Церовски, Костадинова и Радева - § 2, т. 3 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на комисията за § 2: "§ 2. Разпоредбите на чл. 18, ал. 2 и чл. 20 от този закон се прилагат от 1 януари 2003 г."
Само че, господин Искров, Вие не прочетохте...
"В § 2, т. 3 да отпадне." Оттегляме предложението.
Вие, като народни представители, оттегляте това предложение. Остава предложението на комисията за § 2 така, както е посочено в текста с "практически одиторски стаж по реда на чл. 18" и т.н. Нали така?
Точно така, да.
Има ли съображения по § 2? Няма. Моля, гласувайте § 2. Гласували 131 народни представители: за 131, против и въздържали се няма. Параграф 2 е приет. Продължаваме нататък.
Ще прочета досегашния текст, защото има две поправки, колеги. "§ 3. Институтът на дипломираните експерт-счетоводители по отменения Закон за счетоводството запазва статута си." Има предложение на комисията § 3 да се измени така, като обърнете внимание, че ал. 2 на § 3, който е пред вас, ще прочета по друг начин. Параграф 3 се изменя така: "§ 3. (1) Институтът на дипломираните експерт-счетоводители, създаден с чл. 53 от отменения Закон за счетоводството (ДВ...) продължава дейността си по реда на глава осма от този закон. (2) Институтът на дипломираните експерт-счетоводители, избира новосъздадените органи по чл. 39, ал. 1, точки 4, 5 и 6 от този закон до 30 септември 2002 г."
Заповядайте, господин Миков.
Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми господин Искров, съвсем делово Ви предлагам да приемем текста в първоначалния му вариант, защото иначе с правоприемството и с другите неща, с действието на закона ще стане една каша, която просто на памет не Ви е. Какво имам предвид? Какво се казва в ал. 2? "До тази дата Институтът на дипломираните експерт-счетоводители осъществява дейността си по досегашния ред." Значи до 30 септември 2002 г. Обръщаме отзад и четем: "Законът влиза в сила от 1 януари 2002 г." Институтът между 1 януари 2002 г. и 30 септември 2002 г. по кой ред на този закон или на стария закон ще действа?
На стария.
Как на стария? Този закон влиза в сила.
Нали казах, че продължава дейността си по реда на глава осма.
Правоприемството е ясно. Оставете си § 3.
Има много нови органи, които трябва да се изберат.
Органите ще се изберат като влезе в сила законът. Ще ги избират или няма да ги избират. Има правоприемство. Но законът или влиза в сила от 1 януари и институтът действа по закона, защото затова толкова иска този закон, или влиза в сила от 20 септември. Ако институтът ще осъществява дейността си по досегашния ред, как може законът да влезе в сила от 1 януари, а институтът да действа по досегашния ред от 20 септември? Нещо не мога аз да разбера. Може би сме преуморени. Не знам.
Всички вече сме уморени, господин Миков.
Господин Миков, Вие май наистина се изморихте. Но това е защото сте активен и много полезен. Вижте колко полезни предложения направихте! Става въпрос, че има новосъздадени органи. Сега се сещам по памет за Съвета по контрол върху качеството и някои други. И затова е сложена тази ал. 2, че е избирано в създадените органи до 30 септември. Иначе той има правоприемственост по ал. 1 и продължава дейността си.
Ама не пише, че избира. Пише, че осъществява дейността си по досегашния ред.
Къде четете това нещо?
Господин Миков, заповядайте.
В ал. 2 се казва така: "До тази дата - 30 септември 2002 г. - Институтът на дипломираните експерт-счетоводители осъществява дейността си по досегашния ред." Досегашният ред е редът по стария закон и глава осма на Закона за счетоводството, което ще бъде отменено.
Господин Миков, аз прочетох нова ал. 2, Вие ми цитирате старата. Ето това, което прочетох и обърнах на цялата зала внимание за това.
Добре, извинявайте.
Господин Казак, заповядайте. Ще бъде внесена допълнителна яснота.
Искам да взема отношение във връзка с проблема, който възникна тук. Този закон е предвидено да влезе в сила от 1 януари 2001 г. Законът, който беше приет, новият Закон за счетоводството, ще влезе в сила от 1 януари 2002 г. Тук е записано, че Институтът на дипломираните експерт-счетоводители продължава дейността си по реда на отменения Закон за счетоводството. До края на 2001 г. по кой ред ще действа институтът?
Пак по отменения закон. Продължава дейността си по новата глава от новия закон.
От този закон, добре.
Благодаря Ви, господин Казак. Има ли още някакви съмнения по този текст, който действително предизвика известни смущения?
Господин председател, понеже понякога с преходните и заключителните разпоредби се правят най-големите бели, ще прочета отново текста, колеги. Обръщам внимание - това, което го имате пред вас, да не се объркате като господин Миков, ал. 2 тук ще я чуете, от мен. Чета § 3: "§ 3. (1) Институтът на дипломираните експерт-счетоводители, създаден с чл. 53 от отменения Закон за счетоводството, продължава дейността си по реда на глава осма от този закон. (2) Институтът на дипломираните експерт-счетоводители избира новосъздадените органи по чл. 39, ал. 1, т. 4, 5 и 6 от този закон до 30 септември 2001 г."
Това е вече ясно. Силно се надявам, че вече всичко е ясно, затова подлагам на гласуване текста на § 3. Моля, гласувайте. Гласували 132 народни представители: за 132, против и въздържали се няма. Параграф 3 е приет. Продължете, господин Искров.
По § 4 е постъпило предложение от народните представители Искров, Георгиева, Стефанов, Церовски, Костадинова и Радева. Комисията подкрепя предложението със следната редакция: "§ 4. Лицата, придобили правоспособност на дипломирани експерт-счетоводители по отменения Закон за счетоводството, придобиват права на регистрирани дипломирани експерт-счетоводители по този закон, като полагат клетва и подписват клетвен лист".
По § 4 има ли изказвания? (Реплики.) Нали по Закона за счетоводството беше заменено с "одитори"? Господин Искров, не беше ли така?
Регистриран одитор е този, който е специализирал или, както преди малко си говорихме с господин Миков, с този стаж от три години. Отделно има дипломиран експерт-счетоводител, който, примерно, към определена дата - днес сме 9 ноември, може да е получил изпита, обаче няма стаж и по тази причина ги делим. Така ли беше, колеги, от работната група?
Ясно. Друго по § 4 имате ли? Ако, не, тогава подлагам на гласуване § 4. Моля, гласувайте! Гласували 137 народни представители: за 133, против няма, въздържали се 4. Параграф 5 се приема.
За § 5, уважаеми колеги, повече внимание! Това е може би най-важният параграф от закона, който касае съдбата на всичките одитори. По текста постигнахме пълен консенсус в комисията и не се налага пресертифициране ли, как да го нарека, на одиторите. Може би, преподбор. Комисията подкрепя предложението на вносителя със следната редакция: "§ 5. Дипломираните експерт-счетоводители, придобили правоспособност до 31 декември 2001 г. могат да извършват независим финансов одит от 1 януари 2003 г. след получаване на сертификат от Института на дипломираните експерт-счетоводители за участие в курсове за повишаване на професионалната си квалификация по Международните одиторски и счетоводни стандарти." Тоест, ако позволите, господин председател, да кажа няколко думи, защото това беше най-болезненият въпрос.
Позволявам, разбира се.
Ще се отклоня малко преди гласуването. Те няма нужда да се явяват наново и да отпадат, да си губят работата или да бъдат сертифицирани. Тук имаше предложения - от господин Пирински, на много други и от професионалната общност дошли, и по имейл, и директно депозирани - да има просто преквалификация в рамките, дори мога да ви кажа, че се дискусираше от професионалистите, между 50 и 70 часа хорариум, така че отговаряме на изискванията и всички са защитени тук, с новата редакция.
Да, благодаря. По § 5 има ли желаещи за изказване? Не виждам. Нека тогава да гласуваме. Подлагам на гласуване § 5. Моля, гласувайте! Гласували 133 народни представители: за 133, против и въздържали се няма. Текстът се приема.
По § 6 комисията подкрепя предложението на вносителите със следната редакция: "§ 6. Лицата, които имат успешно положени изпити по реда на отменения Закон за счетоводството, но не са придобили правоспособност към датата на влизане в сила на този закон, придобиват правоспособност по досегашния ред".
По § 6 има ли желаещи за изказване? Не виждам. Подлагам на гласуване § 6. Моля, гласувайте! Гласували 125 народни представители: за 121, против 4, въздържали се няма. Приема се текстът на § 6.
Параграф 7 на вносителите гласи: "§ 7. Обхватът на професионалния стаж по чл. 16 се определя от Управителни съвет на Института на дипломираните експерт-счетоводители". Комисията не подкрепя предложението и предлага § 7 да отпадне. Това положение го уредихме в самия закон.
По § 7 има предложение на комисията текстът да отпадне. Не виждам желаещи за изказване, затова подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадане на § 7. Моля, гласувайте! Гласували 130 народни представители: за 130, против и въздържали се няма. Приема се предложението § 7 да отпадне. Продължаваме нататък с предложението на народните представители Искров, Георгиева, Стефанов, Церовски, Костадинова и Нина Радева.
Тези народни представители предлагат нови параграфи - §7а, §7б, §7в и §7г. Комисията подкрепя предложението за нови §7а, §7в и §7г като § 8, §9 и §10 със следната редакция: "§ 8. Международните одиторски стандарти, утвърдени от Министерския съвет, влизат в сила от 1 юли 2003 г., докогато се прилагат Националните одиторски стандарти".
Тук има една редакционна корекция, която беше подсказана от господин Сендов. "Докогато" не звучи добре. За предпочитане е "до тази дата". По § 8 има ли предложения? Господин Дурин има думата.
Благодаря Ви, господин председател. По досегашния, отменения Закон за счетоводството одиторските стандарти се приемаха съгласно закона от Института на дипломираните експерт-счетоводители. Не зная, ако няма юридически пречки, предлагам Международните одиторски стандарти да не бъдат утвърдени от Министерския съвет, а да бъдат евентуално утвърдени от Института на дипломираните експерт-счетоводители. Ако няма юридически пречки. Всички стандарти досега са утвърдени само от Института на дипломираните експерт-счетоводители в България по отменения Закон за счетоводството.
Струва ми се, че не е във ваш интерес свалянето на нивото на утвърждаване. И това е по-коректният текст, така както е предложен.
Господин председател, следва ли сме логиката на дискусията, която се състоя по Закона за счетоводството. И там нали казахме, че за да станат част от вътрешното право на страната, трябва да минат през Министерския съвет. От друга страна пък, там все пак касае данъчни и други органи, тук наистина това е саморегулираща се организация. Но възприехме логиката, която току-що ви казах. Нека да кажат юристите. Господин Герджиков - също.
Да. Така или иначе текстът остава така. Още повече трябва да излезе предложение от народен представител, за да подлагам изобщо на гласуване изменението. Ако няма други желаещи, моля, гласувайте § 8 така, както беше представен, с корекцията до тази дата. Гласували 134 народни представители: за 134, против и въздържали се няма. Приема се.
"§ 9. Печатите на дипломираните експерт-счетоводители, придобили правоспособност по реда на отменения Закон за счетоводството, са валидни до 1 юли 2002 г. Регистрираните дипломирани експерт-счетоводители по § 4 заменят старите печати по реда на този закон до 1 юли 2002 г."
Имате думата по предложения § 9. Има ли съображения, възражения, становища? Не виждам. Моля, гласувайте § 9. Гласували 132 народни представители: за 131, против 1, въздържали се няма. Приема се.
"§ 10. До подписването на спогодби за взаимно признаване на дипломите със сродни професионални организации от чужбина, признаването на правоспособността на лицата по чл. 21 се извършва по реда на чл. 16 - чл. 18 от този закон."
Има ли желаещи да вземат отношение по § 10? Не виждам. Моля, гласувайте § 10. Гласували 133 народни представители: за 127, против 1, въздържали се 5. Приема се. Остава последният параграф по номерацията на вносителя, това е § 8.
"§ 8. Изпълнението на този закон се възлага на Института на дипломираните експерт-счетоводители." Комисията предлага § 8 да отпадне.
Има ли желаещи да вземат думата по § 8? Не виждам. Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на § 8. Гласували 130 народни представители: за 130, против и въздържали се няма. Приема се.
"§ 9. Законът влиза в сила от 1 януари 2002 г." Комисията подкрепя предложението като § 11.
Дали ще бъде § 11, не се знае. Комисията подкрепя предложението - по § 9 - законът да влезе в сила от 1 януари 2002 г. Има ли съображения? Не виждам. Моля, гласувайте последния параграф от закона. Гласували 142 народни представители: за 142, против и въздържали се няма. Благодаря ви. Законът за независимия финансов одит е приет. (Ръкопляскания.) Още един закон е приет от Народното събрание. Давам думата на господин Дурин за финални приветствени думи. Заповядайте, господин Дурин.
Благодаря Ви, господин председател. Вие току-що казахте, че Народното събрание прие поредния закон. Аз искам да изкажа нашата професионална благодарност. За нас това не е поредният закон, за нас сега това е първият закон. И този закон ще представя, както и Законът за счетоводството, България пред света, пред бизнеса и т.н. Аз искам да ви информирам, навярно някои не знаят, ще ме извините, но това е втори закон в България, който се приема и регулира цялостно професията на експерт-счетоводителите. Първият закон е приет през 1931 г. като Закон за заклетите експерт-счетоводители и сега това е вторият самостоятелен закон. Благодаря ви за това доверие. (Ръкопляскания.) Ние ще оправдаем това доверие! Благодаря ви.
Благодаря Ви и аз, господин Дурин. Уважаеми госпожи и господа! Ще направя няколко съобщения. Временната анкетна комисия за проучване дейността на Държавен фонд "Земеделие" ще проведе заседание на 13 ноември, вторник, от 16,30 ч. в зала 130 на пл. "Княз Александър Батенберг" № 1. Моля за внимание. Има насрочено извънредно пленарно заседание, може би ще се наложи леко отсрочване, ако пленарното заседание не завърши до 16,30 ч. Следващото заседание е предвидено за 14 ноември, сряда, от 16,30 ч., в зала 142 на пл. "Княз Александър Батенберг" № 1. Комисията по транспорт и телекомуникации ще проведе редовно заседание на 15 ноември, четвъртък, от 16,30 ч. в зала 126 на пл. "Княз Александър Батенберг" № 1. Комисията по здравеопазването ще проведе заседание на 14 ноември, сряда, от 16,30 ч. в зала 130 на пл. "Княз Александър Батенберг" № 1. Комисията по културата ще проведе заседание на 13 ноември, вторник, от 9,00 ч. сутринта в зала 134 на пл. "Княз Александър Батенберг" № 1. Комисията по медиите ще проведе заседание на 14 ноември, сряда, от 16,30 ч. в зала 248 на пл. "Княз Александър Батенберг" № 1. Ще се разглежда законопроектът за държавния бюджет на Република България. Уважаеми госпожи и господа, закривам заседанието. Следващото извънредно заседание ще се проведе във вторник, 13 ноември, от 14,00 ч. Закривам заседанието. (Звъни.) (Закрито в 14,49 ч.) Председател: Огнян Герджиков Заместник-председател: Камелия Касабова Секретари: Светослав Спасов Несрин Узун